Внимание: Червен флаг над Нагорни Карабах
Прието е положението на морето – дали то е безвредно, или влизането в него крие някакви опасности – да бъде обозначавано с флагова сигнализация. Зеленият байрак е знак за изцяло умерено море, жълтият ни предизвестява да сме с нараснало внимание, а аленият не разрешава да влизаме – морето е прекомерно бурно и непредсказуемо, и може да ни отвлече. Тази видимо елементарна цветова система годишно избавя стотици милиони човешки животи. А в случай че можехме да я внедрим за сигнализацията и на още едно, по-специфично море – това на интернационалните връзки?
Днес те са пренаситени с толкоз доста неустановеност и тлеещи спорове, че евентуално зелените знамена биха били необичайност, а над множеството райони по света биха се веели най-вече жълти. А къде биха били алените – сигнал за толкоз плевел спор, с капацитет да ни повлече към международна война и злополука за цялото човечество? В Украйна, Близкия изток, Тайван – най-вероятно. За тях се сещаме незабавно, тъй като там рисковите безредици се виждат ясно. Предупредителен червен байрак обаче би бил нужен и на още едно, постоянно подценявано, място – в Нагорни Карабах.
Защо? Малко предистория
Нагорни Карабах е район, който нормално не е във фокуса на публичното внимание. Въпреки че евентуално би трябвало – тъй като смисъла му става все по-ключово. Той се намира в Кавказ, обитаем е с арменци още от Античността, само че през вековете е владян от разнообразни сили, а от началото на XIX век е част от съветската империя. През XX век Нагорни Карабах влиза в състава на Съветския съюз като част от една от неговите републики – Закавказката, тогава включваща в себе си Азербайджан, Армения и Грузия. А откакто трите образуват самостоятелни руски републики в границите на Съюз на съветските социалистически републики, той попада като самостоятелна област в рамките на Азербайджан, която пък има териториални искания към него от позицията на приемник на наследството на персийската империя, властвала над района в предишното.
Пришиването по политически план на региона към Азербайджан, вместо към Армения, предизвика пагубни последствия. Още от края на 80-те, в последните години от съществуването на Съветския съюз, недоволството ескалира. Започвайки от петиция с искане за присъединение на Нагорни Карабах към тогавашната Арменска руска социалистическа република през 1987 година и от обособени случаи на стълкновения, спорът се разраства до дългогодишна кървава война. След разпада на Съюз на съветските социалистически републики и отделянето на неговите републики като самостоятелни страни, Нагорни Карабах остава автономност в рамките на Азербайджан. Областта се самообявява за обособена страна (Нагорно-Карабахска република), само че остава непризната от множеството страни, като се изключи също непризнатите Абхазия, Приднестровие и Южна Осетия. Военният спор продължава от 1988 до 1994 година с победа за Армения, като се счита, че е взел към 30 хиляди жертви (общо от арменска и азерска страна).
Но с неговото привършване, уредено със съглашение сред Армения, Азербайджан и непризнатия Нагорни Карабах през 1994 година, напрежението не угасва дефинитивно, а единствено краткотрайно притихва. И през последните години то припламва от време на време и все по-често. За малко спорът се задейства през 2016 година, а след това и с нова война през есента на 2020 година, траяла месец и половина, взимайки нови почти 11 хиляди жертви (общо от арменска и азерска страна). Новият стадий на войната донесе победа за Азербайджан, която си възвърна контрола над редица територии. И смъкна за малко държавното управление в Армения, откакто министър председателят Никол Пашинян подаде оставка под натиска на митинги, предизвикани от военното проваляне на страната, а след това се завърна още веднъж на власт, печелейки предварителните парламентарни избори.
Още случаи на взаимни арменско-азерски обстрели с жертви има три пъти общо през 2021 и 2022 година А това е подъл спор, освен тъй като тлее, забранен от дълги години и освен тъй като при всяка негова нова активация враждуващите страни взаимно се упрекват кой е почнал пръв. Но най-много поради това кой коя от тези враждуващи страни поддържа.
Географски видяно, Нагорни Карабах е планински и без изход на море, само че външнополитически там има доста подли скрити течения
Инвазията на Русия от февруари, дружно със страховете за това дали тя ще нанесе умишлен нуклеарен удар или, че военните дейности може да провокират случай в АЕЦ, фиксират погледите на интернационалната общественост в Украйна. Военните маневри на Китай към Тайван и създалото се по този мотив напрежение, близкоизточните и други спорове също обострят бдителността ни. Всички те предизвикат към размисъл дали тъкмо от един от тях не може да последва пагубна за човечеството Трета международна война. Но и във всички тях „ рисковите безредици “ са ясно забележими и „ посоките на теченията “ са релативно ясно обрисувани.
В Нагорни Карабах обаче, въпреки да няма географски изход на море, съществуват подли „ подводни течения “ и „ скрити ями “, поради които предупредителният червен байрак е мощно належащ. В противоборството на Армения против Азербайджан да вземем за пример Русия е на страната на Армения, а Турция – на Азербайджан. Но на страната на Азербайджан е и Иран (иначе считан за по-близък до Русия) – състезател, който не е за подценяване освен като значим енергиен фактор, само че и тъй като създава лична нуклеарна стратегия. А на страната на Армения пък, в контраст със своя натовски съдружник Турция, са Съединените щати. Като част от тим „ Армения “ в този случай Съединени американски щати попадат в общ лагер с Русия, с която другояче са във омраза. Щатите разгневиха обичайния си сътрудник Турция, обвинявайки го гласно за осъществения преди век геноцид над арменците. Китай също се интересува от протичащото се в Азия. Дали Азербайджан пробва да вземе превес над Армения, като се възползва, до момента в който съюзничката ѝ Русия е фокусирана върху личните си желания в Украйна? Или пък Русия употребява подопечната си Армения против газовия съперник Азербайджан? Или и двете?
Блоковете на враждуващите лагери са нестабилни и са се преподредили в странни групи в спор, в който предвидимост няма. И в който огънят може да избухне във всеки миг, без да е ясно самичък ли се е възпламенил, или някой преднамерено го припалва. Или и двете...
Факторът „ Близост “
Освен всичко, изброено дотук, има още един фактор, който предизвика да развеем байрак за предизвестие – близостта на още една война до нас. Макар че и Армения, и Азербайджан географски се намират в Азия, на културологично и цивилизационно равнище те са възприемани по-скоро като принадлежащи на европейския свят. И са и членки на Съвета на Европа. След войната в Украйна (тоест война в Европа), още една, този път на прага ѝ, и също толкоз непредсказуема, е сериозна заплаха. При това арменската общественост е една от най-големите малцинствени общности у нас, затова спорът визира директно и хиляди български жители. А пък другата страна в спора – Азербайджан, е значим различен снабдител на газ за доста страни, в това число за нас.
Една видимо елементарна цветна система ни предизвестява какво е положението на морето и годишно избавя стотици милиони човешки животи. Ако можеше да внедрим сходна и с цел да се предизвестяваме за положението на интернационалните връзки, и с един червен байрак да се предпазваме от войните, би било хубаво. Но най-малко към този момент това наподобява сложна задача.
Днес те са пренаситени с толкоз доста неустановеност и тлеещи спорове, че евентуално зелените знамена биха били необичайност, а над множеството райони по света биха се веели най-вече жълти. А къде биха били алените – сигнал за толкоз плевел спор, с капацитет да ни повлече към международна война и злополука за цялото човечество? В Украйна, Близкия изток, Тайван – най-вероятно. За тях се сещаме незабавно, тъй като там рисковите безредици се виждат ясно. Предупредителен червен байрак обаче би бил нужен и на още едно, постоянно подценявано, място – в Нагорни Карабах.
Защо? Малко предистория
Нагорни Карабах е район, който нормално не е във фокуса на публичното внимание. Въпреки че евентуално би трябвало – тъй като смисъла му става все по-ключово. Той се намира в Кавказ, обитаем е с арменци още от Античността, само че през вековете е владян от разнообразни сили, а от началото на XIX век е част от съветската империя. През XX век Нагорни Карабах влиза в състава на Съветския съюз като част от една от неговите републики – Закавказката, тогава включваща в себе си Азербайджан, Армения и Грузия. А откакто трите образуват самостоятелни руски републики в границите на Съюз на съветските социалистически републики, той попада като самостоятелна област в рамките на Азербайджан, която пък има териториални искания към него от позицията на приемник на наследството на персийската империя, властвала над района в предишното.
Пришиването по политически план на региона към Азербайджан, вместо към Армения, предизвика пагубни последствия. Още от края на 80-те, в последните години от съществуването на Съветския съюз, недоволството ескалира. Започвайки от петиция с искане за присъединение на Нагорни Карабах към тогавашната Арменска руска социалистическа република през 1987 година и от обособени случаи на стълкновения, спорът се разраства до дългогодишна кървава война. След разпада на Съюз на съветските социалистически републики и отделянето на неговите републики като самостоятелни страни, Нагорни Карабах остава автономност в рамките на Азербайджан. Областта се самообявява за обособена страна (Нагорно-Карабахска република), само че остава непризната от множеството страни, като се изключи също непризнатите Абхазия, Приднестровие и Южна Осетия. Военният спор продължава от 1988 до 1994 година с победа за Армения, като се счита, че е взел към 30 хиляди жертви (общо от арменска и азерска страна).
Но с неговото привършване, уредено със съглашение сред Армения, Азербайджан и непризнатия Нагорни Карабах през 1994 година, напрежението не угасва дефинитивно, а единствено краткотрайно притихва. И през последните години то припламва от време на време и все по-често. За малко спорът се задейства през 2016 година, а след това и с нова война през есента на 2020 година, траяла месец и половина, взимайки нови почти 11 хиляди жертви (общо от арменска и азерска страна). Новият стадий на войната донесе победа за Азербайджан, която си възвърна контрола над редица територии. И смъкна за малко държавното управление в Армения, откакто министър председателят Никол Пашинян подаде оставка под натиска на митинги, предизвикани от военното проваляне на страната, а след това се завърна още веднъж на власт, печелейки предварителните парламентарни избори.
Още случаи на взаимни арменско-азерски обстрели с жертви има три пъти общо през 2021 и 2022 година А това е подъл спор, освен тъй като тлее, забранен от дълги години и освен тъй като при всяка негова нова активация враждуващите страни взаимно се упрекват кой е почнал пръв. Но най-много поради това кой коя от тези враждуващи страни поддържа.
Географски видяно, Нагорни Карабах е планински и без изход на море, само че външнополитически там има доста подли скрити течения
Инвазията на Русия от февруари, дружно със страховете за това дали тя ще нанесе умишлен нуклеарен удар или, че военните дейности може да провокират случай в АЕЦ, фиксират погледите на интернационалната общественост в Украйна. Военните маневри на Китай към Тайван и създалото се по този мотив напрежение, близкоизточните и други спорове също обострят бдителността ни. Всички те предизвикат към размисъл дали тъкмо от един от тях не може да последва пагубна за човечеството Трета международна война. Но и във всички тях „ рисковите безредици “ са ясно забележими и „ посоките на теченията “ са релативно ясно обрисувани.
В Нагорни Карабах обаче, въпреки да няма географски изход на море, съществуват подли „ подводни течения “ и „ скрити ями “, поради които предупредителният червен байрак е мощно належащ. В противоборството на Армения против Азербайджан да вземем за пример Русия е на страната на Армения, а Турция – на Азербайджан. Но на страната на Азербайджан е и Иран (иначе считан за по-близък до Русия) – състезател, който не е за подценяване освен като значим енергиен фактор, само че и тъй като създава лична нуклеарна стратегия. А на страната на Армения пък, в контраст със своя натовски съдружник Турция, са Съединените щати. Като част от тим „ Армения “ в този случай Съединени американски щати попадат в общ лагер с Русия, с която другояче са във омраза. Щатите разгневиха обичайния си сътрудник Турция, обвинявайки го гласно за осъществения преди век геноцид над арменците. Китай също се интересува от протичащото се в Азия. Дали Азербайджан пробва да вземе превес над Армения, като се възползва, до момента в който съюзничката ѝ Русия е фокусирана върху личните си желания в Украйна? Или пък Русия употребява подопечната си Армения против газовия съперник Азербайджан? Или и двете?
Блоковете на враждуващите лагери са нестабилни и са се преподредили в странни групи в спор, в който предвидимост няма. И в който огънят може да избухне във всеки миг, без да е ясно самичък ли се е възпламенил, или някой преднамерено го припалва. Или и двете...
Факторът „ Близост “
Освен всичко, изброено дотук, има още един фактор, който предизвика да развеем байрак за предизвестие – близостта на още една война до нас. Макар че и Армения, и Азербайджан географски се намират в Азия, на културологично и цивилизационно равнище те са възприемани по-скоро като принадлежащи на европейския свят. И са и членки на Съвета на Европа. След войната в Украйна (тоест война в Европа), още една, този път на прага ѝ, и също толкоз непредсказуема, е сериозна заплаха. При това арменската общественост е една от най-големите малцинствени общности у нас, затова спорът визира директно и хиляди български жители. А пък другата страна в спора – Азербайджан, е значим различен снабдител на газ за доста страни, в това число за нас.
Една видимо елементарна цветна система ни предизвестява какво е положението на морето и годишно избавя стотици милиони човешки животи. Ако можеше да внедрим сходна и с цел да се предизвестяваме за положението на интернационалните връзки, и с един червен байрак да се предпазваме от войните, би било хубаво. Но най-малко към този момент това наподобява сложна задача.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ