Природозащитници пуснаха хиляда есетрови риби в Дунав
Природозащитни и научни организации от 10 страни по поречието на река Дунав, измежду които и WWF България, сплотиха старания, с цел да оказват помощ за спасяването на едни от най-застрашените риби в света. Запазили се съвсем непроменени през последните 200 милиона години, през днешния ден есетрите са останали със напълно малко естествени местообитания. В долното течение на реката, преминаващо и по границата сред България и Румъния, се срещат огромна част от жизнеспособните размножаващи се есетрови популации в Европейския съюз.
Като част от дейностите по възобновяване на мигриращите риби в Дунавския басейн WWF и сътрудници направиха зарибяване с едногодишни изкуствено отгледани съветски есетри в покрайнините на град Исакча в Румъния. Някога съветската есетра е била най-често срещаният есетров тип в Дунав. Проучвания обаче сочат, че единствено за четири години уловът ѝ е понижен с 99 %. Възстановяването на сериозно застаршените ѝ популации изисква използването на модерни консервационни способи. Затова преди да бъдат пуснати във водата, рибите бяха маркирани с цел да бъдат разпознати при положение на наново хващане. Това ще обезпечи скъпи данни за миграционния им път, както и за % на оживелите екземпляри.
По същото време зарибяване на река Дунав беше осъществено и в региона на унгарското градче Бажа. За задачата бяха употребявани риби от най-малкия есетров тип – чигата. За разлика от другите типове тя не мигрира от Черно море през размножителния интервал, а а живее напълно в сладки води. Изминавайки оптимално миграционно разстояние по реката от малко над 300 км, в наши дни чигата е най-разпространеният есетров тип в Дунав.
Мигриращите риби са справедлив индикатор за екологичното положение на реката, изключително във връзка с функционалността ѝ като екологичен кулоар. Но все по-сериозната човешка интервенция слага непреодолими бариери по техния миграционен маршрут. Изграждането на язовири и водноелектрически централи води до фрагментация на техните местообитания. Рибите към този момент не могат да се придвижват нагоре по течението на реката, с цел да се развъждат и да доближават до местата си за хранене. В дълготраен проект тези загради, дружно с други антропогенни действия като несъразмерния улов и замърсяването на местообитанията, заплашват да доведат до изгубването на типовете.
Днес всичките 27 есетрови типа са записани в Червената книга на Международния съюз за отбрана на природата. А 16 от тях са сериозно застрашени.
Като част от дейностите по възобновяване на мигриращите риби в Дунавския басейн WWF и сътрудници направиха зарибяване с едногодишни изкуствено отгледани съветски есетри в покрайнините на град Исакча в Румъния. Някога съветската есетра е била най-често срещаният есетров тип в Дунав. Проучвания обаче сочат, че единствено за четири години уловът ѝ е понижен с 99 %. Възстановяването на сериозно застаршените ѝ популации изисква използването на модерни консервационни способи. Затова преди да бъдат пуснати във водата, рибите бяха маркирани с цел да бъдат разпознати при положение на наново хващане. Това ще обезпечи скъпи данни за миграционния им път, както и за % на оживелите екземпляри.
По същото време зарибяване на река Дунав беше осъществено и в региона на унгарското градче Бажа. За задачата бяха употребявани риби от най-малкия есетров тип – чигата. За разлика от другите типове тя не мигрира от Черно море през размножителния интервал, а а живее напълно в сладки води. Изминавайки оптимално миграционно разстояние по реката от малко над 300 км, в наши дни чигата е най-разпространеният есетров тип в Дунав.
Мигриращите риби са справедлив индикатор за екологичното положение на реката, изключително във връзка с функционалността ѝ като екологичен кулоар. Но все по-сериозната човешка интервенция слага непреодолими бариери по техния миграционен маршрут. Изграждането на язовири и водноелектрически централи води до фрагментация на техните местообитания. Рибите към този момент не могат да се придвижват нагоре по течението на реката, с цел да се развъждат и да доближават до местата си за хранене. В дълготраен проект тези загради, дружно с други антропогенни действия като несъразмерния улов и замърсяването на местообитанията, заплашват да доведат до изгубването на типовете.
Днес всичките 27 есетрови типа са записани в Червената книга на Международния съюз за отбрана на природата. А 16 от тях са сериозно застрашени.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ