Сирия – новото доказателство, че не сме държава
Призракът на бежанската рецесия за следващ път надвисна над Европа, откакто през предходната седмица Турция влезе в Сирия. Заради случилото се, реакциите в Европейски Съюз стават все по-сериозни – Германия, Франция, Холандия, Норвегия, Финландия към този момент обявиха оръжейно ембарго против Турция, Италия също поддържа мярката и се готви още на започващия безусловно след няколко часа Съвет на европейските външни министри да предложи обща европейска позиция за паневропейски оръжеен мораториум.
Предвид това развиване на нещата, Реджеп Ердоган ускори заканите с единствения си огромен коз – да пусне бежанците. И кой цъфна като мотив за ваденето на тази карта в риториката на турския президент – Бойко Борисов! Европейски Съюз да обърнел внимание навръх думите на българския министър председател. А част от тях са следните: " Ако дойдат 50 000 - 100 000 на оградата и армията, и полицията да са там, нито аз, нито Каракачанов ще дадем заповед да се стреля. Оградата ще се събори и ще минат ".
Чудна работа, тази ограда нали беше Великата българска стена, непревзимаема и непробиваема? Или Валери Симеонов към този момент не е комфортен за цитиране по въпроса, та разчитаме на Каракачанов? Може би, в случай че пристигна ред да изпитваме оградата в действителни условия, ще се прибегне и до Симеонов – нали има опит в заплашването на бабички, време е да се качи на идващото равнище!
По-сериозното е, че EurActiv непосредствено пусна думи на Борисов от събота, когато отиде в Йордания, по какъв начин ще моли сътрудниците си европейски министър председатели и президенти да не нервират Ердоган и " да спрат с непрекъснатите офанзиви ". И това в действителност е следващото доказателство за Борисовото навеждане пред султана – което той е заставен да прави заради обстоятелството, че България е типичен образец в една от най-популярните тези на един от някогашните ментори на Ердоган – Ахмет Давутоглу. Давутоглу развива следната теза в книгата си " Стратегическа дълбочина " - в интернационалните връзки тези, които дефинират нещата, са тези, които са построили първо страната си. По-просто казано – при мощна страна, без значение от режима, другите се преценяват повече с теб. Затова и непрекъснатото угодничене на Борисов е разбираемо – няма страна, с която да се опълчи.
Проблемът на тази политика-ветропоказател обаче е, че най-после идва време, в което не можеш да се въртиш – просто тъй като всички са те притиснали, защото спорът избуява. Колкото и да си пускаш стриймчета във Фейсбоклук, това време най-после идва – време разделно. И когато не си се подготвил за него, ти остава единствено да се молиш да се размине колкото се може по-леко!
В случая, забавното със заканите на Ердоган " да пусне бежанците " е дали той фактически може да ги извърши. Нека не забравяме – интервенция " Извор на мира " се прави за да се откри 30-километрова зона в Сирия, в която действително Турция да споделя какво ще става. Стремежът е да не се разреши гражданската война в Сирия да се окаже непрекъсващ мотор за основаване на самостоятелна кюрдска страна. А с цел да има резистентност, Ердоган се готви да работи по остарял като света метод – да насели съответната територия с хора от различен етнос, сиреч с бежанци. Тази територията би следвало да служи като териториален буфер за отбрана на турската страна - друго от вижданията на Давутоглу по какъв начин се прави външна политика за вътрешно подсилване на страната.
Ако Ердоган завоюва, този сюжет евентуално ще бъде прибавен или най-малко ще има съществени опити, т.е. на него ще му трябват сирийските бежанци. Ако обаче загуби и поради все по-големите компликации тези бежанци да не се оказват стопански товар за Турция, това оръжие може да бъде употребявано по отношение на Европа.
Извън бежанците, наред още по-сериозен е въпросът с джихадистите, които поради турската интервенция в този момент бягат елементарно от пандизите в района – тъй като американците ги няма да ги охраняват, а турците никак не слагат тази задача като водещ приоритет. Тази обстановка основава съществени предпоставки да забележим идващото издание на " Ислямска страна "! Защото точно с " бягство от пандиза " стартира кървавата " кариера " на Абу Мусаб ал-Заркауи. Той бива освободен от йорданския затвор " Ал Джафар " - през 1999 година, като жест поради короноването на настоящия крал на Йордания Абдула II. В традиция, датираща от основаването на Йордания преди век, от новите крале се чака да амнистират пандизчиите, които са зад решетките поради " ненасилствни или политически закононарушения ". Заркауи е в пандиза точно поради заплахата да се трансформира в страшилище с капацитет да увлича стотици и хиляди с безразсъден набожен жар, само че излиза на независимост с доста свои " приятели по килия " - и то в страна, която към момента не е разграден двор като Сирия и която сътвори процеса " Акаба " (инициатива за серия от срещи на интернационално равнище за определяне на по-тесни връзки и съдействие във връзка с сигурността, граничния надзор и обмяната на опит сред прилежащи, районни и по-далечни страни за ефикасна битка с тероризма). Сега, поради решението на Доналд Тръмп да изведе американските военни от Сирия, събитията да се появят наследници на Заркауи са още по-страшни.
Хубаво е Борисов, в случай че не ги знае тези неща, да ги научи – и идващият път, като прави темане на Ердоган, да е наясно, че постоянно идва време, когато тежките въпроси се стоварват като чук върху всяка хитра глава, мислеща, че все някак ще ѝ се размине. Още повече, че при прясната си аудиенция в Йордания министър председателят ни разгласи по какъв начин ще сме хазаин следващата година навръх " Акаба "...
Автор: Ивайло Ачев
Предвид това развиване на нещата, Реджеп Ердоган ускори заканите с единствения си огромен коз – да пусне бежанците. И кой цъфна като мотив за ваденето на тази карта в риториката на турския президент – Бойко Борисов! Европейски Съюз да обърнел внимание навръх думите на българския министър председател. А част от тях са следните: " Ако дойдат 50 000 - 100 000 на оградата и армията, и полицията да са там, нито аз, нито Каракачанов ще дадем заповед да се стреля. Оградата ще се събори и ще минат ".
Чудна работа, тази ограда нали беше Великата българска стена, непревзимаема и непробиваема? Или Валери Симеонов към този момент не е комфортен за цитиране по въпроса, та разчитаме на Каракачанов? Може би, в случай че пристигна ред да изпитваме оградата в действителни условия, ще се прибегне и до Симеонов – нали има опит в заплашването на бабички, време е да се качи на идващото равнище!
По-сериозното е, че EurActiv непосредствено пусна думи на Борисов от събота, когато отиде в Йордания, по какъв начин ще моли сътрудниците си европейски министър председатели и президенти да не нервират Ердоган и " да спрат с непрекъснатите офанзиви ". И това в действителност е следващото доказателство за Борисовото навеждане пред султана – което той е заставен да прави заради обстоятелството, че България е типичен образец в една от най-популярните тези на един от някогашните ментори на Ердоган – Ахмет Давутоглу. Давутоглу развива следната теза в книгата си " Стратегическа дълбочина " - в интернационалните връзки тези, които дефинират нещата, са тези, които са построили първо страната си. По-просто казано – при мощна страна, без значение от режима, другите се преценяват повече с теб. Затова и непрекъснатото угодничене на Борисов е разбираемо – няма страна, с която да се опълчи.
Проблемът на тази политика-ветропоказател обаче е, че най-после идва време, в което не можеш да се въртиш – просто тъй като всички са те притиснали, защото спорът избуява. Колкото и да си пускаш стриймчета във Фейсбоклук, това време най-после идва – време разделно. И когато не си се подготвил за него, ти остава единствено да се молиш да се размине колкото се може по-леко!
В случая, забавното със заканите на Ердоган " да пусне бежанците " е дали той фактически може да ги извърши. Нека не забравяме – интервенция " Извор на мира " се прави за да се откри 30-километрова зона в Сирия, в която действително Турция да споделя какво ще става. Стремежът е да не се разреши гражданската война в Сирия да се окаже непрекъсващ мотор за основаване на самостоятелна кюрдска страна. А с цел да има резистентност, Ердоган се готви да работи по остарял като света метод – да насели съответната територия с хора от различен етнос, сиреч с бежанци. Тази територията би следвало да служи като териториален буфер за отбрана на турската страна - друго от вижданията на Давутоглу по какъв начин се прави външна политика за вътрешно подсилване на страната.
Ако Ердоган завоюва, този сюжет евентуално ще бъде прибавен или най-малко ще има съществени опити, т.е. на него ще му трябват сирийските бежанци. Ако обаче загуби и поради все по-големите компликации тези бежанци да не се оказват стопански товар за Турция, това оръжие може да бъде употребявано по отношение на Европа.
Извън бежанците, наред още по-сериозен е въпросът с джихадистите, които поради турската интервенция в този момент бягат елементарно от пандизите в района – тъй като американците ги няма да ги охраняват, а турците никак не слагат тази задача като водещ приоритет. Тази обстановка основава съществени предпоставки да забележим идващото издание на " Ислямска страна "! Защото точно с " бягство от пандиза " стартира кървавата " кариера " на Абу Мусаб ал-Заркауи. Той бива освободен от йорданския затвор " Ал Джафар " - през 1999 година, като жест поради короноването на настоящия крал на Йордания Абдула II. В традиция, датираща от основаването на Йордания преди век, от новите крале се чака да амнистират пандизчиите, които са зад решетките поради " ненасилствни или политически закононарушения ". Заркауи е в пандиза точно поради заплахата да се трансформира в страшилище с капацитет да увлича стотици и хиляди с безразсъден набожен жар, само че излиза на независимост с доста свои " приятели по килия " - и то в страна, която към момента не е разграден двор като Сирия и която сътвори процеса " Акаба " (инициатива за серия от срещи на интернационално равнище за определяне на по-тесни връзки и съдействие във връзка с сигурността, граничния надзор и обмяната на опит сред прилежащи, районни и по-далечни страни за ефикасна битка с тероризма). Сега, поради решението на Доналд Тръмп да изведе американските военни от Сирия, събитията да се появят наследници на Заркауи са още по-страшни.
Хубаво е Борисов, в случай че не ги знае тези неща, да ги научи – и идващият път, като прави темане на Ердоган, да е наясно, че постоянно идва време, когато тежките въпроси се стоварват като чук върху всяка хитра глава, мислеща, че все някак ще ѝ се размине. Още повече, че при прясната си аудиенция в Йордания министър председателят ни разгласи по какъв начин ще сме хазаин следващата година навръх " Акаба "...
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ