Старото вино ♥ Халил ДЖУБРАН
Притча за скъпите неща
Имаше един паралия, който се гордееше изключително доста с избата си и с виновността, които се пазеха там. А най-ценно от всички беше едно буре с вино от доста остаряла годишна продукция.
Веднъж го посети губернаторът на тази област, само че богаташът забрани да отварят бурето, като рече: “Това буре няма да се отвори единствено поради някакъв си губернатор ”.
Друг път на посетители му пристигна епископът. И богаташът си намерения с пренебрежение: “Не, няма да отворя бурето. Този поп не би схванал цената на виното, нито пък може да оцени аромата му ”.
Владетелят на царството мина оттова и отседна в неговата къща. Но богаташът си сподели: “Това вино е прекомерно царствено, с цел да се пие от едно нормално царче ”.
Дори когато личният му наследник се женеше, притежателят на виното гледаше сватбарите и клатеше с глава: “Не, не за такива посетители съм го пазил аз толкоз години ”.
И така животът му мина, и той умря в дълбока напреднала възраст, и бе заровен.
И в деня на погребението отвориха бурето с това вино дружно с другите бурета от избата. И пияните селяни от покрайнината го изпиха, без даже да виждат, че то се разграничава по нещо.
За тях виното беше като всяка друга течност, която се налива в чашата.
Из „ Странникът ” (1932), превод: Андрей Романов
Картина: Giacomo Ceruti (1698-1767) " Gli spillatori di vino ”, 1730
