Приятели и близки изпратиха в последния му път убития психолог

Приятели и близки изпратиха в последния му път убития психолог Иван Владимиров – Нав, предава Телеграф.
Опелото бе в столичната черква “Св. Седмочисленици ”, на метри от постройката на Министерство на вътрешните работи, където преди години е работил килърът му Румен Тонев.
Десетки хора възпламениха свещи за Нав, изпращайки го в затворен ковчег, на който бе сложена негова усмихната фотография.
Почернената майка Слава насочи прочувствено обръщение за довиждане със своя наследник Иван:
Бях учителка и обичах своите възпитаници. Опитвах се да ги науча да обичат и да ценят себе си, да развиват своя капацитет, да живеят в наслада, да дадат най-хубавото от себе си, с цел да създадем с общи старания планетата Земя едно положително място за живеене.
С моя наследник Иван вървяхме в една посока, само че аз непрекъснато го разочаровах с това, че доста се разпръсквам. Казваше ми: „ Ще ме направиш същински благополучен, в случай че се грижиш за себе си “. А на мен все не ми оставаше време. От няколко години си мислех да се обуча в рейки и когато неотдавна видях, че има проведено образование, за момент не се замислих и се записах. Беше хубаво прекарване и когато ни раздадоха документите една жена взе думата. Зарадвах й се и си споделих: „ Правилно, в този момент е момента да благодарим на нашата учителка “. Вместо това дамата се разплака и показа, че неотдавна е изгубила сина си. Аида й изясни, че той е бил ангел и майката удостовери. Обади се втора жена и тя беше изгубила дете.
Няма инцидентни неща. Явно някаква мощ ме водеше и ме приготвяше за това, което следва. И ето в този момент аз съм третата майка изгубила дете в групата. Умът ми знае, че такива неща се случват. Не съм единствена, доста майки имат такава орис. И ден след ден се изучавам да го приема, колкото и да боли.
Но защото моят наследник беше друг (той имаше способността да преодолее всички компликации, да влезе в силата си и да бъде образец и ентусиазъм за доста хора), то аз напълно по човешки (а не като майка) съжалявах, че той няма да може да продължи да ни води и да сбъдне фантазията си за смяна. Знам и това, че той остави такава ярка следа, че ще продължава да ни въодушевява и да ни води без значение къде е. И без значение, че към този момент не е до нас. Казах, че той е мой преподавател. И тази заран си спомних каква е задачата на същинския преподавател. Той те учи да си мощен и да се отстояваш, води те, направлява те, дава ти цел и посока.
И идва миг, в който стопира да стои до теб като патерица, на която да се опреш. Следва най-трудното. Да те научи да летиш. И да те остави самичък да постигнеш силата си и да я използваш като своя същина, с която да твориш. Чела съм по какъв начин орлите избутват от гнездото дребното несигурно орле и го оставят да пада стремително надолу. Правят го грубо, без съмнение, тъй като знаят, че това е най-хубавото за тяхното дете. Знаят, че в случай че не го научат да лети, то няма да оцелее. Силният родител застава под падащото орле, поема го, връща го в гнездото и още веднъж го бута на открито. И орлето пада досега, в който крилете му стартират инстинктивно да се движат. И това се повтаря, до момента в който крилете му укрепнат и то стартира да се уповава на себе си и да лети все по-уверено и все по-уверено.
Ето това направи Нав за нас. И дано не го разочароваме и да се научим да летим. Важно е да се научим да летим, с цел да го продължим. За да сбъднем нашата обща фантазия за един по-добър свят цялостен с обич, споделеност, смисленост и хубост. Това можене е в нас, би трябвало единствено да го проявим.
Благодаря ти Сине, за последния урок, който ни даваш. Ти беше обич и остави доста обич в сърцата ни. До нови срещи!