Люба Кулезич: Страна, в която Прасето е символ на успех, няма нужда от будители
Признавам си без пердах, че аз съм Люба Кулезич и няма да ви благопожелавам Деня на будителите. С това тв водещата стартира предаването си по BiT ТВ. И продължи:
Наистина, през днешния ден получих есемеси и позвънявания за празника. Стана ми тъжно. Почувствах стеснение. Защото трансформираме в кух обред един ден, наименуван с неповторимо име. Не зная някъде по света да се празнуват „ будители “ – персони, които са приели задачата ли, бремето ли да разсънват заспалите духом. Съгласилите се да бъдат потискани. Одрямалите се в положението на несвобода.
То се назовава още и „ иго “, все едно кой от историческа позиция е носителят на тиранията: мощна империя ли или локален деспот с каскет или с потник, с 35 тома казионни речи зад тила си или еднокнижник. Та споделям, че през днешния ден е съвсем непристойно да си честитим празника. Мъртвите „ будители “ са от дълго време в музея, а същински живите са в полунелегалност или даже в публична недружелюбност. Защото този, който бди и буди другите, не умее да се кланя пред мощните на деня. Нито да преглъща лъжата, превърната в политика. Нищо, че някои от неспящите през днешния ден властта удостоява с награди, от напън заман.
Такива дежурни медали обаче ласкаят най-вече егото на награждаващия. Той като че ли си приписва достолепията и въздействието на отличените и то според от личния си интерес. Ето виждам през днешния ден, че следващият министър на защитата Красимир Каракачанов наградил като будители от една страна гениалния хирург и ярък човек проф. Никола Владов, а от друга Росен Петров – някогашен шоумен и неуспешен политик, с много притихнало настояще. Няма да изтъквам и други избраници от листата на министъра. Контрастите в подбора му са все в този безвкусен десен, който опошлява самото разбиране „ будител “.
Изобщо, в страна, в която Прасето е знак на триумф и на политическа уместност, радва се на медиен и прокурорски комфорт, няма смисъл от празник на Будителите. Нека да запазим обаче паметта си за него за по-малко подли времена. И да я предадем на децата си по личен почин и по персонален метод.
Наистина, през днешния ден получих есемеси и позвънявания за празника. Стана ми тъжно. Почувствах стеснение. Защото трансформираме в кух обред един ден, наименуван с неповторимо име. Не зная някъде по света да се празнуват „ будители “ – персони, които са приели задачата ли, бремето ли да разсънват заспалите духом. Съгласилите се да бъдат потискани. Одрямалите се в положението на несвобода.
То се назовава още и „ иго “, все едно кой от историческа позиция е носителят на тиранията: мощна империя ли или локален деспот с каскет или с потник, с 35 тома казионни речи зад тила си или еднокнижник. Та споделям, че през днешния ден е съвсем непристойно да си честитим празника. Мъртвите „ будители “ са от дълго време в музея, а същински живите са в полунелегалност или даже в публична недружелюбност. Защото този, който бди и буди другите, не умее да се кланя пред мощните на деня. Нито да преглъща лъжата, превърната в политика. Нищо, че някои от неспящите през днешния ден властта удостоява с награди, от напън заман.
Такива дежурни медали обаче ласкаят най-вече егото на награждаващия. Той като че ли си приписва достолепията и въздействието на отличените и то според от личния си интерес. Ето виждам през днешния ден, че следващият министър на защитата Красимир Каракачанов наградил като будители от една страна гениалния хирург и ярък човек проф. Никола Владов, а от друга Росен Петров – някогашен шоумен и неуспешен политик, с много притихнало настояще. Няма да изтъквам и други избраници от листата на министъра. Контрастите в подбора му са все в този безвкусен десен, който опошлява самото разбиране „ будител “.
Изобщо, в страна, в която Прасето е знак на триумф и на политическа уместност, радва се на медиен и прокурорски комфорт, няма смисъл от празник на Будителите. Нека да запазим обаче паметта си за него за по-малко подли времена. И да я предадем на децата си по личен почин и по персонален метод.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ