Певицата Ива-Ваня, която изпълнява известната песен "Лили Марлен", се страхувала, че комунистите ще я убият
Приятна мелодия и гальовен женски глас. Една песничка напълно в стила на френските шансони от началото на ХХ век - банално-сантиментална и по музикална форма, и по наличие. Песничка за войничето, раздвоено сред дълга и любовта:
Пред нашата казарма,
/до входната врата,
/един фенер висеше/
и светеше в нощта./
Ний двама ще се срещнем там,
/под тоз фенер във нощний мрак...
Това е песента “Лили Марлен”, основана от немския композитор на кино музика Норберт Шулце
Изпълнява я брачната половинка му, българката Иванка Янакиева, чийто артистичен псевдоним е Ива-Ваня.
По зла подигравка на ориста, по време на Втората международна война, а и по-късно, приятният шлагер се трансформира в знак на най-ненавистните човешки пристрастености, на фашизма.
А изпълнителката на песента на български, кинозвезда в Германия години преди този момент, чийто лик е красял пощенски картички, която е станала
“Мис Берлин” на 25 години
и първенец на страната по конен спорт, в никакъв случай повече не се връща в родината си - единствено поради тази ария.
Ива-Ваня е родена през 1905 година в конска каруца сред София и Карнобат. Бащата желал наследник и може би по тази причина възпитавал момиченцето сурово - наричал го Ваньо, обличал го в мъжки облекла, карал го да спортува и... не му разрешавал да гледа филми.
Дали по тази причина Ива-Ваня става толкоз независима, целеустремена и борбена персона, че на 16 години заобикаля сама в Берлин, без да знае нито дума немски и с детинската религия, че кинокомпанията УФА ще я хареса и ангажира незабавно.
Е, не става незабавно. Затова пък я засипали с неприлични оферти - какво друго може да чака една чужденка, която има единствено красота и... дебелоглав. Започнала да работи какво да е, записала се в курс по танци.
Минава година, преди да се изкачи на сцена - първият, който демонстрира към нея интерес, е шефът на спектакъл “Гондел” Паул Лени.
Известният режисьор Роберт Вине, първомайстор на немския експресионизъм, дава на девойката роля във кино лентата “Имах един приятел”. И птицата на триумфа кацва на рамото й...
Фотографите се надпреварват да я молят да им театралничи, поради една актова снимка я
оприличават на Венера Милоска
Когато става “Мис Берлин” през 1930 година, премията й е Мерцедес-Бенц кабриолет. За известно време е женена или живее дружно с Георг, който я назовава “сладоледената фея”, само че се разделят.
Някои от филмите, в които взе участие, са показвани и в България - “Пиетро Корсарят” (1924), Голямата пауза” (с Хени Порген, 1927), “Прелестите на неделята” (с Хари Лидхе, 1927). Красива и надарена, тя играе и откакто киното “проговаря”, основно във филми на УФА. “Дворцов концерт”, “Той ли беше на третия етаж”, “Отпуска против почтена дума” са филми, в които тя освен играе, само че и пее.
Имала богат и забавен глас, твърди брачният партньор й, с идентична лекост пеела както оперни арии, по този начин и фешън шлагери. За нея пишат песни най-известните композитори в Германия в ония години.
Ярка и необятно скроена персона - състезава се като жокей, освен това с четири лични коня. Не без триумф играе на театрална сцена, освен това в съществени пиеси на Ибсен. Девизът й е “Нищо не може да ме спре”.
Композиторът Норберт Шулце, създател на песента “Лили Марлен”, пет години по-млад от нея, женен, с четири деца, не може да устои на тази буйна буря. Запознават се по време на запис на нейни песни. По-късно основават дружно грамофонна плоча с шансони и канцонети. Той се развежда, с цел да се ожени за нея.
Плод на тази обич са двамата им сина и тази единствена плоча с песни,
сред които е и фамозната “Лили Марлен” на български.
След омъжването си и раждането на децата по свое предпочитание Ива-Ваня се разделя с изпълнителското изкуство. Но не се отдава на спокоен фамилен живот, прекомерно неспокойна и деятелна е като темперамент.
“Лили Марлен” се извършва от Марлен Дитрих, Едит Пиаф и Жозефин Бейкър, само че единствено Ива-Ваня я пее на родния си език. Защо? Има едно пояснение - приета, тачена, ухажвана в Германия, тя е мечтаела ехтене от нейната популярност да се чуе и в родината.
Просто едно самопризнание в обич - отдалече и безутешно, което обаче се оказва бумеранг с ужасни последици.
След войната, изплашена от нападките, че е била близка на нацистите (здрависвала се е обществено с Гьобелс, който я поздравява за триумфите й като актриса и певица), заобикаля за малко в Бразилия при сестра си.
Не смее и да намерения за родината си. Често казвала, че в случай че се върне в България, комунистите ще я убият.
Все отново се престрашава да се върне в Хамбург, където остава до гибелта си, на 86 година
През 50-те години дебютира като либретистка на известния мюзикъл “Бай, бай, Кепхен!”. През 70-те години е една от сценаристките на 45-епизодов ефирен сериал за орисите на хората в един немски дом: обич и ненавист, ревнивост, обири, ликвидиране...
Казват, че на 85 година към момента обичала високите скорости и безусловно летяла със своя мерцедес!
Написала мемоарна книга. До края на живота си готви на първо място български ястия и не се стеснява да се обажда в посолството за консултация.
Съпругът й споделя, че около нея доста техни немски другари почнали да готвят пълнени чушки, таратор, козунак...
Песента, която изпълнявала с най-голямо наслаждение, имала припев: ”Цял Берлин ми се покланя - аз съм българката Ива-Ваня”.
Преди години друга една българка, живееща в Германия - Юлиана Вегенер (родена Недева), написва документален разказ за амбициозната българка, вечно свързала името си с развиването на немската киноиндустрия - “Ива Ваня или Сладоледената фея”.
Издателят Анго Боянов основава от ръкописа красиво томче през 1998 година
Така изгнаницата Иванка Янакиева въпреки всичко се връща в родината си, въпреки и прекомерно късно, когато никой към този момент не я помни. “Каквото реша, го правя”, както споделя самата тя.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
/вестник " Над 55 " /
Пред нашата казарма,
/до входната врата,
/един фенер висеше/
и светеше в нощта./
Ний двама ще се срещнем там,
/под тоз фенер във нощний мрак...
Това е песента “Лили Марлен”, основана от немския композитор на кино музика Норберт Шулце
Изпълнява я брачната половинка му, българката Иванка Янакиева, чийто артистичен псевдоним е Ива-Ваня.
По зла подигравка на ориста, по време на Втората международна война, а и по-късно, приятният шлагер се трансформира в знак на най-ненавистните човешки пристрастености, на фашизма.
А изпълнителката на песента на български, кинозвезда в Германия години преди този момент, чийто лик е красял пощенски картички, която е станала
“Мис Берлин” на 25 години
и първенец на страната по конен спорт, в никакъв случай повече не се връща в родината си - единствено поради тази ария.
Ива-Ваня е родена през 1905 година в конска каруца сред София и Карнобат. Бащата желал наследник и може би по тази причина възпитавал момиченцето сурово - наричал го Ваньо, обличал го в мъжки облекла, карал го да спортува и... не му разрешавал да гледа филми.
Дали по тази причина Ива-Ваня става толкоз независима, целеустремена и борбена персона, че на 16 години заобикаля сама в Берлин, без да знае нито дума немски и с детинската религия, че кинокомпанията УФА ще я хареса и ангажира незабавно.
Е, не става незабавно. Затова пък я засипали с неприлични оферти - какво друго може да чака една чужденка, която има единствено красота и... дебелоглав. Започнала да работи какво да е, записала се в курс по танци.
Минава година, преди да се изкачи на сцена - първият, който демонстрира към нея интерес, е шефът на спектакъл “Гондел” Паул Лени.
Известният режисьор Роберт Вине, първомайстор на немския експресионизъм, дава на девойката роля във кино лентата “Имах един приятел”. И птицата на триумфа кацва на рамото й...
Фотографите се надпреварват да я молят да им театралничи, поради една актова снимка я
оприличават на Венера Милоска
Когато става “Мис Берлин” през 1930 година, премията й е Мерцедес-Бенц кабриолет. За известно време е женена или живее дружно с Георг, който я назовава “сладоледената фея”, само че се разделят.
Някои от филмите, в които взе участие, са показвани и в България - “Пиетро Корсарят” (1924), Голямата пауза” (с Хени Порген, 1927), “Прелестите на неделята” (с Хари Лидхе, 1927). Красива и надарена, тя играе и откакто киното “проговаря”, основно във филми на УФА. “Дворцов концерт”, “Той ли беше на третия етаж”, “Отпуска против почтена дума” са филми, в които тя освен играе, само че и пее.
Имала богат и забавен глас, твърди брачният партньор й, с идентична лекост пеела както оперни арии, по този начин и фешън шлагери. За нея пишат песни най-известните композитори в Германия в ония години.
Ярка и необятно скроена персона - състезава се като жокей, освен това с четири лични коня. Не без триумф играе на театрална сцена, освен това в съществени пиеси на Ибсен. Девизът й е “Нищо не може да ме спре”.
Композиторът Норберт Шулце, създател на песента “Лили Марлен”, пет години по-млад от нея, женен, с четири деца, не може да устои на тази буйна буря. Запознават се по време на запис на нейни песни. По-късно основават дружно грамофонна плоча с шансони и канцонети. Той се развежда, с цел да се ожени за нея.
Плод на тази обич са двамата им сина и тази единствена плоча с песни,
сред които е и фамозната “Лили Марлен” на български.
След омъжването си и раждането на децата по свое предпочитание Ива-Ваня се разделя с изпълнителското изкуство. Но не се отдава на спокоен фамилен живот, прекомерно неспокойна и деятелна е като темперамент.
“Лили Марлен” се извършва от Марлен Дитрих, Едит Пиаф и Жозефин Бейкър, само че единствено Ива-Ваня я пее на родния си език. Защо? Има едно пояснение - приета, тачена, ухажвана в Германия, тя е мечтаела ехтене от нейната популярност да се чуе и в родината.
Просто едно самопризнание в обич - отдалече и безутешно, което обаче се оказва бумеранг с ужасни последици.
След войната, изплашена от нападките, че е била близка на нацистите (здрависвала се е обществено с Гьобелс, който я поздравява за триумфите й като актриса и певица), заобикаля за малко в Бразилия при сестра си.
Не смее и да намерения за родината си. Често казвала, че в случай че се върне в България, комунистите ще я убият.
Все отново се престрашава да се върне в Хамбург, където остава до гибелта си, на 86 година
През 50-те години дебютира като либретистка на известния мюзикъл “Бай, бай, Кепхен!”. През 70-те години е една от сценаристките на 45-епизодов ефирен сериал за орисите на хората в един немски дом: обич и ненавист, ревнивост, обири, ликвидиране...
Казват, че на 85 година към момента обичала високите скорости и безусловно летяла със своя мерцедес!
Написала мемоарна книга. До края на живота си готви на първо място български ястия и не се стеснява да се обажда в посолството за консултация.
Съпругът й споделя, че около нея доста техни немски другари почнали да готвят пълнени чушки, таратор, козунак...
Песента, която изпълнявала с най-голямо наслаждение, имала припев: ”Цял Берлин ми се покланя - аз съм българката Ива-Ваня”.
Преди години друга една българка, живееща в Германия - Юлиана Вегенер (родена Недева), написва документален разказ за амбициозната българка, вечно свързала името си с развиването на немската киноиндустрия - “Ива Ваня или Сладоледената фея”.
Издателят Анго Боянов основава от ръкописа красиво томче през 1998 година
Така изгнаницата Иванка Янакиева въпреки всичко се връща в родината си, въпреки и прекомерно късно, когато никой към този момент не я помни. “Каквото реша, го правя”, както споделя самата тя.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
/вестник " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ