Приемственост между тракийските и българските царски династии
Приемствеността е доста значимо нещо – и в държавните каузи и в културно-икономическите връзки и по линия семейство-род-народност. Често ние българите сме подложени на критика, че последователност в България липсва. Всъщност това надалеч не е по този начин, просто обстоятелствата не са добре обяснени, а някои от тях и въобще осветени.
Официално в българските учебници по история написа, че прабългари, траки, славяни са разнообразни общности, само че от тях се получила българската националност. В последните години излязоха доста доказателства, които демонстрират че тези общности не са били толкоз разнообразни и в политическо, и в културно, а и в генетично отношение. Даже противоположното. Има и още по-интересни доказателства за последователност, като да вземем за пример във връзка с ръководещите царски семейства още от преди две хиляди години, по времето когато се е родил Христос, през интервала на Средновековието, чак до най-нови времена.
До римското настъпление тракийските царе сключвали династични бракове главно с дъщери на видни представители на гръцките полиси. Нашествието на Римската империя на Балканите, което стартира през втори век преди новата епоха от югозапад, трансформира ненапълно събитията. Битките сред Рим и царете на остарялото Македонско царство довеждат до постепенна загуба на самостоятелност и на македонци и на сродните траки. Решаваща е борба при Пидна в 168 година пр.н.е. по време на така наречен Трета македоно-римска война. Македонското царство е разграничено на четири, като тежки ограничавания и зависимости са наложени над локалното население. Немалка част от него е поробена и отведена, а част и изгонена от страната.
Идва ред на конфликт с траките и тракийските царства на одриси, трибали, меди, гети, мизи, беси, сапеи. Близо два века продължава кървавия конфликт сред римляни и траки, а в случай че прибавим и сродното македонско царство, ще кажем че лишава на Рим три века да завоюва Балканите. Това е по този начин заради многобройността и храбростта на локалното балканско население, от което съгласно признанията на редица остарели създатели излизат най-хубавите войни в Античността.
В резултата на преплетени военни, дипломатически и династични връзки тракийската аристокрация при започване на новата епоха има връзка с голям брой царски и видни римски семейства. Така сапейският цар Котис III управлявал най-югоизточната част на Тракия (по-голямата част от която е през днешния ден в Европейска Турция) има за брачна половинка Антония Трифена, която е наследничка на понтийски, арменски, македонски владетели, а и е внучка на римлянина Марк Антоний (83 – 30 пр.н.е.). Това е същият Марк Антоний прочут военачалник и триумвир, другар, а по-късно противник на Октавиан Август. Именно една от дъщерите на Котис Сапейски, които има още една щерка и двама сина, Гипепирия се дами за владетеля на Боспорското царство Аспург. Този Аспург (10 – 38 г.) владее земите към днешния Керченски проток и Азовско море, също правоприемник на понтийски, македонски, скитски и тракийски семейства. Името Аспург съмнително припомня това на княз/хан Аспарух, обвързван с основаването на Българското царство. Но връзката напълно не е инцидентна, както излиза наяве от историята. През 14 година от новата епоха Аспург получава римско поданство от новия император Тиберий Юлий (14-37 г.) и купата „ другар на римския народ”. Във връзка със сродяване със сапейската фамилия придобива и тракийското име Раскупор. Така цялостната купа на владетеля става Тиберий Юлий Аспург I Раскупор. Той има двама сина наследника - Тиберий Юлий Митридат и Тиберий Юлий Котис I (45 – 69 г.). През идващите няколко епохи името Аспург е едно от най-често употребяваните в боспорската царска фамилия, както и тракийски имена като Котис, Раскупор, Реметалк и други. В Боспорското царство срещаме и имена като Гостас, Телесиус, Омарус, Перисад, Дуптун, които дружно с името Аспург припомнят много на познатите ни прабългарски имена Гостун, Телец, Умор, Персиан, Аспарух и други. В каменен надпис от трети век виждаме даже и името Хорват, което е идентично с това на княз/хан Кубрат. Всичко това демонстрира, че точно от владетелите от Боспорското царство и по-точно от техните ръководещи семейства произлиза и родът на Аспарух (Аспург). Към това насочват и археологическите доказателства, като потреблението на каменни надписи, характерните форми при металните и керамичните творби, обичаите употребявани при погребенията и други.
Трябва да се означи и още нещо значимо. Именно по време на римското нахлуване на Балканите огромни групи население, царски семейства и елементарни македонци (пеони), трибали, мизи, беси, гети и така нататък бягат на север от Дунав, в самостоятелните земи, на днешните Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Украйна. Въпреки че тракийските земи в първи век от новата епоха дефинитивно изгубват независимостта си, спомен за царство на север от Дунав има и то точно в известния Именник на българските князе. Там са записани имената на петима царе, които в продължение на 515 години „ държали княжение (управлявали) от другата страна на Дунав”. Исперих (Аспарух) княз от родът Дуло пристигнал на страната на Дунава. Следват изброени князе от рода Дуло, както и от родовете Ерми, Вокил, Укил, Угаин. Вероятно това известно име Дуло, не е нищо друго, а потъмнена форма на името Юлий и още по-точно Тиберий Юлий, записвано от време на време като T IOYLIOC. Ще рече непокътнат е споменът за римското поданство и права дадени на боспорския държател Аспург от император Тиберий Юлий.
Въпреки че за Боспорско царство се загатва до началото на шести век, а Българското царство е учредено век и половина по-късно, имаме всички учредения да предположим, че точно царските семейства от Керченския проток, от Таманския полуостров са положили основата на Първо българско царство, в края на седми век. Тези семейства, както ни демонстрират изворите, са били от трако-македоно-скитски генезис, т.е. не нещо доста по-различно от главната маса население на Балканите - тракийското.
За написаното нагоре няма да намерите и ред в българските учебници по история, където с огромно наслаждение повтаряме и преповтаряме тезата за войнствените номадите прабългари, за миролюбивите славяни и за романизираните и изчезнали траки. Така сами режем стеблото от корените на нашето родословие и сами прекъсваме връзката с античното ни минало.
Официално в българските учебници по история написа, че прабългари, траки, славяни са разнообразни общности, само че от тях се получила българската националност. В последните години излязоха доста доказателства, които демонстрират че тези общности не са били толкоз разнообразни и в политическо, и в културно, а и в генетично отношение. Даже противоположното. Има и още по-интересни доказателства за последователност, като да вземем за пример във връзка с ръководещите царски семейства още от преди две хиляди години, по времето когато се е родил Христос, през интервала на Средновековието, чак до най-нови времена.
До римското настъпление тракийските царе сключвали династични бракове главно с дъщери на видни представители на гръцките полиси. Нашествието на Римската империя на Балканите, което стартира през втори век преди новата епоха от югозапад, трансформира ненапълно събитията. Битките сред Рим и царете на остарялото Македонско царство довеждат до постепенна загуба на самостоятелност и на македонци и на сродните траки. Решаваща е борба при Пидна в 168 година пр.н.е. по време на така наречен Трета македоно-римска война. Македонското царство е разграничено на четири, като тежки ограничавания и зависимости са наложени над локалното население. Немалка част от него е поробена и отведена, а част и изгонена от страната.
Идва ред на конфликт с траките и тракийските царства на одриси, трибали, меди, гети, мизи, беси, сапеи. Близо два века продължава кървавия конфликт сред римляни и траки, а в случай че прибавим и сродното македонско царство, ще кажем че лишава на Рим три века да завоюва Балканите. Това е по този начин заради многобройността и храбростта на локалното балканско население, от което съгласно признанията на редица остарели създатели излизат най-хубавите войни в Античността.
В резултата на преплетени военни, дипломатически и династични връзки тракийската аристокрация при започване на новата епоха има връзка с голям брой царски и видни римски семейства. Така сапейският цар Котис III управлявал най-югоизточната част на Тракия (по-голямата част от която е през днешния ден в Европейска Турция) има за брачна половинка Антония Трифена, която е наследничка на понтийски, арменски, македонски владетели, а и е внучка на римлянина Марк Антоний (83 – 30 пр.н.е.). Това е същият Марк Антоний прочут военачалник и триумвир, другар, а по-късно противник на Октавиан Август. Именно една от дъщерите на Котис Сапейски, които има още една щерка и двама сина, Гипепирия се дами за владетеля на Боспорското царство Аспург. Този Аспург (10 – 38 г.) владее земите към днешния Керченски проток и Азовско море, също правоприемник на понтийски, македонски, скитски и тракийски семейства. Името Аспург съмнително припомня това на княз/хан Аспарух, обвързван с основаването на Българското царство. Но връзката напълно не е инцидентна, както излиза наяве от историята. През 14 година от новата епоха Аспург получава римско поданство от новия император Тиберий Юлий (14-37 г.) и купата „ другар на римския народ”. Във връзка със сродяване със сапейската фамилия придобива и тракийското име Раскупор. Така цялостната купа на владетеля става Тиберий Юлий Аспург I Раскупор. Той има двама сина наследника - Тиберий Юлий Митридат и Тиберий Юлий Котис I (45 – 69 г.). През идващите няколко епохи името Аспург е едно от най-често употребяваните в боспорската царска фамилия, както и тракийски имена като Котис, Раскупор, Реметалк и други. В Боспорското царство срещаме и имена като Гостас, Телесиус, Омарус, Перисад, Дуптун, които дружно с името Аспург припомнят много на познатите ни прабългарски имена Гостун, Телец, Умор, Персиан, Аспарух и други. В каменен надпис от трети век виждаме даже и името Хорват, което е идентично с това на княз/хан Кубрат. Всичко това демонстрира, че точно от владетелите от Боспорското царство и по-точно от техните ръководещи семейства произлиза и родът на Аспарух (Аспург). Към това насочват и археологическите доказателства, като потреблението на каменни надписи, характерните форми при металните и керамичните творби, обичаите употребявани при погребенията и други.
Трябва да се означи и още нещо значимо. Именно по време на римското нахлуване на Балканите огромни групи население, царски семейства и елементарни македонци (пеони), трибали, мизи, беси, гети и така нататък бягат на север от Дунав, в самостоятелните земи, на днешните Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Украйна. Въпреки че тракийските земи в първи век от новата епоха дефинитивно изгубват независимостта си, спомен за царство на север от Дунав има и то точно в известния Именник на българските князе. Там са записани имената на петима царе, които в продължение на 515 години „ държали княжение (управлявали) от другата страна на Дунав”. Исперих (Аспарух) княз от родът Дуло пристигнал на страната на Дунава. Следват изброени князе от рода Дуло, както и от родовете Ерми, Вокил, Укил, Угаин. Вероятно това известно име Дуло, не е нищо друго, а потъмнена форма на името Юлий и още по-точно Тиберий Юлий, записвано от време на време като T IOYLIOC. Ще рече непокътнат е споменът за римското поданство и права дадени на боспорския държател Аспург от император Тиберий Юлий.
Въпреки че за Боспорско царство се загатва до началото на шести век, а Българското царство е учредено век и половина по-късно, имаме всички учредения да предположим, че точно царските семейства от Керченския проток, от Таманския полуостров са положили основата на Първо българско царство, в края на седми век. Тези семейства, както ни демонстрират изворите, са били от трако-македоно-скитски генезис, т.е. не нещо доста по-различно от главната маса население на Балканите - тракийското.
За написаното нагоре няма да намерите и ред в българските учебници по история, където с огромно наслаждение повтаряме и преповтаряме тезата за войнствените номадите прабългари, за миролюбивите славяни и за романизираните и изчезнали траки. Така сами режем стеблото от корените на нашето родословие и сами прекъсваме връзката с античното ни минало.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ