Какво искат глухите хора от държавата
Пришпореният и несполучлив опит на Българска социалистическа партия да узакони жестовия език на глухите хора в България през юни, послужи най-малко за едно нещо - да сплоти напъните на организациите на глухите хора и да ги накара ясно да заявят какво желаят от страната. Освен това подсети обществото, че към този момент би трябвало да се виждат резултатите от утвърдената през 2012 година Конвенция за правата на хората с увреждания на Организация на обединените нации.
Допреди това тематиката за жестовия език беше някъде в дълбоката външна страна на общия проблем за подценените права на хората с увреждания в страната ни, само че в този момент глухите се активизираха да изяснят, че, първо, не желаят да бъдат одобрявани като хора с увреждания, и второ - че езикът им и изискванията той да се учи и употребява, би трябвало да са доста добре уредени и обезпечени. Заради второто, те самите са удовлетворени, че законопроектът на опозицията в Народното събрание се провали, тъй като съгласно тях в него липсваха прекалено много значими детайлности.
Тази седмица над 10 организации, представляващи хората с повреден слух и други увреждания подписаха меморандум, с който реализираха единодушие за задачите си. Документът е резултат от полемика сред представители на множеството организации, която се състоя седмица по-рано, предизвикана тъкмо от отхвърления законопроект.
Така дружно те дефинираха целите по какъв начин да наподобява и какво да включва нормативната уредба за жестовия език. Настояват за изчерпателен метод към узаконяването му, като се стартира от Конституцията, за качествено образование на обучителите и преводачите на жестов език, за по-добър достъп до информация за глухите хора във всички сфери, в това число в университетите, институциите и на пазара на труда, и въобще за действителни ограничения вместо популистки обещания или небрежно написани закони без оглед на действителните потребности на тази общественост от над 120 хиляди души в България.
Дефиниции
На първо място, би трябвало доста ясно да се дефинират понятията, с които ще се борави в закона, единомислещи са представителите на хората с повреден слух. Глухите хора не са глухонеми и жестовият език не е жестомимичен, нито е система от знаци. В сегашната нормативна уредба обаче тези понятия се бъркат, смесват и заместват, доколкото въобще ги има.
" Искаме действителни стъпки за възстановяване на ситуацията на глухите хора и безспорна бистрота, тъй като до момента глухите са държани в незнание в доста обстановки. Така се е стигнало до наличието на калкиращия жестов език по нормативните документи, и до закона за професионалното обучение и образование и държавните просветителни условия за специалността на жестомимичния преводач, макар че всеобщо глухите хора са срещу калкирането на езика, а подготвените по стандарта преводачи всеобщо не се схващат от глухите ", разяснява Ашод Дерандонян от фондация " Заслушай се ".
Калкирането на езика значи точно дословното превеждане на говоримия български, като всяко изречение и дума се превежда тъкмо в същия ред с онагледяващ знак, което е ненужно за хората, владеещи същинския - естествения жестов език. Калкираната версия, наричана изкуственият жестов език, обаче е заложена като стандарт преди доста години и от този момент се преподава и се употребява за превод при публични мотиви и по малкия екран, до момента в който на процедура глухите не го употребяват.
Всички подписалите меморандума държат да се наложи естественият жестов език, който отразява най-добре и културата на тази общественост. Той има своя лична конструкция, граматика, синтаксис и речников фонд, които са разнообразни от говоримия и писмения български език и сравнението или опитът за безусловно транслиране на думите е неправдив към нечуващите. По същата причина не може да се приказва за него като за помощно информационно средство, каквото се води в този момент в държавните документи.
Обаче и с цел да се обособи като независим език е нужен доста труд.
По създание
Със задачата да опише граматика и цялата лексика на същинския жестов език се е заела една от организациите на глухите хора - фондация " Глухи без граници ", която през 2015 година печели поръчката на Министерството на образованието и науката по осъществяването на проекта за въвеждането на Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организация на обединените нации. Започват осъществяването й през ноември 2016 година и имат период от една година да опишат целия език.
Цветан Кунчев от " Глухи без граници " - ръководителят на националното научно проучване на жестовия език - описа за " Дневник ", че работата върви доста добре, тъй като с плана са заети общо 250 глухи индивида в цялата страна, както и шестима лингвисти от Софийския университет и 12 консултанти по лексика.
Задачата е да се снимат на видео към 10 хиляди авансово набелязани жеста, като се съпоставят сред другите елементи на страната и консултантите преценят кои най-вече се употребяват. Целта е езикът да се унифицира, само че в същото време да се почита диалектът, тъй като както в българския език, по този начин и в жестовия има диалекти, уточни Кунчев. Веднага след привършване на научното проучване всички въпроси на глухите могат да бъдат генерално решени с узаконяването на езика в Конституцията на България, споделя той.
Голяма част от другите организации обаче са скептични за работата на " Глухи без граници " поради заданието на публичната поръчка от МОН, което планува прекомерно къс период за осъществяване и постанова ограничавания. Според тези представители на хората с повреден слух, проучването на езика не може да завърши в границите на година, а наложително би трябвало да продължи, с цел да добие езикът темпото на развиване и естествено обогатяване на останалите законни езици.
На финала?
" Всички споделят, че няма да успеем, само че ние към този момент успяхме ", дава отговор на опасенията ръководителят на научното проучване. По думите му всички 10 хиляди думи към този момент са снимани в другите краища на страна и в този момент специалистите работят по сравняването им и избора на универсални знаци, които ще се одобряват за публични, когато езикът се узакони. Краткият период не е проблем поради огромния екип помощници, който са заели от фондацията из страната, разяснява Кунчев.
" В края на октомври 2017 година ще имаме изложение на българския жестов език като лингвистична система с уеднаквени жестови знаци. Това е първата съществена задача от използването на проекта по конвенцията на Организация на обединените нации и от осъществяването й зависи идната стъпка по узаконяването на езика. Предстои обезпечаване на обучителни модули по жестов език и въвеждането му в учебно заведение, възстановяване на изискванията за образование на глухи студенти и обезпечаване на преводачески услуги. Всичко това може да бъде законово контролирано, тъй че да бъдат покрити потребностите на глухите жители във всички сфери на живота ", разяснява Цветан Кунчев.
След като работата на фондацията завърши, топката ще премине в ръцете на страната. Ще са нужни доста нормативни промени - първо в Конституцията, по-късно и в закона за образованието, за опазването на здравето, за придвижването по пътищата и във всички останали, с цел да може жестовият език да се признае за пълноправен на българския във всяка една институция и обстановка.
Най-важният резултат и най-критичният миг ще е новата методика за образование на глухите деца и на преводачите. Ако е направена качествено, тя ще им даде късмет от рано да овладяват родния си език и да споделят свободно, а на преводачите да бъдат по-добре готови, тъй като ще бъдат и доста по-търсени, в случай че в законите залегне гаранцията за еднакъв достъп до информация за глухите хора.
На финала общата вяра на глухите е, че всичко това ще помогне и на чуващите да ги одобряват за равни.
Допреди това тематиката за жестовия език беше някъде в дълбоката външна страна на общия проблем за подценените права на хората с увреждания в страната ни, само че в този момент глухите се активизираха да изяснят, че, първо, не желаят да бъдат одобрявани като хора с увреждания, и второ - че езикът им и изискванията той да се учи и употребява, би трябвало да са доста добре уредени и обезпечени. Заради второто, те самите са удовлетворени, че законопроектът на опозицията в Народното събрание се провали, тъй като съгласно тях в него липсваха прекалено много значими детайлности.
Тази седмица над 10 организации, представляващи хората с повреден слух и други увреждания подписаха меморандум, с който реализираха единодушие за задачите си. Документът е резултат от полемика сред представители на множеството организации, която се състоя седмица по-рано, предизвикана тъкмо от отхвърления законопроект.
Така дружно те дефинираха целите по какъв начин да наподобява и какво да включва нормативната уредба за жестовия език. Настояват за изчерпателен метод към узаконяването му, като се стартира от Конституцията, за качествено образование на обучителите и преводачите на жестов език, за по-добър достъп до информация за глухите хора във всички сфери, в това число в университетите, институциите и на пазара на труда, и въобще за действителни ограничения вместо популистки обещания или небрежно написани закони без оглед на действителните потребности на тази общественост от над 120 хиляди души в България.
Дефиниции
На първо място, би трябвало доста ясно да се дефинират понятията, с които ще се борави в закона, единомислещи са представителите на хората с повреден слух. Глухите хора не са глухонеми и жестовият език не е жестомимичен, нито е система от знаци. В сегашната нормативна уредба обаче тези понятия се бъркат, смесват и заместват, доколкото въобще ги има.
" Искаме действителни стъпки за възстановяване на ситуацията на глухите хора и безспорна бистрота, тъй като до момента глухите са държани в незнание в доста обстановки. Така се е стигнало до наличието на калкиращия жестов език по нормативните документи, и до закона за професионалното обучение и образование и държавните просветителни условия за специалността на жестомимичния преводач, макар че всеобщо глухите хора са срещу калкирането на езика, а подготвените по стандарта преводачи всеобщо не се схващат от глухите ", разяснява Ашод Дерандонян от фондация " Заслушай се ".
Калкирането на езика значи точно дословното превеждане на говоримия български, като всяко изречение и дума се превежда тъкмо в същия ред с онагледяващ знак, което е ненужно за хората, владеещи същинския - естествения жестов език. Калкираната версия, наричана изкуственият жестов език, обаче е заложена като стандарт преди доста години и от този момент се преподава и се употребява за превод при публични мотиви и по малкия екран, до момента в който на процедура глухите не го употребяват.
Всички подписалите меморандума държат да се наложи естественият жестов език, който отразява най-добре и културата на тази общественост. Той има своя лична конструкция, граматика, синтаксис и речников фонд, които са разнообразни от говоримия и писмения български език и сравнението или опитът за безусловно транслиране на думите е неправдив към нечуващите. По същата причина не може да се приказва за него като за помощно информационно средство, каквото се води в този момент в държавните документи.
Обаче и с цел да се обособи като независим език е нужен доста труд.
По създание
Със задачата да опише граматика и цялата лексика на същинския жестов език се е заела една от организациите на глухите хора - фондация " Глухи без граници ", която през 2015 година печели поръчката на Министерството на образованието и науката по осъществяването на проекта за въвеждането на Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организация на обединените нации. Започват осъществяването й през ноември 2016 година и имат период от една година да опишат целия език.
Цветан Кунчев от " Глухи без граници " - ръководителят на националното научно проучване на жестовия език - описа за " Дневник ", че работата върви доста добре, тъй като с плана са заети общо 250 глухи индивида в цялата страна, както и шестима лингвисти от Софийския университет и 12 консултанти по лексика.
Задачата е да се снимат на видео към 10 хиляди авансово набелязани жеста, като се съпоставят сред другите елементи на страната и консултантите преценят кои най-вече се употребяват. Целта е езикът да се унифицира, само че в същото време да се почита диалектът, тъй като както в българския език, по този начин и в жестовия има диалекти, уточни Кунчев. Веднага след привършване на научното проучване всички въпроси на глухите могат да бъдат генерално решени с узаконяването на езика в Конституцията на България, споделя той.
Голяма част от другите организации обаче са скептични за работата на " Глухи без граници " поради заданието на публичната поръчка от МОН, което планува прекомерно къс период за осъществяване и постанова ограничавания. Според тези представители на хората с повреден слух, проучването на езика не може да завърши в границите на година, а наложително би трябвало да продължи, с цел да добие езикът темпото на развиване и естествено обогатяване на останалите законни езици.
На финала?
" Всички споделят, че няма да успеем, само че ние към този момент успяхме ", дава отговор на опасенията ръководителят на научното проучване. По думите му всички 10 хиляди думи към този момент са снимани в другите краища на страна и в този момент специалистите работят по сравняването им и избора на универсални знаци, които ще се одобряват за публични, когато езикът се узакони. Краткият период не е проблем поради огромния екип помощници, който са заели от фондацията из страната, разяснява Кунчев.
" В края на октомври 2017 година ще имаме изложение на българския жестов език като лингвистична система с уеднаквени жестови знаци. Това е първата съществена задача от използването на проекта по конвенцията на Организация на обединените нации и от осъществяването й зависи идната стъпка по узаконяването на езика. Предстои обезпечаване на обучителни модули по жестов език и въвеждането му в учебно заведение, възстановяване на изискванията за образование на глухи студенти и обезпечаване на преводачески услуги. Всичко това може да бъде законово контролирано, тъй че да бъдат покрити потребностите на глухите жители във всички сфери на живота ", разяснява Цветан Кунчев.
След като работата на фондацията завърши, топката ще премине в ръцете на страната. Ще са нужни доста нормативни промени - първо в Конституцията, по-късно и в закона за образованието, за опазването на здравето, за придвижването по пътищата и във всички останали, с цел да може жестовият език да се признае за пълноправен на българския във всяка една институция и обстановка.
Най-важният резултат и най-критичният миг ще е новата методика за образование на глухите деца и на преводачите. Ако е направена качествено, тя ще им даде късмет от рано да овладяват родния си език и да споделят свободно, а на преводачите да бъдат по-добре готови, тъй като ще бъдат и доста по-търсени, в случай че в законите залегне гаранцията за еднакъв достъп до информация за глухите хора.
На финала общата вяра на глухите е, че всичко това ще помогне и на чуващите да ги одобряват за равни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ