Французинът Лоти плюе на България заради страстната си връзка с турчин
Причина за двубой в Париж става буйната връзка сред французина Пиер Лоти и млад турчин в първото десетилетие на ХХ век.
Дуелът бива провокиран от българския офицер с арменски генезис Артаг Торком.
Лоти, подвизаващ се като публицист и в следствие като учен написа една след друга гневни и очернящи публикации за България по време на Балканската война, почнала с концепцията за обединяване на българите от всички земи, където живеят.
Воден от тръпката на скорошната си сантиментална връзка по крайбрежията на Босфора, Лоти показва на френската общност Османската империя като възвишена и хуманна страна, а българите биват разказани като жестоки варвари. Водената от тях война пък бива избрана освен като несправедлива, а напряко хищническа.
Наглостта на обладания от пристрастеност публицист стига до такава степен, че от страниците на „ Илюстрасион “ желае страната ни да бъде зачеркната от листата на цивилизованите нации. Там разгласява и фотоси от турско село, „ опустошено и разграбено от българските безчинства “. Разбира се фотосите са подправени и против Лоти се навдига гигантска вълна на отвращение в страната ни.
Лоти написа и книгата „ Агонизираща Турция “, в която упреква нашенците в неописуеми зверства.
Французинът е задоволително нахален и тщестлавен, с цел да не обръща внимание и даже поучава българските си сътрудници от „ висотата на своята цивилизованост “ малко да посведат разкаяно глави.
Възмущението застига и Иван Вазов, който през ноември 1912 година с много порядъчен и мил звук в пет куплета, озаглавени „ На Пиер Лоти “ зове французина да престане с клеветите си против страната ни. Лоти обаче освен не стопира да приказва съчинения за България, а даже ускорява още повече клеветите си. Поради тази причина българският подпоручик го приканва на двубой, само че както написа Дмитрий Иванов „ френският педерас` изклинчил “.
Лоти не се свени да споделя в кореспонденцията си по какъв начин на млади години имал интимни връзки с контрабандисти, картоиграчи и други съмнителни персони. Обожавал да носи турски облекла, пушел с наргиле и даже се появил в Париж с фес на главата си.
На дуела Лоти изпраща заместител и даже не благоволява да се яви персонално с оправданието, че е към този момент остарял (на 63 години).
За да се хареса на турските си любовници през Балканската война 1912-1913 година, пишел в парижкото издание, че свирепите българи колят и бият кротките турци.
Българския офицер с арменски генезис Артаг Торком не бил в полка си по това време, тъй като бил ранен. Когато прочел писанията на французина, незабавно се вдигнал и отпътувал за Париж. Открил го в елитно парижко кафене и го зашлевил с ръкавицата си. Така идният двубой станал тематика на разискване във всички тамошни кафенета.
Лоти обаче написал във вестник „ Фигаро “, че не има намерение да се дуелира с човек, по-млад от него и че има другари като Жорж Брейтмайер.
Димитър Станчов (българският посланик в Париж) се измъкнал от създалата се обстановка с обяснението, че Торком е там на частно посещаване и не е представител на страната ни.
Торком обаче декларирал пред френските публицисти, че не е представител на България, само че е български офицер и е подготвен да се бие с всеки клюкар на българското войнство, където и да е, по всяко време, с каквото и да е оръжие.
Брейтмайер, на който му се носела славата на победител в няколко дуела уговорил дуелът да се състои на 9.11.1913 година на разсъмване в гората Монмерси. Когато кръстосали шпагите, Жорж бързо пробол ръката на Артаг. Когато го засегнал и в гърдите, секундантите бързо прекратили дуела. По-нататъшната му орис след дуела е неразбираема.
Източник: Уикенд
Дуелът бива провокиран от българския офицер с арменски генезис Артаг Торком.
Лоти, подвизаващ се като публицист и в следствие като учен написа една след друга гневни и очернящи публикации за България по време на Балканската война, почнала с концепцията за обединяване на българите от всички земи, където живеят.
Воден от тръпката на скорошната си сантиментална връзка по крайбрежията на Босфора, Лоти показва на френската общност Османската империя като възвишена и хуманна страна, а българите биват разказани като жестоки варвари. Водената от тях война пък бива избрана освен като несправедлива, а напряко хищническа.
Наглостта на обладания от пристрастеност публицист стига до такава степен, че от страниците на „ Илюстрасион “ желае страната ни да бъде зачеркната от листата на цивилизованите нации. Там разгласява и фотоси от турско село, „ опустошено и разграбено от българските безчинства “. Разбира се фотосите са подправени и против Лоти се навдига гигантска вълна на отвращение в страната ни.
Лоти написа и книгата „ Агонизираща Турция “, в която упреква нашенците в неописуеми зверства.
Французинът е задоволително нахален и тщестлавен, с цел да не обръща внимание и даже поучава българските си сътрудници от „ висотата на своята цивилизованост “ малко да посведат разкаяно глави.
Възмущението застига и Иван Вазов, който през ноември 1912 година с много порядъчен и мил звук в пет куплета, озаглавени „ На Пиер Лоти “ зове французина да престане с клеветите си против страната ни. Лоти обаче освен не стопира да приказва съчинения за България, а даже ускорява още повече клеветите си. Поради тази причина българският подпоручик го приканва на двубой, само че както написа Дмитрий Иванов „ френският педерас` изклинчил “.
Лоти не се свени да споделя в кореспонденцията си по какъв начин на млади години имал интимни връзки с контрабандисти, картоиграчи и други съмнителни персони. Обожавал да носи турски облекла, пушел с наргиле и даже се появил в Париж с фес на главата си.
На дуела Лоти изпраща заместител и даже не благоволява да се яви персонално с оправданието, че е към този момент остарял (на 63 години).
За да се хареса на турските си любовници през Балканската война 1912-1913 година, пишел в парижкото издание, че свирепите българи колят и бият кротките турци.
Българския офицер с арменски генезис Артаг Торком не бил в полка си по това време, тъй като бил ранен. Когато прочел писанията на французина, незабавно се вдигнал и отпътувал за Париж. Открил го в елитно парижко кафене и го зашлевил с ръкавицата си. Така идният двубой станал тематика на разискване във всички тамошни кафенета.
Лоти обаче написал във вестник „ Фигаро “, че не има намерение да се дуелира с човек, по-млад от него и че има другари като Жорж Брейтмайер.
Димитър Станчов (българският посланик в Париж) се измъкнал от създалата се обстановка с обяснението, че Торком е там на частно посещаване и не е представител на страната ни.
Торком обаче декларирал пред френските публицисти, че не е представител на България, само че е български офицер и е подготвен да се бие с всеки клюкар на българското войнство, където и да е, по всяко време, с каквото и да е оръжие.
Брейтмайер, на който му се носела славата на победител в няколко дуела уговорил дуелът да се състои на 9.11.1913 година на разсъмване в гората Монмерси. Когато кръстосали шпагите, Жорж бързо пробол ръката на Артаг. Когато го засегнал и в гърдите, секундантите бързо прекратили дуела. По-нататъшната му орис след дуела е неразбираема.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ