Приватизацията е болното място на българския преход - хронично заболяване,

...
Приватизацията е болното място на българския преход - хронично заболяване,
Коментари Харесай

Прокуратурата е новата ПР служба на властта

Приватизацията е болното място на българския преход - хронично заболяване, чиито признаци се употребяват за прикриване на сегашни и бъдещи публични болежки и недъзи. Като че ли за последните 30 години бързо и елементарно забравихме мутренските групировки, а техните водачи трайно и очевидно превзеха освен стопанската система, само че и политиката. Фалитът на банките и черните стопански зими на 90-те години също не тежат на паметта на нашето общество. Но

приватизацията постоянно се откроява

С нейното осъществяване трябваше, от една страна, да бъде избавено спасяемото от икономическото завещание на социализма, а от друга - фалирано и ликвидирано неспасяемото. Нямаше по какъв начин и да е инак - при над 11 милиарда $ външен дълг при започване на 1990 година никой не желае да отпуска нови заеми на българската страна (виж данните на Българска народна банка на стр. 440 от История на външния държавен дълга 1878 - 199-). Фалиралият строй убива своите индустриални творения в стила на Френската гражданска война, която изяжда децата си. Аз самият като част от публичната тъкан още тъгувам по това какви рейсове сме произвеждали и вървя по изложби, с цел да се веселя на реставрирани експонати с марката „ Чавдар “.

Приватизацията безспорно крие престъпните секрети на нашия управнически и стопански хайлайф, на тогавашното ляво и дясно, на предишното и актуалното ръководство (от " Булгартабак " останаха единствено мемоари и изгубили работата си хора). Сред източените предприятия може да е имало и жизнеспособни. Но като се отърсим от сантиментите и разгледаме нещата от правна и финансова страна, картината е друга и не допуска цялостна проверка на приватизационните покупко-продажби.

Какво споделя правото?

Конституцията е сбита - за всяко закононарушение се ползва оня закон, който е бил в действие по време на осъществяването му. А в случай че до влизане на присъдата в действие последват законодателни промени, ползва се законът, който е оптимален за дееца. Не се погасяват по отминалост наказателното гонене и осъществяването на наказването за закононарушения срещу мира и човечеството. Приватизацията още не е закононарушение, попадащо в тази формулировка. Това са одобрени правни правила, които, в случай че един път се прекрачат, съществува риск всяко ръководство да злоупотребява с правни правила и да санкционира неуместни нему лица.

От месец насам основният прокурор Иван Гешев демонстрира политически копнеж да въздава историческа правдивост с квазиюридически средства. Първоначално единствено ГЕРБ обявиха поддръжка и подготвеност да отстранен отминалостта за наказателното гонене и осъществяването на наказването за тежки закононарушения, осъществени във връзка на приватизацията. Това предложение малко по малко беше възприето и от останалите партии в Народното събрание. Което вбеси адвокати от всички генерации с другояче разнообразни възгледи. Дори венцеславците на Гешев възнегодуваха.

Единствената добра вест от целия звук е, че прокуратурата наподобява се опомни, че въпреки всичко номинално е част от правосъдната власт, а не от политическия живот. В неделя представителят на основния прокурор обнови сюжета „ Криминална приватизация 020 “, като акцентира, че прокуратурата имала за цел единствено да осведоми обществото, не и да организира наказателно гонене. Но главната функционалност на прокуратурата - съгласно Конституцията, е да следи за съблюдаване на законността, като управлява следствието. Ако по съвместителство са се трансформирали в информационна организация, това е несвойствена активност, наред с целия политически пиар, който организират за одобряване имиджа на новия си едноличен началник. И да напомним - преценката за това дали един факт е меродавен или не се прави от съда. Съдът произнася присъда, с която осведоми обществото кой е отговорен, на какво съображение и какъв публичен упрек следва да понесе.

Какво демонстрират данните за интервала 2010 – 2019 година?

За последните 10 години приватизацията несъмнено не е значима за приходите и разноските на държавния бюджет. Ако обществото понася съществени неподходящи последствия, те са от безхаберното създаване и ръководство на обществената инфраструктура, която изяжда средствата за други действия.

В интервала 2010-2019 година европейските средства са 10% от консолидираните бюджетни разноски. Капиталовите разноски са 14,5% от консолидираните бюджетни разноски. От финансовите разноски (тоест от средствата за строителство, ремонт на инфраструктура и пазаруване на машини и съоръжения) 47% са финансирани с европейски средства.

Казано в резюме, в случай че прокуратурата би трябвало да проверява нещо, то е по какъв начин се разходват държавните, в това число и евросредствата, към сегашния миг. Вместо това тематиката с приватизацията явно се претопля, с цел да отклони вниманието точно от днешните злоупотреби. А не е като да няма проблеми - с новоизградени или ремонтирани улици, булеварди и автомагистрали. За илюстрация, и по " Тракия ", и по Северната дъга, и по Цариградско шосе първите кръпки към този момент плачат за втори.

Какво да се прави със самата прокуратура,

също е въпрос от днешния дневен ред на обществото

Докато прокуратурата извършва главно информационни действия и се пробва да си присвои и правораздавателни такива, безнаказаността и произволът ще имат преимущество пред правото и реда. Но и днешният основен прокурор, и предходният по никакъв начин не обичат някой да ги ревизира. Статусът им на безконтролни главнокомандващи с послушна прокурорска войска е от дълго време наболял проблем. И в случай че няма навреме осъдени за праватизацията, заради „ индиферентност “ от страна на прокуратурата в границите на давностния период, по същата причина няма да има осъдени и за днешното престъпно ръководство.

Време е да засилим публичния контрол и бистрота над работата на българската прокуратура. Засега политическа воля и съответни оферти за това не показва никой. Да забележим дали декларираните планове за отваряне на конституционния спор от страна на президента Румен Радев ще се претворят в съответни дейности. А до тогава дано попитаме основния прокурор Гешев

няколко въпроса, по-злободневни от приватизацията:

Защо се бави инспекцията за жилището на финансовия министър Горанов?

Нормално ли е испанската прокуратура да ревизира министър-председателя Бойко Борисов за пране на пари, а българската да върви след нея?

Престъпление ли е убийството на дете при ръководство на моторна шейна от предходния министър на превоза в това държавно управление на Борисов?

На прокуратурата някак все не ѝ спори да проверява и упреква мощните на деня лица, Затова се пробва да имитира активност, като претопля проблем, който от дълго време е затворен.

ИВАН БРЕГОВ, Институт за пазарна стопанска система

Източник вестник Сега
Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР