Защо Иво Димчев изневери на стила си с коментара за протестите?
Присъствието на интелектуалците и хората на изкуството вълнува изключително доста хората по време на продължаващите митинги. Много от медиите търсят своите нови герои с мнение точно в лицето на обществените персони, които нерядко застават паралелно до протестиращи. Изглежда, желанието за консолидиране на публичните отзиви в обща посока като се обезпечава естрада на изтъкнати имена нараства. А с това идва ред и на изострената сензитивност по отношение на лицата с позиции, разнообразни от антиправителствения дискурс. Необходими са реномирани водачи на мнение, които да сплотяват масите посредством използването в деяние на единна, всеобща и допустима позиция. Дори това да значи умишлено занемаряване на обстоятелства от нечие противоречиво минало. Като образец за подобен водач може да послужи Ицо Хазарта. Споделянето на антиправителствена позиция незабавно заличи от груповата памет присъединяване на рапъра в пропаганден концерт на ръководещата партия. Изказванията на известните персони по тематиката обаче надалеч не се изчерпват с това.
Друг актьор, който разяснява във фейсбук страницата си политическата конюнктура, е Иво Димчев. За разлика от множеството свои сътрудници от шоубизнеса, той е воден от антипротестна, само че в същото време и антиправителствена позиция. Част от късото изказване гласи: „ Снощи бях на митинга... Той се движи и направлява от олигофрени, на които на челото им написа, че са на работа. След олигофрените се влачи едно огромно количество красиви хора и интелигенция. “. Следва и цитиране на обидните квалификации, скандирани от протестиращите, по адрес на актуалната власт. Както и малко портретно изложение на лицата от митингите. Разбира се, позицията съвсем незабавно е наказана като обществено неприемлива. И то не без основни учредения. Но както постоянно казусът е многопластов и всяка от страните има своята безспорна справедливост. Къде обаче се крие тя?
Гледната точка на Иво Димчев също има право на живот макар своето разграничение. Както и всяка друга добре предпазена позиция в рамките на обществото, стремящо се към определяне на демократични полезности. За отчаяние на мнозина тази не е такава. Липсват основни причини и аргументация на рецензиите по отношение на обществените групи, избрани като „ олигофрени “, а страстите за следващ път потвърждават, че са неприятен консултант. Любопитно е и кои са тези „ красиви хора и интелигенция “, които се „ влачат “. Вместо разяснение обаче получаваме един пошъл послевкус след прочита. Епитетите и словесният яд, демонстриран в обществената мрежа, унищожават облика на оня тънък и сензитивен актьор, който обожаваме да слушаме. А грубият звук и съзнателно сниженият езиков жанр изцяло трансформират смисъла на изявлението. Така другояче откровеният претекст за неодобрението остава неразбираем и заглушен от виртуални гневни викове. За сметка на това в общественото полезрение обявата наподобява като целенасочена провокация. При това клоняща към нелицеприятни крайности и генерализиране на големи маси от хора.
Тъй като и тази непопулярна позиция заслужава живот, е необходим разбор на спорните фрагменти от протестната конюнктура. В съответния случай в центъра на вниманието не попадат даже многостранните претенции за оставка, политическите убеждения или пък бъдещата власт. Анализ заслужава само държанието на някои от недоволните. Докато все по-често следим смислени и целенасочени изявления на жители пред медиите и изобщо гражданско схващане в цялостния набор от дейности, то съществува и една паралелна, не изключително приятна за наблюдаване действителност. Грозните картини неизбежно съпътстват всяко шествие. Тук те се показват в търговията със флагове и „ пластмасовите духалки “, за които загатва Димчев. Недопустими са стремежите към материално облагодетелстване посредством злоупотребата с нечии показа за обществен дълг. Никое въстание в историята ни не е било съпроводено от търговия с благородството на следваната идея. А бедността не може да бъде опрощение за дейности като тези. Тя е всеобща и потискаща.
Друг скръбен аспект от протестната атмосфера е типът, в който остават тротоарите и площадите. За страдание, той е надалеч от визиите за европейска просвета. Доказателството за това са хората, които мъчно съумяха да съберат отпадъците в няколко кашона след една от вечерите на неодобрение. Уви, и алкохолното замайване е един от детайлите на протестната атмосфера. Следствията от това замайване спорадично намират материално проявяване върху телата на органите на реда. Погрешно гневът се показва в хвърлени бутилки и твърди предмети. После и в полицейско принуждение. Насилие, упражнявано от една колегия, която насилствено застава с лице против протестиращите си съграждани, само че и нерядко пада в жертва на неоправдани хулигански прояви. Ала никоя от тези епизодични реакции на непокорство не би следвало да докара до етикетирането на всички жители, избрали митинга като форма на активизъм.
Има и още...
Друг актьор, който разяснява във фейсбук страницата си политическата конюнктура, е Иво Димчев. За разлика от множеството свои сътрудници от шоубизнеса, той е воден от антипротестна, само че в същото време и антиправителствена позиция. Част от късото изказване гласи: „ Снощи бях на митинга... Той се движи и направлява от олигофрени, на които на челото им написа, че са на работа. След олигофрените се влачи едно огромно количество красиви хора и интелигенция. “. Следва и цитиране на обидните квалификации, скандирани от протестиращите, по адрес на актуалната власт. Както и малко портретно изложение на лицата от митингите. Разбира се, позицията съвсем незабавно е наказана като обществено неприемлива. И то не без основни учредения. Но както постоянно казусът е многопластов и всяка от страните има своята безспорна справедливост. Къде обаче се крие тя?
Гледната точка на Иво Димчев също има право на живот макар своето разграничение. Както и всяка друга добре предпазена позиция в рамките на обществото, стремящо се към определяне на демократични полезности. За отчаяние на мнозина тази не е такава. Липсват основни причини и аргументация на рецензиите по отношение на обществените групи, избрани като „ олигофрени “, а страстите за следващ път потвърждават, че са неприятен консултант. Любопитно е и кои са тези „ красиви хора и интелигенция “, които се „ влачат “. Вместо разяснение обаче получаваме един пошъл послевкус след прочита. Епитетите и словесният яд, демонстриран в обществената мрежа, унищожават облика на оня тънък и сензитивен актьор, който обожаваме да слушаме. А грубият звук и съзнателно сниженият езиков жанр изцяло трансформират смисъла на изявлението. Така другояче откровеният претекст за неодобрението остава неразбираем и заглушен от виртуални гневни викове. За сметка на това в общественото полезрение обявата наподобява като целенасочена провокация. При това клоняща към нелицеприятни крайности и генерализиране на големи маси от хора.
Тъй като и тази непопулярна позиция заслужава живот, е необходим разбор на спорните фрагменти от протестната конюнктура. В съответния случай в центъра на вниманието не попадат даже многостранните претенции за оставка, политическите убеждения или пък бъдещата власт. Анализ заслужава само държанието на някои от недоволните. Докато все по-често следим смислени и целенасочени изявления на жители пред медиите и изобщо гражданско схващане в цялостния набор от дейности, то съществува и една паралелна, не изключително приятна за наблюдаване действителност. Грозните картини неизбежно съпътстват всяко шествие. Тук те се показват в търговията със флагове и „ пластмасовите духалки “, за които загатва Димчев. Недопустими са стремежите към материално облагодетелстване посредством злоупотребата с нечии показа за обществен дълг. Никое въстание в историята ни не е било съпроводено от търговия с благородството на следваната идея. А бедността не може да бъде опрощение за дейности като тези. Тя е всеобща и потискаща.
Друг скръбен аспект от протестната атмосфера е типът, в който остават тротоарите и площадите. За страдание, той е надалеч от визиите за европейска просвета. Доказателството за това са хората, които мъчно съумяха да съберат отпадъците в няколко кашона след една от вечерите на неодобрение. Уви, и алкохолното замайване е един от детайлите на протестната атмосфера. Следствията от това замайване спорадично намират материално проявяване върху телата на органите на реда. Погрешно гневът се показва в хвърлени бутилки и твърди предмети. После и в полицейско принуждение. Насилие, упражнявано от една колегия, която насилствено застава с лице против протестиращите си съграждани, само че и нерядко пада в жертва на неоправдани хулигански прояви. Ала никоя от тези епизодични реакции на непокорство не би следвало да докара до етикетирането на всички жители, избрали митинга като форма на активизъм.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ