Проблемът на Борисов е, че когато държиш цялата власт, ставаш

Проблемът на Борисов е, че когато държиш цялата власт, ставаш виновен за всичко.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ Още по тематиката
" Газпром " über alles

Юристите на Европейски Съюз поддържат Германия и " Газпром " за " Северен поток 2 "
7 окт 2017
Когато паднат смокиновите листа

Две години след " хорото на успеха " ГЕРБ влезе в спор с издигнатия от партията кмет на Хасково
6 окт 2017
Когато властта заплашва публицисти в ефир

Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Симеонов в една заран подсетиха на журналиста от Нова телевизия Виктор Николаев за какво е самичък в студиото, без Анна Цолова
6 окт 2017 Изригналите кавги

Шайков стабилитет

От разбор на Даниел Смилов в портала " Култура "

Двете думи в последно време са основни за българската обществена среда. " Шайка " е неприятната дума – който я произнесе, рискува да си загуби столчето или даже цялата мека мебел. Пред този обаче, който повтаря " непоклатимост ", се отварят благините на невъобразим медиен достъп и комфорт – все едно е споделил " Сезам, отвори се! ". Играта е елементарна и в случай че човек не желае неприятности, най-добре е най-малко да съчетава двете думи: тайфа и стабилност; постоянна шайка; шайков стабилитет и така нататък

Проблемът е, че до момента в който стабилността става все по-компрометирана, шайката се мисли за все по-реабилитирана. А би трябвало да е тъкмо противоположното в една европейска страна.

Централният въпрос е: за какво се случиха последните кавги с ръководещите? Напрежението пораства трагично, без да има сякаш дълбока съдържателна причина за това. Президент, ГЕРБ и Българска социалистическа партия са се хванали за гушите, мобилизирали са едни против други остриета с друга заостреност.
В политиката слабостта на съперника постоянно се усеща и Българска социалистическа партия сега я надушват. А " балансьорът " Борисов стартира да губи равновесие и се килва от ден на ден към по-тежката страна. Личи по следното:
– В предходния парламент Борисов просто се ползваше от цялостната поддръжка на Пеевските медии, без ГЕРБ да се разпознава с тяхната изразителност и представители. Сега част от тези представители са неразделни елементи от ГЕРБ. Падането на задръжките и приличието е доста показателно. Когато рекрутираш при себе си хора, с цел да дискредитират, " както си знаят " други, ти към този момент не можеш даже официално да минеш за балансьор;

– Реабилитацията на героите, свързани с банкрута на КТБ, продължава. Кой оглавил държавна банка, кой доопраскал правосъдната промяна, кой хвърлил око на оръжеен бизнес, кой, кой, кой. Всички тези настояват, че са на вярната страна на историята, откъм стабилността. В такава разбалансирана среда явно балансьорът ще е в сложна ситуация;

– Скандалите към оръжейните предприятия са обособен сигнал. Подобни дейности не могат да се подхващат от една правова страна. Те подхождат повече на тайфа, която се разправя с всички вероятни средства с друга шайка;

– Реформата в правосъдната система приключи с успех на Сотир Цацаров. В този смисъл Борисов няма какво да балансира. Парламентарната квота във Висш съдебен съвет се попълни с претенденти, чиято обща характерност бе, че не поддържаха Лозан Панов. Но първото гласоподаване във Висш съдебен съвет сподели, че въпреки всичко в новия състав има задоволително хора, които държат на правила и известност. В този смисъл " салдото ", реализиран от Борисов, е наклонен мощно на една страна и мъчно може да бъде удържан (поне в границите на приличието);

– Драмата в Хасково бе превърната от ГЕРБ от случай в кардинален въпрос за цялото ръководство. В този смисъл Борисов и Делян Добрев бяха прави да се решат на оставка на кадърен млад политик. Защитата на Добрев от цялата парламентарна група на ГЕРБ с причини от рода на " по този начин вършат всички " и " какво като са му родственици " основава систематични и дълготрайни проблеми за Борисов;

– Борисов направи мощни стъпки във връзка с Европейски Съюз, което го постави в много влиятелната компания на Меркел и Макрон. Същевременно обаче той желае да е добре и с Орбан, и с Ердоган, и с Путин. Това уравнение няма правилен отговор. Щяхме да купуваме " Грипен ", след това F-16, а Каракачанов непрестанно загатва, че ще поправяме МиГ-овете. Истината е, че топката се тупа в боязън да не накривим някому шапката. А в последна сметка политическите причини на България като член на НАТО са много ясни, нужни са единствено увереност и политическа отговорност.

Досега Борисов постоянно е държал да бъде възприеман като измежду " положителните " в политиката. Слабата съпротива в Народното събрание и превъзходството в медиите му сътвориха заблуда, че надали не всичко може да бъде отмито от него или приписано на различен. Проблемът е, че когато държиш цялата власт, ставаш виновен за всичко. В една парламентарна република министър председателят не може да каже " оставете ги в Народното събрание да си вършат каквото желаят ". Напротив, министър председател и болшинство са едно и зависят един от различен. Ако болшинството е проговорило на кръчмарски език, баш кръчмарят е министър председателят. Заради парите от Путин

Днешните съветски олигарси са мишки

Владимир Милов, съветски икономист и енергиен специалист, ръководител на опозиционната партия " Демократичен избор ", пред factor.bg

Не мисля, че всички приказки какъв брой руснаците обичат Путин са истина. Има доста мощно предпочитание за смяна. А него го възприемат като " портрета на стената ". Нали знаете по какъв начин е в тоталитарните общества – би трябвало да виси някакъв портрет. Но не го обичат.

Привърженици на Алексей Навални на протестно шествие в Санкт Петербург по случай рождения ден на Владимир Путин 7 октомври.

Фотограф: Stringer Много пътувам из Русия и виждам, че желанието за смяна е огромно и ще се прояви на президентските избори. Това дава късмет на Русия да се върне в някакво по-нормално русло на развиване - не за обогатяване на близкия кръг на Путин, а в полза на жителите си. Аз съм оптимист и считам, че няма да мине доста време и ще го забележим.
"
Между Путин и олигархичния кръг към този момент има голяма бездна. Той се трансформира в суперголям състезател, а тяхното въздействие доста мощно понижа. Те са един тип " политически мишка ". Всички извънредно се опасяват - Федералната работа за сигурност ги подслушва непрестанно. Днешните съветски олигарси не са хората от 90-те, които владееха частни банки и компании. Сега това са хора, които забогатяват за сметка на държавни поръчки, от държавни компании, държавни дотации. Това може да им бъде отнето за 5 секунди. Днес те разполагат с контракти за тръбопроводи, игрища, нефтени залежи, които може просто да бъдат скъсани и те остават без нищо. Тези днешни " олигарси " не имат някакви самодостатъчни активи. Ръководителите на държавните компании, които също биват наричани " олигарси ", могат да бъдат уволнени до момента в който мигнат.

Затова са изцяло подвластни, не като Ходорковски, Березовски - те се държаха по-агресивно, тъй като притежаваха благосъстоятелност. Но даже те неправилно смятаха, че имат някаква благосъстоятелност - по закон е по този начин, само че станахме очевидци по какъв начин всичко им беше отнето. Затова считам, че не е вероятен прелом от страна на елита, тъй като Путин управлява всичко. Смятам, че единственият реален сюжет е придвижване " изпод ", да се покаже, че хората в Русия, в районите в действителност желаят смяна и управляващите ще са принудени да се съобразят с това.

През трите години след анексирането на Крим Путин ни убеждава, че цяла Русия стои като стена зад него. И по този начин се вкара в доста рискова обстановка – на тези избори ще би трябвало да получи доказателство, че той е супермен, че цяла Русия го обожава и то без каквито и да било фалшификации. Ако той попречи на Навални да се яви на изборите, а допусне всички чучела чучела като Зюганов и Жириновски, и в случай че фалшифицира изборите – това доста мощно ще отслаби концепцията, че е всесилен. Това ще бъде забелязано и разбрано от всички и ще подкопае доста мощно престижа му. Спомняте си какво се случи през 2011 година Хората бяха възмутени от наглите фалшификации на изборите. Те видяха, че властта по този метод признава своята уязвимост и това ги въодушеви да излязат на улицата.

Ние не знаем по какъв начин ще се развият събитията с бъдещите президентски избори, само че единственият сюжет за Путин, при който той ще може да резервира престижа си, е да отиде на почтени избори с Навални и да види какво ще стане. Ако това не се случи, цяла Русия, целият свят ще разбере, че той се е уплашил, че е слаб. Това ще нанесе доста мощен удар върху властта, върху престижа й. Ще забележим какво ще се случи по-късно, само че ударът, който им нанесоха митингите през 2011 година, беше толкоз тежък, че им се наложи да окупират Крим, с цел да извърнат публичните настроения. Преди окупацията утвърждението към Путин беше под 50%.

Руската стопанска система е в тежка застоялост, освен поради глобите. Правителството признава, че не можем да чакаме повишение на пенсиите преди 2035 година, статистиката сочи, че 70% от руснаците работят единствено, с цел да могат да си купят храна. Има фрапантно редуциране в покупките, да вземем за пример обувки. Просто хората нямат пари. Пропастта сред доста бедните и доста богатите е чудовищна. Няма я тази еуфория и не би трябвало да вярвате на " социологическите рейтинги " - какъв брой голямо продължава да е доверието към Путин, към властта му, към политиката му. Годините след анексирането на Крим демонстрираха, че Кремъл няма визия по какъв начин ще продължава да управлява стопанската система на една страна със 150 милиона население. А хората към този момент не са съгласни с контракта, който Путин им предложи по време на първия си мандат: " Откажете се от правата си, а аз ще се грижа за стопанската система и всичко останало ". Разделението Изток-Запад

Проблемът на Германия и на Европа

От колонката на Иван Кръстев в " Ню Йорк таймс "

Германците се радваха на дълъг отпуск от историята, само че, наподобява, ваканцията им към този момент свърши. Докато други европейски общества са разкъсвани от тревога и яд, в Германия огромното болшинство от жителите е предостатъчно от икономическото състояние. Правителството може да харчи повече от когато и да било, безработица съвсем няма. Но под тази ненормална нормалност се крие нещо тревожно.

Макар множеството германци да са съгласни, че страната им претърпява интервал на обилие, малко на брой биха споделили, че утрешният ден ще бъде по-добър или най-малко също толкоз добър като днешния. Човек елементарно може да усети паниката малко под повърхността. Изборите в Германия демонстрираха, че разделянето сред Изтока и Запада е не просто разделяне сред Германия и нейните посткомунистически съседи. Крайнодясната " Алтернатива за Германия " реализира своя най-хубав резултат на територията на някогашната комунистическа република.

Един локален политик ми сподели язвително: " Правителството желае от нас да интегрираме бежанците, само че за какво първо не интегрира нас? ". Повече от 25 години след обединяването на Германия доста източногерманци към момента се усещат като жители втора класа, чиито заплати и пенсии са по-ниски от тези в западната част. Нелепата подигравка е, че таман крайнодясната " Алтернатива за Германия ", а не посткомунистическата партия на левицата съумя да активизира недоволството на губещите от обединяването.

Причината за отчуждението на Изтока от европейския план се крие в контузията на хората, които останаха в някогашните комунистически страни. Масовата миграция от посткомунистическа Европа към Запада се отрази отрицателно освен на икономическата конкурентоспособност и политическата динамичност на тази част от Европа, само че и накара тези, които останаха, да се усещат като истински неудачници. Хората, които имат корени, се разпалиха против тези, които имат бързи крайници. Тъкмо хората от обезлюдените региони на Европа най-ентусиазирано поддържаха популистите.

И въпреки политическият яд да е забележим по едно и също време в източната и в западната част на Европа, има обаче една многозначителна разлика: когато са недоволни от статуквото, хората на Запад търсят опция измежду главните политически партии – мнозина от разочарованите от християндемократите на госпожа Меркел в Западна Германия поддържаха либералите. Докато хората на Изток търсят алтернативата в политическите крайности.

Централната роля на Германия за бъдещето на Европа се дължи и на обстоятелството, че за нея разделянето Изток-Запад е не просто конфликт сред обособени страни членки, а разделяне в самото общество.