Една спирка преди Шенген
Приемането на България в Шенгенското пространство не е единствено въпрос на авторитет, а и на редица улеснения, които имат икономическо измерение. Стана по този начин, че през декември 2022 година отново си помислихме, че вратите се отварят пред нас в Шенген. С Румъния обаче отново оставаме на предпоследната спирка. Само Хърватия стигна крайната дестинация.
Вярвахме ли в действителност, че ще ни посрещнат с „ Добре пристигнали “, след всичката апатия в опитите Западът да забележи напъните ни да преминем тази фаза от икономическата си интеграция… Нека през 2023 не се сетим отново в края на годината, че имаме такава цел.
Предлагаме две гледни точки по тематиката:
Милен Керемедчиев, външнополитически анализатор:
Проблемът има три значими съставкиПозитивното решение ще пристигна след доста работа вътре в страната, само че и на дипломатическия фронт
Защо България и Румъния не са в Шенген? Този въпрос вече15 години мори българските политици и не дава мира на европейските служители. Къде в действителност е главният проблем? Дали не сме жертва на външнополитически проблеми на други страни членки? В продължение на 15 години чуваме едни и същи причини от Нидерландия, която споделя че
може би механически България е готова
за участие в Шенген, само че главният проблем са битката с корупцията, битката с проведената престъпност и неналичието на господство на закона.
Защо тези три съставки са толкоз значими? Основната теза на нашите съперници е, че може би ние имаме нужната техника и жива мощ на границите, само че в случай че против „ финансово стимулиране “ избран чиновник изключи компютъра, завърти камерата или изгаси датчика, той подкрепя безпроблемното прекосяване на незаконни емигранти.
Тяхната последна дестинация са най-много страните членки на шенгенското пространство.
Мигрантският напън през нашите граници
се е нараснал близо четири пъти спрямо предходни години и огромната част от този трафик се насочва към Нидерландия, Швеция, Австрия, Германия, като поема по своя европейски път от България и Румъния.
И сега изпращаме сигнали за това, че не пазим дейно границата си, позволяваме подозрения за корупция, които през годините бяха свързани и с създаване на оградата по нашата граница - добре помните големите корупционни кавги до нейното довеждане докрай.
Но до момента в който България не покаже
действителни резултати в битката с корупцията
рецензиите към нас ще не престават да са настоящи.
Факт е, че безпроблемното напредване на хора и артикули в Шенгенското пространство, само че при засилена отбраната на външните граници, е в изгода за българските жители. Затова реализирането на мощна медийна акция в България е от огромна значимост. А по-късно ни би трябвало дейна външна политика за убеждаването на всички страни членки, че България в действителност е подготвена за Шенген. От президента до министъра на външните работи, както и всеки представител на държавната администрация, всички и по всеки мотив би трябвало да не престават да приказват с нашите европейски сътрудници по тази тематика. Вярвам, че
целенасочена и добре фокусирана акция
в идващите месеци може в действителност да способства и в края идната година да имаме положително решение за влизането на България в Шенген. Но до тогава би трябвало да дадем на нашите европейски сътрудници безапелационни доказателства за това, че корумпирани чиновници са изправени пред закона и са понесли отговорност, че границата е доизградена и с европейски средства, че има засилено съдействие с „ Фронтекс “, че сме поискали и получили спомагателна физическа и техническа помощ от страните членки.
Чака ни дейна работа, преди да излезем с съответни и безспорни резултати и с убеденост, че отговаряме на критериите. Тогава ще забележим какви ще са причините на страните, които са наши съперници.
Д-р Ясен Николов, юрист в Адвокатско сдружение „ Георгиев, Тодоров и Ко. “:
Политиците ни да отстояват българския интересИмаме стопански изгоди от рухването на вътрешния граничен надзор
Когато Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург основават Европейската икономическа общественост и Европейската общественост за атомна сила (ЕВРАТОМ) през 1957 година, следвайки триумфа на учредената няколко години по-рано Европейска общественост за въглища и стомана, страните учредителки си слагат задачата последователно да образуват вътрешен пазар. Целта е в границите на този пазар да бъде обезпечено
свободното придвижване на индустриални фактори
измежду които артикули, служащи, услуги и капитали. Предвидена е също и опцията за практикуване на свободните специалности или регистрирането на търговски сдружения, техни дъщерни сдружения и клонове посредством свободата на определяне.
Идеята на вътрешния пазар е лесна за пояснение. Икономическата интеграция сред страните се задълбочава по подобен метод, че всеки народен пазар да е част от един общ пазар, в който няма бариери пред свободното придвижване. Така жителите от всяка от страните може
да работят гладко в други страни
създадените артикули може да бъдат продадени на по този начин образувания общ пазар, a даването на услуги и вложението в планове в други страни е облекчено.
През 1985 година част от страните членки на Европейските общности подписват в Шенген съглашение, което подсигурява поетапното унищожаване на граничния надзор по вътрешните граници и основава условия за наказателноправно съдействие сред участващите страни. Фактическо унищожаване на вътрешния граничен надзор сред страните в Шенгенското пространство ще забележим едвам през 1995 година Оттогава в това пространство вътрешният граничен надзор се възвръща в обособени случаи при изключителни условия – както беше при използването на ограниченията против разпространяването на ковид. В Шенгенското съглашение са включени част от страните членки на Евросъюза, само че има и нечленуващи в ЕС.
Присъединяването към Шенгенското пространство е значимо за България, тъй като носи основни стопански изгоди за всяка от участващите страни и съставлява основна причина за безпроблемното
действие на единния вътрешен пазар
в границите на Европейски Съюз. Това е по този начин, доколкото присъединяване в него разрешава безпрепятственото пътешестване на милиони жители сред обособените страни членки, с цел да учат, да работят и да посещават околните си, без да се постанова прекосяване през граничен надзор.
Шенгенското пространство дава опцията за директен продан на информация и по-добри системи за връзка сред полицейските органи, оперативна взаимопомощ, което е значимо за битката с проведената престъпност, трафика на хора и противозаконната миграция. Ето за какво е от огромна значимост българската политическа класа да отстоява ясно и изрично интереса на България от присъединяване в Шенгенското пространство.
Текстът е част от бр. 112 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Запишете се за нашия бюлетинПрисъединяване към Шенген Шенген ПоследниНай-четениПолитика 28 Една спирка преди Шенген Бюджет и финанси 560 Държавата се готви за въвеждане на цени и в лв., и в евро от август Компании 204 Tesla записа най-хубавата си седмица от май 2013 година Крипто 256 Ледена крипто ера Бюджет и финанси 428 Туризмът и градският живот в София към този момент регистрират върхове Компании 296 Boeing наема стремително 10 000 души през 2023 година Компании 6760 „ Историческият колапс “ на Intel провокира ликвидация при чиповете Бюджет и финанси 2747 Дания отстранява един почивен ден, с цел да подтиква стопанската система Любопитно 820 Норвегия откри „ обилни “ количества метали и минерали на морското си дъно Накратко 328 Вечерни вести: „ Булгаргаз “ предлага по-евтин газ за февруари; ChatGPT ликвидира специалности Компании 26047 Основаната от българин Sunotec прави възторг на слънчевия пазар в Европа Политика 7814 Брюксел започва наказателни процедури против България Компании 7474 Френската Serta уголемява завода в Кърджали с 15 млн. лева Компании 6760 „ Историческият колапс “ на Intel провокира ликвидация при чиповете Хай-тек 4145 Професиите, които ChatGPT може да направи непотребни Накратко 3740 Вечерни вести: Инвестиция за 15 млн. лева.; Рекордни спестявания в България Образование 3629 Учителите желаят най-малко 20% нарастване на заплатите Европари 3191 Пари от Европа: по какви стратегии може да кандидатства бизнесът през 2023 година Индустрии 2939 Кабинетът удължи 4 концесии за подземни благосъстояния Регулации 2906 Национална агенция за приходите желае от работодателите нови данни за изплатените приходи Всички новиниХай-тек 28 Професиите, които ChatGPT може да направи излишниОще от ПолитикаВиж всичкиВодещи стопански системи в Европейски Съюз са срещу новия общ „ зелен “ дългГЕРБ предложиха общините да глобяват шофьоритеБрюксел започва наказателни процедури против БългарияНовите помощи за горивата ще се забавят най-малко до март
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъм Източник: economic.bg
Вярвахме ли в действителност, че ще ни посрещнат с „ Добре пристигнали “, след всичката апатия в опитите Западът да забележи напъните ни да преминем тази фаза от икономическата си интеграция… Нека през 2023 не се сетим отново в края на годината, че имаме такава цел.
Предлагаме две гледни точки по тематиката:
Милен Керемедчиев, външнополитически анализатор:
Проблемът има три значими съставкиПозитивното решение ще пристигна след доста работа вътре в страната, само че и на дипломатическия фронт
Защо България и Румъния не са в Шенген? Този въпрос вече15 години мори българските политици и не дава мира на европейските служители. Къде в действителност е главният проблем? Дали не сме жертва на външнополитически проблеми на други страни членки? В продължение на 15 години чуваме едни и същи причини от Нидерландия, която споделя че
може би механически България е готова
за участие в Шенген, само че главният проблем са битката с корупцията, битката с проведената престъпност и неналичието на господство на закона.
Защо тези три съставки са толкоз значими? Основната теза на нашите съперници е, че може би ние имаме нужната техника и жива мощ на границите, само че в случай че против „ финансово стимулиране “ избран чиновник изключи компютъра, завърти камерата или изгаси датчика, той подкрепя безпроблемното прекосяване на незаконни емигранти.
Тяхната последна дестинация са най-много страните членки на шенгенското пространство.
Мигрантският напън през нашите граници
се е нараснал близо четири пъти спрямо предходни години и огромната част от този трафик се насочва към Нидерландия, Швеция, Австрия, Германия, като поема по своя европейски път от България и Румъния.
И сега изпращаме сигнали за това, че не пазим дейно границата си, позволяваме подозрения за корупция, които през годините бяха свързани и с създаване на оградата по нашата граница - добре помните големите корупционни кавги до нейното довеждане докрай.
Но до момента в който България не покаже
действителни резултати в битката с корупцията
рецензиите към нас ще не престават да са настоящи.
Факт е, че безпроблемното напредване на хора и артикули в Шенгенското пространство, само че при засилена отбраната на външните граници, е в изгода за българските жители. Затова реализирането на мощна медийна акция в България е от огромна значимост. А по-късно ни би трябвало дейна външна политика за убеждаването на всички страни членки, че България в действителност е подготвена за Шенген. От президента до министъра на външните работи, както и всеки представител на държавната администрация, всички и по всеки мотив би трябвало да не престават да приказват с нашите европейски сътрудници по тази тематика. Вярвам, че
целенасочена и добре фокусирана акция
в идващите месеци може в действителност да способства и в края идната година да имаме положително решение за влизането на България в Шенген. Но до тогава би трябвало да дадем на нашите европейски сътрудници безапелационни доказателства за това, че корумпирани чиновници са изправени пред закона и са понесли отговорност, че границата е доизградена и с европейски средства, че има засилено съдействие с „ Фронтекс “, че сме поискали и получили спомагателна физическа и техническа помощ от страните членки.
Чака ни дейна работа, преди да излезем с съответни и безспорни резултати и с убеденост, че отговаряме на критериите. Тогава ще забележим какви ще са причините на страните, които са наши съперници.
Д-р Ясен Николов, юрист в Адвокатско сдружение „ Георгиев, Тодоров и Ко. “:
Политиците ни да отстояват българския интересИмаме стопански изгоди от рухването на вътрешния граничен надзор
Когато Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург основават Европейската икономическа общественост и Европейската общественост за атомна сила (ЕВРАТОМ) през 1957 година, следвайки триумфа на учредената няколко години по-рано Европейска общественост за въглища и стомана, страните учредителки си слагат задачата последователно да образуват вътрешен пазар. Целта е в границите на този пазар да бъде обезпечено
свободното придвижване на индустриални фактори
измежду които артикули, служащи, услуги и капитали. Предвидена е също и опцията за практикуване на свободните специалности или регистрирането на търговски сдружения, техни дъщерни сдружения и клонове посредством свободата на определяне.
Идеята на вътрешния пазар е лесна за пояснение. Икономическата интеграция сред страните се задълбочава по подобен метод, че всеки народен пазар да е част от един общ пазар, в който няма бариери пред свободното придвижване. Така жителите от всяка от страните може
да работят гладко в други страни
създадените артикули може да бъдат продадени на по този начин образувания общ пазар, a даването на услуги и вложението в планове в други страни е облекчено.
През 1985 година част от страните членки на Европейските общности подписват в Шенген съглашение, което подсигурява поетапното унищожаване на граничния надзор по вътрешните граници и основава условия за наказателноправно съдействие сред участващите страни. Фактическо унищожаване на вътрешния граничен надзор сред страните в Шенгенското пространство ще забележим едвам през 1995 година Оттогава в това пространство вътрешният граничен надзор се възвръща в обособени случаи при изключителни условия – както беше при използването на ограниченията против разпространяването на ковид. В Шенгенското съглашение са включени част от страните членки на Евросъюза, само че има и нечленуващи в ЕС.
Присъединяването към Шенгенското пространство е значимо за България, тъй като носи основни стопански изгоди за всяка от участващите страни и съставлява основна причина за безпроблемното
действие на единния вътрешен пазар
в границите на Европейски Съюз. Това е по този начин, доколкото присъединяване в него разрешава безпрепятственото пътешестване на милиони жители сред обособените страни членки, с цел да учат, да работят и да посещават околните си, без да се постанова прекосяване през граничен надзор.
Шенгенското пространство дава опцията за директен продан на информация и по-добри системи за връзка сред полицейските органи, оперативна взаимопомощ, което е значимо за битката с проведената престъпност, трафика на хора и противозаконната миграция. Ето за какво е от огромна значимост българската политическа класа да отстоява ясно и изрично интереса на България от присъединяване в Шенгенското пространство.
Текстът е част от бр. 112 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Запишете се за нашия бюлетинПрисъединяване към Шенген Шенген ПоследниНай-четениПолитика 28 Една спирка преди Шенген Бюджет и финанси 560 Държавата се готви за въвеждане на цени и в лв., и в евро от август Компании 204 Tesla записа най-хубавата си седмица от май 2013 година Крипто 256 Ледена крипто ера Бюджет и финанси 428 Туризмът и градският живот в София към този момент регистрират върхове Компании 296 Boeing наема стремително 10 000 души през 2023 година Компании 6760 „ Историческият колапс “ на Intel провокира ликвидация при чиповете Бюджет и финанси 2747 Дания отстранява един почивен ден, с цел да подтиква стопанската система Любопитно 820 Норвегия откри „ обилни “ количества метали и минерали на морското си дъно Накратко 328 Вечерни вести: „ Булгаргаз “ предлага по-евтин газ за февруари; ChatGPT ликвидира специалности Компании 26047 Основаната от българин Sunotec прави възторг на слънчевия пазар в Европа Политика 7814 Брюксел започва наказателни процедури против България Компании 7474 Френската Serta уголемява завода в Кърджали с 15 млн. лева Компании 6760 „ Историческият колапс “ на Intel провокира ликвидация при чиповете Хай-тек 4145 Професиите, които ChatGPT може да направи непотребни Накратко 3740 Вечерни вести: Инвестиция за 15 млн. лева.; Рекордни спестявания в България Образование 3629 Учителите желаят най-малко 20% нарастване на заплатите Европари 3191 Пари от Европа: по какви стратегии може да кандидатства бизнесът през 2023 година Индустрии 2939 Кабинетът удължи 4 концесии за подземни благосъстояния Регулации 2906 Национална агенция за приходите желае от работодателите нови данни за изплатените приходи Всички новиниХай-тек 28 Професиите, които ChatGPT може да направи излишниОще от ПолитикаВиж всичкиВодещи стопански системи в Европейски Съюз са срещу новия общ „ зелен “ дългГЕРБ предложиха общините да глобяват шофьоритеБрюксел започва наказателни процедури против БългарияНовите помощи за горивата ще се забавят най-малко до март Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъм Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ