Приживе известният български журналист, публицист, дисидент, майстор на изящното слово

Приживе известният български публицист, журналист, отстъпник, занаятчия на изящното слово и интелектуалец, написа в ръководения от него вестник „ Дума” тези незабравими думи за Българския преподавател. Днес, на първия образователен ден в България, ги припомняме, заради непрходното им значение. И с мъка от статистиката, сочеща, че образованието и знанието неса това, което бяха като полезност за мнозина наши сънародници.



"Не за знамето, не за химна, не за герба.
Шапки долу!
Не за президента, не за министрите, не за Народното събрание.
Шапки долу!
Не за партиите, не за синдикатите, не за клубовете.
Шапки долу!
Не за армията, не за полицията, не за баретите.
Шапки долу!
Не за банките, не за компаниите, не за бизнеса.
Шапки долу!
Не за репресираните, не за реститутките, не за ликвидаторите.
Шапки долу!
Не за медиите, не за църквата, не за сектите.
Шапки долу!
Не за футбола, не за рока, не за модата.
Шапки долу!
Не за Европа, не за НАТО, не за Общността.

Шапки долу!
Не за $, не за марката, не за лирата.
Шапки долу!
Не за нас, не за тях, не за другите.
Шапки долу!
За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ. За страдалеца. За индивида, който основава индивиди.
Шапки долу!
За създателя на познания. За оня, който учи България да чете, да мисли, да търси. За нашия баща Песталоци.
Шапки долу!
За най-щедрия измежду хората. И за един от най-бедните. За раздаващия себе си без компенсация.
Шапки долу!
За носителя и пазителя на духа. За великия прислужник на народа. За единствения магьосник всред нас.
Шапки долу!
За същинския родител на децата ни. За гладния, който ги храни. За положителния, невидял положително от никого.
Шапки долу!
За будителя без икона. За сътрудника на Славейков и Ботев. За постоянно разпънатия сред дълга и потребността.
Шапки долу!
За патриота и общественика, притиснат от обществения кръст. Незачетен от тези, които е учил. Забравен и гонен от политици и кметове.
Шапки долу!
За този непретенциозен, само че огромен човек, без който сме немислими. Без който България би осиротяла. И би не запомнила словото, което я въздига.
Шапки долу!

И реверанс. БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ е нашата вяра. Не различен, а той ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, само че той ще остане, с цел да ни пази. Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото. Като хора, като общество, като страна. Да го нахраним и облечем по-добре от другите. Да го спасим от дребните грижи. Болката му да стане и наша. Празникът и цветята, които го чакат на 24 май, са най-малкото, което можем да му дадем. Дължим му доста повече, в случай че желаеме да сме обективни. Дължим му себе си и не трябва да го залъгваме единствено с почести ".