Проф. Матанов: Охридската архиепископия е българска, Русия атакува БПЦ
Признаването на МПЦ като Охридска архиепископия от Вселенската патриаршия е чисто геополитически въпрос. Но то значи и одобряване на нейния български темперамент и няма нищо общо с признание на македонската еднаквост и самородност.
Това сподели в изявление за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов, създател на многочислени проучвания и монографии, измежду които „ От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското настъпление (1354-1571 г.) “, шеф на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
Той акцентира още, че изказванието на Руската православна черква (РПЦ), че юрисдикцията върху епархиите е на Сръбската православна черква (СПЦ), е удар против Българската православна черква (БПЦ) и против бездействието ѝ.
На 9 май синодът на Вселенската патриаршия в профил 55-годишната схизма върху Македонската православна черква и реши да откри канонично и евхаристийно общение сред македонските епископи, свещеници и народа. Това на процедура значи, че Вселенската патриаршия признава МПЦ като Охридска архиепископия. В решението си Вселенската патриаршия изключва термина " македонска " и всевъзможни други производни на думата " Македония ".
„ Приетото решение демонстрира, че Вселенската патриаршия е подвластна на геополитическата конюнктура, която сътвори “, съобщи проф. Матанов. „ Знаем, че Вселенският патриарх е последовател на откъсването на части от Московската патриаршия, затова е покровител на Украинската патриаршия и в същото време съперник на най-голямата православна черква – Московската патриаршия. Вселенската патриаршия просто откликва на враждата към Московската патриаршия “.
От друга страна, счита професорът, доколкото може да се съди по взетото решение, тя признава Охридската архиепископия такава, каквато е приета през XI век от Василий Втори.
„ Трябва да се означи обаче, че признаването на църковна институция от световна власт, каквато е Охридската архиепископия, по принцип е неканонично и предстои на разискване “.
Според Христо Матанов, напълно македонско е тълкуването, че като признава Охридската архиепископия без томос и автокефалия, Вселенската патриаршия (ВП) в действителност признава МПЦ.
„ Ако следваме тяхната логичност ( на македонците – бел. ред.), значи, че Охрид е Прима Юстинияна – в центъра на Скопие има монумент на Юстиниян, мнозина биха се учудили за какво. Отговорът е тъй като съгласно тях Юстиниян е от македонските земи. Но археологически находки демонстрираха, че Прима Юстинияна се намира на напълно друго място, не в Македония. В това има логичност единствено от тяхна позиция, не и от наша. Първоначалното признание на Охридската архиепископия значи одобряване на нейния български темперамент, защото Василий Втори, императора Българоубиец, който те не желаят да признаят като подобен, е издал грамота, с която желае да замести унищожената българска патриаршия с автокефална черква, наречена Охридска архиепископия, даже в ущърб на Вселенската патриаршия. Така че това никога не е признание на тяхната еднаквост и самородност, изключително от човек с гръцко съзнание като Вселенския патриарх “.
Относно това каква ще бъде позицията на Българската православна черква след решението на Вселенската патриаршия, професор Матанов съобщи: “В църквата в никакъв случай нищо не става бързо. Трябва да се осмисли, реши. Позицията, която съгласно мен БПЦ би трябвало да държи, е че Охридската архиепископия е продължение на Българската православна черква и че никаква македонска еднаквост не се признава по този метод. Техни изказвания за такова нещо са филетизъм – т. е. църквата да е еднаквост на един народ “.
Твърдението на РПЦ, че юрисдикцията върху епархиите е на Сръбската черква, е не толкоз руско-сръбски съюз против България, колкото следване на логиката на опълчването на Вселенската патриаршия, счита професорът. Но на втори проект това може и да се пояснява като удар против БПЦ, още повече в позицията ѝ на „ нищо неправеща по въпроса “.
„ Когато македонската черква сподели: „ Бъдете църква-майка “, тя не направи нищо, т. е. следваше църковните правила, по този начин, както ги следва и Московската патриаршия. Тогава на кого да се сърдим? Все отново в основата си това изказване е опит да се резервира църковната пълномощия по този начин, както Москва желае да я резервира върху Украйна, по този начин и Белград да я резервира върху Македония – една геополитическа игра на опълчване сред Московската и Вселенската патриаршия “.
На въпрос на БГНЕС какво се случва със образуваната към Светия синод на БПЦ комисия във връзка настояването преди години от Македонската православна черква (МП) Българската православна черква да бъде оповестена за тяхна църква-майка, професор Матанов отговори: „ В църквата съществува едно предписание: в случай че не искаш да направиш нещо, създай комисия. Тази комисия не направи нищо, с изключение на да посъветва македонските владици да следват църковните правила. Ако бяхме следвали църковните правила, ние нямаше да се сдобием с църковна самостоятелност, а православният свят изобщо нямаше да се раздели на поместни църкви. И по какъв начин може да чакаме нещо, откакто половината от владиците са съветски ученици? Те следват това, което споделя Московската патриаршия и загърбват това, което споделя Вселенската “.
За страдание, и в този спор, от македонска страна още веднъж се пробват да изкривят обстоятелствата и да изтълкуват протичащото се съгласно техния разказ, заключи историкът.
„ От македонска страна могат да поясняват, че Самуил не е българин, че Василий не е Българоубиец или че Йоаким Кърчовски е македонец. Но не трябва забравяме, че и църковната, и светската история, почиват на обстоятелства, а не на догатки “.
По думите на Христо Матанов, този църковен спор няма да окаже въздействие върху водещите се сред двете държавни управления договаряния за повдигане на ветото, защото в основата на решението за това не са църковните различия.
„ А те като такива, както споделих, са чисто геополитически въпрос “, удостовери позицията си професор Матанов. /БГНЕС
Това сподели в изявление за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов, създател на многочислени проучвания и монографии, измежду които „ От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското настъпление (1354-1571 г.) “, шеф на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
Той акцентира още, че изказванието на Руската православна черква (РПЦ), че юрисдикцията върху епархиите е на Сръбската православна черква (СПЦ), е удар против Българската православна черква (БПЦ) и против бездействието ѝ.
На 9 май синодът на Вселенската патриаршия в профил 55-годишната схизма върху Македонската православна черква и реши да откри канонично и евхаристийно общение сред македонските епископи, свещеници и народа. Това на процедура значи, че Вселенската патриаршия признава МПЦ като Охридска архиепископия. В решението си Вселенската патриаршия изключва термина " македонска " и всевъзможни други производни на думата " Македония ".
„ Приетото решение демонстрира, че Вселенската патриаршия е подвластна на геополитическата конюнктура, която сътвори “, съобщи проф. Матанов. „ Знаем, че Вселенският патриарх е последовател на откъсването на части от Московската патриаршия, затова е покровител на Украинската патриаршия и в същото време съперник на най-голямата православна черква – Московската патриаршия. Вселенската патриаршия просто откликва на враждата към Московската патриаршия “.
От друга страна, счита професорът, доколкото може да се съди по взетото решение, тя признава Охридската архиепископия такава, каквато е приета през XI век от Василий Втори.
„ Трябва да се означи обаче, че признаването на църковна институция от световна власт, каквато е Охридската архиепископия, по принцип е неканонично и предстои на разискване “.
Според Христо Матанов, напълно македонско е тълкуването, че като признава Охридската архиепископия без томос и автокефалия, Вселенската патриаршия (ВП) в действителност признава МПЦ.
„ Ако следваме тяхната логичност ( на македонците – бел. ред.), значи, че Охрид е Прима Юстинияна – в центъра на Скопие има монумент на Юстиниян, мнозина биха се учудили за какво. Отговорът е тъй като съгласно тях Юстиниян е от македонските земи. Но археологически находки демонстрираха, че Прима Юстинияна се намира на напълно друго място, не в Македония. В това има логичност единствено от тяхна позиция, не и от наша. Първоначалното признание на Охридската архиепископия значи одобряване на нейния български темперамент, защото Василий Втори, императора Българоубиец, който те не желаят да признаят като подобен, е издал грамота, с която желае да замести унищожената българска патриаршия с автокефална черква, наречена Охридска архиепископия, даже в ущърб на Вселенската патриаршия. Така че това никога не е признание на тяхната еднаквост и самородност, изключително от човек с гръцко съзнание като Вселенския патриарх “.
Относно това каква ще бъде позицията на Българската православна черква след решението на Вселенската патриаршия, професор Матанов съобщи: “В църквата в никакъв случай нищо не става бързо. Трябва да се осмисли, реши. Позицията, която съгласно мен БПЦ би трябвало да държи, е че Охридската архиепископия е продължение на Българската православна черква и че никаква македонска еднаквост не се признава по този метод. Техни изказвания за такова нещо са филетизъм – т. е. църквата да е еднаквост на един народ “.
Твърдението на РПЦ, че юрисдикцията върху епархиите е на Сръбската черква, е не толкоз руско-сръбски съюз против България, колкото следване на логиката на опълчването на Вселенската патриаршия, счита професорът. Но на втори проект това може и да се пояснява като удар против БПЦ, още повече в позицията ѝ на „ нищо неправеща по въпроса “.
„ Когато македонската черква сподели: „ Бъдете църква-майка “, тя не направи нищо, т. е. следваше църковните правила, по този начин, както ги следва и Московската патриаршия. Тогава на кого да се сърдим? Все отново в основата си това изказване е опит да се резервира църковната пълномощия по този начин, както Москва желае да я резервира върху Украйна, по този начин и Белград да я резервира върху Македония – една геополитическа игра на опълчване сред Московската и Вселенската патриаршия “.
На въпрос на БГНЕС какво се случва със образуваната към Светия синод на БПЦ комисия във връзка настояването преди години от Македонската православна черква (МП) Българската православна черква да бъде оповестена за тяхна църква-майка, професор Матанов отговори: „ В църквата съществува едно предписание: в случай че не искаш да направиш нещо, създай комисия. Тази комисия не направи нищо, с изключение на да посъветва македонските владици да следват църковните правила. Ако бяхме следвали църковните правила, ние нямаше да се сдобием с църковна самостоятелност, а православният свят изобщо нямаше да се раздели на поместни църкви. И по какъв начин може да чакаме нещо, откакто половината от владиците са съветски ученици? Те следват това, което споделя Московската патриаршия и загърбват това, което споделя Вселенската “.
За страдание, и в този спор, от македонска страна още веднъж се пробват да изкривят обстоятелствата и да изтълкуват протичащото се съгласно техния разказ, заключи историкът.
„ От македонска страна могат да поясняват, че Самуил не е българин, че Василий не е Българоубиец или че Йоаким Кърчовски е македонец. Но не трябва забравяме, че и църковната, и светската история, почиват на обстоятелства, а не на догатки “.
По думите на Христо Матанов, този църковен спор няма да окаже въздействие върху водещите се сред двете държавни управления договаряния за повдигане на ветото, защото в основата на решението за това не са църковните различия.
„ А те като такива, както споделих, са чисто геополитически въпрос “, удостовери позицията си професор Матанов. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ