Петър Витанов: Вътрешнопартийни спорове в някои страни са причината България да не е в Шенген
Причината България към момента да не е пълновръстен член на Шенгенското пространство са вътрешнопартийни разногласия в една или две страни членки. Като част от обединена Европа обаче ние можем да наложим собствен дневен ред, а той е явен – България има правото да бъде в Шенген, тъй като дава отговор на всички критерии, които регламентират това участие. Това съобщи ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов по време на среща с български медии в Брюксел.
В края на предходната седмица той и българските евродепутати Сергей Станишев, Иво Христов, Елена Йончева и Цветелина Пенкова изпратиха писмо до ръководителя на Шведската социалдемократическа работническа партия Магдалена Андершон, която е и някогашен министър председател на страната. В него се настояваше шведската левица да поддържа България за влизането ѝ в Шенгенското пространство в навечерието на Съвета по правораздаване и вътрешни работи, който ще се организира на 8-9 декември 2022 година
" Това, което сме създали ние като социалисти единствено през последните няколко дни, е да убедим Швеция да промени своето виждане (...) и шведските социалдемократи към този момент са за приемането на България и Румъния в Шенген ", сподели още Витанов.
Нидерландия обаче остава страната с най-големи запаси във връзка с приемането ни.
Има ясни критерии за влизане в Шенген - полицейско съдействие сред страните, боравене с шенгенската осведомителна система, с визовата осведомителна система, да има построена съответна инфраструктура, както и връзка с обособените страни членки, изясни Витанов. Всичко това България го извърши още през 2011 година, което са признали и Европейският парламент, чрез три резолюции, и Европейската комисия, която изрично приканва България и Румъния да бъдат позволени в зоната за свободно напредване на хора и артикули, добави той.
По думите му " една част от страните (от Европейски Съюз – бел. р.) обвързват Шенген с проблеми в областта на правораздаването и вътрешния ред в България, което е напълно неправилно, само че това служи във вътрешнополитическия разказ ".
" Не може да има второкласен свободно напредване, второкласен европейски жители ", защото това е пагубно в обстановка, в която Европа има потребност от по-висока степен на интеграция, безапелационен бе българският евродепутат.
Неотдавна членът на управителния съвет на Камарата на автомобилните превозвачи в България (КАПБ) Димитър Димитров уточни пред Българска телеграфна агенция, че постоянно на границата ни с Румъния тежкотоварни коли изчакват сред 10 и 12 часа, а от време на време през лятото – даже до 48 часа, с цел да преминат през граничен надзор, който не би бил необходим, в случай че сме част от Шенгенската зона. В резултат на това българските превозвачи губят, по груби сметки, към 120-150 милиона лв. на година.
Помолен за коментар на икономическите резултати от неприемането на България в зоната без граничен надзор Витанов сподели за Българска телеграфна агенция, че от това " някои страни, през които в този момент минава огромна част от търговията, печелят в допълнение ". При състояние, че станем членове на Шенген " част от логистиката ще се трансферира през териториите на България и Румъния, което ще докара до понижени доходи в другите страни ", уточни той като стопански мотив за какво някой би могъл да ни стопира по пътя на присъединението към зоната.
От позиция на екологията, на пътната сигурност и цената на стоките обаче е надалеч по-изгодно България и Румъния да бъдат членове на Шенген, и за тях и за останалите страни членки, тъй като това би могло да докара даже до поевтиняване, въпреки и с малко, на стоките, защото в цената им се калкулират и дългите изчаквания по границите. Не на последно място и жителите на Русе биха били облекчени в транспортно отношение.
" Няма стопански причини за задържането на България и Румъния, няма и политически ", заключи Витанов.
В Шенгенското пространство влизат всички страни от Европейски Съюз като се изключи Кипър, Ирландия, Хърватия, Румъния и България. За последните три през ноември Европейска комисия приканва Съвета на Европейския съюз да утвърди присъединението им.
Запитан за вероятно делене на Хърватия от България и Румъния по пътя им към Шенген Витанов съобщи: " Да, доколкото ми е известно чешкото председателство (на Съвета на ЕС) e подготвило две решение, само че даже и те зависят от политическата обстановка. Ако тя се промени в интерес на България, то аз се надявам чешкото председателство да внесе решение, в което се позволяват и трите страни ". В противоположен случай това би било " в допълнение оскърбление " за нас.
В края на предходната седмица той и българските евродепутати Сергей Станишев, Иво Христов, Елена Йончева и Цветелина Пенкова изпратиха писмо до ръководителя на Шведската социалдемократическа работническа партия Магдалена Андершон, която е и някогашен министър председател на страната. В него се настояваше шведската левица да поддържа България за влизането ѝ в Шенгенското пространство в навечерието на Съвета по правораздаване и вътрешни работи, който ще се организира на 8-9 декември 2022 година
" Това, което сме създали ние като социалисти единствено през последните няколко дни, е да убедим Швеция да промени своето виждане (...) и шведските социалдемократи към този момент са за приемането на България и Румъния в Шенген ", сподели още Витанов.
Нидерландия обаче остава страната с най-големи запаси във връзка с приемането ни.
Има ясни критерии за влизане в Шенген - полицейско съдействие сред страните, боравене с шенгенската осведомителна система, с визовата осведомителна система, да има построена съответна инфраструктура, както и връзка с обособените страни членки, изясни Витанов. Всичко това България го извърши още през 2011 година, което са признали и Европейският парламент, чрез три резолюции, и Европейската комисия, която изрично приканва България и Румъния да бъдат позволени в зоната за свободно напредване на хора и артикули, добави той.
По думите му " една част от страните (от Европейски Съюз – бел. р.) обвързват Шенген с проблеми в областта на правораздаването и вътрешния ред в България, което е напълно неправилно, само че това служи във вътрешнополитическия разказ ".
" Не може да има второкласен свободно напредване, второкласен европейски жители ", защото това е пагубно в обстановка, в която Европа има потребност от по-висока степен на интеграция, безапелационен бе българският евродепутат.
Неотдавна членът на управителния съвет на Камарата на автомобилните превозвачи в България (КАПБ) Димитър Димитров уточни пред Българска телеграфна агенция, че постоянно на границата ни с Румъния тежкотоварни коли изчакват сред 10 и 12 часа, а от време на време през лятото – даже до 48 часа, с цел да преминат през граничен надзор, който не би бил необходим, в случай че сме част от Шенгенската зона. В резултат на това българските превозвачи губят, по груби сметки, към 120-150 милиона лв. на година.
Помолен за коментар на икономическите резултати от неприемането на България в зоната без граничен надзор Витанов сподели за Българска телеграфна агенция, че от това " някои страни, през които в този момент минава огромна част от търговията, печелят в допълнение ". При състояние, че станем членове на Шенген " част от логистиката ще се трансферира през териториите на България и Румъния, което ще докара до понижени доходи в другите страни ", уточни той като стопански мотив за какво някой би могъл да ни стопира по пътя на присъединението към зоната.
От позиция на екологията, на пътната сигурност и цената на стоките обаче е надалеч по-изгодно България и Румъния да бъдат членове на Шенген, и за тях и за останалите страни членки, тъй като това би могло да докара даже до поевтиняване, въпреки и с малко, на стоките, защото в цената им се калкулират и дългите изчаквания по границите. Не на последно място и жителите на Русе биха били облекчени в транспортно отношение.
" Няма стопански причини за задържането на България и Румъния, няма и политически ", заключи Витанов.
В Шенгенското пространство влизат всички страни от Европейски Съюз като се изключи Кипър, Ирландия, Хърватия, Румъния и България. За последните три през ноември Европейска комисия приканва Съвета на Европейския съюз да утвърди присъединението им.
Запитан за вероятно делене на Хърватия от България и Румъния по пътя им към Шенген Витанов съобщи: " Да, доколкото ми е известно чешкото председателство (на Съвета на ЕС) e подготвило две решение, само че даже и те зависят от политическата обстановка. Ако тя се промени в интерес на България, то аз се надявам чешкото председателство да внесе решение, в което се позволяват и трите страни ". В противоположен случай това би било " в допълнение оскърбление " за нас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ