Свещеник Пламен Марчев от шуменското село Осмар: С вероучение ще има морал, а не с много закони
Призвание духовник – с чук на покрива на църквата или с кръст пред иконостаса
Ако вършим положително единствено месец по Коледа сме християни лицемери, учи отецът децата в неделното учебно заведение
И за свещеника срамна работа няма, грях е да умееш да свършиш нещо, а да стоиш с ръце в джобовете. Самият деятел Павел също си е изкарвал прехраната с труд, образци да искаш има много… Това изяснява младият отец Пламен Марчев (30 г.), енорийски духовник в храм „ Св.Три Светители “ в Шумен и виновен за още пет църкви в селата Осмар, Троица, Хан Крум, Радко Димитриево и Ветрище. Често му се случва вместо расото да надява работните облекла. Можеш да го видиш покатерен на кубето да върти чук и да майстори улуци на храма „ Св.Константин и Елена “ в родния Осмар, по-късно ще служи литургия, а в неделя ще преподава в църковното учебно заведение. Успява, тъй като е намерил призванието си в свещеничеството.
Преди 12 г.одини излязъл с тапия за електротехник от Гимназията по строителство в Шумен и въобще не мислел за висше, камо ли за богословие. Започнал работа във компания за дограма, към този момент бил срещнал любовта на живота си, само че го глождело – единствено това ли е смисълът на живота? Раждаш се, учиш, работиш, създаваш семейство… Изглежда прекомерно просто. Студент по история, другар на брат му, го запалил, че в Шуменския университет има компетентност теология и макар че Пламен рядко стъпвал в черква, решил да кандидатства. Е, имал закалка от баба и дядо – вечер като дете не лягал без „ Отче наш “. В четвърти курс в най-голямата икономическа рецесия към този момент бил благополучен баща на прелестната Димитрия и се наложило да замине на работа във Франция, в строителството. Коледа отново го върнала в бащината къща. На Рождество отишъл да се черкува в храма и свещеник Йоан, който водел литургията, най-изненадващо го попитал: „ Искаш ли да ми станеш дякон? “ Пламен и брачната половинка му мислели да бягат в чужбина, само че претеглили какъв брой неуютно се чувствал той във френското градче: „ Добри пари изкарах, само че спокойствието, уюта на Осмар ги нямаше. Цареше необичайно успокоение – към теб комшии, вечер светят единствено прозорци, а на тях спуснати капаци. За три месеца не се срещнах с никого. У нас е друго, на открито всеки те вика – ела, здрасти, по какъв начин си… “ Така станал дякон през 2011 година, а след още 3 години го ръкоположили за духовник.
Пак на Рождество преди 2 години преподавателките Илонка Стоянова и Галя Йорданова от университета му предложили да създадат рождественска работилница в селото. Отецът разлепил разгласи, поканил деца. За изненада събрал цялостен клас – 23 девойки и момчета. Оказало се, че обществеността почита и има вяра на свещеника си! А децата желали да продължат да идват в храма. Пламен решил да открие неделно учебно заведение и в този момент са подхванали втора образователна година.
Когато отецът е ангажиран със служби по селата, Илонка и Галя преподават на възпитаниците му от първи до осми клас. Има стратегия и учебници, утвърдени от Министерство на образованието, споделя Пламен, само че прецизира, че на деца се преподава това, което ги вълнува и желаят да знаят. На въпроси, на които родителите не могат да отговорят, питат отеца. Житията на светците и образците от живота на Христос би трябвало да са свързани с действителните житейски обстановки, които се постанова да вземат решение, изяснява Пламен. И тъй като им е забавно, вместо по час, неделното учебно заведение надвишава два. Въпреки че им приказват за морал, на младежите не им се потегля. „ Да, стараем се да преподаваме моралните полезности на нашата религия, нравствените устои, тъй като в този момент никой не учи децата на това. Ако се вкара вероучение, ще се реализира по-високоморално общество и няма да има потребност от непрекъсната смяна на законите и писане на нови. Чух, че сме първенци по това “, споделя Пламен.
Десетилетия българинът е бил обособен от Бог и религия, в този момент ще трябват два пъти повече години да се възвърне връзката, счита той. Но се успокоява – все някой би трябвало да постави началото и има вяра в смисъла на това, което прави.
Покрай Коледа с децата си говорили доста и за положителното към другите. „ Щом сме християни, не може благотворителността да трае единствено месец. Християнството се крепи на обич към Бога и обич към близък и в случай че ги изпълняваме единствено месец, значи сме християни лицемери. Видиш ли човек в потребност, наложително му помогни “, наставлява Пламен. И чудесата не се случват единствено по Коледа, а постоянно, би трябвало единствено да желаеме да ги забележим, споделя той.
Тези, които не са стъпвали на неделна работа в храма, поучава да опитат веднъж да останат открай до край. Слушайки, ще схванат доста за вярата си, а житейските проблеми, ще им се сторят незначителни. И той до втори курс проявявал неспокойствие, а в този момент неделята без работа му е немислима, освен тъй като е духовник. Сега хората препълват църквите на празници. „ Реално, както споделя един другар, станахме празнични християни. Палим свещ и мислим, че задължението към Бога е изпълнено. Напротив, това е капка “, споделя Пламен.
Щастлив е, че през есента извършил фантазията си да посети Йерусалим, поклонил се на светите места, където е живял и проповядвал Христос. „ Нямаме сляпа религия, измислена, вярата ни е потвърдена исторически и археологически “, изяснява Пламен. Колкото до хаджийството, то не се реализира със документа, който можеш да си купиш, а би трябвало да е метод на живот.
Пламен всяка година стига и до Света гора, а това лято стъпил и на връх Атон. За 4 часа завладял 2333 метра. Нищо не се знае един ден и момчетата от неделното учебно заведение може да заведе. Засега са били единствено на православен лагер в Етрополския манастир. Децата желаят отново, макар режима, смее се Пламен.
Щастлив е, че преди дни, на 30 декември, двама от неговите ученици – петокласникът Добромир и синът му първолакът Константин били подстригани за иподякони (четци, артисти и свещеноносци б.а.) от Варненския и великопреславски митрополит Йоан. Най-голямото му предпочитание в този момент е да има повече време да изслушва и да беседва с миряните деца и възрастни.
Ако вършим положително единствено месец по Коледа сме християни лицемери, учи отецът децата в неделното учебно заведение
И за свещеника срамна работа няма, грях е да умееш да свършиш нещо, а да стоиш с ръце в джобовете. Самият деятел Павел също си е изкарвал прехраната с труд, образци да искаш има много… Това изяснява младият отец Пламен Марчев (30 г.), енорийски духовник в храм „ Св.Три Светители “ в Шумен и виновен за още пет църкви в селата Осмар, Троица, Хан Крум, Радко Димитриево и Ветрище. Често му се случва вместо расото да надява работните облекла. Можеш да го видиш покатерен на кубето да върти чук и да майстори улуци на храма „ Св.Константин и Елена “ в родния Осмар, по-късно ще служи литургия, а в неделя ще преподава в църковното учебно заведение. Успява, тъй като е намерил призванието си в свещеничеството.
Преди 12 г.одини излязъл с тапия за електротехник от Гимназията по строителство в Шумен и въобще не мислел за висше, камо ли за богословие. Започнал работа във компания за дограма, към този момент бил срещнал любовта на живота си, само че го глождело – единствено това ли е смисълът на живота? Раждаш се, учиш, работиш, създаваш семейство… Изглежда прекомерно просто. Студент по история, другар на брат му, го запалил, че в Шуменския университет има компетентност теология и макар че Пламен рядко стъпвал в черква, решил да кандидатства. Е, имал закалка от баба и дядо – вечер като дете не лягал без „ Отче наш “. В четвърти курс в най-голямата икономическа рецесия към този момент бил благополучен баща на прелестната Димитрия и се наложило да замине на работа във Франция, в строителството. Коледа отново го върнала в бащината къща. На Рождество отишъл да се черкува в храма и свещеник Йоан, който водел литургията, най-изненадващо го попитал: „ Искаш ли да ми станеш дякон? “ Пламен и брачната половинка му мислели да бягат в чужбина, само че претеглили какъв брой неуютно се чувствал той във френското градче: „ Добри пари изкарах, само че спокойствието, уюта на Осмар ги нямаше. Цареше необичайно успокоение – към теб комшии, вечер светят единствено прозорци, а на тях спуснати капаци. За три месеца не се срещнах с никого. У нас е друго, на открито всеки те вика – ела, здрасти, по какъв начин си… “ Така станал дякон през 2011 година, а след още 3 години го ръкоположили за духовник.
Пак на Рождество преди 2 години преподавателките Илонка Стоянова и Галя Йорданова от университета му предложили да създадат рождественска работилница в селото. Отецът разлепил разгласи, поканил деца. За изненада събрал цялостен клас – 23 девойки и момчета. Оказало се, че обществеността почита и има вяра на свещеника си! А децата желали да продължат да идват в храма. Пламен решил да открие неделно учебно заведение и в този момент са подхванали втора образователна година.
Когато отецът е ангажиран със служби по селата, Илонка и Галя преподават на възпитаниците му от първи до осми клас. Има стратегия и учебници, утвърдени от Министерство на образованието, споделя Пламен, само че прецизира, че на деца се преподава това, което ги вълнува и желаят да знаят. На въпроси, на които родителите не могат да отговорят, питат отеца. Житията на светците и образците от живота на Христос би трябвало да са свързани с действителните житейски обстановки, които се постанова да вземат решение, изяснява Пламен. И тъй като им е забавно, вместо по час, неделното учебно заведение надвишава два. Въпреки че им приказват за морал, на младежите не им се потегля. „ Да, стараем се да преподаваме моралните полезности на нашата религия, нравствените устои, тъй като в този момент никой не учи децата на това. Ако се вкара вероучение, ще се реализира по-високоморално общество и няма да има потребност от непрекъсната смяна на законите и писане на нови. Чух, че сме първенци по това “, споделя Пламен.
Десетилетия българинът е бил обособен от Бог и религия, в този момент ще трябват два пъти повече години да се възвърне връзката, счита той. Но се успокоява – все някой би трябвало да постави началото и има вяра в смисъла на това, което прави.
Покрай Коледа с децата си говорили доста и за положителното към другите. „ Щом сме християни, не може благотворителността да трае единствено месец. Християнството се крепи на обич към Бога и обич към близък и в случай че ги изпълняваме единствено месец, значи сме християни лицемери. Видиш ли човек в потребност, наложително му помогни “, наставлява Пламен. И чудесата не се случват единствено по Коледа, а постоянно, би трябвало единствено да желаеме да ги забележим, споделя той.
Тези, които не са стъпвали на неделна работа в храма, поучава да опитат веднъж да останат открай до край. Слушайки, ще схванат доста за вярата си, а житейските проблеми, ще им се сторят незначителни. И той до втори курс проявявал неспокойствие, а в този момент неделята без работа му е немислима, освен тъй като е духовник. Сега хората препълват църквите на празници. „ Реално, както споделя един другар, станахме празнични християни. Палим свещ и мислим, че задължението към Бога е изпълнено. Напротив, това е капка “, споделя Пламен.
Щастлив е, че през есента извършил фантазията си да посети Йерусалим, поклонил се на светите места, където е живял и проповядвал Христос. „ Нямаме сляпа религия, измислена, вярата ни е потвърдена исторически и археологически “, изяснява Пламен. Колкото до хаджийството, то не се реализира със документа, който можеш да си купиш, а би трябвало да е метод на живот.
Пламен всяка година стига и до Света гора, а това лято стъпил и на връх Атон. За 4 часа завладял 2333 метра. Нищо не се знае един ден и момчетата от неделното учебно заведение може да заведе. Засега са били единствено на православен лагер в Етрополския манастир. Децата желаят отново, макар режима, смее се Пламен.
Щастлив е, че преди дни, на 30 декември, двама от неговите ученици – петокласникът Добромир и синът му първолакът Константин били подстригани за иподякони (четци, артисти и свещеноносци б.а.) от Варненския и великопреславски митрополит Йоан. Най-голямото му предпочитание в този момент е да има повече време да изслушва и да беседва с миряните деца и възрастни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ