Християнското изкуство и архитектура на първата българска империя
Приемането на християнството през 864 година като публична вяра на България по волята на светия княз Борис-Михаил е събитие със световноисторическо значение. И да не ни се има вяра (особено при ширещия се нихилизъм...), такава е оценката на модерната просвета. Проучванията на историци, филолози, археолози и изкуствоведи демонстрират изрично, че точно в България през IХ-Х в. са основани основите на така наречен славяно-византийска ( " Славия Ортодокса " ) или, по-скоро, българо-византийска духовна общественост. През IX-XI в. в обсега на построения от България културен модел влизат Сърбия, Дукля (дн. Черна гора), Киевска Рус (днешните Украйна, Русия и Беларус), а през XIII-XV в. и Влахия, Молдова, даже Литва... През Средновековието старобългарският е третият " типичен език " в Европа паралелно с латинския и гръцкия. Това е още една причина дружно с проф. Николай Овчаров да настояваме за по-смелото нахлуване в личната ни понятийна система на термина " средновековна българска империя ", надлежно, " Първа " и " Втора ", употребен без съмнение от Арнълд Тойнби, Стивън Рънсиман и други безспорни международни престижи.
Материалният израз на изгражданата от българите християнска цивилизация са паметниците на архитектурата и изкуството. Нека напомним това в навечерието на огромния празник Рождество Христово, честван от нас, българите, в продължение на повече от единадесет века! При ръководството на Борис-Михаил (852-889), Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (997-1014) българските строители стъпват върху богатото завещание от времето на така наречен езически владетели, измежду които най-силно се откроява кан Омуртаг. Християнското културно въздействие, идващо от Византия и Близкия Изток, се съчетава със личния опит и обичаи. Характерен белег на архитектурата в Плиска, Велики Преслав, Охрид и другите по-големи центрове на тогавашна България е нейната величественост, което се отнася и за храмовото строителство. След 864 година стартира построяването на стотици църкви, както и преустройството на някои езически каменни храмове (т. нар. капища) в християнски. Особено впечатляваща е Голямата базилика в Плиска, чието строителство стартира по време на папската задача в България през 866-870 година Със своите размери (99 м дължина и 29 м ширина), строеж от солидни варовикови блокове, и т. н. тя е една от най-значителните катедрали в тогавашна Европа. При Голямата базилика е ясно видимо въздействието от страна на западната християнска архитектура, включително на емблематични храмове в Рим. Като архитектурен вид базиликата, задоволително застъпена във Византия, а и в нашите земи още от късната древност (например " Св. София ", дала името на днешната ни столица), участва в Плиска, Велики Преслав, Дръстър/Силистра, Охрид, Преспа, Костур и на други места. В първичния си тип базиликата " Св. София " в Охрид е построена при княз Борис-Михаил, онази в Прокупле покрай Ниш и така наречен Петрова черква при средновековната цитадела Рас (при дн. Нови пазар в региона Санджак, Сърбия) са издигнати най-вероятно при цар Симеон или неговия наследник цар Петър, а базиликата на о-в " Св. Ахил " - от цар Самуил. От Константинопол в България навлиза и различен вид на представителна храмова архитектура - кръстокуполната черква. Разбира се, най-многобройни са по-обикновените еднокорабни църкви, известни от цялата обширна територия на тогавашна България.
Изобразителното изкуство, включително скулптурата, има своите обичаи още от времето преди християнизацията - задоволително е да посочим Мадарския конник. Богата декоративна декорация са имали дворците на владетелите в Плиска и Велики Преслав, а и изгражданите след покръстването християнски храмове, включително и в другите значими центрове на обширната българска страна. При украсата на църквите са употребявани техники, типични за елинистическото и ранновизантийското изкуство, само че са факт и някои истински български приноси, Познати са изображения с палеохристиянска символика, геометрични претекстове, палмети, колонки, каменни блокчета с гнезда за железни инкрустации, пъстър гланц, и т. н. В науката съществуват разногласия за някои монументи, каквито да вземем за пример са известните релефи от Стара Загора, само че е в реда на нещата изкуството да се развива в естетика с подема в книжнината и старобългарската литература. Отделни монументи, чието количество евентуално ще нараства при бъдещи археологически изследвания, илюстрират развиването на златарството и други приложни изкуства. И в тази област е очевидно въздействието на водещата в онази ера византийска просвета, като в някои случаи откритите монументи са творби на константинополски ателиета или пък техни български реплики.
Нашите предшественици основават своя християнска имперска столица - Велики Преслав, " домашният " български " Цариград " / Константинопол. Въпреки тежките удари върху неговото културно завещание, до XIX в. градът е именуван от османските създатели с показателното име " Ески (Старият) Истанбул "! Разцветът му е при царете Симеон и Петър, когато са построени десетки църкви, дворци, публични здания и т. н. Достатъчно е да посочим така наречен Кръгла ( " Нова златна " ) черква, отразяваща изискания усет на самия Симеон Велики. С други думи, препоръчаното от проф. Иван Божилов разбиране " Преславска цивилизация " има своите съществени учредения поради достолепията на столичната дворцова просвета и изкуство.
При злополучната орис на Плиска, Велики Преслав и други културни огнища времето е пощадило оскъдна част от съкровищата на " Златния век "... И въпреки всичко, едно от истинските феномени през онази ера е така наречен Преславска рисувана керамика, изследвана от проф. Тотю Тотев и други учени. Най-известната от оживели нейни монументи е фамозната икона на св. Теодор Стратилат, открита при археологическото изследване на манастира в местността Патлейна. Известна визия за тогавашната живопис дават някои подиуми от античната ротонда " Св. Георги " в София, от манастирската черква във Водоча, Струмишко, от базиликата " Св. Безсребърници Козма и Дамян " в Костур (дн. Кастория, Гърция), и други Развитие получават калиграфията и художествената декорация при оформлението на старобългарската ръкописна книга. За жал, ориста на нашите ръкописи, илюстрирани с миниатюри, е трагична - голям брой от тях са унищожени, други са отнесени в непознати страни. И въпреки всичко, дребното достигнали до нас ръкописи, както и киевските копия на български оригинали дават добра визия за достиженията на българските художници. Сред тези мостри на изкуството са " Учително Евангелие " на свещеник Константин Преславски, " Симеоновият алманах " (т. нар. " Светославов Изборник " от 1073 г.), Асеманиевото Евангелие, и други
За разлика от книжовниците, имената на старобългарските архитекти и художници остават незнайни. Интересно изключение е Варгил (вариант на името " Вергил " ), на който обърна внимание археологът Георги Майсторски. Името на този до неотдавна чужд създател, работил в остарялата столица Велики Преслав във време, в което градът е под византийска окупация, научаваме от негов скромен надпис върху мраморно блокче:
" А това Варгил украси с облика на Сина [Божи].... [в годината] 6521 [1012-1013] ".
Надписът е с българските кирилски букви, основани от книжовния кръг на Борис-Михаил и Симеон Велики в столиците Плиска и Велики Преслав. В лицето на Варгил срещаме български зограф или занаятчия декоратор, оставил памет за своето творчество, сходно на сътрудниците си от Византия и Франкската империя.
През IX-X в. България е едната от трите " Велики сили " в средновековна Европа наред с Византийската и Франкската империя. Трябва да подчертаем обаче - " Държавата на Духа ", както назова средновековна България акад. Дмитрий Лихачов, е освен военно- политическа, само че и водеща културна мощ. Такава, каквато би трябвало да бъде една империя.
Материалният израз на изгражданата от българите християнска цивилизация са паметниците на архитектурата и изкуството. Нека напомним това в навечерието на огромния празник Рождество Христово, честван от нас, българите, в продължение на повече от единадесет века! При ръководството на Борис-Михаил (852-889), Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (997-1014) българските строители стъпват върху богатото завещание от времето на така наречен езически владетели, измежду които най-силно се откроява кан Омуртаг. Християнското културно въздействие, идващо от Византия и Близкия Изток, се съчетава със личния опит и обичаи. Характерен белег на архитектурата в Плиска, Велики Преслав, Охрид и другите по-големи центрове на тогавашна България е нейната величественост, което се отнася и за храмовото строителство. След 864 година стартира построяването на стотици църкви, както и преустройството на някои езически каменни храмове (т. нар. капища) в християнски. Особено впечатляваща е Голямата базилика в Плиска, чието строителство стартира по време на папската задача в България през 866-870 година Със своите размери (99 м дължина и 29 м ширина), строеж от солидни варовикови блокове, и т. н. тя е една от най-значителните катедрали в тогавашна Европа. При Голямата базилика е ясно видимо въздействието от страна на западната християнска архитектура, включително на емблематични храмове в Рим. Като архитектурен вид базиликата, задоволително застъпена във Византия, а и в нашите земи още от късната древност (например " Св. София ", дала името на днешната ни столица), участва в Плиска, Велики Преслав, Дръстър/Силистра, Охрид, Преспа, Костур и на други места. В първичния си тип базиликата " Св. София " в Охрид е построена при княз Борис-Михаил, онази в Прокупле покрай Ниш и така наречен Петрова черква при средновековната цитадела Рас (при дн. Нови пазар в региона Санджак, Сърбия) са издигнати най-вероятно при цар Симеон или неговия наследник цар Петър, а базиликата на о-в " Св. Ахил " - от цар Самуил. От Константинопол в България навлиза и различен вид на представителна храмова архитектура - кръстокуполната черква. Разбира се, най-многобройни са по-обикновените еднокорабни църкви, известни от цялата обширна територия на тогавашна България.
Изобразителното изкуство, включително скулптурата, има своите обичаи още от времето преди християнизацията - задоволително е да посочим Мадарския конник. Богата декоративна декорация са имали дворците на владетелите в Плиска и Велики Преслав, а и изгражданите след покръстването християнски храмове, включително и в другите значими центрове на обширната българска страна. При украсата на църквите са употребявани техники, типични за елинистическото и ранновизантийското изкуство, само че са факт и някои истински български приноси, Познати са изображения с палеохристиянска символика, геометрични претекстове, палмети, колонки, каменни блокчета с гнезда за железни инкрустации, пъстър гланц, и т. н. В науката съществуват разногласия за някои монументи, каквито да вземем за пример са известните релефи от Стара Загора, само че е в реда на нещата изкуството да се развива в естетика с подема в книжнината и старобългарската литература. Отделни монументи, чието количество евентуално ще нараства при бъдещи археологически изследвания, илюстрират развиването на златарството и други приложни изкуства. И в тази област е очевидно въздействието на водещата в онази ера византийска просвета, като в някои случаи откритите монументи са творби на константинополски ателиета или пък техни български реплики.
Нашите предшественици основават своя християнска имперска столица - Велики Преслав, " домашният " български " Цариград " / Константинопол. Въпреки тежките удари върху неговото културно завещание, до XIX в. градът е именуван от османските създатели с показателното име " Ески (Старият) Истанбул "! Разцветът му е при царете Симеон и Петър, когато са построени десетки църкви, дворци, публични здания и т. н. Достатъчно е да посочим така наречен Кръгла ( " Нова златна " ) черква, отразяваща изискания усет на самия Симеон Велики. С други думи, препоръчаното от проф. Иван Божилов разбиране " Преславска цивилизация " има своите съществени учредения поради достолепията на столичната дворцова просвета и изкуство.
При злополучната орис на Плиска, Велики Преслав и други културни огнища времето е пощадило оскъдна част от съкровищата на " Златния век "... И въпреки всичко, едно от истинските феномени през онази ера е така наречен Преславска рисувана керамика, изследвана от проф. Тотю Тотев и други учени. Най-известната от оживели нейни монументи е фамозната икона на св. Теодор Стратилат, открита при археологическото изследване на манастира в местността Патлейна. Известна визия за тогавашната живопис дават някои подиуми от античната ротонда " Св. Георги " в София, от манастирската черква във Водоча, Струмишко, от базиликата " Св. Безсребърници Козма и Дамян " в Костур (дн. Кастория, Гърция), и други Развитие получават калиграфията и художествената декорация при оформлението на старобългарската ръкописна книга. За жал, ориста на нашите ръкописи, илюстрирани с миниатюри, е трагична - голям брой от тях са унищожени, други са отнесени в непознати страни. И въпреки всичко, дребното достигнали до нас ръкописи, както и киевските копия на български оригинали дават добра визия за достиженията на българските художници. Сред тези мостри на изкуството са " Учително Евангелие " на свещеник Константин Преславски, " Симеоновият алманах " (т. нар. " Светославов Изборник " от 1073 г.), Асеманиевото Евангелие, и други
За разлика от книжовниците, имената на старобългарските архитекти и художници остават незнайни. Интересно изключение е Варгил (вариант на името " Вергил " ), на който обърна внимание археологът Георги Майсторски. Името на този до неотдавна чужд създател, работил в остарялата столица Велики Преслав във време, в което градът е под византийска окупация, научаваме от негов скромен надпис върху мраморно блокче:
" А това Варгил украси с облика на Сина [Божи].... [в годината] 6521 [1012-1013] ".
Надписът е с българските кирилски букви, основани от книжовния кръг на Борис-Михаил и Симеон Велики в столиците Плиска и Велики Преслав. В лицето на Варгил срещаме български зограф или занаятчия декоратор, оставил памет за своето творчество, сходно на сътрудниците си от Византия и Франкската империя.
През IX-X в. България е едната от трите " Велики сили " в средновековна Европа наред с Византийската и Франкската империя. Трябва да подчертаем обаче - " Държавата на Духа ", както назова средновековна България акад. Дмитрий Лихачов, е освен военно- политическа, само че и водеща културна мощ. Такава, каквато би трябвало да бъде една империя.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ