Оптимист, песимист, реалист... Кое е най-добро?
Причините да бъдем оптимисти или песимисти са доста и все основателни.
Оптимистите намират положителни страни във всичко и по тази причина е признато, че са по-щастливи от останалите. Песимистите, въпреки това, могат да кажат, че в никакъв случай не са разочаровани от някои неща, тъй като имат ниски упования за тях през цялото време.
Въпреки това, хората с реалистични упования са тези, които изпитват най-голямо психическо благоденствие. Това е заключението от ново научно изследване, което се опита да разбере какъв метод на живот ни прави най-щастливи.
Дейвид де Меса от Лондонското учебно заведение по стопанска система и Крис Доусън от Университета в Бату проучиха данни от проучване измежду 1 601 души, събрани сред 1991 и 2009 година. Данните разгледаха вижданията им за персоналното благополучие, финансите, удовлетворението от брака и други значими проблеми.
С интелигентно сложени въпроси откривателите съумели да дефинират кои от тези хора са оптимисти, кои са песимисти и кои са реалисти. След като класифицирали участниците в опита по този метод, те се пробвали да открият коя група от тях е най-доволна от живота си.
Изводът на тяхното изследване е, че хората с реалистични упования се усещат по-добре психически, в сравнение с тези, които чакат прекалено много или прекомерно малко от живота.
Песимистите постоянно са по-депресирани от реалистите и това важи и за оптимистите. Реалистите преодоляват разочарованията най-добре, до момента в който оптимистите мъчно се оправят с предадените упования. Песимистите също не се показват добре по този аршин, макар че на доктрина те към този момент би трябвало да бъдат психически готови за разочарования.
Накрая откривателите показват, че оптимизмът самичък по себе си не е неприятен. Проблемно е единствено когато сме прекомерно оптимистични и не разрешаваме действителността да се намесва във образуването на нашата позиция по избран въпрос.
Оптимистите намират положителни страни във всичко и по тази причина е признато, че са по-щастливи от останалите. Песимистите, въпреки това, могат да кажат, че в никакъв случай не са разочаровани от някои неща, тъй като имат ниски упования за тях през цялото време.
Въпреки това, хората с реалистични упования са тези, които изпитват най-голямо психическо благоденствие. Това е заключението от ново научно изследване, което се опита да разбере какъв метод на живот ни прави най-щастливи.
Дейвид де Меса от Лондонското учебно заведение по стопанска система и Крис Доусън от Университета в Бату проучиха данни от проучване измежду 1 601 души, събрани сред 1991 и 2009 година. Данните разгледаха вижданията им за персоналното благополучие, финансите, удовлетворението от брака и други значими проблеми.
С интелигентно сложени въпроси откривателите съумели да дефинират кои от тези хора са оптимисти, кои са песимисти и кои са реалисти. След като класифицирали участниците в опита по този метод, те се пробвали да открият коя група от тях е най-доволна от живота си.
Изводът на тяхното изследване е, че хората с реалистични упования се усещат по-добре психически, в сравнение с тези, които чакат прекалено много или прекомерно малко от живота.
Песимистите постоянно са по-депресирани от реалистите и това важи и за оптимистите. Реалистите преодоляват разочарованията най-добре, до момента в който оптимистите мъчно се оправят с предадените упования. Песимистите също не се показват добре по този аршин, макар че на доктрина те към този момент би трябвало да бъдат психически готови за разочарования.
Накрая откривателите показват, че оптимизмът самичък по себе си не е неприятен. Проблемно е единствено когато сме прекомерно оптимистични и не разрешаваме действителността да се намесва във образуването на нашата позиция по избран въпрос.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ