Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен

„ Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е цялостен с вярвания и празен откъм религия. Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него; яде самун, непожънат от него; и пие вино, неизцедено от неговата лична преса. Горко на народ, който приветства побойника като воин и счита блестящия поробител за великодушен. Горко на народ, който насън презира някоя пристрастеност, а нескрито й робува. Горко на народ, който издига глас единствено когато крачи в погребална върволица, гордее се единствено с руините си и се съпротивлява единствено когато вратът му е подложен сред меча и дръвника. Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието. Горко на народ, който посреща своя нов лидер с фанфари, а го изпраща с пищялки единствено с цел да посрещне различен още веднъж с фанфари. Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а мощните му мъже са още в люлката. Горко на народ, разграничен на части, всяка от които си фантазира, че е народ. “

Джубран Х. Джубран е ливански стихотворец, публицист, мъдрец и художник. Роден е в семейство на християни-маронити, само че самият той е повлиян от исляма и по-специално от мистичното течение на суфизма.