Погребаните архитектурни шедьоври на Пловдив
Призраци под тепетата Пловдив с най-скъпия бункер в света НИНКН като черна дупка
Живи вериги, цивилен митинги, подписки на интелектуалци, настръхнало публично мнение при всяко посягане против духа на Пловдив. Няма различен град в България, където хората да милеят толкоз доста за културното и архитектурното си завещание. И в това време центърът да е изпълнен със скелети на остарели архитектурни шедьоври. Години наред Общината и Националният институт за недвижимото културно завещание си трансферират топката за казуса, а през това време десетки знакови здания се трансфораха в невъзвращенци. В резултат вместо образците на класицизма и пловдивския сецесион през днешния ден гостите на града, които чакаме да се множат поради Европейска столица на културата, на всеки ъгъл виждат падащи мазилки и рушащи се фасади.
Най-страховито наподобяват постройките в Тютюневия град, който трябваше да е една от зоните на влияние по време на подготовката за " Пловдив 2019 ". Постройките там обаче са частни. Представителите на общинската фондация и локалната власт обаче не направиха съвсем никакви старания, с цел да влязат в контакт със притежателите. Администрацията не откри време и средства да оправи най-малко главните улици и тротоарите в тогавашната индустриална зона, трансформирала се във времето в основна част от градския център.
Докато Общината и НИНКН спореха кой да следи за опазването на наследството в предпазената зона, предприемачите Георги Бранеков и Александър Николич съвсем събориха постройката на „ Одрин “ 8. След живата верига багерите бяха спрени, само че тогавашният тютюнев склад на „ Ориент Табако “ към този момент няма по какъв начин да бъде възобновен. Всички показаха с пръст притежателите, само че в последвалия правосъден развой се оказа, че горещият картоф още веднъж е в институциите.
През август 2016 година пожар изпепели четири други склада в Тютюневия град, два от които от наследството на най-големия пловдивски покровител Димитър Кудоглу. Днес, 2 години и половина по-късно, оживелите фасади стърчат като монументи на нелепостта на ул. " Иван Вазов ".
Грандиозният план по превръщането на Тютюневия град в артквартал за Европейската столица на културата претърпя крушение. За да не остане мястото изцяло забравено за самодейността, фондация „ Пловдив 2019 “ нае един от дребното обитаеми хранилища и пробва да го възроди за културен живот. Срещу значителен наем там в този момент е ситуирано тяхното седалище, както и репетиционна зала за оркестъра и балета на Пловдивската опера, дружно с новооткритата изложба СКЛАД. В емблематичната индустриална махала се организират бирен фест и градски игри.
Към днешна дата обстановката в Тютюневия град граничи с парадокса - притежателите имат подготвени капиталови проекти, не смеят да ги осъществят поради разбуненото публично мнение. Общинската администрация пък се преструва на умряла лисица и не смее нито да им даде зелена светлина, нито изрично да им откаже. В резултат складовете стоят като скелети, изумявайки туристите с уродливия си тип.
Подобна е обстановката и с други архитектурни полезности, минали в частни ръце, като римския квартал под Джабаз тепе. Недомисленият закон, безотговорните притежатели и абдикиралите институции са токсичен коктейл, който погубва архитектурното завещание освен в Пловдив, само че и в цялата страна.
Живи вериги, цивилен митинги, подписки на интелектуалци, настръхнало публично мнение при всяко посягане против духа на Пловдив. Няма различен град в България, където хората да милеят толкоз доста за културното и архитектурното си завещание. И в това време центърът да е изпълнен със скелети на остарели архитектурни шедьоври. Години наред Общината и Националният институт за недвижимото културно завещание си трансферират топката за казуса, а през това време десетки знакови здания се трансфораха в невъзвращенци. В резултат вместо образците на класицизма и пловдивския сецесион през днешния ден гостите на града, които чакаме да се множат поради Европейска столица на културата, на всеки ъгъл виждат падащи мазилки и рушащи се фасади.
Най-страховито наподобяват постройките в Тютюневия град, който трябваше да е една от зоните на влияние по време на подготовката за " Пловдив 2019 ". Постройките там обаче са частни. Представителите на общинската фондация и локалната власт обаче не направиха съвсем никакви старания, с цел да влязат в контакт със притежателите. Администрацията не откри време и средства да оправи най-малко главните улици и тротоарите в тогавашната индустриална зона, трансформирала се във времето в основна част от градския център.
Докато Общината и НИНКН спореха кой да следи за опазването на наследството в предпазената зона, предприемачите Георги Бранеков и Александър Николич съвсем събориха постройката на „ Одрин “ 8. След живата верига багерите бяха спрени, само че тогавашният тютюнев склад на „ Ориент Табако “ към този момент няма по какъв начин да бъде възобновен. Всички показаха с пръст притежателите, само че в последвалия правосъден развой се оказа, че горещият картоф още веднъж е в институциите.
През август 2016 година пожар изпепели четири други склада в Тютюневия град, два от които от наследството на най-големия пловдивски покровител Димитър Кудоглу. Днес, 2 години и половина по-късно, оживелите фасади стърчат като монументи на нелепостта на ул. " Иван Вазов ".
Грандиозният план по превръщането на Тютюневия град в артквартал за Европейската столица на културата претърпя крушение. За да не остане мястото изцяло забравено за самодейността, фондация „ Пловдив 2019 “ нае един от дребното обитаеми хранилища и пробва да го възроди за културен живот. Срещу значителен наем там в този момент е ситуирано тяхното седалище, както и репетиционна зала за оркестъра и балета на Пловдивската опера, дружно с новооткритата изложба СКЛАД. В емблематичната индустриална махала се организират бирен фест и градски игри.
Към днешна дата обстановката в Тютюневия град граничи с парадокса - притежателите имат подготвени капиталови проекти, не смеят да ги осъществят поради разбуненото публично мнение. Общинската администрация пък се преструва на умряла лисица и не смее нито да им даде зелена светлина, нито изрично да им откаже. В резултат складовете стоят като скелети, изумявайки туристите с уродливия си тип.
Подобна е обстановката и с други архитектурни полезности, минали в частни ръце, като римския квартал под Джабаз тепе. Недомисленият закон, безотговорните притежатели и абдикиралите институции са токсичен коктейл, който погубва архитектурното завещание освен в Пловдив, само че и в цялата страна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ