Хората със сини очи виждат по-добре в слабо осветени пространства
Приблизително един на всеки 10 души по света има цвят на очите, който поетично може да се оприличи на нюанса на лятното небе, на тропическия океан или даже на бледия нюанс на безупречно изрязан аквамарин.
В някои европейски популации този дял може да доближи до трима от всеки четирима души.
Защо този цвят се резервира в конкуренция с по-земните тонове на тъмнопигментирания ирис, от дълго време е мотив за спекулации. Сега антрополози от Обединеното кралство оферират сините очи да имат леко преимущество при едва осветени условия, заяви Science alert.
В своя прелиминарен опит Кьоко Ямагучи и нейната студентка Фейт Ерин Кейн от Университета " Джон Мурс " в Ливърпул изследват тази опция с 39 възрастни доброволци, които се подлагат на елементарен 30-секунден очен тест при намаляваща активност на светлината.
Цветовете на очите бяха декларирани от самите учени и по-късно тествани като сини или кафяви категории благодарение на неотдавна създаден справочник за подредба, което обезпечи на откривателите 25 души с някаква степен на сини очи и 14 със ярко или тъмнокафяви очи.
След като цифрите бяха пресметнати, хората с блестящо сини очи можеха да четат кодове, изобразени на стената, при доста по-малко светлина - приблизително най-малко 0,7 лукса - в сравнение с техните връстници с кафяви очи, които приблизително имаха най-малко 0,82 лукса.
Като се има поради, че изследването е авансово, с релативно дребна извадка и следва да бъде рецензирано, резултатите от опита поддържат теорията, че загубата на пигментация в ириса е линия, селектирана в някои популации, с цел да се реализира оптимално положително зрение в среда с ниска осветеност.
Независимо дали са лешникови с мъхести петънца, буреносно сиви със стоманени ръбове или зелени с кехлибарени лъчи, всички ириси се състоят от двойка " платна ", напръскани с разнообразни количества протеини като меланин.
Обилните дози протеини в покриващото платно потъмняват очите. С намаляването на пигментацията разсейването на светлината през транспарантните пластове на окото придава на ириса по-син нюанс, не по-различен от метода, по който разпръснатата в атмосферата светлина придобива познатите небесни тонове.
Разбира се, заслужено е да предположим, че еволюцията ни е дарила с пигментирани ириси по основателна причина. Като се има поради, че при хората с по-тъмни очи честотата на болести като рак и недъгавост на макулата е по-ниска, ирисът, цялостен с меланин, евентуално обезпечава известна отбрана.
По времето, когато хората стартират да се заселват и да се занимават със земеделие, в копието на " превключвателя " на гена, обвързван с албинизма, на един човек се появява разновидност, която дава на тялото му способността да понижава равнището на меланин на доста характерно място - в очите.
Ако тази генетична смяна е настъпила и при други хора в други интервали от историята, тя от дълго време е изгубена в еволюционните задънени улици. Това само събитие обаче се е пренесло в кръвни линии далеко и далеко през вековете, с цел да се открие през днешния ден в стотици милиони хора по света.
Подобно на доста други акомодации, обяснението за какво тази разновидност се е запазила, евентуално ще бъде комплицирано.
Възможно е тя да е била обвързвана с авторитет или хубост, да е давала отбрана против неприятното въодушевление през тъмните зимни сезони или просто да е изразходвала по-малко от ресурсите на организма, с цел да се построи във враждебните условия, където тъмните очи към този момент не са били нужни. Може би всичко това.
В някои европейски популации този дял може да доближи до трима от всеки четирима души.
Защо този цвят се резервира в конкуренция с по-земните тонове на тъмнопигментирания ирис, от дълго време е мотив за спекулации. Сега антрополози от Обединеното кралство оферират сините очи да имат леко преимущество при едва осветени условия, заяви Science alert.
В своя прелиминарен опит Кьоко Ямагучи и нейната студентка Фейт Ерин Кейн от Университета " Джон Мурс " в Ливърпул изследват тази опция с 39 възрастни доброволци, които се подлагат на елементарен 30-секунден очен тест при намаляваща активност на светлината.
Цветовете на очите бяха декларирани от самите учени и по-късно тествани като сини или кафяви категории благодарение на неотдавна създаден справочник за подредба, което обезпечи на откривателите 25 души с някаква степен на сини очи и 14 със ярко или тъмнокафяви очи.
След като цифрите бяха пресметнати, хората с блестящо сини очи можеха да четат кодове, изобразени на стената, при доста по-малко светлина - приблизително най-малко 0,7 лукса - в сравнение с техните връстници с кафяви очи, които приблизително имаха най-малко 0,82 лукса.
Като се има поради, че изследването е авансово, с релативно дребна извадка и следва да бъде рецензирано, резултатите от опита поддържат теорията, че загубата на пигментация в ириса е линия, селектирана в някои популации, с цел да се реализира оптимално положително зрение в среда с ниска осветеност.
Независимо дали са лешникови с мъхести петънца, буреносно сиви със стоманени ръбове или зелени с кехлибарени лъчи, всички ириси се състоят от двойка " платна ", напръскани с разнообразни количества протеини като меланин.
Обилните дози протеини в покриващото платно потъмняват очите. С намаляването на пигментацията разсейването на светлината през транспарантните пластове на окото придава на ириса по-син нюанс, не по-различен от метода, по който разпръснатата в атмосферата светлина придобива познатите небесни тонове.
Разбира се, заслужено е да предположим, че еволюцията ни е дарила с пигментирани ириси по основателна причина. Като се има поради, че при хората с по-тъмни очи честотата на болести като рак и недъгавост на макулата е по-ниска, ирисът, цялостен с меланин, евентуално обезпечава известна отбрана.
По времето, когато хората стартират да се заселват и да се занимават със земеделие, в копието на " превключвателя " на гена, обвързван с албинизма, на един човек се появява разновидност, която дава на тялото му способността да понижава равнището на меланин на доста характерно място - в очите.
Ако тази генетична смяна е настъпила и при други хора в други интервали от историята, тя от дълго време е изгубена в еволюционните задънени улици. Това само събитие обаче се е пренесло в кръвни линии далеко и далеко през вековете, с цел да се открие през днешния ден в стотици милиони хора по света.
Подобно на доста други акомодации, обяснението за какво тази разновидност се е запазила, евентуално ще бъде комплицирано.
Възможно е тя да е била обвързвана с авторитет или хубост, да е давала отбрана против неприятното въодушевление през тъмните зимни сезони или просто да е изразходвала по-малко от ресурсите на организма, с цел да се построи във враждебните условия, където тъмните очи към този момент не са били нужни. Може би всичко това.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ