WWF и партньори пуснаха хиляда есетрови риби по Дунав
Природозащитни и научни организации от 10 страни по поречието на р. Дунав, измежду които и WWF България, сплотиха старания, с цел да оказват помощ за спасяването на едни от най-застрашените риби в света. Запазили се съвсем непроменени през последните 200 милиона години, през днешния ден есетрите са останали със напълно малко естествени местообитания. В долното течение на реката, преминаващо и по границата сред България и Румъния, се срещат огромна част от жизнеспособните размножаващи се есетрови популации в Европейския съюз.
Като част от дейностите по възобновяване на мигриращите риби в Дунавския басейн WWF и сътрудници направиха зарибяване с едногодишни изкуствено отгледани съветски есетри в покрайнините на град Исакча в Румъния. Някога съветската есетра е била най-често срещаният есетров тип в Дунав. Проучвания обаче сочат, че единствено за четири години уловът ѝ е понижен с 99 %. Възстановяването на сериозно застаршените ѝ популации изисква използването на модерни консервационни способи. Затова преди да бъдат пуснати във водата, рибите бяха маркирани с цел да бъдат разпознати при положение на наново хващане. Това ще обезпечи скъпи данни за миграционния им път, както и за % на оживелите екземпляри.
„ От 2007 година насам сме направили поредност от зарибявания. Пуснали сме във водите на река Дунав повече от 500 000 риби от три есетрови типа – съветска есетра, моруна и пъструга. Миналата година отчетохме и първите резултати. Натъкнахме се на екземпляри от съветска есетра и моруна, пуснати през 2013 година “, разяснява Мариян Параскив от Румънския народен институт за проучване и развиване Делта, който има съществена роля за стартирането на рибите. „ Новите риби са на възраст, която ги прави по-малко уязвими на опасности, а и дистанцията до Черно море не е дълго. “
„ Руската есетра е най-силно застрашената от четирите типа есетри, които към момента се срещат в долното течение на Дунав. Изключително значимо е да възстановим нейната популация. Освен това желаеме да отчетем какъв % от новите риби ще оцелеят в дълготраен проект, “ сподели Кристина Мунтану от WWF Румъния.
По същото време зарибяване на река Дунав беше осъществено и в региона на унгарското градче Бажа. За задачата бяха употребявани риби от най-малкия есетров тип – чигата. За разлика от другите типове тя не мигрира от Черно море през размножителния интервал, а а живее напълно в сладки води. Изминавайки оптимално миграционно разстояние по реката от малко над 300 км, в наши дни чигата е най-разпространеният есетров тип в Дунав.
Мигриращите риби са справедлив индикатор за екологичното положение на реката, изключително във връзка с функционалността ѝ като екологичен кулоар. Но все по-сериозната човешка интервенция слага непреодолими бариери по техния миграционен маршрут. Изграждането на язовири и водноелектрически централи води до фрагментация на техните местообитания. Рибите към този момент не могат да се придвижват нагоре по течението на реката, с цел да се развъждат и да доближават до местата си за хранене. В дълготраен проект тези загради, дружно с други антропогенни действия като несъразмерния улов и замърсяването на местообитанията, заплашват да доведат до изгубването на типовете. Днес всичките 27 есетрови типа са записани в Червената книга на Международния съюз за отбрана на природата. А 16 от тях са сериозно застрашени.
WWF България има основна роля в дейностите за запазване на мигриращите риби. От години експретите на природозащитната организация организират тереннни действия. През септември те минаха на профилирано образование по идентифициране и картиране на местообитанията на есетрите в Тулча и към този момент се насочиха на експедиция край българските крайбрежия на Дунав. WWF се приготвя да вземе интензивно присъединяване и в създаването на основната трансгранична тактика за възобновяване и запазване на разрушените екологични коридори.
Събитието по зарибяване на р. Дунав беше проведено по плана „ Свободен път за рибите по Дунав “ (MEASURES).
Като част от дейностите по възобновяване на мигриращите риби в Дунавския басейн WWF и сътрудници направиха зарибяване с едногодишни изкуствено отгледани съветски есетри в покрайнините на град Исакча в Румъния. Някога съветската есетра е била най-често срещаният есетров тип в Дунав. Проучвания обаче сочат, че единствено за четири години уловът ѝ е понижен с 99 %. Възстановяването на сериозно застаршените ѝ популации изисква използването на модерни консервационни способи. Затова преди да бъдат пуснати във водата, рибите бяха маркирани с цел да бъдат разпознати при положение на наново хващане. Това ще обезпечи скъпи данни за миграционния им път, както и за % на оживелите екземпляри.
„ От 2007 година насам сме направили поредност от зарибявания. Пуснали сме във водите на река Дунав повече от 500 000 риби от три есетрови типа – съветска есетра, моруна и пъструга. Миналата година отчетохме и първите резултати. Натъкнахме се на екземпляри от съветска есетра и моруна, пуснати през 2013 година “, разяснява Мариян Параскив от Румънския народен институт за проучване и развиване Делта, който има съществена роля за стартирането на рибите. „ Новите риби са на възраст, която ги прави по-малко уязвими на опасности, а и дистанцията до Черно море не е дълго. “
„ Руската есетра е най-силно застрашената от четирите типа есетри, които към момента се срещат в долното течение на Дунав. Изключително значимо е да възстановим нейната популация. Освен това желаеме да отчетем какъв % от новите риби ще оцелеят в дълготраен проект, “ сподели Кристина Мунтану от WWF Румъния.
По същото време зарибяване на река Дунав беше осъществено и в региона на унгарското градче Бажа. За задачата бяха употребявани риби от най-малкия есетров тип – чигата. За разлика от другите типове тя не мигрира от Черно море през размножителния интервал, а а живее напълно в сладки води. Изминавайки оптимално миграционно разстояние по реката от малко над 300 км, в наши дни чигата е най-разпространеният есетров тип в Дунав.
Мигриращите риби са справедлив индикатор за екологичното положение на реката, изключително във връзка с функционалността ѝ като екологичен кулоар. Но все по-сериозната човешка интервенция слага непреодолими бариери по техния миграционен маршрут. Изграждането на язовири и водноелектрически централи води до фрагментация на техните местообитания. Рибите към този момент не могат да се придвижват нагоре по течението на реката, с цел да се развъждат и да доближават до местата си за хранене. В дълготраен проект тези загради, дружно с други антропогенни действия като несъразмерния улов и замърсяването на местообитанията, заплашват да доведат до изгубването на типовете. Днес всичките 27 есетрови типа са записани в Червената книга на Международния съюз за отбрана на природата. А 16 от тях са сериозно застрашени.
WWF България има основна роля в дейностите за запазване на мигриращите риби. От години експретите на природозащитната организация организират тереннни действия. През септември те минаха на профилирано образование по идентифициране и картиране на местообитанията на есетрите в Тулча и към този момент се насочиха на експедиция край българските крайбрежия на Дунав. WWF се приготвя да вземе интензивно присъединяване и в създаването на основната трансгранична тактика за възобновяване и запазване на разрушените екологични коридори.
Събитието по зарибяване на р. Дунав беше проведено по плана „ Свободен път за рибите по Дунав “ (MEASURES).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ