Каменната сватба - тайнствено място у нас, което крие...
Природната забележителност " Каменната женитба " се намира в землището на с. Зимзелен, на 3 км от Кърджали, покрай асфалтиран път.
Изключително красива група от голям брой каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са извънредно разнородни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 м. Образуванията са вулканични туфи с риолитов състав, чиято възраст е към 35 млн. години. През олигоцена днешните Източни Родопи са били дъно на море, оповестяват от Туристическия информативен център в Кърджали.
В резултат на чести вулканични гърмежи, на морското дъно се образували дебели пластове вулканска пепел, примесена с разнообразни парчета от разрушаващите се по брега скали. Утайките се уплътнявали постепенно и се превръщали в пластове от туфи, в които в този момент е завършена така наречен “Каменната сватба”.
От наличието на разнообразни минерали в тях скалите се обагрили в разнообразни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен. Сред тях има прослойки и от други скали – варовици, конгломерати и други Различният минерален състав на скалите дефинира тяхната друга издръжливост, а това е значимо изискване за моделирането на фантастичните фигури на пирамидите.
Народната фикция е оприличила тази прелестна естествена комбинация като сватбено шествие и го е свързала във вълнуваща легенда, в която положителното побеждава злото.
Млад прекрасен момък се влюбил в госпожица от прилежащото село и залинял от любовна тъга. Бащата схванал сина си и откупил хубавицата с жълтици. Вдигнала се огромна женитба. Задумкали тъпани, писнали зурни. Взели момата от прилежащото село и тръгнали за Зимзелен. Отпред, качена на муле, нагиздена вървяла булката със закрито лице. До нея вървял свекърът, а най-отзад щастливият младоженец. След като минали дребната вада, която се намира пред Зимзелен, духнал вятър и разкрил лицето на булката. Свекърът го зърнал, занемял от хубостта ѝ и нечисти мисли щукнали в главата му.
Щом схванал това, вятърът се разбеснял, разфучал и вкаменил булката дружно с мулето.След нея вкаменил свекъра и цялата женитба. Останал единствено момъкът, скован от тъга и смут. Заплакал той, навел глава и помолил вятъра и него да вкамени. Вятърът извършил молбата му, а от сълзите, които клетият момък изплакал се образувало малко езерце.
Често легендите имат разновидности, като тази не прави изключение:
Момъкът имал доста стара баба, която го отгледала от дребен. Тя не била поканена на сватбата, само че гледала шествието, скрита сред дърветата в отсрещната горичка. Разбрала за неприятните планове на свекъра и помолила природата-майка да предотврати това злощастие за внука ѝ. Малко по-късно тя също се трансформирала в камък, който и до през днешния ден безмълвно участва в отсрещната гора, като че ли да бди над сватбеното шествие.
Изключително красива група от голям брой каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са извънредно разнородни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 м. Образуванията са вулканични туфи с риолитов състав, чиято възраст е към 35 млн. години. През олигоцена днешните Източни Родопи са били дъно на море, оповестяват от Туристическия информативен център в Кърджали.
В резултат на чести вулканични гърмежи, на морското дъно се образували дебели пластове вулканска пепел, примесена с разнообразни парчета от разрушаващите се по брега скали. Утайките се уплътнявали постепенно и се превръщали в пластове от туфи, в които в този момент е завършена така наречен “Каменната сватба”.
От наличието на разнообразни минерали в тях скалите се обагрили в разнообразни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен. Сред тях има прослойки и от други скали – варовици, конгломерати и други Различният минерален състав на скалите дефинира тяхната друга издръжливост, а това е значимо изискване за моделирането на фантастичните фигури на пирамидите.
Народната фикция е оприличила тази прелестна естествена комбинация като сватбено шествие и го е свързала във вълнуваща легенда, в която положителното побеждава злото.
Млад прекрасен момък се влюбил в госпожица от прилежащото село и залинял от любовна тъга. Бащата схванал сина си и откупил хубавицата с жълтици. Вдигнала се огромна женитба. Задумкали тъпани, писнали зурни. Взели момата от прилежащото село и тръгнали за Зимзелен. Отпред, качена на муле, нагиздена вървяла булката със закрито лице. До нея вървял свекърът, а най-отзад щастливият младоженец. След като минали дребната вада, която се намира пред Зимзелен, духнал вятър и разкрил лицето на булката. Свекърът го зърнал, занемял от хубостта ѝ и нечисти мисли щукнали в главата му.
Щом схванал това, вятърът се разбеснял, разфучал и вкаменил булката дружно с мулето.След нея вкаменил свекъра и цялата женитба. Останал единствено момъкът, скован от тъга и смут. Заплакал той, навел глава и помолил вятъра и него да вкамени. Вятърът извършил молбата му, а от сълзите, които клетият момък изплакал се образувало малко езерце.
Често легендите имат разновидности, като тази не прави изключение:
Момъкът имал доста стара баба, която го отгледала от дребен. Тя не била поканена на сватбата, само че гледала шествието, скрита сред дърветата в отсрещната горичка. Разбрала за неприятните планове на свекъра и помолила природата-майка да предотврати това злощастие за внука ѝ. Малко по-късно тя също се трансформирала в камък, който и до през днешния ден безмълвно участва в отсрещната гора, като че ли да бди над сватбеното шествие.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ