Левичарите са по-добри във вербалното общуване заради своето ДНК
Природата ни е основала с по-добре развита дясна ръка. Затова, когато вършим главните действия, водеща е десницата. При писане пък работи единствено тази ръка. Това положение на нещата се следи при 90 % от популацията на Земята. А останалите 10 %?
Само една десета от хората са родени с противоположна взаимозависимост. При тях лявата ръка е водеща. Наричат ли левичари. Интересен факт е, че разделянето на хората по този принцип не се е трансформирало най-малко от последните 10 хиляди години. Това значи, че можем да приказваме за трайна наклонност в разделянето на леворъки и служещи си с дясната ръка.
Изследванията, които вършат английски учени, са открили четири генетични зони в мозъчната кора, определящи за това дали ще държим химикала с лявата, или с дясната ръка.
Протеините, свързани с три от тези четири места, имат значение за развиване на мозъка. Това е открито след опити с над 400 хиляди индивида, като съвсем една десета от тях са левичари.
По-интересният миг в проучването е откритият факт, че зоните, които са свързани с езика и речта, у служещите си с лявата ръка работят в по-добър синхрон. Вероятно на този факт се дължи видяната по-добра отзивчива дарба на левичарите. Те несъмнено се показват по-добре от тези, които разчитат на десницата си.
Гените са тези, които дефинират коя ръка да ни бъде по-сръчна и водеща. Проведени проучвания върху близнаци демонстрират още забавни резултати. В една четвърт от случаите гените, които дефинират дали човек да принадлежи към масата, или да бъде от левичарите, не са разпознати. Биологичната основа на разделянето на хората на двата вида е подлагана на разбор неведнъж, само че английското проучване разполага с най-голямата база данни, което разрешава да се стигне до по-обективни заключения.
При работата си учените откриват връзка сред зоните, които дефинират склонността да се употребява лявата ръка и по-малка податливост от развиване на Паркинсон, както и напълно малко по-голям риск от шизофрения. Тези връзки може да се окажат потребни при проучване на двете болести.
