Субсидирането на БНР беше водеща тема в първия ден от изслушванията за шеф на медиата
Приключи първия ден от чуванията за общоприет шеф на Българското национално радио. Пред членовете на Съвета за електронни медии своите концепции показаха трима от шестимата претенденти за поста - Жени Гаджалова, Антон Митов и Андон Балтаков. Една от водещите тематики беше финансирането на публичната медиа, а друга - по-активното наличието на радиото в интернет.
Първият претендент Жени Гаджалова уточни нуждата от увеличение на дотацията на БНР. Въпреки това тя изрази убеденост, че ще се оправи с финансовия недостиг и ще усили бюджета на публичната медиа. Гаджалова, която е някогашен основен счетоводител на радиото от 2001 до 2009 година по време на ръководството на Поля Станчева, посочи, че никой от другите претенденти не разполага с нейния опит с ръководството на бюджета. По нейни думи, до момента в който тя е отговаряла за финансите в БНР, тогавашният недостиг е бил преодолян и постоянно са били налични средства за в допълнение материално обезпечаване.
© Цветелина Белутова
Членовете на Съвет за електронни медии по време на чуването.
Гаджалова би се борила за отпадането на изчисляването на дотацията на БНР въз основата на час стратегия. Тя изрази подготвеност да се погрижи за превъзмогването на разликата сред заплащането във възнагражденията на националните и районните стратегии. Посочи и нуждата от развиването на кросмедийни планове, като даде за образец " Полет над нощта ", в който БНР си сътрудничеше с Българската национална телевизия. Според Гаджалова БНР би трябвало да работи и като транспортно радио, а също " би трябвало да се открие нова радиостанция за междинна България ", разположена във Велико Търново или Плевен.
Според втория претендент за поста Антон Митов , който сега краткотрайно извършва длъжността общоприет шеф на БНР, публичната медиа никога не би трябвало да се комерсиализира. Затова би трябвало да се продължат договарянията за увеличението на нейния бюджет, само че той няколко пъти акцентира, че едно вероятно нарастване би могло да бъде осъществено едвам през 2021 година Според него радиото би трябвало да се финансира с % от Брутният вътрешен продукт, като в това време се резервира опцията за спонсорства и доходи от реклама.
" Воюването вътре в системата на БНР е най-голямата неточност през последните години ", сподели Митев и означи, че в последните 3 месеца, откогато краткотрайно ръководи радиото, е съумял да понижи " напрежението сред враждуващите групи ", което " унищожава идеята на БНР ".
© Цветелина Белутова
Антон Митов
Според Митов, който работи в БНР от 1977 година,а от 2016 година е шеф на архива, радиото би трябвало да участва по-активно в интернет. Радио " София " би трябвало да разшири аудиторията си и да е ориентирано към проблемите на хората, които живеят в столицата и покрайнините й, а радио " България " да се излъчва напълно онлайн, " тъй като това е единственият метод да се слуша в целия свят на всевъзможни езици. " Радио " Бинар " би трябвало да се отдели изцяло от радио " София ", под чиято шапка се намира сега, и би трябвало да продължи да се развива като медиа за младежка публика, а за неговото развиване да бъдат вложени повече средства.
Митов би обърнал повече внимание на детския уебсайт на БНР и би разкрил гореща линия за подаване на анонимни сигнали от чиновниците. По негови думи сега стратегия " Хоризонт " и стратегия " Христо Ботев " се дублират значително като наличие, те би трябвало изрично да се разграничат и да имат разнообразни профили. Докато " Хоризонт " е " лицето на БНР ", в програмата на " Христо Ботев " би трябвало да се акцентира на полемики. Митов счита, че не е нужно по " Христо Ботев " да върви утринен блок, а радиотеатърът би трябвало да се възвърне.
Членовете на Съвет за електронни медии показаха концепцията на Андон Балтаков като най-впечатляваща, макар че на претендента не му бяха спестени и мнения, че ще му бъде изключително мъчно при нейната реализация. Според него финансирането на БНР би трябвало да идва от държавния бюджет - от Брутният вътрешен продукт, или от данъчни доходи. В същото време то би трябвало да бъде лимитирано посредством минимални и оптимални граници.
© Надежда Чипева
Андон Балтаков
Балтаков акцентира, че финансирането на публичните медии в света става все по-неустойчиво, а радиопазарът в България не пораства. Сред главните проблеми на БНР съгласно него е незадоволителното замесване на младата публика. По думите му бъдещето на публичната медиа е в цифровото пространство. Той акцентира и на нуждата от работа в посока на музикалната стратегия в ефира на БНР.
Балтаков, който през годините е работил за БНР, Си Ен Ен и " Асошиейтед прес ", би работил за сензитивно увеличение на личните доходи на БНР. Той съобщи, че те могат да доближат до 5 млн. лева до 2022 година В същото време съгласно него радиото не би трябвало " прекомерно нападателно " да навлиза в рекламния пазар, тъй като от това публичната му функционалност би потърпевша.
" Не е неприятно да се вкарат и някои търговски практики при ръководството на радиото - методът, по който се ръководят човешките запаси, финансите ", сподели той. Балтаков счита, че радиото се нуждае от цифрови артикули - наличие за мобилни устройства, основаване на стрийминг артикули и подкастове. Радио " България " би трябвало да е ориентирано както към българите в чужбина, по този начин и към чужденците, които посещават страната.
" Кога за последно сте имали алъш-вериш с държавна администрация. Концепцията ви е съвършена, само че наподобява като че ли сме на друго летище, в друга страна ", разяснява Бетина Жотева, която не скри, че е впечатлена от концепцията на Балтаков. " Описали сте съвършения хибрид сред свободна публицистика и пазарно-ориентиран мениджмънт. Това е, да не кажа, неизпълнимо, само че доста мъчно. БНР е държавна институция ", акцентира тя.
Утре пред членовете на Съвет за електронни медии своите концепции ще показват останалите трима претенденти за поста: Митко Димитров, Даниела Манолова и Александър Велев. Новият общоприет шеф на БНР ще бъде определен на 22 януари.
Първият претендент Жени Гаджалова уточни нуждата от увеличение на дотацията на БНР. Въпреки това тя изрази убеденост, че ще се оправи с финансовия недостиг и ще усили бюджета на публичната медиа. Гаджалова, която е някогашен основен счетоводител на радиото от 2001 до 2009 година по време на ръководството на Поля Станчева, посочи, че никой от другите претенденти не разполага с нейния опит с ръководството на бюджета. По нейни думи, до момента в който тя е отговаряла за финансите в БНР, тогавашният недостиг е бил преодолян и постоянно са били налични средства за в допълнение материално обезпечаване.
© Цветелина Белутова
Членовете на Съвет за електронни медии по време на чуването.
Гаджалова би се борила за отпадането на изчисляването на дотацията на БНР въз основата на час стратегия. Тя изрази подготвеност да се погрижи за превъзмогването на разликата сред заплащането във възнагражденията на националните и районните стратегии. Посочи и нуждата от развиването на кросмедийни планове, като даде за образец " Полет над нощта ", в който БНР си сътрудничеше с Българската национална телевизия. Според Гаджалова БНР би трябвало да работи и като транспортно радио, а също " би трябвало да се открие нова радиостанция за междинна България ", разположена във Велико Търново или Плевен.
Според втория претендент за поста Антон Митов , който сега краткотрайно извършва длъжността общоприет шеф на БНР, публичната медиа никога не би трябвало да се комерсиализира. Затова би трябвало да се продължат договарянията за увеличението на нейния бюджет, само че той няколко пъти акцентира, че едно вероятно нарастване би могло да бъде осъществено едвам през 2021 година Според него радиото би трябвало да се финансира с % от Брутният вътрешен продукт, като в това време се резервира опцията за спонсорства и доходи от реклама.
" Воюването вътре в системата на БНР е най-голямата неточност през последните години ", сподели Митев и означи, че в последните 3 месеца, откогато краткотрайно ръководи радиото, е съумял да понижи " напрежението сред враждуващите групи ", което " унищожава идеята на БНР ".
© Цветелина Белутова
Антон Митов
Според Митов, който работи в БНР от 1977 година,а от 2016 година е шеф на архива, радиото би трябвало да участва по-активно в интернет. Радио " София " би трябвало да разшири аудиторията си и да е ориентирано към проблемите на хората, които живеят в столицата и покрайнините й, а радио " България " да се излъчва напълно онлайн, " тъй като това е единственият метод да се слуша в целия свят на всевъзможни езици. " Радио " Бинар " би трябвало да се отдели изцяло от радио " София ", под чиято шапка се намира сега, и би трябвало да продължи да се развива като медиа за младежка публика, а за неговото развиване да бъдат вложени повече средства.
Митов би обърнал повече внимание на детския уебсайт на БНР и би разкрил гореща линия за подаване на анонимни сигнали от чиновниците. По негови думи сега стратегия " Хоризонт " и стратегия " Христо Ботев " се дублират значително като наличие, те би трябвало изрично да се разграничат и да имат разнообразни профили. Докато " Хоризонт " е " лицето на БНР ", в програмата на " Христо Ботев " би трябвало да се акцентира на полемики. Митов счита, че не е нужно по " Христо Ботев " да върви утринен блок, а радиотеатърът би трябвало да се възвърне.
Членовете на Съвет за електронни медии показаха концепцията на Андон Балтаков като най-впечатляваща, макар че на претендента не му бяха спестени и мнения, че ще му бъде изключително мъчно при нейната реализация. Според него финансирането на БНР би трябвало да идва от държавния бюджет - от Брутният вътрешен продукт, или от данъчни доходи. В същото време то би трябвало да бъде лимитирано посредством минимални и оптимални граници.
© Надежда Чипева
Андон Балтаков
Балтаков акцентира, че финансирането на публичните медии в света става все по-неустойчиво, а радиопазарът в България не пораства. Сред главните проблеми на БНР съгласно него е незадоволителното замесване на младата публика. По думите му бъдещето на публичната медиа е в цифровото пространство. Той акцентира и на нуждата от работа в посока на музикалната стратегия в ефира на БНР.
Балтаков, който през годините е работил за БНР, Си Ен Ен и " Асошиейтед прес ", би работил за сензитивно увеличение на личните доходи на БНР. Той съобщи, че те могат да доближат до 5 млн. лева до 2022 година В същото време съгласно него радиото не би трябвало " прекомерно нападателно " да навлиза в рекламния пазар, тъй като от това публичната му функционалност би потърпевша.
" Не е неприятно да се вкарат и някои търговски практики при ръководството на радиото - методът, по който се ръководят човешките запаси, финансите ", сподели той. Балтаков счита, че радиото се нуждае от цифрови артикули - наличие за мобилни устройства, основаване на стрийминг артикули и подкастове. Радио " България " би трябвало да е ориентирано както към българите в чужбина, по този начин и към чужденците, които посещават страната.
" Кога за последно сте имали алъш-вериш с държавна администрация. Концепцията ви е съвършена, само че наподобява като че ли сме на друго летище, в друга страна ", разяснява Бетина Жотева, която не скри, че е впечатлена от концепцията на Балтаков. " Описали сте съвършения хибрид сред свободна публицистика и пазарно-ориентиран мениджмънт. Това е, да не кажа, неизпълнимо, само че доста мъчно. БНР е държавна институция ", акцентира тя.
Утре пред членовете на Съвет за електронни медии своите концепции ще показват останалите трима претенденти за поста: Митко Димитров, Даниела Манолова и Александър Велев. Новият общоприет шеф на БНР ще бъде определен на 22 януари.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ