Синаксар на Преображение Господне
Приближавайки се към доброволните премеждия поради нашето избавление, нашият Господ Иисус Христос почнал да приказва на учениците си, че " би трябвало да отиде в Йерусалим и доста да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците и да бъде погубен " (Мат. 16:21); Той споделил това в Кесария Филипова*, откакто деятел Петър изповядал, че Той е Христос, Син на Живия Бог, - " Ти си Христос, Синът на Живия Бог " (Мат. 16:16).
Вече течала последната година от тригодишната проповед на Иисуса Христа и тридесет и третата година от раждането Му от Пречистата Дева. Христовите думи мощно опечалили учениците, и изключително деятел Петър, който почнал да възразява на Господа, казвайки: " милосърден Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе " (Мат. 16:22). Забелязвайки скръбта на учениците и желаейки да я облекчи, Иисус Христос заречен на някои от тях да им покаже Своята популярност, в която ще се облече след отшествието Си: " тук стоят някои - споделил Той, - които няма да вкусят гибел, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си " (Мат. 16:28).
Шест дни след изложените събития Господ, съпроводен от учениците и голям брой народ, отишъл от региона Кесария Филипова в рамките на Галилея; към този момент се свечерявало, когато Той достигнал Галилейската* планина Тавор**.
Имайки бит нощем да се отдалечава от учениците за уединена молитва към Бога Отца, Иисус Христос и в този момент, като оставил народа в подножието на планината и взел със Себе Си единствено трима от тях - Петър, Йоан и Иаков, - се изкачил с тях на върха на планината, с цел да се помоли, и отдалечавайки се на неголямо разстояние, на високия рид, се отдал на молитва. А тримата апостоли, изморени частично от изкачването на планината и от продължителната молитва, заспали, както свидетелства за това свети евангелист Лука: " А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън " (Лук. 9:32).
По време на съня им, когато наближавало да се съмне, Господ Иисус Христос се преобразил, блестейки със славата на Своето Божество; по Негова заповед пред Него застанали двама пророци - Мойсей от мъртвите и Илия от рая; те беседвали за идните Му в Йерусалим премеждия и гибел.
Тази сказка и особеното проявяване на божествената мощ събудили апостолите; виждайки неизречената популярност на Господа Иисуса, - лицето Му, сияещо като слънце, облеклата Му, блестящи като сняг, и двамата мъже, стоящи в тази популярност и говорещи с Него, апостолите се ужасили.
По признание на Светия Дух, те незабавно разпознали в мъжете Мойсей и Илия и разбрали, че беседват за доброволните Христови страдания; вслушвайки се в нея, апостолите стояли с боязън, наслаждавайки се в това време на Божествената популярност, доколкото било допустимо за телесните им очи. И Сам Господ им явил славата Си в такава степен, в каквато може да я види земен човек и да не се лиши от зрение: за смъртния човек е недостъпно съзерцанието на невидимото, безсмъртно Божество. Мойсей в миналото молил Господа да му яви Своята божествена популярност лице в лице, на което Господ дал отговор: " не може човек да Ме види и да остане жив " (Изх. 33:20).
Когато беседата на Христа с Мойсей и Илия се приближавала към края си и апостолите, по подстрекателство на Светия Дух, разбрали за скорошното им отшествие, деятел Петър се проникнал от тъга от това, че пророците желаят да се скрият от очите им: той би желал непрекъснато да се любува на дивното съзерцание на Христовата популярност и честните пророци; изпълвайки се с безстрашие, той споделил: " Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да създадем три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия " (Лук. 9:33).
При тези думи на деятел Петър светлият облак, показал пред Христа двамата пророци, осенил апостолите, обкръжавайки върха на планината, с цел да вземе още веднъж пророците, по Божие предписание, и да отнесе всеки от тях на мястото му; още повече се изплашили апостолите, когато, приближавайки се към Христа, влезнали в самия облак и чули говорещия от него глас: " Този е Моят любим Син: Него слушайте " (Лук. 9:35).
При тези слова свише апостолите, обзети от популярен смут, дефинитивно изгубили наличие на духа и в мощен боязън паднали ничком на земята. Когато паднали на земята, славата Господня, разпростирайки се, се скрила от тях, а дружно с нея и пророците. Господ се доближил към лежащите на земята възпитаници, казвайки: станете, не бойте се! Като вдигнали очи, апостолите не видели никого, с изключение на Господа Иисуса.
Започнало да се зазорява и те тръгнали да слизат от планината; по пътя Господ им заповядал на никого да не споделят за видението до тогава, до момента в който Той, след страданието и гибелта, не възкръсне в третия ден от гроба, и те замълчали и през това време на никого не разказали за нищо от това, което се удостоили да видят.
Вече течала последната година от тригодишната проповед на Иисуса Христа и тридесет и третата година от раждането Му от Пречистата Дева. Христовите думи мощно опечалили учениците, и изключително деятел Петър, който почнал да възразява на Господа, казвайки: " милосърден Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе " (Мат. 16:22). Забелязвайки скръбта на учениците и желаейки да я облекчи, Иисус Христос заречен на някои от тях да им покаже Своята популярност, в която ще се облече след отшествието Си: " тук стоят някои - споделил Той, - които няма да вкусят гибел, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си " (Мат. 16:28).
Шест дни след изложените събития Господ, съпроводен от учениците и голям брой народ, отишъл от региона Кесария Филипова в рамките на Галилея; към този момент се свечерявало, когато Той достигнал Галилейската* планина Тавор**.
Имайки бит нощем да се отдалечава от учениците за уединена молитва към Бога Отца, Иисус Христос и в този момент, като оставил народа в подножието на планината и взел със Себе Си единствено трима от тях - Петър, Йоан и Иаков, - се изкачил с тях на върха на планината, с цел да се помоли, и отдалечавайки се на неголямо разстояние, на високия рид, се отдал на молитва. А тримата апостоли, изморени частично от изкачването на планината и от продължителната молитва, заспали, както свидетелства за това свети евангелист Лука: " А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън " (Лук. 9:32).
По време на съня им, когато наближавало да се съмне, Господ Иисус Христос се преобразил, блестейки със славата на Своето Божество; по Негова заповед пред Него застанали двама пророци - Мойсей от мъртвите и Илия от рая; те беседвали за идните Му в Йерусалим премеждия и гибел.
Тази сказка и особеното проявяване на божествената мощ събудили апостолите; виждайки неизречената популярност на Господа Иисуса, - лицето Му, сияещо като слънце, облеклата Му, блестящи като сняг, и двамата мъже, стоящи в тази популярност и говорещи с Него, апостолите се ужасили.
По признание на Светия Дух, те незабавно разпознали в мъжете Мойсей и Илия и разбрали, че беседват за доброволните Христови страдания; вслушвайки се в нея, апостолите стояли с боязън, наслаждавайки се в това време на Божествената популярност, доколкото било допустимо за телесните им очи. И Сам Господ им явил славата Си в такава степен, в каквато може да я види земен човек и да не се лиши от зрение: за смъртния човек е недостъпно съзерцанието на невидимото, безсмъртно Божество. Мойсей в миналото молил Господа да му яви Своята божествена популярност лице в лице, на което Господ дал отговор: " не може човек да Ме види и да остане жив " (Изх. 33:20).
Когато беседата на Христа с Мойсей и Илия се приближавала към края си и апостолите, по подстрекателство на Светия Дух, разбрали за скорошното им отшествие, деятел Петър се проникнал от тъга от това, че пророците желаят да се скрият от очите им: той би желал непрекъснато да се любува на дивното съзерцание на Христовата популярност и честните пророци; изпълвайки се с безстрашие, той споделил: " Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да създадем три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия " (Лук. 9:33).
При тези думи на деятел Петър светлият облак, показал пред Христа двамата пророци, осенил апостолите, обкръжавайки върха на планината, с цел да вземе още веднъж пророците, по Божие предписание, и да отнесе всеки от тях на мястото му; още повече се изплашили апостолите, когато, приближавайки се към Христа, влезнали в самия облак и чули говорещия от него глас: " Този е Моят любим Син: Него слушайте " (Лук. 9:35).
При тези слова свише апостолите, обзети от популярен смут, дефинитивно изгубили наличие на духа и в мощен боязън паднали ничком на земята. Когато паднали на земята, славата Господня, разпростирайки се, се скрила от тях, а дружно с нея и пророците. Господ се доближил към лежащите на земята възпитаници, казвайки: станете, не бойте се! Като вдигнали очи, апостолите не видели никого, с изключение на Господа Иисуса.
Започнало да се зазорява и те тръгнали да слизат от планината; по пътя Господ им заповядал на никого да не споделят за видението до тогава, до момента в който Той, след страданието и гибелта, не възкръсне в третия ден от гроба, и те замълчали и през това време на никого не разказали за нищо от това, което се удостоили да видят.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ