Смешният призив: Гласувай, има смисъл!
Призивът " Гласувай! Има смисъл! " нормално има няколко разновидности, които оптимистично и пожелателно се насочат към гласоподавателя. Те включват: " Гласувай - другояче ще гласоподават ромите! ", " Гласувай - другояче ще гласоподават единствено пенсионерите! ", " Гласувай - твоят глас има значение, тъй като единствено по този начин може да се промени нещо! "
Тези бодряшки апели обаче са изключително обезверени и в случай че не си безкритичен и доверчив като курсант от семинар за положително мислене, наподобяват просто немощни.
Първо, какво по-точно значи, когато някой ти споделя да гласуваш, тъй като " има смисъл ". Общо взето следното: че ние в действителност добре знаем, че няма никакъв смисъл и щом сме се докарали до това някой да ни убеждава, че има, значи сме в обстановка на оптимистична терапия, в която се чака, че някакво изреченийце ще ни открехне за цялата работа и ние ще се плеснем по главата и ще си кажем: ей, правилно бе! Вярно! Цял живот си мислех, че няма смисъл, а в този момент ми споделиха да гласоподавам, тъй като има смисъл и добре, че ми го споделиха - в действителност има смисъл! Отивам да гласоподавам - незабавно, просто 7 часа сутринта се строявам и ръчкам там бюлетината, тъй като съм смислопораждащ, либерален и скъп субект, който ще дефинира съдбините на страната ни и най-накрая някой желае моето мнение. Помъквам цялото семейство и на тях ще кажа по какъв начин има смисъл и всички дружно до един ще създадем този смисъл, тъй като има смисъл и още по какъв начин.
Тук обаче идва следният проблем: по какъв начин по-точно човек да заглуши здравия си разсъдък, годините деликатни наблюдения, настъпателното чувство за безсмислие от същата тази политическа система, която те твърди, че би трябвало да положиш всички старания да я възпроизведеш? Човек би трябвало да избира: дали в действителност да работи наивистично в името на неразбираемо и в никакъв случай недоказано бъдещно положително или въпреки всичко да резервира достолепието си и най-малко персонално да бъде в мир със себе си, знаейки че не е финансирал таман тези хора, поради които личното ти финансиране и доста други неща постоянно са били към ръба на екзистенциалния най-малко.
Защото някои неща са крещящо забележими и ясни.
1) Евро изборите са скъпоплатено социологическо изследване за партийните такъми и възможните шансове да се пренареди политическата карта. Само че с ангажимента, че това пренареждане на картата постоянно е било симулативно и то има отношение само към това кой политик ще гледаш малко по-дълго в утринния блок, до момента в който олигархията умерено пораства, само че не старее, тъй като се предава от червени куфарчета към изпрани пари и от дълго време ръководи точно тя с към този момент няколко генерации.
2) Евентуалният поврат сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ би могъл да провокира вяра единствено в случай че по някакъв метод си пропуснал да проследиш предходните обрати сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия и да вземем за пример да не си забелязал, че техният смисъл се таи в това всяка от двете партии да приказва по какъв начин в случай че нещо не е станало, то е тъй като предходната е била на власт, когато таман е щяло да стане, до момента в който предходната твърди, че това, което аха да било станало, не станало, тъй като не му било писано да стане, когато по-предишната му попречила изобщо да стане.
3) Как по-точно и с какъв избор може да се измие срама от това, че с евросредства се строят къщи за посетители, в които гостите са самият властови хайлайф и са някакъв доста чудноват хибрид сред посетители и домакини - отишли са на посетители и просто към този момент две години не са си тръгвали оттова тъй като по този начин и не се появи прокуратура, която да ги изгони и да ги прати на посетители в затвор.
4) Заради големите разлики сред заплатите в националния парламент и европейския парламент наподобява невероятно някой да ни убеди, че за претендентите ни гастролът в европейския парламент е нещо друго, с изключение на ужасно лукративна и осигуряваща те до дълбоки старини кариерна опция.
5) Какъв е смисълът да гласуваш, когато министър председателят на страната споделя в народен ефир, че най-вече се лъже преди избори, а основният прокурор споделя в народен ефир, че когато корупцията е държавна политика, никоя прокуратура не може да й помогне?
6) Накрая ти от твоите 60 панелни квадрата ще допринесеш за притежанието на други 300 квадрата с енергиен псалм и на същата цена, която се дава за твоите 60. Човек мъчно може да се откъсне от потискащата мисъл, че от неговият избор не зависи бъдещето на Европа, а бъдещето на нечий хол, сауна, тераса и асанасьор.
Затова гласувайте. Бъдещето ви чака. Както това, което към този момент е срамно минало, беше велико бъдеще, което ви чакаше.
Автор: Райко Байчев
Тези бодряшки апели обаче са изключително обезверени и в случай че не си безкритичен и доверчив като курсант от семинар за положително мислене, наподобяват просто немощни.
Първо, какво по-точно значи, когато някой ти споделя да гласуваш, тъй като " има смисъл ". Общо взето следното: че ние в действителност добре знаем, че няма никакъв смисъл и щом сме се докарали до това някой да ни убеждава, че има, значи сме в обстановка на оптимистична терапия, в която се чака, че някакво изреченийце ще ни открехне за цялата работа и ние ще се плеснем по главата и ще си кажем: ей, правилно бе! Вярно! Цял живот си мислех, че няма смисъл, а в този момент ми споделиха да гласоподавам, тъй като има смисъл и добре, че ми го споделиха - в действителност има смисъл! Отивам да гласоподавам - незабавно, просто 7 часа сутринта се строявам и ръчкам там бюлетината, тъй като съм смислопораждащ, либерален и скъп субект, който ще дефинира съдбините на страната ни и най-накрая някой желае моето мнение. Помъквам цялото семейство и на тях ще кажа по какъв начин има смисъл и всички дружно до един ще създадем този смисъл, тъй като има смисъл и още по какъв начин.
Тук обаче идва следният проблем: по какъв начин по-точно човек да заглуши здравия си разсъдък, годините деликатни наблюдения, настъпателното чувство за безсмислие от същата тази политическа система, която те твърди, че би трябвало да положиш всички старания да я възпроизведеш? Човек би трябвало да избира: дали в действителност да работи наивистично в името на неразбираемо и в никакъв случай недоказано бъдещно положително или въпреки всичко да резервира достолепието си и най-малко персонално да бъде в мир със себе си, знаейки че не е финансирал таман тези хора, поради които личното ти финансиране и доста други неща постоянно са били към ръба на екзистенциалния най-малко.
Защото някои неща са крещящо забележими и ясни.
1) Евро изборите са скъпоплатено социологическо изследване за партийните такъми и възможните шансове да се пренареди политическата карта. Само че с ангажимента, че това пренареждане на картата постоянно е било симулативно и то има отношение само към това кой политик ще гледаш малко по-дълго в утринния блок, до момента в който олигархията умерено пораства, само че не старее, тъй като се предава от червени куфарчета към изпрани пари и от дълго време ръководи точно тя с към този момент няколко генерации.
2) Евентуалният поврат сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ би могъл да провокира вяра единствено в случай че по някакъв метод си пропуснал да проследиш предходните обрати сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия и да вземем за пример да не си забелязал, че техният смисъл се таи в това всяка от двете партии да приказва по какъв начин в случай че нещо не е станало, то е тъй като предходната е била на власт, когато таман е щяло да стане, до момента в който предходната твърди, че това, което аха да било станало, не станало, тъй като не му било писано да стане, когато по-предишната му попречила изобщо да стане.
3) Как по-точно и с какъв избор може да се измие срама от това, че с евросредства се строят къщи за посетители, в които гостите са самият властови хайлайф и са някакъв доста чудноват хибрид сред посетители и домакини - отишли са на посетители и просто към този момент две години не са си тръгвали оттова тъй като по този начин и не се появи прокуратура, която да ги изгони и да ги прати на посетители в затвор.
4) Заради големите разлики сред заплатите в националния парламент и европейския парламент наподобява невероятно някой да ни убеди, че за претендентите ни гастролът в европейския парламент е нещо друго, с изключение на ужасно лукративна и осигуряваща те до дълбоки старини кариерна опция.
5) Какъв е смисълът да гласуваш, когато министър председателят на страната споделя в народен ефир, че най-вече се лъже преди избори, а основният прокурор споделя в народен ефир, че когато корупцията е държавна политика, никоя прокуратура не може да й помогне?
6) Накрая ти от твоите 60 панелни квадрата ще допринесеш за притежанието на други 300 квадрата с енергиен псалм и на същата цена, която се дава за твоите 60. Човек мъчно може да се откъсне от потискащата мисъл, че от неговият избор не зависи бъдещето на Европа, а бъдещето на нечий хол, сауна, тераса и асанасьор.
Затова гласувайте. Бъдещето ви чака. Както това, което към този момент е срамно минало, беше велико бъдеще, което ви чакаше.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ