Признаване на Православната църква на Украйна: грузинският "фронт"
Признаване на Православната черква на Украйна: грузинският "фронт"
След като загуби "битката за томоса" и прекъсна връзките си с Константинопол, Москва насочи напъните си към попречване на признаването на Православната черква на Украйна (ПЦУ) от други православни църкви. Един от основните в тази битка е грузинският църковен фронт.
Мнозина в Украйна по някаква причина считат, че политическият съдружник Грузия, в лицето на Грузинската православна черква (ГПЦ), би трябвало да бъде една от първите, която – надали не автоматически – да признае ПЦУ. На разнообразни равнища се чуваха апели в стила „ вие сте длъжни… ” и „ както следва... ”. Причините синода на Граждански процесуален кодекс „ да направи пауза ” по украинския църковен въпрос заради характерната обстановка, в която се оказва грузинската черква в резултат на окупацията на Абхазия и Цхинвали от Русия, към този момент бяха изтъкнати неведнъж. Тук се предлага още един път да се обърне внимание на главните тематики в подтекста на последните прояви на открит напън от Русия върху грузинската църковна среда и общество.
След войната през август 2008 година и съветската окупация на грузинските територии Абхазия и Самачабло (Цхинвали), Руската православна черква (РПЦ) към момента не бърза да признае тяхната „ църковна самостоятелност ” или да ги вземе под крилото си. Абхазия и Цхинвали в църковен проект остават канонични територии на грузинската черква. По този метод РПЦ сътвори опция за по-нататъшен шантаж на Грузия, в светлината на основаването на ПЦУ и приемането на автокефалност от Константинопол. Убежденията и желанията на духовенството на окупираните грузински територии са от второстепенно значение. (В Абхазия, да вземем за пример, има монаси от Новоатонския манастир, които поредно се застъпват за прехвърлянето на православните енории на Абхазия под юрисдикцията... да, точно на Константинопол). Не е нужно да се припомня, че всички процеси в окупираните територии - от икономическа до църковна - са под контрола на Москва.
Интересен паралел с окупирания Крим: РПЦ не бърза да "анексира" кримските енории на Украинската православна черква на Московската патриаршия (УПЦ МП). Въпреки че сходно решение би изглеждало разумно след анексирането на Крим, изключително след основаването и легитимирането на ПЦУ. Така или другояче Кирил не бърза да ореже със личните си ръце паството на УПЦ Министерство на правосъдието на фона на естествения развой на преход на енориите в състава на новоканоничната Украинска черква...
Признатото от църковните догми послушание на окупираните територии, е доста сензитивен въпрос за ГПЦ и за нейния католикос-патриарх Илия II. Отбелязваме единствено, че преди да бъде определен през 1977 година като католикос-патриарх Илия II е бил свещеник и митрополит в Сухуми в продължение на 10 години. И до в този момент той не може да се върне или най-малко да посети своята резиденция в столицата Абхазия, окупирана, както множеството домове на грузински бежанци в окупираните територии.
Илия II се радва на невиждан повсеместен престиж измежду грузинското население. Всеки различен патриарх или, да ми елементарни Господ, държавно управление на страна, може единствено да мечтае за такова равнище на доверие. Всяка повече или по-малко авторитетна политическа мощ в Грузия, която разчита на нещо в политиката, е обречена да се преценява с църквата и се пробва по всевъзможен метод да флиртува с нея или най-малко да не я нервира. Не на последно място, това може да изясни обстоятелството, че грузинският президент Саломе Зурабишвили избегна баналната церемониална функционалност да поздрави украинския си сътрудник за основаването на ПЦУ. Парламентарните избори през 2020 година не са надалеч, а екипът на С. Зурабишвили би трябвало добре да знае, че едно повърхностно във връзка с Църквата изявление, би могло да удари по рейтинга.
Илия II се радва на огромно почитание в православния свят. РПЦ, несъмнено, може да окаже напън върху него персонално, само че единствено до известна степен, и това е добре осъзнато в родното място на Кирил. Наследникът на Илия II на грузинския традиционен трон ще би трябвало да измине дълъг път, с цел да се приближи най-малко до такова равнище на самопризнание. Въпросът за наследника последователно придобива новост предвид на почтената възраст на патриарха (на 4 януари тази година Илия II навърши 86 години). Няма подозрение, че Кремъл ще се причисли към процеса по линия на РПЦ за приемане на преданост към себе. Ако към този момент не се е включил...
"Обида с страхопочитание и примирение..."
Неотдавна, на 30 януари, делегация на Вселенската патриаршия, водена от митрополита на Франция Емануел, посети Грузия. Целта на визитата и договарянията със синода на ГПЦ, беше „ украинския въпрос “. Визитата предшестваше задоволително мощната осведомителна подготовка от страна, в това число, и на локални прокремълски детайли.
По-специално, със съзнателни апели за непризнаване на ПЦУ към Илия II и синода, се отличиха главните грузински политически апологети на доближаването с Русия Нино Бурджанадзе (партия Демократично движение) и водачите на партията Алианс на патриотите. В унисон с тях беше получено обръщение от Киев към „ братската Грузинска черква ” от схиархимандрита на УПЦ Министерство на правосъдието Йов (Грищенко).
Да се проучва в елементи наличието на тези епистоларни спекулации, няма смисъл. Само би трябвало да се подчертае, че Гцърква ще загуби каноничните територии в Абхазия и Цхинвали.
Между другото шефът на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия митрополит Иларион/Алфеев в изявление „ не си показва, че Грузинската черква е признала УПЦ “, изпращайки този и редица други спекулативни сигнали към Тбилиси. Синодът на ГПЦ възприема това като своего рода недодялан напън.
Ръководителят на делегацията на Константинопол изрази разбиране за резултатите от визитата в Тбилиси, че патриархът на Грузия може да вземе умно решение по „,украинския въпрос “. Епопеята с приемането на томос демонстрира, че на Константинопол може да се има вяра.
Митрополитът на УПЦ Министерство на правосъдието Онуфрий дружно с депутата Новински бе в Москва за десетилетния празник от интронизирането на патриарх Кирил, а посланикът на Грузия в Украйна Гела Думбадзе посети Софийския събор в Киев по случай интронизирането на главата на УПЦ митрополит Епифаний.
И по този начин, всичко върви по проект. В синода на ГПЦ абсолютно не престават полемиките по украинския въпрос. Според разнообразни експертни оценки там чакат реакция на другите поместни православни църкви. Решението на Гръцката православна черква, където наскоро стартира процедурата по признаването на единна поместна автокефална Православна черква на Украйна, може да стане насочна точка.
Киев, естествено, е заинтригуван от признаването на ПЦУ, само че апелите, натискът или нервността тук ще са непотребни. Отиването на ГПЦ на ерес с Константинопол в сгода на Русия е изключено. В Украйна, в края на краищата, има ползи на Украинската черква и страната, които би трябвало да се следват, само че които може да не съответстват (случва се) със ситуационните позиции на властта или църквата на най-близкия съдружник. Както един път сподели известният украински треньор по футбол Валери Лобановски, Украйна би трябвало „...с схващане да се отнесе към тяхното недоумение “. Стартира историческият развой на признаването на ПЦУ, а днешните опити за напън от Москва на грузинския църковен фронт единствено ще го ускорят… /БГНЕС
------------------------
Владимир Копчак - началник на Южнокавказкия филиал в Центъра за проучвания на армията, конверсията и разоръжаването (ЦИАКР), издател на аналитичния бюлетин на ЦИАКР „ Предизвикателства и опасности ”, секретар на експертния съвет при ЦИАКР, създател и съавтор на редица проучвания и публикации по въпросите на осведомителната сигурност. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
След като загуби "битката за томоса" и прекъсна връзките си с Константинопол, Москва насочи напъните си към попречване на признаването на Православната черква на Украйна (ПЦУ) от други православни църкви. Един от основните в тази битка е грузинският църковен фронт.
Мнозина в Украйна по някаква причина считат, че политическият съдружник Грузия, в лицето на Грузинската православна черква (ГПЦ), би трябвало да бъде една от първите, която – надали не автоматически – да признае ПЦУ. На разнообразни равнища се чуваха апели в стила „ вие сте длъжни… ” и „ както следва... ”. Причините синода на Граждански процесуален кодекс „ да направи пауза ” по украинския църковен въпрос заради характерната обстановка, в която се оказва грузинската черква в резултат на окупацията на Абхазия и Цхинвали от Русия, към този момент бяха изтъкнати неведнъж. Тук се предлага още един път да се обърне внимание на главните тематики в подтекста на последните прояви на открит напън от Русия върху грузинската църковна среда и общество.
След войната през август 2008 година и съветската окупация на грузинските територии Абхазия и Самачабло (Цхинвали), Руската православна черква (РПЦ) към момента не бърза да признае тяхната „ църковна самостоятелност ” или да ги вземе под крилото си. Абхазия и Цхинвали в църковен проект остават канонични територии на грузинската черква. По този метод РПЦ сътвори опция за по-нататъшен шантаж на Грузия, в светлината на основаването на ПЦУ и приемането на автокефалност от Константинопол. Убежденията и желанията на духовенството на окупираните грузински територии са от второстепенно значение. (В Абхазия, да вземем за пример, има монаси от Новоатонския манастир, които поредно се застъпват за прехвърлянето на православните енории на Абхазия под юрисдикцията... да, точно на Константинопол). Не е нужно да се припомня, че всички процеси в окупираните територии - от икономическа до църковна - са под контрола на Москва.
Интересен паралел с окупирания Крим: РПЦ не бърза да "анексира" кримските енории на Украинската православна черква на Московската патриаршия (УПЦ МП). Въпреки че сходно решение би изглеждало разумно след анексирането на Крим, изключително след основаването и легитимирането на ПЦУ. Така или другояче Кирил не бърза да ореже със личните си ръце паството на УПЦ Министерство на правосъдието на фона на естествения развой на преход на енориите в състава на новоканоничната Украинска черква...
Признатото от църковните догми послушание на окупираните територии, е доста сензитивен въпрос за ГПЦ и за нейния католикос-патриарх Илия II. Отбелязваме единствено, че преди да бъде определен през 1977 година като католикос-патриарх Илия II е бил свещеник и митрополит в Сухуми в продължение на 10 години. И до в този момент той не може да се върне или най-малко да посети своята резиденция в столицата Абхазия, окупирана, както множеството домове на грузински бежанци в окупираните територии.
Илия II се радва на невиждан повсеместен престиж измежду грузинското население. Всеки различен патриарх или, да ми елементарни Господ, държавно управление на страна, може единствено да мечтае за такова равнище на доверие. Всяка повече или по-малко авторитетна политическа мощ в Грузия, която разчита на нещо в политиката, е обречена да се преценява с църквата и се пробва по всевъзможен метод да флиртува с нея или най-малко да не я нервира. Не на последно място, това може да изясни обстоятелството, че грузинският президент Саломе Зурабишвили избегна баналната церемониална функционалност да поздрави украинския си сътрудник за основаването на ПЦУ. Парламентарните избори през 2020 година не са надалеч, а екипът на С. Зурабишвили би трябвало добре да знае, че едно повърхностно във връзка с Църквата изявление, би могло да удари по рейтинга.
Илия II се радва на огромно почитание в православния свят. РПЦ, несъмнено, може да окаже напън върху него персонално, само че единствено до известна степен, и това е добре осъзнато в родното място на Кирил. Наследникът на Илия II на грузинския традиционен трон ще би трябвало да измине дълъг път, с цел да се приближи най-малко до такова равнище на самопризнание. Въпросът за наследника последователно придобива новост предвид на почтената възраст на патриарха (на 4 януари тази година Илия II навърши 86 години). Няма подозрение, че Кремъл ще се причисли към процеса по линия на РПЦ за приемане на преданост към себе. Ако към този момент не се е включил...
"Обида с страхопочитание и примирение..."
Неотдавна, на 30 януари, делегация на Вселенската патриаршия, водена от митрополита на Франция Емануел, посети Грузия. Целта на визитата и договарянията със синода на ГПЦ, беше „ украинския въпрос “. Визитата предшестваше задоволително мощната осведомителна подготовка от страна, в това число, и на локални прокремълски детайли.
По-специално, със съзнателни апели за непризнаване на ПЦУ към Илия II и синода, се отличиха главните грузински политически апологети на доближаването с Русия Нино Бурджанадзе (партия Демократично движение) и водачите на партията Алианс на патриотите. В унисон с тях беше получено обръщение от Киев към „ братската Грузинска черква ” от схиархимандрита на УПЦ Министерство на правосъдието Йов (Грищенко).
Да се проучва в елементи наличието на тези епистоларни спекулации, няма смисъл. Само би трябвало да се подчертае, че Гцърква ще загуби каноничните територии в Абхазия и Цхинвали.
Между другото шефът на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия митрополит Иларион/Алфеев в изявление „ не си показва, че Грузинската черква е признала УПЦ “, изпращайки този и редица други спекулативни сигнали към Тбилиси. Синодът на ГПЦ възприема това като своего рода недодялан напън.
Ръководителят на делегацията на Константинопол изрази разбиране за резултатите от визитата в Тбилиси, че патриархът на Грузия може да вземе умно решение по „,украинския въпрос “. Епопеята с приемането на томос демонстрира, че на Константинопол може да се има вяра.
Митрополитът на УПЦ Министерство на правосъдието Онуфрий дружно с депутата Новински бе в Москва за десетилетния празник от интронизирането на патриарх Кирил, а посланикът на Грузия в Украйна Гела Думбадзе посети Софийския събор в Киев по случай интронизирането на главата на УПЦ митрополит Епифаний.
И по този начин, всичко върви по проект. В синода на ГПЦ абсолютно не престават полемиките по украинския въпрос. Според разнообразни експертни оценки там чакат реакция на другите поместни православни църкви. Решението на Гръцката православна черква, където наскоро стартира процедурата по признаването на единна поместна автокефална Православна черква на Украйна, може да стане насочна точка.
Киев, естествено, е заинтригуван от признаването на ПЦУ, само че апелите, натискът или нервността тук ще са непотребни. Отиването на ГПЦ на ерес с Константинопол в сгода на Русия е изключено. В Украйна, в края на краищата, има ползи на Украинската черква и страната, които би трябвало да се следват, само че които може да не съответстват (случва се) със ситуационните позиции на властта или църквата на най-близкия съдружник. Както един път сподели известният украински треньор по футбол Валери Лобановски, Украйна би трябвало „...с схващане да се отнесе към тяхното недоумение “. Стартира историческият развой на признаването на ПЦУ, а днешните опити за напън от Москва на грузинския църковен фронт единствено ще го ускорят… /БГНЕС
------------------------
Владимир Копчак - началник на Южнокавказкия филиал в Центъра за проучвания на армията, конверсията и разоръжаването (ЦИАКР), издател на аналитичния бюлетин на ЦИАКР „ Предизвикателства и опасности ”, секретар на експертния съвет при ЦИАКР, създател и съавтор на редица проучвания и публикации по въпросите на осведомителната сигурност. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ