Годините ни учат как да открием своята суетна преходност - РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ
Природата е решила хората да се раждат по друго време, едни по-рано, други по-късно и никой не е отговорен за тези разлики.
Важно е да уважиш, да осъзнаеш, че ти, роденият по-рано, ще си отидеш по-рано, само че за премия ще имаш повече опит и мъдрост от родения по-късно.
Това преимущество отваря дума за мъдростта, която ни спохожда някъде към края, в преклонна възраст, само че за това преимущество е заплатен висок налог, с цел да се изплати и оцени и от по-късно родените.
Годините – насъбраните – ни учат да чистим съвестта си, да ставаме по-смирени, по-благородни, по-всеопрощаващи, до момента в който спрем до финалната граница, с цел да открием своята суетна последователност!!!
Справедливо родените по-рано добродушно ни предизвестяват, че светът не е от през вчерашния ден и няма да свърши с нас, въпросът е ние да свършим преди него с нашата нелепост и незрялост.
С тези известни положения се мъча да намеря някакво успокоение и пояснения за некрасивите кавги, в които попадаме с нашето обратно тяло и разбишкана душа.
Често без виновност отговорни.
В цялата витална кръстословица да запазим положителния усет и възпитание в персоналния и в публичния живот и доста, доста значимо – то наложително украсява индивида и го издига в по-висок сан.
Тук се появява възпитанието – религиозно, професионално, политическо и каквото още там е належащо, с цел да се приключи човешкият портрет.
В този порядък стои нелеката задача да не забравяме, че сме неверни и несъвършени, и да сме подготвени да си го признаем, в случай че желаеме да яхнем своя егоцентризъм, да го хванем за гушата. Това е печелившият ход!
С тези общи разсъждения се пробвам да видя ситуацията в което изпаднах, както аз, по този начин и ти – състояние, което не приляга на хора, които считат, че са духовни.
Нещо някъде по пътя се обърка и камъните към този момент падат по твоята и моята глава в устрема си да излезем спечелили.
Да не забравяме фамозната подигравка на Илия Бешков с натрупа и над него изплашен килърът с тоягата и гениалният надпис: „ от дума на дума, па… ”
В този спор първо да изхвърлим тоягата, да признаем, че правото е на този насреща, да снишим тона и да отхвърляме, че вършим добрини точно тъй като ги вършим!
От почитание към сърцето си да сме скромни, както ни учи античната мъдрост:
А ти по кое време правиш лепта, дано лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скритом от твоя Отец, Който вижда в скришното, ще ти въздаде нескрито.
Уви, тази истина доста хора я не помнят или просто не знаят, че съществува.
А този, същинският ход, на пръв взор лъжовен, в действителност е бижу за същинския победител, не конюнктурния, краткотрайния, а оня същинския.
Той ни дава удоволствието да вършим жестове, да възпитаваме, да даряваме наслада на немилостната и изтерзана душа да живее в актуалния „ цивилизован ” свят.
из „ Хем съм самичък, хем няма никой “, Рангел Вълчанов
