Съюзниците на НАТО в Черно море изглеждат разделени и уязвими
Присъства възприятие на какофония, както и за противоречащи си гледни точки сред трите страни членки на НАТО България, Румъния и Турция по отношение на военните задължения на Алианса в Черно море.
Румъния поддържа морско наличие на НАТО в Черно море от началото на 2016 година насам. Въпреки това България не желае да предизвика Русия, макар че предходната година се съгласи да изпрати 400 бойци на многонационалната военноморска бригада в Румъния.
Турция в това време остава в очакване. Анкара поддържа лимитирано подкрепление на НАТО в Черноморския район, само че само в случай че не въздейства върху интерпретацията на Конвенцията от Монтрьо от 1936 година. Турция си затваря очите пред изключителната милитаризация на Русия в анексирания Кримски полуостров, макар че не признава присъединението. Нейната военна интервенция в Северна Сирия, където тя желае да сложи под надзор и " Ислямска страна ", и кюрдските групировки, няма да бъде допустима без съветско съдействие.
По-студените връзки на Анкара с Европейски Съюз и със Съединени американски щати след несполучливия опит за прелом от юли 2016 година също по този начин тласкат Турция към топли връзки с Москва, макар обстоятелството, че до момента бяха на ръба на войната поради съветската поддръжка към сирийския президент Башар Асад и турската поддръжка за избрани групи от сирийската съпротива.
Трите морски страни на НАТО също по този начин се тормозят от военното наличие на другите в Черно море поради продължаващите разногласия по отношение на риболовните права и други въпроси. Румъния, България и Турция и техните съответни политики в Черно море припомнят на орел, рак и щука, при които ракът отстъпва, лебедът лети нагоре, а щуката тегли към морето. Трите страни може да са склонни към обща военна линия, само в случай че и когато Русия предизвика една или всичките от тях.
Ако скупчването на сили на НАТО в Балтийските страни е добър образец за това какво може Алиансът да направи за своите сътрудници, когато са обединени, страните членки на НАТО към Черно море са разграничени, което ги оставя уязвими на тормоз и закани от враждебна Русия.
Руското военно скупчване в Черно море
В отговор на засиленото наличие на НАТО в Черноморския район непрекъснатият делегат на Русия в НАТО Александър Грушко съобщи през юли 2016 година, че " решението за усилването на морското наличие в Черно море е следващата крачка към ескалирането на напрежението в райони на витална значимост за Русия ". " Тя си резервира правото да реагира надлежно ", добави той.
Интересно, само че Дан Чиочою, заместник-началник на румънския флот по морското оперативно командване, съобщи през януари 2017, че " приемайки, че няма радикални промени в морския капацитет на другите страни в района, Руският черноморски флот скоро ще бъде еднакъв или по-голям от обединените флоти на останалите страни по крайбрежията на Черно море ".
Седем месеца по-късно адмирал Игор Касатонов, някогашен пълководец на съветския черноморски флот, удостовери думите на Чиочою. В своя публикация, оповестена във вестник " Известия " на 21 февруари 2017 година той съобщи, че " Русия има всичките нужни запаси, и материални, и морални, да поддържа господство в Черно море. Нашият флот има задоволително мощ да се опълчи на силите на НАТО в Черно море ".
И двете изявления би трябвало да ударят камбаната в София и в Анкара, само че и двете страни виждат тематиката по друг метод. Те виждат във военното ангажиране на НАТО в Черно море провокация за Русия, а не съветската милитаризация в Черноморския район като провокация към НАТО.
Според многонационално изследване на " УИН/Галъп Интернешънъл ", оповестено през февруари 2017 година, жителите на България, Гърция, Словения и Турция - всичките те страни членки на НАТО, биха избрали Русия за собствен желан сътрудник в защитата. В резултат водачите на двете страни желаят да останат неутрални.
Затова и Русия е постигнала своя първи тактически триумф по отношение на две от трите черноморски страни от НАТО без да изстреля и един патрон. Румънското военно и политическо водачество остава главния фокус на съветското неспокойствие и то може да чака съветски провокации.
Русия играе по разнообразни правила
На пръв взор, Русия надали желае да предизвика НАТО. Въпреки това съветските политици не приказват за червени линии като тези на запад. Те просто пресичат тези линии.
Руският президент Владимир Путин като висш главнокомандващ може да реши да прекъсне незабавно интервенциите на НАТО по море. Анексирането на Крим през март 2014 година и съветската военна интервенция в Сирия през септември 2015 година са образци на тази политика на свършените обстоятелства, която към този момент не може да бъде пренебрегната, или да бъде пренебрегната само на личната глава на запада.
Представителите на НАТО може да кажат, че военното конфронтиране с Русия в Черно море може да докара до загуби и у двете страни. НАТО може също по този начин да се интересува от поддържането на статуквото в района.
Москва, обаче, има намерение да господства района, считан от нея за " жизненоважен ". Руското управление пресмята изгодите от смяната на салдото на силата в своя изгода.
Това не значи, че съветската политика по някакъв метод е безразсъдна. Напротив - тя е преценена и взема поради евентуално забавената природа на реакциите от страна на страните членки на НАТО.
Контраатаката на НАТО може да пристигна след 48-72 часа, до момента в който съветските проекти нормално плануват евентуална офанзива след не-повече от 24 часа. Но, несъмнено, никой представител на Русия няма да признае, че сходни проекти съществуват.
Военната борба може да бъде провокирана от всичко. Инцидент, морски или въздушен конфликт могат да ескалират бързо. Имало е задоволително морски и въздушни произшествия над Балтийско море и няколко над Черно море през последните години, с цел да потвърдят, че съветските водачи могат да работят неразумно.
Независимо дали България и Турция са подготвени да го признаят или не, Русия построява военно наличие в Черно море. Промяната в салдото на силите в района и актуалната милитаризация могат да докарат Русия и НАТО до ръба на войната.
В най-лошия случай хакерска атака, съпроводена от пропагандна и дезинформационна акция, следвани от стопански наказания против трите крайбрежни страни, първо може да осакати националните валути и банковите институции. Военна интервенция по-късно ще бъде лесна.
Това може да не се случи в този момент и към момента може да бъде избегнато. Но управлението на Русия е непредсказуемо и би трябвало да се вземе на съществено.
Balkan Insight
Румъния поддържа морско наличие на НАТО в Черно море от началото на 2016 година насам. Въпреки това България не желае да предизвика Русия, макар че предходната година се съгласи да изпрати 400 бойци на многонационалната военноморска бригада в Румъния.
Турция в това време остава в очакване. Анкара поддържа лимитирано подкрепление на НАТО в Черноморския район, само че само в случай че не въздейства върху интерпретацията на Конвенцията от Монтрьо от 1936 година. Турция си затваря очите пред изключителната милитаризация на Русия в анексирания Кримски полуостров, макар че не признава присъединението. Нейната военна интервенция в Северна Сирия, където тя желае да сложи под надзор и " Ислямска страна ", и кюрдските групировки, няма да бъде допустима без съветско съдействие.
По-студените връзки на Анкара с Европейски Съюз и със Съединени американски щати след несполучливия опит за прелом от юли 2016 година също по този начин тласкат Турция към топли връзки с Москва, макар обстоятелството, че до момента бяха на ръба на войната поради съветската поддръжка към сирийския президент Башар Асад и турската поддръжка за избрани групи от сирийската съпротива.
Трите морски страни на НАТО също по този начин се тормозят от военното наличие на другите в Черно море поради продължаващите разногласия по отношение на риболовните права и други въпроси. Румъния, България и Турция и техните съответни политики в Черно море припомнят на орел, рак и щука, при които ракът отстъпва, лебедът лети нагоре, а щуката тегли към морето. Трите страни може да са склонни към обща военна линия, само в случай че и когато Русия предизвика една или всичките от тях.
Ако скупчването на сили на НАТО в Балтийските страни е добър образец за това какво може Алиансът да направи за своите сътрудници, когато са обединени, страните членки на НАТО към Черно море са разграничени, което ги оставя уязвими на тормоз и закани от враждебна Русия.
Руското военно скупчване в Черно море
В отговор на засиленото наличие на НАТО в Черноморския район непрекъснатият делегат на Русия в НАТО Александър Грушко съобщи през юли 2016 година, че " решението за усилването на морското наличие в Черно море е следващата крачка към ескалирането на напрежението в райони на витална значимост за Русия ". " Тя си резервира правото да реагира надлежно ", добави той.
Интересно, само че Дан Чиочою, заместник-началник на румънския флот по морското оперативно командване, съобщи през януари 2017, че " приемайки, че няма радикални промени в морския капацитет на другите страни в района, Руският черноморски флот скоро ще бъде еднакъв или по-голям от обединените флоти на останалите страни по крайбрежията на Черно море ".
Седем месеца по-късно адмирал Игор Касатонов, някогашен пълководец на съветския черноморски флот, удостовери думите на Чиочою. В своя публикация, оповестена във вестник " Известия " на 21 февруари 2017 година той съобщи, че " Русия има всичките нужни запаси, и материални, и морални, да поддържа господство в Черно море. Нашият флот има задоволително мощ да се опълчи на силите на НАТО в Черно море ".
И двете изявления би трябвало да ударят камбаната в София и в Анкара, само че и двете страни виждат тематиката по друг метод. Те виждат във военното ангажиране на НАТО в Черно море провокация за Русия, а не съветската милитаризация в Черноморския район като провокация към НАТО.
Според многонационално изследване на " УИН/Галъп Интернешънъл ", оповестено през февруари 2017 година, жителите на България, Гърция, Словения и Турция - всичките те страни членки на НАТО, биха избрали Русия за собствен желан сътрудник в защитата. В резултат водачите на двете страни желаят да останат неутрални.
Затова и Русия е постигнала своя първи тактически триумф по отношение на две от трите черноморски страни от НАТО без да изстреля и един патрон. Румънското военно и политическо водачество остава главния фокус на съветското неспокойствие и то може да чака съветски провокации.
Русия играе по разнообразни правила
На пръв взор, Русия надали желае да предизвика НАТО. Въпреки това съветските политици не приказват за червени линии като тези на запад. Те просто пресичат тези линии.
Руският президент Владимир Путин като висш главнокомандващ може да реши да прекъсне незабавно интервенциите на НАТО по море. Анексирането на Крим през март 2014 година и съветската военна интервенция в Сирия през септември 2015 година са образци на тази политика на свършените обстоятелства, която към този момент не може да бъде пренебрегната, или да бъде пренебрегната само на личната глава на запада.
Представителите на НАТО може да кажат, че военното конфронтиране с Русия в Черно море може да докара до загуби и у двете страни. НАТО може също по този начин да се интересува от поддържането на статуквото в района.
Москва, обаче, има намерение да господства района, считан от нея за " жизненоважен ". Руското управление пресмята изгодите от смяната на салдото на силата в своя изгода.
Това не значи, че съветската политика по някакъв метод е безразсъдна. Напротив - тя е преценена и взема поради евентуално забавената природа на реакциите от страна на страните членки на НАТО.
Контраатаката на НАТО може да пристигна след 48-72 часа, до момента в който съветските проекти нормално плануват евентуална офанзива след не-повече от 24 часа. Но, несъмнено, никой представител на Русия няма да признае, че сходни проекти съществуват.
Военната борба може да бъде провокирана от всичко. Инцидент, морски или въздушен конфликт могат да ескалират бързо. Имало е задоволително морски и въздушни произшествия над Балтийско море и няколко над Черно море през последните години, с цел да потвърдят, че съветските водачи могат да работят неразумно.
Независимо дали България и Турция са подготвени да го признаят или не, Русия построява военно наличие в Черно море. Промяната в салдото на силите в района и актуалната милитаризация могат да докарат Русия и НАТО до ръба на войната.
В най-лошия случай хакерска атака, съпроводена от пропагандна и дезинформационна акция, следвани от стопански наказания против трите крайбрежни страни, първо може да осакати националните валути и банковите институции. Военна интервенция по-късно ще бъде лесна.
Това може да не се случи в този момент и към момента може да бъде избегнато. Но управлението на Русия е непредсказуемо и би трябвало да се вземе на съществено.
Balkan Insight
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ