Путин изгори последния си мост
Признавам си, че сгреших. Защото имах вяра (и не преставам да вярвам) в здравия разсъдък.
Руският президент Владимир Путин обаче очевидно е скъсал дефинитивно с него. Той не спря до Донбас.
С масираното нахлуване против цяла Украйна Путин възпламени най-голямата война в Европа след 1939 година, с която заплаши международния мир и международния ред.
Той безспорно влезе в историята - в една графа с нейни герои като Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Саддам Хюсеин.
Той повече не може да бъде събеседник и сътрудник на свободния свят, тъй като изгори и последния си мост към него.
Путин самичък избра да стане едно от олицетворенията на безспорното зло.
Това ще има колосална политическа и икономическа цена за руснаците.
Но може би тя ще се окаже мотор на смяната в тяхната колкото огромна и богата на разсъдък, просвета и запаси толкоз и нещастна страна.
Няма да е изненада, в случай че в обозримото бъдеще се окаже, че Путин е изгорил и мостовете си към тях.
Путин може да превземе Киев и да смени държавното управление там с марионетно на Москва.
Ако това е задачата му, значи нищо не е научил от американския неуспех в Ирак.
През 2003 година Съединени американски щати влязоха бързо в Багдад. Спечелиха войната, само че след това изгубиха мира.
Украйна може да стане съветският Ирак. Това е мрачна вероятност за Европа и за света, само че на първо време - за Путин и за Русия.
Китайците обаче са прави, че рецесията е опция.
Тя е опция за Европа да скъса с опортюнизма и с умиротворяването на диктатори, с жертването на правила и полезности поради търговията с тях.
Тя е опция и за България да скъса с всичко това от последните над 30 години, което я дърпа обратно и надолу - към предишното ѝ.
Това минало през днешния ден има настоящо олицетворение - Путин.
Всяка носталгия по това, което той въплъщава, всеки компромис с него са незаконни и нямат нищо общо със свободата на мнението и изразяването.
Времето ни в действителност е историческо. В него излиза наяве кой кой е. Няма метод да си " мост " сред агресора и жертвата му. Или си с единия, или си с другия.
Няма метод тялом да си в Европа и в НАТО, а духом - някъде другаде.
Руският президент Владимир Путин обаче очевидно е скъсал дефинитивно с него. Той не спря до Донбас.
С масираното нахлуване против цяла Украйна Путин възпламени най-голямата война в Европа след 1939 година, с която заплаши международния мир и международния ред.
Той безспорно влезе в историята - в една графа с нейни герои като Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Саддам Хюсеин.
Той повече не може да бъде събеседник и сътрудник на свободния свят, тъй като изгори и последния си мост към него.
Путин самичък избра да стане едно от олицетворенията на безспорното зло.
Това ще има колосална политическа и икономическа цена за руснаците.
Но може би тя ще се окаже мотор на смяната в тяхната колкото огромна и богата на разсъдък, просвета и запаси толкоз и нещастна страна.
Няма да е изненада, в случай че в обозримото бъдеще се окаже, че Путин е изгорил и мостовете си към тях.
Путин може да превземе Киев и да смени държавното управление там с марионетно на Москва.
Ако това е задачата му, значи нищо не е научил от американския неуспех в Ирак.
През 2003 година Съединени американски щати влязоха бързо в Багдад. Спечелиха войната, само че след това изгубиха мира.
Украйна може да стане съветският Ирак. Това е мрачна вероятност за Европа и за света, само че на първо време - за Путин и за Русия.
Китайците обаче са прави, че рецесията е опция.
Тя е опция за Европа да скъса с опортюнизма и с умиротворяването на диктатори, с жертването на правила и полезности поради търговията с тях.
Тя е опция и за България да скъса с всичко това от последните над 30 години, което я дърпа обратно и надолу - към предишното ѝ.
Това минало през днешния ден има настоящо олицетворение - Путин.
Всяка носталгия по това, което той въплъщава, всеки компромис с него са незаконни и нямат нищо общо със свободата на мнението и изразяването.
Времето ни в действителност е историческо. В него излиза наяве кой кой е. Няма метод да си " мост " сред агресора и жертвата му. Или си с единия, или си с другия.
Няма метод тялом да си в Европа и в НАТО, а духом - някъде другаде.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ