Вилфрид Хуисман:Тъмната страна на световния фонд за дивата природа
Природозащитна организация WWF е инструмент за „ изпиране ” на екологичните закононарушения на корпорации, които унищожават последните оживели дъждовни гори. Тя нанася повече вреди на природата, в сравнение с се грижи за нея. Това са единствено част от разкритията в новото издание на „ Пандалийкс, тъмната страна на WWF “.
Авторът на бестселъра Вилфрид Хуисман е немски публицист, който се занимава с следствия за радиостанции и написа книги. Постепенно става един от най-уважаваните и сполучливи създатели на писмено кино в Германия. През последните години той стартира да написа и сюжети, измежду които и за известната престъпна поредност „ Местопрестъпление ”. Носител е на три влиятелни награди Грим, както и на голям брой интернационалните оценки. Хуисман се заравя надълбоко в ранната история на най-влиятелната международна организация за опазване на природата World Wide Fund for Nature (WWF) и открива „ няколко скелета в дрешника ”: елитният скришен клуб, прочут като „ 1001 ” и частният боен клуб в Африка, който работи против огромните бракониери и освободителните придвижвания на чернокожите. В името на отбраната на околната среда WWF взе участие в прогонването от родните им места на коренни поданици по целия свят.
WWF – прославената международна марка, защитаваща природата, е инструмент за „ изпиране ” на екологичните закононарушения на корпорации, които сега унищожават последните оживели дъждовни гори и естествени местообитания на Земята и взема пари от тях. Прославената „ еко ” организация следва бизнес модел, който в действителност нанася на природата повече вреди, в сравнение с се грижи за нея. WWF не може да отхвърли обстоятелствата, събрани от уважавания публицист и кинодокументалист Хуисман по време на двугодишната му експедиция за изследване във всички ъгълчета на „ зелената империя ”. Хуисман подхваща журналистическо пътешестване и демонстрира съобразителност, с цел да разкрие мрачните секрети зад задушевната и милозлива фасада на WWF.
В началото на Panda leaks Хуисман цитира журналиста от в. „ Ню Йорк таймс ” Реймънд Бонър, че „ е по-лесно да проникнеш в Централно разузнавателно управление на САЩ, в сравнение с в WWF “. Създаден през 1961, WWF не израства от в началото протестно придвижване. От самото начало той се домогва до участие в световния обществен хайлайф. Част от фонда е клубът „ 1001 ”, основан през 1971 от тогавашния президент на WWF – холандския принц Бернхард, който е с немски генезис. До гибелта си през 2004 на 93 години принцът остава №1 в организацията. Самоличността на останалите 1000 членове остава загадка, по този начин е и до през днешния ден. Само няколко имена са били осветени през годините: Хенри Форд, барон декор Тисен, мюсюлманският милиардер и нравствен лидер принц Ага Хан, проф. Бернхард Гжимек, американският боен министър Робърт Макнамара, босът на „ Фиат ” Джани Аниели и голям брой членове на европейски кралски фамилии: съюз на пари, кръвни връзки и политически хайлайф.
Клубът „ 1001 ” заплаща заплатите и устоя интернационалния централен секретариат на фонда в Гланд, Швейцария, на Женевското езеро . Това разрешава на интернационалните водачи да работят, без значение от 90-те национални клонове на WWF по света. Годишният бал на WWF и други дискретни обществени събития дават добра опция за разискване на стратегическия фокус на най-голямата международна организация за запазване на природата. Клубът „ 1001 ” не е скришен команден център на WWF, само че сигурно е отколешна мрежа със доста въздействие в коридорите на международната корпоративна и вземаща политически решения власт. ъмната страна на Световния фонд за дивата природа (WWF) ъмната страна на Световния фонд за дивата природа (WWF) / БГНЕС През 80-те години WWF взема решение, че желае да е освен това от организация за запазване на природата, която се застъпва за огромните и обичани от всички животни.
Поемайки нова екологична задача, организацията се заема да пази природата от главните несгоди на нашето време. В тирада по случай 20-тата годишнина на фонда, създателят Макс Никълсън характеризира съответно врага: безмилостното и нездравословно софтуерно развитие; разточително разхищение на международните налични енергийни запаси и безсмислено размножаване сходно на полудели зайци. Тъжната истина е, че някой би трябвало да се заеме с тези три огромни гадости и в случай че не сме ние, кой тогава? ”. По времето, когато отпред на фонда е английският принц Филип (1981-1996) организацията прераства в международна природозащитна конструкция, която постоянно си сътрудничи със международните корпорации. Пандата, която е емблемата на WWF, се „ продава ” на това, което носи облага, и скоро от тази връзка се ражда общ стратегически план, наименуван „ зелена стопанска система ”. Но с цел да се разбере WWF и неговата политическа роля, би трябвало да се дълбае до катакомбите на Британската империя и загубата на съвсем всички африкански колонии през 50-те и 60-те години.
Африка е родното място на WWF. Прологът към неговата история стартира през 1940, когато Англия афишира Серенгети за първия народен парк в Източна Африка – регион с повърхност колкото Северна Ирландия. Колониалните управляващи вършат проекта допустим за Лондон с помощта на два аргумента: там няма значими минерални находища, а теренът не е прелъстителен за европейски заселници, тъй като не пада задоволително дъжд и има прекомерно доста мухи цеце. Затова Серенгети може да се трансформира в международна туристическа сензация. Единственият проблем са масаите – коренните племена, които от епохи живеят със стадата си на територията на Серенгети. Британците вземат решение да им подсигуряват правото да останат, тъй като не обработват земята и не ловуват предпазени животни. Масаите са удовлетворени, само че тогава не си дават сметка по какъв начин ще се отнасят с тях западните бранители на природата и белите рейнджъри в парка, които презират локалните. Много туристи също се оплакват от гледката на „ мръсните ” масаи и варварския им метод на живот.
През 50-те години колониалните управляващи вкарват нова политика и оферират на масаите опция за непринудено разселване. Но племенните вождове отхвърлят предлагането. Защитниците на околната среда ускоряват натиска, което кара колониалната администрация на територията Танганайка да вземе Соломоновско решение: националният парк Серенгети ще бъде понижен от 5000 на 1800 квадратни благи, а масаите ще би трябвало да го изоставен. Завихря се стихия от митинги в Европа и Съединени американски щати. Скоро бурята се трансформира в торнадо за английските колониални управляващи, когато се намесва немският природозащитник Бернхард Гжимек. Той демонстрира на света по какъв начин радикална PR акция може да докара до политически поврат. Чрез задачата си в Серенгети известният шеф на зоологическата градина във Франкфурт става идеологически пример за подражателство за актуалната отбрана на природата и за WWF.
Авторът на бестселъра Вилфрид Хуисман е немски публицист, който се занимава с следствия за радиостанции и написа книги. Постепенно става един от най-уважаваните и сполучливи създатели на писмено кино в Германия. През последните години той стартира да написа и сюжети, измежду които и за известната престъпна поредност „ Местопрестъпление ”. Носител е на три влиятелни награди Грим, както и на голям брой интернационалните оценки. Хуисман се заравя надълбоко в ранната история на най-влиятелната международна организация за опазване на природата World Wide Fund for Nature (WWF) и открива „ няколко скелета в дрешника ”: елитният скришен клуб, прочут като „ 1001 ” и частният боен клуб в Африка, който работи против огромните бракониери и освободителните придвижвания на чернокожите. В името на отбраната на околната среда WWF взе участие в прогонването от родните им места на коренни поданици по целия свят.
WWF – прославената международна марка, защитаваща природата, е инструмент за „ изпиране ” на екологичните закононарушения на корпорации, които сега унищожават последните оживели дъждовни гори и естествени местообитания на Земята и взема пари от тях. Прославената „ еко ” организация следва бизнес модел, който в действителност нанася на природата повече вреди, в сравнение с се грижи за нея. WWF не може да отхвърли обстоятелствата, събрани от уважавания публицист и кинодокументалист Хуисман по време на двугодишната му експедиция за изследване във всички ъгълчета на „ зелената империя ”. Хуисман подхваща журналистическо пътешестване и демонстрира съобразителност, с цел да разкрие мрачните секрети зад задушевната и милозлива фасада на WWF.
В началото на Panda leaks Хуисман цитира журналиста от в. „ Ню Йорк таймс ” Реймънд Бонър, че „ е по-лесно да проникнеш в Централно разузнавателно управление на САЩ, в сравнение с в WWF “. Създаден през 1961, WWF не израства от в началото протестно придвижване. От самото начало той се домогва до участие в световния обществен хайлайф. Част от фонда е клубът „ 1001 ”, основан през 1971 от тогавашния президент на WWF – холандския принц Бернхард, който е с немски генезис. До гибелта си през 2004 на 93 години принцът остава №1 в организацията. Самоличността на останалите 1000 членове остава загадка, по този начин е и до през днешния ден. Само няколко имена са били осветени през годините: Хенри Форд, барон декор Тисен, мюсюлманският милиардер и нравствен лидер принц Ага Хан, проф. Бернхард Гжимек, американският боен министър Робърт Макнамара, босът на „ Фиат ” Джани Аниели и голям брой членове на европейски кралски фамилии: съюз на пари, кръвни връзки и политически хайлайф.
Клубът „ 1001 ” заплаща заплатите и устоя интернационалния централен секретариат на фонда в Гланд, Швейцария, на Женевското езеро . Това разрешава на интернационалните водачи да работят, без значение от 90-те национални клонове на WWF по света. Годишният бал на WWF и други дискретни обществени събития дават добра опция за разискване на стратегическия фокус на най-голямата международна организация за запазване на природата. Клубът „ 1001 ” не е скришен команден център на WWF, само че сигурно е отколешна мрежа със доста въздействие в коридорите на международната корпоративна и вземаща политически решения власт. ъмната страна на Световния фонд за дивата природа (WWF) ъмната страна на Световния фонд за дивата природа (WWF) / БГНЕС През 80-те години WWF взема решение, че желае да е освен това от организация за запазване на природата, която се застъпва за огромните и обичани от всички животни.
Поемайки нова екологична задача, организацията се заема да пази природата от главните несгоди на нашето време. В тирада по случай 20-тата годишнина на фонда, създателят Макс Никълсън характеризира съответно врага: безмилостното и нездравословно софтуерно развитие; разточително разхищение на международните налични енергийни запаси и безсмислено размножаване сходно на полудели зайци. Тъжната истина е, че някой би трябвало да се заеме с тези три огромни гадости и в случай че не сме ние, кой тогава? ”. По времето, когато отпред на фонда е английският принц Филип (1981-1996) организацията прераства в международна природозащитна конструкция, която постоянно си сътрудничи със международните корпорации. Пандата, която е емблемата на WWF, се „ продава ” на това, което носи облага, и скоро от тази връзка се ражда общ стратегически план, наименуван „ зелена стопанска система ”. Но с цел да се разбере WWF и неговата политическа роля, би трябвало да се дълбае до катакомбите на Британската империя и загубата на съвсем всички африкански колонии през 50-те и 60-те години.
Африка е родното място на WWF. Прологът към неговата история стартира през 1940, когато Англия афишира Серенгети за първия народен парк в Източна Африка – регион с повърхност колкото Северна Ирландия. Колониалните управляващи вършат проекта допустим за Лондон с помощта на два аргумента: там няма значими минерални находища, а теренът не е прелъстителен за европейски заселници, тъй като не пада задоволително дъжд и има прекомерно доста мухи цеце. Затова Серенгети може да се трансформира в международна туристическа сензация. Единственият проблем са масаите – коренните племена, които от епохи живеят със стадата си на територията на Серенгети. Британците вземат решение да им подсигуряват правото да останат, тъй като не обработват земята и не ловуват предпазени животни. Масаите са удовлетворени, само че тогава не си дават сметка по какъв начин ще се отнасят с тях западните бранители на природата и белите рейнджъри в парка, които презират локалните. Много туристи също се оплакват от гледката на „ мръсните ” масаи и варварския им метод на живот.
През 50-те години колониалните управляващи вкарват нова политика и оферират на масаите опция за непринудено разселване. Но племенните вождове отхвърлят предлагането. Защитниците на околната среда ускоряват натиска, което кара колониалната администрация на територията Танганайка да вземе Соломоновско решение: националният парк Серенгети ще бъде понижен от 5000 на 1800 квадратни благи, а масаите ще би трябвало да го изоставен. Завихря се стихия от митинги в Европа и Съединени американски щати. Скоро бурята се трансформира в торнадо за английските колониални управляващи, когато се намесва немският природозащитник Бернхард Гжимек. Той демонстрира на света по какъв начин радикална PR акция може да докара до политически поврат. Чрез задачата си в Серенгети известният шеф на зоологическата градина във Франкфурт става идеологически пример за подражателство за актуалната отбрана на природата и за WWF.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ