Как Анчелоти се провали в Байерн?
Пристигнал с името на добре разбиращ се с другите видове хора, Карло Анчелоти загуби любовта на звездите и се провали в Байерн. Как се случи това?
Карло Анчелоти избърза пред неговото положително добро име. Смяташе се, че като никой различен във футболния бизнес той може да се схваща със звездите. Той поддържал положителното въодушевление както при по-важните, по този начин и при по-маловажните играчи в тимовете, които е управлявал. Като първенец на положителното въодушевление, като модератор с огромен опит и с неподправени гигантски качества той дойде в Байерн. След изискващия и от човешка позиция частично комплициран Пеп Гуардиола нещата трябваше още веднъж да тръгнат по-хармонично на „ Зебенер Щрасе “. И изначало изглеждаше, че всичко това действа.
Не след дълго играчите започнаха да мечтаят. „ Италианецът е един лековерен, открит и положителен вид “, сподели единствено след към година Франк Рибери. „ Той обича играчите си, а и ние го виждаме. Анчелоти е първенец във всяко едно отношение. В различен случай той не би се справил тук да построи толкоз хармонична атмосфера. Така всички дружно сме сполучливи “, добави още някогашният френски национал.
Самият Анчелоти изясни месец по-късно в изявление: „ Елементарно е да изградиш едно положително отношение с всички тези, с които работиш. Гледам на това даже като най-важната част от моята работа. Когато хората се схващат, е по-лесно и по-приятно “. И изначало доста неща бяха елементарни и приятни за всички.
Бившият немски национал Мемет Шол видя още след първия мач след освобождението от веригата на Гуардиола, че играчите се любуват на техните нови свободи и на занимателните, само че и спрямо тези на испанеца по-елементарни тренировки. Поне първоначално. В един миг обаче започнаха да им липсват по-натоварващите физически занимания на Гуардиола. Беше един муден развой, който бе преустановяван или отлаган няколко пъти с върхови моменти. След слабите етапи следваха триумфи, които предотвратяваха ескалация в един по-ранен стадий. След това имаше целувки за Рибери или Ариен Робен. Един първи преломен миг бе загубата с 2:3 от Борусия (Дортмунд) на полуфиналите за Купата на Германия в края на април.
Големите триумфи като успехите в Бундеслигата против РазенБалшпорт Лайпциг и Борусия (Дортмунд) осигуряваха доверието сред треньора и тима. Отпадането от Шампионската лига предишния сезон можеше да надраска съществено това доверие. Ръководителите на клуба към изпълнителния шеф Карл-Хайнц Румениге и Анчелоти дълго време оправдаваха неуспеха против Реал (Мадрид) със съдията Виктор Касай, до момента в който някои играчи неправилно повярваха, че реферът е изиграл в действителност основна роля. Изглеждащата като незаслужена загуба от Борусия (Дортмунд) и проиграният трофей за купата на страната въпреки всичко разсъниха подозренията какъв брой сполучливи биха могли да бъдат частично остарелите способи на Анчелоти.
Играчи и ръководители по-късно се надяваха в унисон, че през новия сезон ще бъде по-добре. Това обаче не се случи. Байерн разочарова още в първия кръг против Байер (Леверкузен) макар триумфа с 3:1, а представянето в Бремен също не бе безапелационно. Това, че тъкмо Томас Мюлер, който в действителност е доста предан състезател, след мача намерено разкритикува треньора, бе първият знак за изострената обстановка. Последва необятно дискутираното изявление на Роберт Левандовски пред „ Шпигел “ и по-късно разграничените реакции на клубните босове.
Ясната позиция на Анчелоти се очакваше на вятъра. Той трансферира отговорността на спортния шеф Хасан Салихамиджич, който се изрече в последна сметка за придържане към разпоредбите. Накрая бе и откритото мятане на екипа от страна на Франк Рибери в Шампионската лига против Андерлехт (3:0) при промяната си. Едно ясно опълчване на към този момент съществено подлагания на критика треньор и още един знак, че неналичието от поддръжка в този миг от високите етажи на ръководителите се усеща и от играчите.
Колко съществено Анчелоти е почнал да губи през септември положителните връзки с неговите хора, се появи и стартовият състав за мача с ПСЖ, който той заяви на играчите във вечерта на срещата. За великодушни спортисти като Матс Хумелс, Рибери, Ариен Робен или Жером Боатенг тези мачове са просто наложителни. В такива срещи те желаят да са на терена, а изключително Хумелс и Робен имат и положителни спортни причини да го желаят. Анчелоти обаче се отхвърли и от четиримата в своя стартов състав. Това решение очевидно не споделяше с упования от множеството експерти състав.
На Анчелоти му е било изцяло ясно, че това деяние ще увеличи мощно напрежението против него при положение на загуба. И по този начин горчивата вечер в Париж в последна сметка даде финалния подтик за босовете тъкмо в този момент да се разделят с италианеца. „ Не е по този начин, че сме взели едно такова решение поради един изгубен мач. Отборът от няколко седмици и месеци имаше развиване, което вървеше надолу. Факт е, че треньорът от моя позиция в последните дни загуби доверието и имаше против себе си петима играчи. Това не можеше да се издържи “, сподели президентът Ули Хьонес.
В ерата на Анчелоти като цяло прекалено много неща се прикриваха, започвайки се от въпреки всичко победоносните, само че и посредствени представяния първоначално. Индивидуалните качества на обособени играчи се грижеха за доста положителни резултати, само че като тим баварците рядко се представяха единни. След изцяло незадоволителни представяния Анчелоти за огромно удивление споделяше, че е удовлетворен. „ Аз не съм от през вчерашния ден. Много хора приказват за тактика, за тактичност и за позициите на играчите. Твърде доста е. Футболът е елементарен “, сподели Анчелоти след слабата игра против Андерлехт.
Повечето от играчите видяха нещата по различен метод, а огромният емпат Анчелоти или не го видя, или пък му бе все тая.
По материал на Никлас КЬОНИГ, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
Карло Анчелоти избърза пред неговото положително добро име. Смяташе се, че като никой различен във футболния бизнес той може да се схваща със звездите. Той поддържал положителното въодушевление както при по-важните, по този начин и при по-маловажните играчи в тимовете, които е управлявал. Като първенец на положителното въодушевление, като модератор с огромен опит и с неподправени гигантски качества той дойде в Байерн. След изискващия и от човешка позиция частично комплициран Пеп Гуардиола нещата трябваше още веднъж да тръгнат по-хармонично на „ Зебенер Щрасе “. И изначало изглеждаше, че всичко това действа.
Не след дълго играчите започнаха да мечтаят. „ Италианецът е един лековерен, открит и положителен вид “, сподели единствено след към година Франк Рибери. „ Той обича играчите си, а и ние го виждаме. Анчелоти е първенец във всяко едно отношение. В различен случай той не би се справил тук да построи толкоз хармонична атмосфера. Така всички дружно сме сполучливи “, добави още някогашният френски национал.
Самият Анчелоти изясни месец по-късно в изявление: „ Елементарно е да изградиш едно положително отношение с всички тези, с които работиш. Гледам на това даже като най-важната част от моята работа. Когато хората се схващат, е по-лесно и по-приятно “. И изначало доста неща бяха елементарни и приятни за всички.
Бившият немски национал Мемет Шол видя още след първия мач след освобождението от веригата на Гуардиола, че играчите се любуват на техните нови свободи и на занимателните, само че и спрямо тези на испанеца по-елементарни тренировки. Поне първоначално. В един миг обаче започнаха да им липсват по-натоварващите физически занимания на Гуардиола. Беше един муден развой, който бе преустановяван или отлаган няколко пъти с върхови моменти. След слабите етапи следваха триумфи, които предотвратяваха ескалация в един по-ранен стадий. След това имаше целувки за Рибери или Ариен Робен. Един първи преломен миг бе загубата с 2:3 от Борусия (Дортмунд) на полуфиналите за Купата на Германия в края на април.
Големите триумфи като успехите в Бундеслигата против РазенБалшпорт Лайпциг и Борусия (Дортмунд) осигуряваха доверието сред треньора и тима. Отпадането от Шампионската лига предишния сезон можеше да надраска съществено това доверие. Ръководителите на клуба към изпълнителния шеф Карл-Хайнц Румениге и Анчелоти дълго време оправдаваха неуспеха против Реал (Мадрид) със съдията Виктор Касай, до момента в който някои играчи неправилно повярваха, че реферът е изиграл в действителност основна роля. Изглеждащата като незаслужена загуба от Борусия (Дортмунд) и проиграният трофей за купата на страната въпреки всичко разсъниха подозренията какъв брой сполучливи биха могли да бъдат частично остарелите способи на Анчелоти.
Играчи и ръководители по-късно се надяваха в унисон, че през новия сезон ще бъде по-добре. Това обаче не се случи. Байерн разочарова още в първия кръг против Байер (Леверкузен) макар триумфа с 3:1, а представянето в Бремен също не бе безапелационно. Това, че тъкмо Томас Мюлер, който в действителност е доста предан състезател, след мача намерено разкритикува треньора, бе първият знак за изострената обстановка. Последва необятно дискутираното изявление на Роберт Левандовски пред „ Шпигел “ и по-късно разграничените реакции на клубните босове.
Ясната позиция на Анчелоти се очакваше на вятъра. Той трансферира отговорността на спортния шеф Хасан Салихамиджич, който се изрече в последна сметка за придържане към разпоредбите. Накрая бе и откритото мятане на екипа от страна на Франк Рибери в Шампионската лига против Андерлехт (3:0) при промяната си. Едно ясно опълчване на към този момент съществено подлагания на критика треньор и още един знак, че неналичието от поддръжка в този миг от високите етажи на ръководителите се усеща и от играчите.
Колко съществено Анчелоти е почнал да губи през септември положителните връзки с неговите хора, се появи и стартовият състав за мача с ПСЖ, който той заяви на играчите във вечерта на срещата. За великодушни спортисти като Матс Хумелс, Рибери, Ариен Робен или Жером Боатенг тези мачове са просто наложителни. В такива срещи те желаят да са на терена, а изключително Хумелс и Робен имат и положителни спортни причини да го желаят. Анчелоти обаче се отхвърли и от четиримата в своя стартов състав. Това решение очевидно не споделяше с упования от множеството експерти състав.
На Анчелоти му е било изцяло ясно, че това деяние ще увеличи мощно напрежението против него при положение на загуба. И по този начин горчивата вечер в Париж в последна сметка даде финалния подтик за босовете тъкмо в този момент да се разделят с италианеца. „ Не е по този начин, че сме взели едно такова решение поради един изгубен мач. Отборът от няколко седмици и месеци имаше развиване, което вървеше надолу. Факт е, че треньорът от моя позиция в последните дни загуби доверието и имаше против себе си петима играчи. Това не можеше да се издържи “, сподели президентът Ули Хьонес.
В ерата на Анчелоти като цяло прекалено много неща се прикриваха, започвайки се от въпреки всичко победоносните, само че и посредствени представяния първоначално. Индивидуалните качества на обособени играчи се грижеха за доста положителни резултати, само че като тим баварците рядко се представяха единни. След изцяло незадоволителни представяния Анчелоти за огромно удивление споделяше, че е удовлетворен. „ Аз не съм от през вчерашния ден. Много хора приказват за тактика, за тактичност и за позициите на играчите. Твърде доста е. Футболът е елементарен “, сподели Анчелоти след слабата игра против Андерлехт.
Повечето от играчите видяха нещата по различен метод, а огромният емпат Анчелоти или не го видя, или пък му бе все тая.
По материал на Никлас КЬОНИГ, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ