Паметникът на дядо Добри - първият монумент на доброто у нас
Призивите за обединяване на българския народ, които непрекъснато ангажират публичното внимание, най-често се трансформират в лозунги, издигнати на някой огромен транспарант, разпънат на следващия митинг против корупцията и беззаконието.
Но думата обединяване не е еднодневка, която умерено забравяме в първия комфортен миг, а е първата крачка към смяната на действителността, която ни заобикаля. Затова не е инцидентно, че то е в основата на самодейността на съдружие " Азбукари " за издигане на монумент на дядо Добри в София.
Целта е той да се трансформира в първия паметник на положителното у нас. Защо признакът е тъкмо " светецът от Байлово ", споделя Борислав Радославов, един от съидейниците, подкрепили идеята пред БНР.
" Можем да кажем, че Бог избра дядо Добри като собствен дипломат, като човек, който да ни учи на добрина, примирение, самообладание и смирение. Преди 5 години се срещнах с него в двора на църквата в Байлово, където говорихме близо час за вярата, опциите да бъдем по-добри и по кое време да се молим. Едно от най-важните неща, които запомних от него, е да се молим и когато сме добре. Другото обръщение, което ми остана за спомен от него, беше да върша положително, без да чакам положително в подмяна. Рано или късно то иска ми се върне под една или друга форма ", споделя Радославов.
За живота на дядо Добри не се знае доста, тъй като за него бе задоволително да го познават като добряка, който събира пари за възобновяване на храмове и манастири. Роден е през 1914 година в село Байлово, закътано в Ихтиманската среда гора. Човекът с огромно сърце ни напусна на 104-годишна възраст на 13 февруари тази година, като до последния си час живя съгласно своите завещания и остана в сърцата на хората като знак на себеотрицанието в името на вярата.
Желанието на основателите е паметникът да бъде построен от учениците от каменоделското учебно заведение във врачанското село Кунино благодарение на техния учител - скулптора Красимир Митов. Той към този момент е изготвил образцов гипсов макет, само че следва разискване и е допустимо да претърпи известни промени. Със сигурност обаче монументът ще бъде в цялостен растеж и ще е с височина към 1,70 метра.
Водят се диалози и със Столичната община къде да бъде подложен. Надеждата им е той да заеме своето място на площада пред храм-паметника " Св. Александър Невски ". Средствата, нужни за построяването му, се събират в специфична банкова сметка. До момента в нея има над 3000 лв., а всеки, който желае да подари за идеята, може да го направи, купувайки образец от книгата " Дядо Добри - светецът от Байлово ".
В нея създателят ѝ Борислав Радославов събира разкази и мемоари на околните на столетника, които досега са останали скрити за обществото. Причината е обетът, който дават неговите роднини - да не споделят нищо с никого в продължение на цели 20 години.
Но думата обединяване не е еднодневка, която умерено забравяме в първия комфортен миг, а е първата крачка към смяната на действителността, която ни заобикаля. Затова не е инцидентно, че то е в основата на самодейността на съдружие " Азбукари " за издигане на монумент на дядо Добри в София.
Целта е той да се трансформира в първия паметник на положителното у нас. Защо признакът е тъкмо " светецът от Байлово ", споделя Борислав Радославов, един от съидейниците, подкрепили идеята пред БНР.
" Можем да кажем, че Бог избра дядо Добри като собствен дипломат, като човек, който да ни учи на добрина, примирение, самообладание и смирение. Преди 5 години се срещнах с него в двора на църквата в Байлово, където говорихме близо час за вярата, опциите да бъдем по-добри и по кое време да се молим. Едно от най-важните неща, които запомних от него, е да се молим и когато сме добре. Другото обръщение, което ми остана за спомен от него, беше да върша положително, без да чакам положително в подмяна. Рано или късно то иска ми се върне под една или друга форма ", споделя Радославов.
За живота на дядо Добри не се знае доста, тъй като за него бе задоволително да го познават като добряка, който събира пари за възобновяване на храмове и манастири. Роден е през 1914 година в село Байлово, закътано в Ихтиманската среда гора. Човекът с огромно сърце ни напусна на 104-годишна възраст на 13 февруари тази година, като до последния си час живя съгласно своите завещания и остана в сърцата на хората като знак на себеотрицанието в името на вярата.
Желанието на основателите е паметникът да бъде построен от учениците от каменоделското учебно заведение във врачанското село Кунино благодарение на техния учител - скулптора Красимир Митов. Той към този момент е изготвил образцов гипсов макет, само че следва разискване и е допустимо да претърпи известни промени. Със сигурност обаче монументът ще бъде в цялостен растеж и ще е с височина към 1,70 метра.
Водят се диалози и със Столичната община къде да бъде подложен. Надеждата им е той да заеме своето място на площада пред храм-паметника " Св. Александър Невски ". Средствата, нужни за построяването му, се събират в специфична банкова сметка. До момента в нея има над 3000 лв., а всеки, който желае да подари за идеята, може да го направи, купувайки образец от книгата " Дядо Добри - светецът от Байлово ".
В нея създателят ѝ Борислав Радославов събира разкази и мемоари на околните на столетника, които досега са останали скрити за обществото. Причината е обетът, който дават неговите роднини - да не споделят нищо с никого в продължение на цели 20 години.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ