Армения обвини Азербайджан в геноцид в Карабах
Признаването на териториалната целокупност на Азербайджан от Армения не дава право на Баку да прави етническо пречистване против популацията на Нагорни Карабах. Това се споделя в изказване на арменското външно министерство.
" Президентът на Азербайджан с изказването си приготвя почвата за нова експанзия против популацията на Нагорни Карабах и го лишава от правото да живее свободно, безвредно и почтено в родината си ", се споделя в изказването.
Министерството означи, че " освен се заплашва популацията на Нагорни Карабах с геноцид , само че и се слага под въпрос независимостта и териториалната целокупност на Армения ".
" Всъщност президентът на Азербайджан насочва предизвикателство към цялото цивилизовано общество, заплашвайки със мощ да окупира новите суверенни територии на Армения. Освен това се акцентира, че даже наличието на задачата за наблюдаване на Европейски Съюз по интернационалната граница сред Армения и Азербайджан не може спре упоритостите за облекчаване на териториалните искания на Азербайджан към Армения ", споделиха от Министерство на външните работи.
Обновена
Армения подготвена да признае Нагорни Карабах за част от Азербайджан
Ако Баку подсигурява сигурността на етническото си арменско население
В същото време Ереван акцентира, че Армения е непоклатима в определения път за определяне на мир в района.
" За страдание, както се вижда от нападателната изразителност и дейности на управлението на Азербайджан, тази страна не вижда решение на проблемите посредством признаването на териториалната целокупност на Република Армения в границите, избрани от Декларацията от Алма Ата... За да се избегне сходно развиване на събитията, всички сътрудници, заинтригувани от мира и стабилността в Южен Кавказ, са длъжни да дават недвусмислени оценки ", означават от арменското външно министерство.
Припомняме, че Армения разгласи, че е подготвена да признае анклава Нагорни Карабах за част от Азербайджан, в случай че Баку подсигурява сигурността на етническото си арменско население. Това съобщи на 22 май арменският министър председател Никол Пашинян.
Армения и Азербайджан водят интензивни договаряния, с цел да съумеят да реализират спокойно съглашение, увери Пашинян.
В настрана изказване президентът на Азербайджан Илхам Алиев съобщи, че подписването на кротичък контракт с Армения е " неизбежно ".
Баку се пробва да " постави градивни старания " за реализиране на спокойно съглашение, което зачита интернационалните правила и правила, увери той. По негови думи договарянията с Армения би трябвало да донесат " дълготраен мир на Кавказ ".
Армения сезира Международния съд за повторно по отношение на инсталирането от Азербайджан през април на контролно-пропусквателен пункт в Лачинския кулоар.
Армения дава Азербайджан на Международен съд поради Карабах
Заради слагането на контролно-пропусквателен пункт в Лачин
Армения и Азербайджан са водили две войни - през 2020 година и през 90-те години на предишния век - за азербайджанския район Нагорни Карабах, обитаем с арменци. Турция поддържа Азербайджан в спора.
Шестседмичната война през 2020 година лиши живота на повече от 6500 бойци от двете страни и приключи с помирение с помощта на посредничеството на Русия.
Миналата година Баку и Ереван започнаха работа по кротичък контракт с посредничеството на Европейския съюз и Съединените щати. Представители на двете страни организираха няколко срещи в Брюксел и Москва.
Съгласно съглашението, реализирано с посредничеството на Москва, Армения отстъпи елементи от територия, която контролираше от десетилетия, а Русия разположи към 2000 съветски миротворци, които да съблюдават за нежното помирение.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, етническите арменски сепаратисти в Нагорни Карабах се отделиха от Азербайджан. Последвалият спор взе към 30 000 жертви.
Армения и Азербайджан беседват в Москва
Разговорите ще се проведат с съветско ходатайство на фона на напрежението в Кавказ
" Президентът на Азербайджан с изказването си приготвя почвата за нова експанзия против популацията на Нагорни Карабах и го лишава от правото да живее свободно, безвредно и почтено в родината си ", се споделя в изказването.
Министерството означи, че " освен се заплашва популацията на Нагорни Карабах с геноцид , само че и се слага под въпрос независимостта и териториалната целокупност на Армения ".
" Всъщност президентът на Азербайджан насочва предизвикателство към цялото цивилизовано общество, заплашвайки със мощ да окупира новите суверенни територии на Армения. Освен това се акцентира, че даже наличието на задачата за наблюдаване на Европейски Съюз по интернационалната граница сред Армения и Азербайджан не може спре упоритостите за облекчаване на териториалните искания на Азербайджан към Армения ", споделиха от Министерство на външните работи.
Обновена Армения подготвена да признае Нагорни Карабах за част от Азербайджан
Ако Баку подсигурява сигурността на етническото си арменско население
В същото време Ереван акцентира, че Армения е непоклатима в определения път за определяне на мир в района.
" За страдание, както се вижда от нападателната изразителност и дейности на управлението на Азербайджан, тази страна не вижда решение на проблемите посредством признаването на териториалната целокупност на Република Армения в границите, избрани от Декларацията от Алма Ата... За да се избегне сходно развиване на събитията, всички сътрудници, заинтригувани от мира и стабилността в Южен Кавказ, са длъжни да дават недвусмислени оценки ", означават от арменското външно министерство.
Припомняме, че Армения разгласи, че е подготвена да признае анклава Нагорни Карабах за част от Азербайджан, в случай че Баку подсигурява сигурността на етническото си арменско население. Това съобщи на 22 май арменският министър председател Никол Пашинян.
Армения и Азербайджан водят интензивни договаряния, с цел да съумеят да реализират спокойно съглашение, увери Пашинян.
В настрана изказване президентът на Азербайджан Илхам Алиев съобщи, че подписването на кротичък контракт с Армения е " неизбежно ".
Баку се пробва да " постави градивни старания " за реализиране на спокойно съглашение, което зачита интернационалните правила и правила, увери той. По негови думи договарянията с Армения би трябвало да донесат " дълготраен мир на Кавказ ".
Армения сезира Международния съд за повторно по отношение на инсталирането от Азербайджан през април на контролно-пропусквателен пункт в Лачинския кулоар.
Армения дава Азербайджан на Международен съд поради Карабах
Заради слагането на контролно-пропусквателен пункт в Лачин
Армения и Азербайджан са водили две войни - през 2020 година и през 90-те години на предишния век - за азербайджанския район Нагорни Карабах, обитаем с арменци. Турция поддържа Азербайджан в спора.
Шестседмичната война през 2020 година лиши живота на повече от 6500 бойци от двете страни и приключи с помирение с помощта на посредничеството на Русия.
Миналата година Баку и Ереван започнаха работа по кротичък контракт с посредничеството на Европейския съюз и Съединените щати. Представители на двете страни организираха няколко срещи в Брюксел и Москва.
Съгласно съглашението, реализирано с посредничеството на Москва, Армения отстъпи елементи от територия, която контролираше от десетилетия, а Русия разположи към 2000 съветски миротворци, които да съблюдават за нежното помирение.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, етническите арменски сепаратисти в Нагорни Карабах се отделиха от Азербайджан. Последвалият спор взе към 30 000 жертви.
Армения и Азербайджан беседват в Москва
Разговорите ще се проведат с съветско ходатайство на фона на напрежението в Кавказ
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ