Камбаните на Черепишкия манастир звънят по Би Би Си
Пристигнахме в Черепишкия манастир с най-хубавата ми другарка Аги. Предстоеше й тежка интервенция и се надявахме, че престоят ни там ще й помогне да се пребори сполучливо с казуса. Бях сюрпризирана да видя и чуя толкоз невероятни неща, като че ли заредени с необяснима тайнствена мощ. Съжалявам, че ще ви споделя единствено за част от тях.
Докосване до историята
Да разкажеш историята на Черепишкия манастир “Успение Богородично” в един вестникарски материал не е мъчно. Невъзможно е. Макар да е издигнат по времето на цар Иван Шишман, мястото на светата обител е обвързвано с митове и предания от доста по-стари времена. Неведнъж изгарян и опустошаван, при започване на 17 век манастирът е възобновен под давление на видния български иконописец Пимен Зографски. По това време е издигната и сегашната черква. Дори имената на великите българи, свързани с Черепишкия манастир, е мъчно да се изброят. В него през 1797 година намира леговище Софроний Врачански. И през днешния ден една от пещерите наоколо се назовава “Софрониева”, тъй като таман в нея, съгласно преданието, се е крил от турците националният будител.
Недалеч от манастира е местността Рашов дол - място на последната кървава и трагична борба на част от разрушената Ботева чета. Именно в храм “Успение Богородично” са непокътнати и тленните остатъци на починалите четници. Той е бил обичано място на титаните в литературата ни Иван Вазов и Алеко Константинов, а фамозният австро-унгарски академик, художник и странник Феликс Каниц го дефинира като най-красивото място на земята. Ако въпреки и за малко се разноските по алеята на Алеко или поседите на Вазовата тераса, загледани във водите на Искъра или живописните скали в близост, сигурно ще се съгласите с откривателя, който се е прибирал в страната ни цели 18 пъти.
В църквата са и мощите на светите братя безсребърници Дамян и Козма
Родени в Мала Азия, като дребни, подкрепяни от майка си, се отдали на християнската религия и се посветили в проучването на целебните свойства на билките. Станали лечители и били надарени от Господ да “лекуват хора и животни”. Всичко това те правили, без да желаят пари, по тази причина ги нарекли безсребърници. И до през днешния ден могат да се видят хората, които идват в манастира и долепят чела в ковчежето с мощите.
Всеки клиент желае да се изкачи до камбанарията или да приседне до чешмичката(вляво). Вдясно отец Йоаникий с манастирския любим Рижко в скута
В по-ново време откривателите описват за визитите на Никола и Бойка Вапцарови, на журналиста Антон Попов и художника Стоян Сотиров.
Ясно е, че не мога да бъда изчерпателна, само че ще оставя по-любопитните читатели сами да се срещнат с историята на манастира от други източници. В никакъв случай обаче не желая да отмина
Беседа под манастирската лоза
“Успение Богородично” е настоящ мъжки манастир. Негов свещеник е отец Йоаникий, с който през трите дни на моя престой организирахме не една забавна сказка. Радвайки се на манастирския любим Рижко, който не слиза от коленете му, той ми описа предания от епохи и невероятни случки от днешно време.
Според една от легендите дъщерята на шефа на Враца Рашид бей заболяла тежко. Присънила й се Света Богородица, която я позовала в манастира, с цел да се излекува. Бащата удовлетворил желанието на щерка си и построил дребна къщурка в процепа на скалите. Не след дълго монасите го повикали в манастира. Тръгнал, мислейки си, че с детето му се е случило най-лошото, само че го очаквала огромна изненада. Когато видял щерка си жива и здрава, заречен да подкрепя манастира и удържал на думата си. А на мястото, на което младото момиче приело християнската религия, построил огромна и красива къща - позната и до през днешния ден като Рашидовата къща.
Отец Йоаникий споделя, че няма клиент на манастира, който да не пожелае да се качи на камбанарията или да приседне край чешмичката до нея, покорен от напевния тон на камбаните - седем на брой, които звучат по-мелодично от всяка друга. Те са от 1884 година и са най-старите в Северозападна България. Неслучайно таман тях чуваме в среднощ на всяка Нова година по малкия екран. Великолепният им звън е записан и като сигнал, който звучи по Би Би Си.
Един от ненадминатите звънари бил дядо Ромил, пристигнал в манастира на 1 ноември 1949 година и прекарал тук 50 години. Познавали го освен църковниците, само че и миряните. Биел като никой различен седемте камбани. Казвал, че се усеща най-добре и близо до Бога, когато се качи на високата дървена камбанария. Твърдял, че мелодията на камбаните успокоява душите и кара човек да се усеща духовно богат...
Сватбата на българина от Френския задграничен легион
Друг пътешественик, обвързван с това място, е един от последните български отшелници. Преподавател по физика и астрономия 8 години живял самичък в палатката си, без отопление, светил си единствено със свещ. Бил толкоз добър психолог, че щом видел някой, без да го пита и разпитва, незабавно разбирал какво го мъчи. Починал през 80-те години на предишния век, погребали го в манастирското гробище.
Има и модерни мъченици, също като от житиетата. Като дядо Синесий - партизанин, който след 9 септември взема решение да стане духовник. Бившите му приятели обаче не одобряват този негов избор. И откакто не съумяват да го убедят да се откаже, го връзват за едно дърво в планината и го оставят самичък. Когато монасите го намират, тялото му било нахапано от вълци. Връщат го в манастира, само че монахът умира след два дни.
Лечебната мощ на манастира се предава от уста на уста
Неотдавна тук се случило знамение, в което е мъчно да повярваш, в случай че не си го чул от очевидци. Денислав, юноша от Зверино, и приятелите му претърпели жестока злополука. Едно от момчетата починало на място, другото се отървало с леки контузии, а Дени изпада в кома и дълго не може да излезе от нея. Лекарите подвигат плещи и считат, че той към този момент няма късмет, даже били подготвени да изключат животоподдържащата инсталация. Тогава майка му, медицински служащ, идва да се помоли за сина си в манастира и упорства да дадат на момчето още малко време. И то излиза от тежкото положение, въпреки дълго по-късно да не може да върви. Чудото обаче не свършва дотук. По-късно Денислав, който докарват на инвалидна количка, откакто изслушва горещите молебствия на игумена, освен че още веднъж стъпва на краката си, а и самичък стига до колата на татко си.
От отец Йоаникий узнавам и за Виктория, която живее в Италия. Била раково болна, само че след престоя й в манастира италианските лекари се смаяли, тъй като от тежкото й заболяване не останала и диря.
Видях бащата на друга безнадеждно болна млада жена, който беше пристигнал да възпламени свещ. Дъщеря му лежала в болница, надалеч от родината, само че той не пропущал неделя да не се отбие в манастира и да се помоли за здравето й.
Любопитна е и историята за болния от алкохолизъм мъж. През 2006-2007-а идвал в манастира в окаяно положение, спял по пейките и постоянно падал на земята.
Молитвите му помогнали да се излекува и в този момент всяка година се прибирал още веднъж и още веднъж - със брачната половинка си французойка, радващ се на хубаво семейство и сполучлив бизнес в Монте Карло.
Много хора постоянно посещават светата обител с признателност - за излекуване, за сполучливо взети изпити, за сбъдната фантазия или даже за това, че са разкрили сродната си душа или са стартирали добър бизнес. Всички са уверени, че е станало с Божията помощ, която са получили на това свято място.
Някои от историите даже са занимателни. Веднъж към манастирската врата се задали стотина роми. Вървели от двете страни на пътя, а когато игуменът ги посрещнал, го помолили да им чете молитва за... помиряване. Двете групи от години безусловно воювали между тях и желали най-накрая кървавата драма да завърши.
Друга циганка пък домъкнала брачна половинка си принудително и в наличието на отец Йоаникий го предиздвикала да се закълне пред иконата на Божията майка, че няма да постави и капка алкохол най-малко до Нова година. Колкото и да са шумни, локалните роми били мощно вярващи. Престъпят ли портите на храма, стаяват мирис и свеждат глава.
Бай Тодор, занаятчия електричар, който от години поправя безплатно развалените уреди в манастира, къде на смешка, къде съществено разправял, че Господ го е избавил, откакто колата му паднала от високо в реката и безусловно била сплескана.
Кръщенетата и сватбите в манастира се усилват от ден на ден и повече.
Сватбите и кръщенетата в манастира
Едва ли могат да се запомнят всички, още повече че с всяка година те се усилват от ден на ден и повече. Има обаче и такива, за които ми беше любопитно да чуя. Неотдавна отец Йоаникий венчал Богдана и Илия от Игнатица. След като към този момент били сключили цивилен брак във Франция, където живеят, защото младоженецът е на работа във Френския задграничен легион, те поискали да създадат неповторима венчавка и празненство в родината. Сред гостите били доста някогашни и сегашни братя по оръжие на Илия, а младоженците и много от сватбарите били в национални носии и спазили остарялата българска традиция.
Особено вълнуваща пък е историята на Горичка и Влади. След 42-годишен брак двамата вземат решение да създадат и венчавка в манастира. Идват непринудено с децата и внуците си, само че... не се сетили, че им трябват и очевидци. Излезли от обстановката, като помолили да им оказват помощ вуйна Милка, готвачка в магерницата, и Роберт - занаятчия, който работел в манастира по това време. Намерили му чиста риза, индивидът се преоблякъл и казусът бил решен. А двамата младоженци се гледали влюбено, по този начин както преди десетилетия, когато за пръв път се срещнали. По всичко личало, че въпреки и на години, не престават да се обичат. Не не запомнили добрината и до през днешния ден постоянно се чуват с кумовете си.
На път за Сингапур
Оказва се, че Феликс Каниц не е единственият странник, минал от тук. Германец тръгнал с велосипеда си преди два месеца от родината си, минал 2000 км, преспива в манастира, преди да поеме нататък. Чакали го още 23 хиляди километра до Сингапур, закъдето се бил запътил. Италиански инженер от Милано се отбива за един ден, само че остава цяла седмица. Двама руснаци от отдалечен Урал пък опънали палатката си пред манастирските врати. Искали да се окажат тук тъкмо в събота и неделя, с цел да участват на службата. Често отсам минават рокери и хора от близки и далечни страни. Дори прочут тибетски духовник е гостувал тук и хапнал от манастирската фасул супа. Неслучайно в паничките с даренията с изключение на български монети от време на време могат да се видят и евро, рубли, австралийски и щатски долари и даже... турски лири.
“Идват хора всякакви”, богатство се усмихва отец Йоаникий. Радва се на тези, които са пристигнали да оказват помощ с каквото могат. Остават да поработят в манастира и изрично отхвърлят да получат нещо против труда си. Един от тях е каменоделецът Миро от София, който поддържа паметниците в гробницата. И добре че се намират българи с положителни сърца, тъй като на игумена не му е елементарно. Сам поддържа големия манастирски парцел - църквата, няколко къщи, в които отсядат посетителите, тази, предопределена за монасите, музеите и земите. А зимата тук е люта и пътищата постоянно се затрупват от снега. Тогава оказват помощ локалните, които изключително почитат своя отец Йоаникий. Дори служителите на реда му смъкват шапка и целуват ръка, когато го срещнат. Един от по-младите чиновници на реда пропуснал да го направи и изял пестник зад врата от... баба си. Помагат и кметовете, даже разбойниците, както се майтапи игуменът. За негово удивление, един път пристигнали иманяри, които го помолили да им чете молитва на уредите.
Мнозина авантюристи са привлечени от легендите за скритите в близост съкровища
В региона има доста пещери. Според легенда една от тях е цялостна със злато. Входът й бил под повърхността на р. Искър и по тази причина в нея можело да се влезе единствено посредством гмуркане. Преди доста години в пещерата влезнал наедрял и здрав духовник. Останал вътре два часа и след това разказвал за несметните благосъстояния, скрити в каверната, само че... не посмял да изнесе нищо на открито, нито да влезе повторно.
Има и друга история, съгласно която златото от дълго време било открито и изнесено в... Италия. Някои споделят, че след освобождението от турско иго, когато италианците прокарвали жп линията София-Мездра, намерили Шишмановото богатство и след построяването на линията вкарали два вагона сред тунелите, натоварили на тях откритото богатство и без инспекция на границата го изнесли в Италия.
Накрая отец Йоаникий признава: “Това място е определено неслучайно от епохи, с цел да бъде издигнат манастирът. Много свети мъже са минали от тук. И на мен ми е доста прелестно да послужвам в този храм”.
Валентина Иванова
Докосване до историята
Да разкажеш историята на Черепишкия манастир “Успение Богородично” в един вестникарски материал не е мъчно. Невъзможно е. Макар да е издигнат по времето на цар Иван Шишман, мястото на светата обител е обвързвано с митове и предания от доста по-стари времена. Неведнъж изгарян и опустошаван, при започване на 17 век манастирът е възобновен под давление на видния български иконописец Пимен Зографски. По това време е издигната и сегашната черква. Дори имената на великите българи, свързани с Черепишкия манастир, е мъчно да се изброят. В него през 1797 година намира леговище Софроний Врачански. И през днешния ден една от пещерите наоколо се назовава “Софрониева”, тъй като таман в нея, съгласно преданието, се е крил от турците националният будител.
Недалеч от манастира е местността Рашов дол - място на последната кървава и трагична борба на част от разрушената Ботева чета. Именно в храм “Успение Богородично” са непокътнати и тленните остатъци на починалите четници. Той е бил обичано място на титаните в литературата ни Иван Вазов и Алеко Константинов, а фамозният австро-унгарски академик, художник и странник Феликс Каниц го дефинира като най-красивото място на земята. Ако въпреки и за малко се разноските по алеята на Алеко или поседите на Вазовата тераса, загледани във водите на Искъра или живописните скали в близост, сигурно ще се съгласите с откривателя, който се е прибирал в страната ни цели 18 пъти.
В църквата са и мощите на светите братя безсребърници Дамян и Козма
Родени в Мала Азия, като дребни, подкрепяни от майка си, се отдали на християнската религия и се посветили в проучването на целебните свойства на билките. Станали лечители и били надарени от Господ да “лекуват хора и животни”. Всичко това те правили, без да желаят пари, по тази причина ги нарекли безсребърници. И до през днешния ден могат да се видят хората, които идват в манастира и долепят чела в ковчежето с мощите.
Всеки клиент желае да се изкачи до камбанарията или да приседне до чешмичката(вляво). Вдясно отец Йоаникий с манастирския любим Рижко в скута
В по-ново време откривателите описват за визитите на Никола и Бойка Вапцарови, на журналиста Антон Попов и художника Стоян Сотиров.
Ясно е, че не мога да бъда изчерпателна, само че ще оставя по-любопитните читатели сами да се срещнат с историята на манастира от други източници. В никакъв случай обаче не желая да отмина
Беседа под манастирската лоза
“Успение Богородично” е настоящ мъжки манастир. Негов свещеник е отец Йоаникий, с който през трите дни на моя престой организирахме не една забавна сказка. Радвайки се на манастирския любим Рижко, който не слиза от коленете му, той ми описа предания от епохи и невероятни случки от днешно време.
Според една от легендите дъщерята на шефа на Враца Рашид бей заболяла тежко. Присънила й се Света Богородица, която я позовала в манастира, с цел да се излекува. Бащата удовлетворил желанието на щерка си и построил дребна къщурка в процепа на скалите. Не след дълго монасите го повикали в манастира. Тръгнал, мислейки си, че с детето му се е случило най-лошото, само че го очаквала огромна изненада. Когато видял щерка си жива и здрава, заречен да подкрепя манастира и удържал на думата си. А на мястото, на което младото момиче приело християнската религия, построил огромна и красива къща - позната и до през днешния ден като Рашидовата къща.
Отец Йоаникий споделя, че няма клиент на манастира, който да не пожелае да се качи на камбанарията или да приседне край чешмичката до нея, покорен от напевния тон на камбаните - седем на брой, които звучат по-мелодично от всяка друга. Те са от 1884 година и са най-старите в Северозападна България. Неслучайно таман тях чуваме в среднощ на всяка Нова година по малкия екран. Великолепният им звън е записан и като сигнал, който звучи по Би Би Си.
Един от ненадминатите звънари бил дядо Ромил, пристигнал в манастира на 1 ноември 1949 година и прекарал тук 50 години. Познавали го освен църковниците, само че и миряните. Биел като никой различен седемте камбани. Казвал, че се усеща най-добре и близо до Бога, когато се качи на високата дървена камбанария. Твърдял, че мелодията на камбаните успокоява душите и кара човек да се усеща духовно богат...
Сватбата на българина от Френския задграничен легион
Друг пътешественик, обвързван с това място, е един от последните български отшелници. Преподавател по физика и астрономия 8 години живял самичък в палатката си, без отопление, светил си единствено със свещ. Бил толкоз добър психолог, че щом видел някой, без да го пита и разпитва, незабавно разбирал какво го мъчи. Починал през 80-те години на предишния век, погребали го в манастирското гробище.
Има и модерни мъченици, също като от житиетата. Като дядо Синесий - партизанин, който след 9 септември взема решение да стане духовник. Бившите му приятели обаче не одобряват този негов избор. И откакто не съумяват да го убедят да се откаже, го връзват за едно дърво в планината и го оставят самичък. Когато монасите го намират, тялото му било нахапано от вълци. Връщат го в манастира, само че монахът умира след два дни.
Лечебната мощ на манастира се предава от уста на уста
Неотдавна тук се случило знамение, в което е мъчно да повярваш, в случай че не си го чул от очевидци. Денислав, юноша от Зверино, и приятелите му претърпели жестока злополука. Едно от момчетата починало на място, другото се отървало с леки контузии, а Дени изпада в кома и дълго не може да излезе от нея. Лекарите подвигат плещи и считат, че той към този момент няма късмет, даже били подготвени да изключат животоподдържащата инсталация. Тогава майка му, медицински служащ, идва да се помоли за сина си в манастира и упорства да дадат на момчето още малко време. И то излиза от тежкото положение, въпреки дълго по-късно да не може да върви. Чудото обаче не свършва дотук. По-късно Денислав, който докарват на инвалидна количка, откакто изслушва горещите молебствия на игумена, освен че още веднъж стъпва на краката си, а и самичък стига до колата на татко си.
От отец Йоаникий узнавам и за Виктория, която живее в Италия. Била раково болна, само че след престоя й в манастира италианските лекари се смаяли, тъй като от тежкото й заболяване не останала и диря.
Видях бащата на друга безнадеждно болна млада жена, който беше пристигнал да възпламени свещ. Дъщеря му лежала в болница, надалеч от родината, само че той не пропущал неделя да не се отбие в манастира и да се помоли за здравето й.
Любопитна е и историята за болния от алкохолизъм мъж. През 2006-2007-а идвал в манастира в окаяно положение, спял по пейките и постоянно падал на земята.
Молитвите му помогнали да се излекува и в този момент всяка година се прибирал още веднъж и още веднъж - със брачната половинка си французойка, радващ се на хубаво семейство и сполучлив бизнес в Монте Карло.
Много хора постоянно посещават светата обител с признателност - за излекуване, за сполучливо взети изпити, за сбъдната фантазия или даже за това, че са разкрили сродната си душа или са стартирали добър бизнес. Всички са уверени, че е станало с Божията помощ, която са получили на това свято място.
Някои от историите даже са занимателни. Веднъж към манастирската врата се задали стотина роми. Вървели от двете страни на пътя, а когато игуменът ги посрещнал, го помолили да им чете молитва за... помиряване. Двете групи от години безусловно воювали между тях и желали най-накрая кървавата драма да завърши.
Друга циганка пък домъкнала брачна половинка си принудително и в наличието на отец Йоаникий го предиздвикала да се закълне пред иконата на Божията майка, че няма да постави и капка алкохол най-малко до Нова година. Колкото и да са шумни, локалните роми били мощно вярващи. Престъпят ли портите на храма, стаяват мирис и свеждат глава.
Бай Тодор, занаятчия електричар, който от години поправя безплатно развалените уреди в манастира, къде на смешка, къде съществено разправял, че Господ го е избавил, откакто колата му паднала от високо в реката и безусловно била сплескана.
Кръщенетата и сватбите в манастира се усилват от ден на ден и повече.
Сватбите и кръщенетата в манастира
Едва ли могат да се запомнят всички, още повече че с всяка година те се усилват от ден на ден и повече. Има обаче и такива, за които ми беше любопитно да чуя. Неотдавна отец Йоаникий венчал Богдана и Илия от Игнатица. След като към този момент били сключили цивилен брак във Франция, където живеят, защото младоженецът е на работа във Френския задграничен легион, те поискали да създадат неповторима венчавка и празненство в родината. Сред гостите били доста някогашни и сегашни братя по оръжие на Илия, а младоженците и много от сватбарите били в национални носии и спазили остарялата българска традиция.
Особено вълнуваща пък е историята на Горичка и Влади. След 42-годишен брак двамата вземат решение да създадат и венчавка в манастира. Идват непринудено с децата и внуците си, само че... не се сетили, че им трябват и очевидци. Излезли от обстановката, като помолили да им оказват помощ вуйна Милка, готвачка в магерницата, и Роберт - занаятчия, който работел в манастира по това време. Намерили му чиста риза, индивидът се преоблякъл и казусът бил решен. А двамата младоженци се гледали влюбено, по този начин както преди десетилетия, когато за пръв път се срещнали. По всичко личало, че въпреки и на години, не престават да се обичат. Не не запомнили добрината и до през днешния ден постоянно се чуват с кумовете си.
На път за Сингапур
Оказва се, че Феликс Каниц не е единственият странник, минал от тук. Германец тръгнал с велосипеда си преди два месеца от родината си, минал 2000 км, преспива в манастира, преди да поеме нататък. Чакали го още 23 хиляди километра до Сингапур, закъдето се бил запътил. Италиански инженер от Милано се отбива за един ден, само че остава цяла седмица. Двама руснаци от отдалечен Урал пък опънали палатката си пред манастирските врати. Искали да се окажат тук тъкмо в събота и неделя, с цел да участват на службата. Често отсам минават рокери и хора от близки и далечни страни. Дори прочут тибетски духовник е гостувал тук и хапнал от манастирската фасул супа. Неслучайно в паничките с даренията с изключение на български монети от време на време могат да се видят и евро, рубли, австралийски и щатски долари и даже... турски лири.
“Идват хора всякакви”, богатство се усмихва отец Йоаникий. Радва се на тези, които са пристигнали да оказват помощ с каквото могат. Остават да поработят в манастира и изрично отхвърлят да получат нещо против труда си. Един от тях е каменоделецът Миро от София, който поддържа паметниците в гробницата. И добре че се намират българи с положителни сърца, тъй като на игумена не му е елементарно. Сам поддържа големия манастирски парцел - църквата, няколко къщи, в които отсядат посетителите, тази, предопределена за монасите, музеите и земите. А зимата тук е люта и пътищата постоянно се затрупват от снега. Тогава оказват помощ локалните, които изключително почитат своя отец Йоаникий. Дори служителите на реда му смъкват шапка и целуват ръка, когато го срещнат. Един от по-младите чиновници на реда пропуснал да го направи и изял пестник зад врата от... баба си. Помагат и кметовете, даже разбойниците, както се майтапи игуменът. За негово удивление, един път пристигнали иманяри, които го помолили да им чете молитва на уредите.
Мнозина авантюристи са привлечени от легендите за скритите в близост съкровища
В региона има доста пещери. Според легенда една от тях е цялостна със злато. Входът й бил под повърхността на р. Искър и по тази причина в нея можело да се влезе единствено посредством гмуркане. Преди доста години в пещерата влезнал наедрял и здрав духовник. Останал вътре два часа и след това разказвал за несметните благосъстояния, скрити в каверната, само че... не посмял да изнесе нищо на открито, нито да влезе повторно.
Има и друга история, съгласно която златото от дълго време било открито и изнесено в... Италия. Някои споделят, че след освобождението от турско иго, когато италианците прокарвали жп линията София-Мездра, намерили Шишмановото богатство и след построяването на линията вкарали два вагона сред тунелите, натоварили на тях откритото богатство и без инспекция на границата го изнесли в Италия.
Накрая отец Йоаникий признава: “Това място е определено неслучайно от епохи, с цел да бъде издигнат манастирът. Много свети мъже са минали от тук. И на мен ми е доста прелестно да послужвам в този храм”.
Валентина Иванова
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ