Приетите през 2012 година промени в Закона за горите се

Приетите през 2012 година промени в Закона за горите се оказват следващата непреодолима спънка пред развиването на зимния туризъм в България. Корекциите в нормативния акт влизат по времето на кабинета „ Борисов 1 “ и са записани след махленски напън, проведен от зелените, написа "Труд ".

Както изданието писа в броя си от 14 януари, разрухата на Витоша е поради спорни текстове в настоящия План за ръководство на Природния парк.

Днес объръща внимание на недомислията и възбраните в Закона за горите и по-точно измененията в него от 2012 година, които с изключение на за Витоша, играят значима роля за прекъсването на зимния туризъм на всички места у нас.

Нов въжен превоз – задачата невъзможна съгласно член 54

Блокирането на създаване на спортни уреди в планините е поради два члена от Закона за горите.
Първият текст е в член 54, част от който гласи: „ Право на градеж върху поземлени парцели в горски територии без смяна на предназначението на територията се учредява за създаване на станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими градежи по Закона за устройство на територията, в това число за потребностите на главен ремонт, реорганизация, замяна и/или рационализация - за период до 20 години “.

Тук основните словосъчетания са „ ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО “ и „ СЪЩЕСТУВАЩИ ЛИФТОВЕ И ВЛЕКОВЕ “. Този текст е записан целеустремено и преднамерено, с цел да се спре модернизацията на ски зона „ Алеко “ в Природен парк „ Витоша “.

Там огромна част от оборудванията не работят, тъй като са амортизирани, остарели и рискови. Собственикът на лифтовете и влековете - „ Витоша ски “ от осем години има проект за модернизацията им. Но с цел да се сменят оборудванията, би трябвало да се извърши ново строителство.

И още, както е известно, Политическа партия „ Витоша “ е горска територия. За да се строи в горска територия статутът й би трябвало да се промени и тя да стане урбанизирана. Това е същността на смяната на предназначението. Видно от точния откъс от закона нагоре, тази смяна не е нужна, когато става дума за съществуващи лифтове и техните станции. Но множеството от тях са над 60-годишни и би трябвало да се отстранен и на тяхно място да се създадат нови, само че Законът за горите не разрешава това.

От години е ясно, че оборудванията на Витоша няма по какъв начин да бъдат осъвременени, без да се разширят техните трасета и да се подменят стълбовете и станциите им. Въпреки че думата „ замяна “ попада и в Закона за горите и в настоящия План за ръководство на Политическа партия „ Витоша “, в Закона за устройство за територията подобен термин няма. Така че подмяна/модернизация е равно на нов градеж, за който съгласно Закона за горите се изисква смяна на статута на земята, с цел да стане тя урбанизирана. Но този текст от закона е в несъгласие с Плана за ръководство, който пък не разрешава смяна в предназначението на териториите в Политическа партия „ Витоша “. Така блокажът е цялостен.

Отделно тази смяна на предназначението на земята не трансформира собствеността й, а тя си остава публична-държавна, тъй като Витоша е естествен парк. Така че този, който дава милиони, най-после ще заплаща наем на страната. Това е несъгласие с всякаква икономическа логичност.

Съществува теоретична опция да се трансформира предназначението на териториите единствено за станциите на лифтовете и техните стъпки, само че не е ясно какъв брой време ще отнеме сходна комплицирана процедура за километри трасета.

Може и страната да промени предназначението на горските територии, само че би трябвало да заплати сама на себе си посочените милиони.
Само за съпоставяне - за уреди от електропреносната мрежа не се изисква смяна на предназначението на земята, въпреки че те са над 60 000 километра. Единственото такова дискриминационно условие в Закона за горите е за пистите и лифтовете.

Чл. 73 удря ски пистите

Макар и подобен, казусът с построяването на новите ски писти е още по-сложен. Той е основан в член 73 от Закона за горите, също изменен под натиска на зелените през 2012 година.

В него е записано, че смяна на предназначението на поземлени парцели в горски територии се позволява за създаване на ски писти.

Тоест с цел да се направи ново трасе, по което хората да карат ски или сноуборд, статутът на земята още веднъж би трябвало да се промени от горска в урбанизирана територия, също без промяна на собствеността.

Проблемът е, че никой вложител няма да тръгне да трансформира статут на горска територия за въжен превоз, камо ли за ски писта и да дава десетки милиони за такава процедура, без да получи собствеността върху въпросната територия. Причината е, че на множеството места тези горски територии са обществена държавна благосъстоятелност.

Отделно вложителя в последна сметка ще би трябвало да заплаща и наем за използването на тези територии на Министерството на земеделието и горите. Така че и в най-оптимален вид ситуацията наподобява по този начин – дават се милиони за смяна на статут и се вършат писти, които се употребяват най-вече 4-5 месеца в годината, а най-после вложителят заплаща и наем, защото не е притежател на земята, върху която са пистите.

„ Труд “ направи сметка въз основата на таксите в Министерството на земеделието и горите. Отново за образец ще вземем ски зона „ Алеко “ на Витоша. Според проектите на „ Витоша ски “, след модернизацията на зоната там ще има 19.5 километра остарели и нови писти. Това е към 1000 декара, които сега са горска територия. Промяната на предназначението на 1 декар от горска в урбанизирана територия стига до 40 000 лв.. 1000 декара умножени по тази сума прави 40 000 000 лв.. Така, съгласно Закона за горите, освен „ Витоша ски “, само че и всеки вложител където и да е в цялата страна, би трябвало да даде десетки милиони единствено с цел да стане наемател на държавна земя. После на нея вероятно може да му разреши да трасира писта, която ще употребява под половин година.

Според участници в измененията в Закона за горите през 2012 година, точно това е била задачата на зелените – цялостен блокаж на зимния туризъм и посредством този нормативен акт, а освен посредством рестриктивните Планове за ръководство на Националните и Природните паркове.

Сега, близо шест години по-късно, има и един-единствен рационален излаз от тази обстановка - да се отстранен дискриминационните текстове от Закона за горите, с цел да се даде опция за развиване на зимния туризъм на всички места в България, където има условия.