Архитекти, изкуствоведи, художници за паметника пред НДК: Демонтажът е завръщане към соца
" Примитивна и реваншистка акция " и " завръщане на концепциите към соца " - по този начин архитекти, изкуствоведи и художници дефинираха демонтажа на паметника " 1300 години България " пред НДК в блицанкета на " Дневник ". Паметникът е умишлен за ремонт и пренасяне с решение от 2014 година, което Столична община заяви, че ще извърши това лято.
Повторни митинги на Съюза на художниците, петиция и жители, които за малко блокираха кръстовище край НДК този вторник се изправиха против отзиви като това на културолога от СУ проф. Александър Кьосев отпреди време - " Този монумент ме наскърбява ". Междувременно български и задгранични архитекти показаха неговата изключителност. Шест от осем професионални отзиви в анкетата считат, че демонтажът е неточност, само че множеството са съгласни, че " преместването " му е еднакво на заличаване.
Демонтажът е срамежлив синоним на утвърден вандализъм
" Това е едно от пропагандните средства на революциите. Абсолютно е враждебно за цялата ни нежна просвета да се демонтира, с това единствено ще се удостовери, че мислим с концепциите на соца – " ний старий свят ще разрушим ", след което се строи нещо не по-малко гадно. Всякаква форма на демонтажа рикошира върху всички останали художници – лишават се от независимост, чустват се застрашени от националните, пардон, взимащите решение маси, отхвърля се крилатото " ars longa, vita brevis ". Паметниците принадлежат на времето, в което са направени, а то е изживяно без значение от оценката му при идващите генерации. Паметниците припомнят какво е било със знак плюс, само че и със знак минус. Този монумент е осъществен като част от модернизацията на града, доста от нейните резултати употребяваме без да се сещаме. " - Яра Бубнова, куратор, заместник-директор на Националната изложба, съосновател на Института за модерно изкуство.
Според Бубнова " 1300 години България " би трябвало да се консервира на мястото си с образен и текстови акомпанимент, който го контекстуализира. Това би трябвало да стане с конкурс и концесия. " България едва ли ще има късмет за сходни огромни художествени решения в обозримо бъдеще. "
Каква е разликата сред общината и Киро Японеца?
" Против събарянето сме. Всички причини към този момент са казани - ансамбъл; памет; не може да се събори единствено тъй като на някого не му харесва; това, че в миналото са разрушени паметни плочи, не значи, че този акт би трябвало да се повтори и в този момент и т.н, и т.н Не сме съгласни единствено с " патриотичните " причини за запазването му - той от дълго време не е монумент на българската история (и е противоречиво до каква степен в миналото е бил). " - WhATA, архитекти, създатели на блога Whata.org.
Според тях бъдещето на " 1300 години България " след демонтажа е... " Никакво. Той е от тези монументи, които са непреодолимо свързани с мястото си и с близките здания. Не може да бъде изместен на друго място. А и е демонстрация на естетическа неначетеност да се счита, че могат да се отделят елементи от него - металните пластики - и да се експонират настрана. Отделно, каква е разликата сред Столична община, която остави тази своя благосъстоятелност да се саморазруши и Киро Японеца, който направи същото с Двойната къща на бул. Левски примерно? "
" Остане ли - разновидности доста. От това да се реставрира, през това да се консервира както си е в този момент и да ни припомня за времето си с всичките му " възторзи " и провали, до това да се направиистински конкурс за бъдещето му дружно с възобновяване на паметните войнишки плочи ", считат WhATA.
Паметникът няма да изчезне, както не изчезна и Мавзолеят
Мария Василева, куратор и член на ИСИ: Премахването на монументи е примитивна реваншистка реакция, която няма нищо общо с цивилизованото отношение към историята и същинското предпочитание да я съхраним, с цел да се поучим от нея. Оставянето на който и да монумент да стигне до съсипия и това да се употребява като предлог за унищожаването му приказва още по-лошо за нашите културни привички. В този случай властта употребява всевъзможни унизителни способи, като опълчи един паметник на друг; професионалното мнение на това на " хората " и по този начин показва, че нищо няма да я спре да направи това, което си е наумила. Този тоталитарен метод припомня най-мрачните времена от близкото минало. Но паметникът няма да изчезне толкоз елементарно. Както не изчезна и Мавзолеят. Историята за него ще остане като мръсно леке върху лъскавата физиономия на ръководещите.
Паметникът има потребност единствено от малко време,
считат архитектите от съдружие " Трансформатори ", основатели на самодейността Memoreality, въодушевена от паметника. " Какъвто и ремонт - повсеместен, или единствено непълен - на скулптурите- както е упоменато в решението на СОС от 18.12.2014 година ще бъде равноценен на дефинитивно разрушение на една художествена комбинация, част от целия комплекс НДК, значима част освен това. Национален замък на културата и парковото пространство към него са част от културен маршрут на Съвета на Европа(Който България ръководи следващата година - бел. ред.).
© Веселин Николов
Това, което желаеме е още малко време за паметника - години, през които да бъде отворен за гости, експозиции, пърформанси, обвързани със актуалната история на България, тъй че да може да бъде оценен по достолепие като един в действителност дразнещ, безсънен мемориал. И споменаван с доста повече от " голотата " и " грозотата " на структурата си сега. Наистина е належащо време, с цел да бъде преоценен като монумент.Ако бъде демонтиран, там безусловно ще остане дупка. Няма никакви индикации, че ще бъде още веднъж инсталиран някъде, както няма и че ще бъде възобновен в действителност военния мемориал - и за двата паметника Столична община действително доста дипломатично излиза от ангажимент за създаване. Протестът ни е и против опълчването на двата паметника. Реално с плануваните средства за ремонт (поне упоменатите 70 000 лева.) - общината може да отвори и освети тази " архитектурна структура " и да разполага с още един забавен културен актив в пространството на НДК. "
Паметникът към този момент не съществува, дебатите са непотребни,
счита художникът Петко Дурмана, създател на известната група " Публично изкуство в България " във " Facebook ". " Паметникът " 1300 години България " на процедура към този момент не съществува не поради някакви естетически или политически аргументи, а поради извънредно некачественото му строителство. На процедура той не може да бъде възобновен, рисков е и Столична община е взела най-хубавото решение за него, да го демонтира и да възвърне на негово място съществувалият преди този момент войнишки монумент. Дебатите за естетическата му стойност и ролята му към този момент са изцяло непотребни, а повода за тях е извънредно мощното политизиране на тематиката. Като създател мнението ми за паметника е, че композицията е безредна, мястото неуместно, смесени са по несполучлив метод архитектурен и образен монументализъм (така нареченият от създателите му синтез), а главната причина за отношението на жителите към него е това, че погрешно е извърнат на север и основава злокобно чувство с хвърлената си сянка върху минувачите, които по този начин виждат единствено силуетите на фигурите в контражур. "
Мащабът на това мислене няма да се повтори, за положително, и това е различен аргумент да се възвърне
Така счита художникът Лъчезар Бояджиев, създател на доста намеси в актуалното обществено пространство, член на ИСИ и на Експертно-художествения съвет за монументи към Столична община, работещ от 2015 година " Обектът би трябвало да бъде възобновен като част от урбанистичния комплекс на НДК и градинката. Този комплекс – урбанистичен, а освен паметника, е шедьовър на соц. модернизма. Мемориалните стени, на чието място е повдигнат и които помня от детството си като тъмно и тъжно място, могат да намерят ново по-достойно място в града. Мащабът на това мислене няма да се повтори в България, за положително, и това е различен аргумент да се възвърне. "
Демонтирането му не съставлява " бъдеще ". През годините след 1989 година се родиха голям брой планове, които премислят мястото на обекта в София – все не им обръщат внимание... За разлика от Бузлуджа, този монумент има явен референт – българската държавност, въпреки и забелязана от гледната точка на противоречив исторически интервал. Който желае да го няма този монумент има проблем изобщо с това, че има травматично минало. Но предишното няма по какъв начин да изчезне, нито някой в миналото ще възвърне пропиляните години. "
Градовете не са музеи
Теодор Караколев, студент по изкуствознание, съосновател на самодейността " Български архитектурен модернизъм " и едноименната пътуваща галерия: " Паметникът " 1300 години България " не би могъл да съществува независимо - като концепция е умислен като обвързван с цялата конструкция на площада към НДК. Безспорно той е едно забавно произведение на изкуството. Градовете обаче не могат да се преглеждат единствено като музеи. Паметниците съществуват, защото желаят да предадат някаква нематериална памет. Ако този обект - без значение по какви аргументи - е изгубил тази си функционалност и не може да съобщи нематериалната памет и обръщение, то няма смисъл той да продължи да съществува. Не е съответно да пълним градовете си с обекти, които даже да са забавно изкуство, в действителност носят само отрицателни страсти на жителите на града. А съгласно мен паметникът изцяло е изгубил своята функционалност да предава загатна за богатата многовековна история на България. "
© Цветелина Белутова, Капитал
Много по-добър тримерен резултат би се постигнал посредством вкопаване
счита арх. Любинка Стоилова, експерт по модернизма и дълготраен специалист към общинското сдружение " Стара София ", отговарящо за културното завещание. " Паметникът би следвало да се резервира и укрепи като очевидец за времето на неговото основаване и на посттоталитарния преход. В днешния си оглозган тип той е доста по-интересен притежател на многопластови смисли, в сравнение с оригиналът. Неговото опазване би било по-ярък знак за приемливост, в сравнение с голям брой вербални заявления за това. Средствата за ремонт и преместване на остатъците от паметника, както и за обезопасяване/заличаване на следите на място, биха били задоволително за консервиране на съществуващото състояние. "
След демонтажа арх. Стоилова чака частите да се реалокират в музей. Но " доста по-добър тримерен резултат би се постигнал посредством вкопаване, в сравнение с посредством извисяване на всевъзможни новоизградени детайли. Алтернатива би било да се свържат възобновените плочи с имената на починалите през войните в единна мемориална конструкция с параклиса и момериала на жертвите на тоталитаризма като се осмисли и съществуващото по-ниско равнище към паметника " 1300 години България ".
Повторни митинги на Съюза на художниците, петиция и жители, които за малко блокираха кръстовище край НДК този вторник се изправиха против отзиви като това на културолога от СУ проф. Александър Кьосев отпреди време - " Този монумент ме наскърбява ". Междувременно български и задгранични архитекти показаха неговата изключителност. Шест от осем професионални отзиви в анкетата считат, че демонтажът е неточност, само че множеството са съгласни, че " преместването " му е еднакво на заличаване.
Демонтажът е срамежлив синоним на утвърден вандализъм
" Това е едно от пропагандните средства на революциите. Абсолютно е враждебно за цялата ни нежна просвета да се демонтира, с това единствено ще се удостовери, че мислим с концепциите на соца – " ний старий свят ще разрушим ", след което се строи нещо не по-малко гадно. Всякаква форма на демонтажа рикошира върху всички останали художници – лишават се от независимост, чустват се застрашени от националните, пардон, взимащите решение маси, отхвърля се крилатото " ars longa, vita brevis ". Паметниците принадлежат на времето, в което са направени, а то е изживяно без значение от оценката му при идващите генерации. Паметниците припомнят какво е било със знак плюс, само че и със знак минус. Този монумент е осъществен като част от модернизацията на града, доста от нейните резултати употребяваме без да се сещаме. " - Яра Бубнова, куратор, заместник-директор на Националната изложба, съосновател на Института за модерно изкуство.
Според Бубнова " 1300 години България " би трябвало да се консервира на мястото си с образен и текстови акомпанимент, който го контекстуализира. Това би трябвало да стане с конкурс и концесия. " България едва ли ще има късмет за сходни огромни художествени решения в обозримо бъдеще. "
Каква е разликата сред общината и Киро Японеца?
" Против събарянето сме. Всички причини към този момент са казани - ансамбъл; памет; не може да се събори единствено тъй като на някого не му харесва; това, че в миналото са разрушени паметни плочи, не значи, че този акт би трябвало да се повтори и в този момент и т.н, и т.н Не сме съгласни единствено с " патриотичните " причини за запазването му - той от дълго време не е монумент на българската история (и е противоречиво до каква степен в миналото е бил). " - WhATA, архитекти, създатели на блога Whata.org.
Според тях бъдещето на " 1300 години България " след демонтажа е... " Никакво. Той е от тези монументи, които са непреодолимо свързани с мястото си и с близките здания. Не може да бъде изместен на друго място. А и е демонстрация на естетическа неначетеност да се счита, че могат да се отделят елементи от него - металните пластики - и да се експонират настрана. Отделно, каква е разликата сред Столична община, която остави тази своя благосъстоятелност да се саморазруши и Киро Японеца, който направи същото с Двойната къща на бул. Левски примерно? "
" Остане ли - разновидности доста. От това да се реставрира, през това да се консервира както си е в този момент и да ни припомня за времето си с всичките му " възторзи " и провали, до това да се направиистински конкурс за бъдещето му дружно с възобновяване на паметните войнишки плочи ", считат WhATA.
Паметникът няма да изчезне, както не изчезна и Мавзолеят
Мария Василева, куратор и член на ИСИ: Премахването на монументи е примитивна реваншистка реакция, която няма нищо общо с цивилизованото отношение към историята и същинското предпочитание да я съхраним, с цел да се поучим от нея. Оставянето на който и да монумент да стигне до съсипия и това да се употребява като предлог за унищожаването му приказва още по-лошо за нашите културни привички. В този случай властта употребява всевъзможни унизителни способи, като опълчи един паметник на друг; професионалното мнение на това на " хората " и по този начин показва, че нищо няма да я спре да направи това, което си е наумила. Този тоталитарен метод припомня най-мрачните времена от близкото минало. Но паметникът няма да изчезне толкоз елементарно. Както не изчезна и Мавзолеят. Историята за него ще остане като мръсно леке върху лъскавата физиономия на ръководещите.
Паметникът има потребност единствено от малко време,
считат архитектите от съдружие " Трансформатори ", основатели на самодейността Memoreality, въодушевена от паметника. " Какъвто и ремонт - повсеместен, или единствено непълен - на скулптурите- както е упоменато в решението на СОС от 18.12.2014 година ще бъде равноценен на дефинитивно разрушение на една художествена комбинация, част от целия комплекс НДК, значима част освен това. Национален замък на културата и парковото пространство към него са част от културен маршрут на Съвета на Европа(Който България ръководи следващата година - бел. ред.).
© Веселин Николов
Това, което желаеме е още малко време за паметника - години, през които да бъде отворен за гости, експозиции, пърформанси, обвързани със актуалната история на България, тъй че да може да бъде оценен по достолепие като един в действителност дразнещ, безсънен мемориал. И споменаван с доста повече от " голотата " и " грозотата " на структурата си сега. Наистина е належащо време, с цел да бъде преоценен като монумент.Ако бъде демонтиран, там безусловно ще остане дупка. Няма никакви индикации, че ще бъде още веднъж инсталиран някъде, както няма и че ще бъде възобновен в действителност военния мемориал - и за двата паметника Столична община действително доста дипломатично излиза от ангажимент за създаване. Протестът ни е и против опълчването на двата паметника. Реално с плануваните средства за ремонт (поне упоменатите 70 000 лева.) - общината може да отвори и освети тази " архитектурна структура " и да разполага с още един забавен културен актив в пространството на НДК. "
Паметникът към този момент не съществува, дебатите са непотребни,
счита художникът Петко Дурмана, създател на известната група " Публично изкуство в България " във " Facebook ". " Паметникът " 1300 години България " на процедура към този момент не съществува не поради някакви естетически или политически аргументи, а поради извънредно некачественото му строителство. На процедура той не може да бъде възобновен, рисков е и Столична община е взела най-хубавото решение за него, да го демонтира и да възвърне на негово място съществувалият преди този момент войнишки монумент. Дебатите за естетическата му стойност и ролята му към този момент са изцяло непотребни, а повода за тях е извънредно мощното политизиране на тематиката. Като създател мнението ми за паметника е, че композицията е безредна, мястото неуместно, смесени са по несполучлив метод архитектурен и образен монументализъм (така нареченият от създателите му синтез), а главната причина за отношението на жителите към него е това, че погрешно е извърнат на север и основава злокобно чувство с хвърлената си сянка върху минувачите, които по този начин виждат единствено силуетите на фигурите в контражур. "
Мащабът на това мислене няма да се повтори, за положително, и това е различен аргумент да се възвърне
Така счита художникът Лъчезар Бояджиев, създател на доста намеси в актуалното обществено пространство, член на ИСИ и на Експертно-художествения съвет за монументи към Столична община, работещ от 2015 година " Обектът би трябвало да бъде възобновен като част от урбанистичния комплекс на НДК и градинката. Този комплекс – урбанистичен, а освен паметника, е шедьовър на соц. модернизма. Мемориалните стени, на чието място е повдигнат и които помня от детството си като тъмно и тъжно място, могат да намерят ново по-достойно място в града. Мащабът на това мислене няма да се повтори в България, за положително, и това е различен аргумент да се възвърне. "
Демонтирането му не съставлява " бъдеще ". През годините след 1989 година се родиха голям брой планове, които премислят мястото на обекта в София – все не им обръщат внимание... За разлика от Бузлуджа, този монумент има явен референт – българската държавност, въпреки и забелязана от гледната точка на противоречив исторически интервал. Който желае да го няма този монумент има проблем изобщо с това, че има травматично минало. Но предишното няма по какъв начин да изчезне, нито някой в миналото ще възвърне пропиляните години. "
Градовете не са музеи
Теодор Караколев, студент по изкуствознание, съосновател на самодейността " Български архитектурен модернизъм " и едноименната пътуваща галерия: " Паметникът " 1300 години България " не би могъл да съществува независимо - като концепция е умислен като обвързван с цялата конструкция на площада към НДК. Безспорно той е едно забавно произведение на изкуството. Градовете обаче не могат да се преглеждат единствено като музеи. Паметниците съществуват, защото желаят да предадат някаква нематериална памет. Ако този обект - без значение по какви аргументи - е изгубил тази си функционалност и не може да съобщи нематериалната памет и обръщение, то няма смисъл той да продължи да съществува. Не е съответно да пълним градовете си с обекти, които даже да са забавно изкуство, в действителност носят само отрицателни страсти на жителите на града. А съгласно мен паметникът изцяло е изгубил своята функционалност да предава загатна за богатата многовековна история на България. "
© Цветелина Белутова, Капитал
Много по-добър тримерен резултат би се постигнал посредством вкопаване
счита арх. Любинка Стоилова, експерт по модернизма и дълготраен специалист към общинското сдружение " Стара София ", отговарящо за културното завещание. " Паметникът би следвало да се резервира и укрепи като очевидец за времето на неговото основаване и на посттоталитарния преход. В днешния си оглозган тип той е доста по-интересен притежател на многопластови смисли, в сравнение с оригиналът. Неговото опазване би било по-ярък знак за приемливост, в сравнение с голям брой вербални заявления за това. Средствата за ремонт и преместване на остатъците от паметника, както и за обезопасяване/заличаване на следите на място, биха били задоволително за консервиране на съществуващото състояние. "
След демонтажа арх. Стоилова чака частите да се реалокират в музей. Но " доста по-добър тримерен резултат би се постигнал посредством вкопаване, в сравнение с посредством извисяване на всевъзможни новоизградени детайли. Алтернатива би било да се свържат възобновените плочи с имената на починалите през войните в единна мемориална конструкция с параклиса и момериала на жертвите на тоталитаризма като се осмисли и съществуващото по-ниско равнище към паметника " 1300 години България ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ