Фирмите бушони: Стотици милиони отиват в графата...
Фирмите бушони: Пазаруват задлъжнели сдружения с разгласи в нета Фирмите бушони: Нове Консулт ВТ чисти всичко за ден
Практиката сдружения, натрупали отговорности или изпаднали в неплатежоспособност, да бъдат прехвърляни на трети лица е една от най-дълго работещите схеми за машинация в България. Стотици милиони левове годишно минават в графата „ несъбираеми вземания ”, тъй като страната не може да откри ефикасен метод за справяне с този проблем. Цял пазар за длъжници действа под носа на всички способени институции - Национална агенция за приходите, Министерство на вътрешните работи, митници и Икономическа полиция.
За броени дни „ Марица ” стигна до няколко огромни прекупвачи на сдружения и изследва детайлно методите и каналите, по които банкрутиралите компании се оказват в ръцете на обществено слаби, безимотни или безработни псевдопредприемачи. Бизнесът работи на няколко равнища, като измамниците стават все по-находчиви. Промените в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, с които се целеше спиране на тази процедура, явно не правят работа. Свързаността на предходните притежатели, явяващи се де факто ръководещи по време на натрупването на отговорности, към момента остава прекомерно нежна, а недвусмисленото доказване на съзнателно задлъжняване на практика е невероятно.
Бизнесът с компаниите бушони поражда през 90-те години. Процъфтява при започване на 21. век, когато на доста от забогателите по ръба на закона, точейки Данък добавена стойност, имат потребност от замитане на следите.
Няколко абсурда в интервала 2001-2004 година извадиха казуса на показ. При единия сдружение от Шумен със отговорности от близо 3 милиона и против което се приготвя масирана данъчна проверка, се оказва благосъстоятелност на безимотен обществено слаб мъж на 76 години, живеещ в център за обществено настаняване.
Дълго време схемата с банкрутирали или тежко задлъжнели сдружения е измежду най-доходоносните бизнеси на огромните ромски кланове. Заради множеството пробойни в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и Търговския закон в България е допустимо в рамките дневно от виновен акционер в сдружение, дължащо милиони левове към бюджета и частните кредитори, да се превърнеш в безупречен поданик. С тези „ малки врати ” стартира да се развива пазарът за по този начин наречените „ професионални длъжници ”. Този термин поражда, когато нескрито излиза информация, че трима обществено слаби лица от ромски генезис са придобили над 200 сдружения в Бургас и района единствено за 2 години и половина. Щетите за бюджета са милиони, в някои от компаниите чиновниците се будят без работа и с по няколко дължими заплати, които новите притежатели в никакъв случай няма да им изплатят.
За да действа схемата, са нужни няколко участници. На първо място е настоящият притежател, който желае да се „ отърве ” от потъналото в задължения сдружение. Задължително е и да се откри кандидат-предприемач без никакви други приходи или поръчителство, който против алегорична сума да изкупи дяловете на банкрутиралата компания. Много по-важна обаче е ролята на другите двама съществени играчи в сходен тип схеми - свръзката сред „ клиента ” и „ купувача ” и приближен нотариус. Точно тук се крие и крайъгълният камък на казуса - нито една договорка с акции на сдружение не може да стане факт без нотариална легализация в наличието и на двете страни. Голяма част от гилдията на нотариусите настояват, че те няма по какъв начин да знаят мотивацията, която стои зад една договорка за комерсиално сдружение. И в случай че юридически те са освободени от отговорност, остава на дневен ред моралната страна.
Схемата нормално работи с един приближен нотариус, който е по отношение на медиатора. В доста от случаите купувачът даже не знае името на компанията, която взима.
Такъв е казусът с Митко Васков Димитров, който „ Марица ” разкри преди месец. Димитров има приключен 3. клас, не може да чете и написа, само че подписът му стои под десетки покупко-продажби. Често пъти документите за идентичност на новите притежатели са в самите медиатори, като те даже ги подписват с пълномощие по време на покупко-продажбите. Сумите, против които се трансферират писмено самите сдружения, постоянно са алегорични, а същинските пари минават „ под масата ”. Според източници на „ Марица ” цените за тази услуга варират съгласно размера на фирмената задлъжнялост. С други думи - колкото повече пари имаш да чистиш, толкоз повече ще би трябвало да платиш, с цел да се отървеш от компанията. Голямата част от парите остават в медиаторите и нотариусите, които изповядват покупко-продажбите. За " купувачите " цената се движи от 100 до 500 лева
Два привидно дребни законодателни пропуща разрешават този бизнес, ощетяващ цялото общество с милиони левове всяка година, да продължи да действа на ръба на всички регламенти и правилници. Експерти по данъчно-осигурително право нееднократно са казвали, че една-единствена смяна в Търговския закон ще приключи напълно тази процедура. Там просто би трябвало да се впише, че при договорка с дялове или акции прехвърлителят дава отговор с цялото си имущество за всички отговорности на сдружението, образувани до датата на договорката. В момента е планувано тази отговорност да се носи единствено до 6 месеца след завършване на договорката. Този период се оказва извънредно непълен, тъй като административните процедури по започване на проверка или инспекция постоянно се оказват доста по-продължителни, което прави на процедура настоящите промени изцяло неработещи.
Друга опция за ограничение на търговията със задлъжнели компании касае по-скоро обществения статус на тези, които се оказват нови притежатели на сдруженията. В момента всички трансферни и обществени заплащания от страната са неприкосновени и българският съд или друга институция нямат право да ги блокират. Това на процедура се оказва комфортно за стотици обществено слаби да получават банкрутирали компании, знаейки, че никой няма да им пипне детските или помощите за отопление.
Практиката сдружения, натрупали отговорности или изпаднали в неплатежоспособност, да бъдат прехвърляни на трети лица е една от най-дълго работещите схеми за машинация в България. Стотици милиони левове годишно минават в графата „ несъбираеми вземания ”, тъй като страната не може да откри ефикасен метод за справяне с този проблем. Цял пазар за длъжници действа под носа на всички способени институции - Национална агенция за приходите, Министерство на вътрешните работи, митници и Икономическа полиция.
За броени дни „ Марица ” стигна до няколко огромни прекупвачи на сдружения и изследва детайлно методите и каналите, по които банкрутиралите компании се оказват в ръцете на обществено слаби, безимотни или безработни псевдопредприемачи. Бизнесът работи на няколко равнища, като измамниците стават все по-находчиви. Промените в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, с които се целеше спиране на тази процедура, явно не правят работа. Свързаността на предходните притежатели, явяващи се де факто ръководещи по време на натрупването на отговорности, към момента остава прекомерно нежна, а недвусмисленото доказване на съзнателно задлъжняване на практика е невероятно.
Бизнесът с компаниите бушони поражда през 90-те години. Процъфтява при започване на 21. век, когато на доста от забогателите по ръба на закона, точейки Данък добавена стойност, имат потребност от замитане на следите.
Няколко абсурда в интервала 2001-2004 година извадиха казуса на показ. При единия сдружение от Шумен със отговорности от близо 3 милиона и против което се приготвя масирана данъчна проверка, се оказва благосъстоятелност на безимотен обществено слаб мъж на 76 години, живеещ в център за обществено настаняване.
Дълго време схемата с банкрутирали или тежко задлъжнели сдружения е измежду най-доходоносните бизнеси на огромните ромски кланове. Заради множеството пробойни в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и Търговския закон в България е допустимо в рамките дневно от виновен акционер в сдружение, дължащо милиони левове към бюджета и частните кредитори, да се превърнеш в безупречен поданик. С тези „ малки врати ” стартира да се развива пазарът за по този начин наречените „ професионални длъжници ”. Този термин поражда, когато нескрито излиза информация, че трима обществено слаби лица от ромски генезис са придобили над 200 сдружения в Бургас и района единствено за 2 години и половина. Щетите за бюджета са милиони, в някои от компаниите чиновниците се будят без работа и с по няколко дължими заплати, които новите притежатели в никакъв случай няма да им изплатят.
За да действа схемата, са нужни няколко участници. На първо място е настоящият притежател, който желае да се „ отърве ” от потъналото в задължения сдружение. Задължително е и да се откри кандидат-предприемач без никакви други приходи или поръчителство, който против алегорична сума да изкупи дяловете на банкрутиралата компания. Много по-важна обаче е ролята на другите двама съществени играчи в сходен тип схеми - свръзката сред „ клиента ” и „ купувача ” и приближен нотариус. Точно тук се крие и крайъгълният камък на казуса - нито една договорка с акции на сдружение не може да стане факт без нотариална легализация в наличието и на двете страни. Голяма част от гилдията на нотариусите настояват, че те няма по какъв начин да знаят мотивацията, която стои зад една договорка за комерсиално сдружение. И в случай че юридически те са освободени от отговорност, остава на дневен ред моралната страна.
Схемата нормално работи с един приближен нотариус, който е по отношение на медиатора. В доста от случаите купувачът даже не знае името на компанията, която взима.
Такъв е казусът с Митко Васков Димитров, който „ Марица ” разкри преди месец. Димитров има приключен 3. клас, не може да чете и написа, само че подписът му стои под десетки покупко-продажби. Често пъти документите за идентичност на новите притежатели са в самите медиатори, като те даже ги подписват с пълномощие по време на покупко-продажбите. Сумите, против които се трансферират писмено самите сдружения, постоянно са алегорични, а същинските пари минават „ под масата ”. Според източници на „ Марица ” цените за тази услуга варират съгласно размера на фирмената задлъжнялост. С други думи - колкото повече пари имаш да чистиш, толкоз повече ще би трябвало да платиш, с цел да се отървеш от компанията. Голямата част от парите остават в медиаторите и нотариусите, които изповядват покупко-продажбите. За " купувачите " цената се движи от 100 до 500 лева
Два привидно дребни законодателни пропуща разрешават този бизнес, ощетяващ цялото общество с милиони левове всяка година, да продължи да действа на ръба на всички регламенти и правилници. Експерти по данъчно-осигурително право нееднократно са казвали, че една-единствена смяна в Търговския закон ще приключи напълно тази процедура. Там просто би трябвало да се впише, че при договорка с дялове или акции прехвърлителят дава отговор с цялото си имущество за всички отговорности на сдружението, образувани до датата на договорката. В момента е планувано тази отговорност да се носи единствено до 6 месеца след завършване на договорката. Този период се оказва извънредно непълен, тъй като административните процедури по започване на проверка или инспекция постоянно се оказват доста по-продължителни, което прави на процедура настоящите промени изцяло неработещи.
Друга опция за ограничение на търговията със задлъжнели компании касае по-скоро обществения статус на тези, които се оказват нови притежатели на сдруженията. В момента всички трансферни и обществени заплащания от страната са неприкосновени и българският съд или друга институция нямат право да ги блокират. Това на процедура се оказва комфортно за стотици обществено слаби да получават банкрутирали компании, знаейки, че никой няма да им пипне детските или помощите за отопление.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ