Латвия констатира: Прибалтийските държави вече не са мост между Русия и Запада
Прибалтийските страни към този момент не могат да играят ролята си на мост сред Русия и Запада. Това разяснява латвийският външен министър Едгарс Ринкевич в изявление за английския в. " Гардиън ".
Последователните рецесии демонстрираха решимостта на Русия да се намесва в западните демокрации или да употребява банки в прибалтийските страни за изпиране на мръсни пари, посочи Ринкевич след посещаване в Лондон, по време на което се срещна с Доминик Грийв, който е началник на английския комитет за разузнаване и сигурност.
Комитетът сега приключва отчет за въздействието на Русия във Англия, в това число ролята ѝ в прането на пари и дезинформацията, който евентуално ще призове за нови ограничения за надзор на потока от мръсни съветски пари във Обединеното кралство.
Ринкевич също по този начин се е срещнал с английския външен министър Джереми Хънт, с цел да обсъдят по какъв начин да се предотврати превръщането на две идни срещи на върха на НАТО, в това число една във Вашингтон през април, в следващи кавги сред Съединени американски щати и Европа за шерването на тежестта по защитата.
Англия би трябвало да бъде хазаин на американския президент Доналд Тръмп на срещата на върха на НАТО в Лондон през декември, а в прибалтийските страни има опасения, че някои основни европейски страни към този момент даже не се стремят да харчат 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита, цел, която беше сложена на предходната среща на върха на НАТО, извършена във Англия през 2014 година
Имиджът на Латвия като цитадела против съветската страна беше съществено повреден, откакто една най-големите ѝ банки - ABLV, беше упрекната от американските регулатори, че е взела участие в редовно съветско пране на пари и отбягване на наказания против Северна Корея. В същото време гуверньорът на Латвийската централна банка беше уволнен след корупционен скандал, уволняване, което след това беше отхвърлено от Съда на Европейския съюз.
Ринкевич съобщи, че рецесията е ускорила по-широкото преосмисляне на ролята, която прибалтийските страни в миналото са считали, че могат да играят като медиатор сред Москва и Запада.
" След като придобихме независимостта си, имахме една доста изкушаваща идея за Латвия и по-широко за прибалтийските страни да са мост сред Запада и Изтока. Ние приказваме британски и съветски и имахме знания за пространството на някогашния Съветския съюз, а също по този начин имахме развита банкова система ", разяснява първият посланик на Латвия.
" Два бранша бяха откроени - транспортните и финансовите услуги бяха обсъждани като знаци на този мост. Но събитията трансформираха нашето мислене ", акцентира той.
Ринкевич отбелязал, че няма никакво подозрение, че мащабът на свадите и сложността на интервенциите по пране на пари, са претендирали по-голям контрол над банките в Латвия да бъде предаден на европейска институция с функционалности против прането на пари.
" Постигнахме прочут прогрес от 2015 година насам. Хората, които нямат позволение да обитават в страната, спадат внезапно, само че явно не са положени задоволително старания. Не е единствено Латвия, това засегна абсурда с Danske Bank в Естония, Nordia във Финландия, Swedbank ", уточни още латвийският първи посланик.
" Това не е проблем на една страна. Той има по-дълбоки корени. Ето за какво моето държавно управление споделя, че урокът от това е, че би трябвало да имаме повече европейско законодателство и контрол ", добавя той.
Изпирането на пари трябваше да се преглежда като проблем на националната сигурност, показва още Ринкевич, освен като проблем на корупцията: " Този тип парични потоци може да повлияе на политическия живот, ренометата и вътрешните вложения. "
Ринкевич също по този начин е приел, че прането на пари е тясно обвързвано с съветската политика, " дали това са хора, водени от близки на съветското държавно управление, или тези, които се пробват да изнесат пари от съветското държавно управление ". /news.bg
Последователните рецесии демонстрираха решимостта на Русия да се намесва в западните демокрации или да употребява банки в прибалтийските страни за изпиране на мръсни пари, посочи Ринкевич след посещаване в Лондон, по време на което се срещна с Доминик Грийв, който е началник на английския комитет за разузнаване и сигурност.
Комитетът сега приключва отчет за въздействието на Русия във Англия, в това число ролята ѝ в прането на пари и дезинформацията, който евентуално ще призове за нови ограничения за надзор на потока от мръсни съветски пари във Обединеното кралство.
Ринкевич също по този начин се е срещнал с английския външен министър Джереми Хънт, с цел да обсъдят по какъв начин да се предотврати превръщането на две идни срещи на върха на НАТО, в това число една във Вашингтон през април, в следващи кавги сред Съединени американски щати и Европа за шерването на тежестта по защитата.
Англия би трябвало да бъде хазаин на американския президент Доналд Тръмп на срещата на върха на НАТО в Лондон през декември, а в прибалтийските страни има опасения, че някои основни европейски страни към този момент даже не се стремят да харчат 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита, цел, която беше сложена на предходната среща на върха на НАТО, извършена във Англия през 2014 година
Имиджът на Латвия като цитадела против съветската страна беше съществено повреден, откакто една най-големите ѝ банки - ABLV, беше упрекната от американските регулатори, че е взела участие в редовно съветско пране на пари и отбягване на наказания против Северна Корея. В същото време гуверньорът на Латвийската централна банка беше уволнен след корупционен скандал, уволняване, което след това беше отхвърлено от Съда на Европейския съюз.
Ринкевич съобщи, че рецесията е ускорила по-широкото преосмисляне на ролята, която прибалтийските страни в миналото са считали, че могат да играят като медиатор сред Москва и Запада.
" След като придобихме независимостта си, имахме една доста изкушаваща идея за Латвия и по-широко за прибалтийските страни да са мост сред Запада и Изтока. Ние приказваме британски и съветски и имахме знания за пространството на някогашния Съветския съюз, а също по този начин имахме развита банкова система ", разяснява първият посланик на Латвия.
" Два бранша бяха откроени - транспортните и финансовите услуги бяха обсъждани като знаци на този мост. Но събитията трансформираха нашето мислене ", акцентира той.
Ринкевич отбелязал, че няма никакво подозрение, че мащабът на свадите и сложността на интервенциите по пране на пари, са претендирали по-голям контрол над банките в Латвия да бъде предаден на европейска институция с функционалности против прането на пари.
" Постигнахме прочут прогрес от 2015 година насам. Хората, които нямат позволение да обитават в страната, спадат внезапно, само че явно не са положени задоволително старания. Не е единствено Латвия, това засегна абсурда с Danske Bank в Естония, Nordia във Финландия, Swedbank ", уточни още латвийският първи посланик.
" Това не е проблем на една страна. Той има по-дълбоки корени. Ето за какво моето държавно управление споделя, че урокът от това е, че би трябвало да имаме повече европейско законодателство и контрол ", добавя той.
Изпирането на пари трябваше да се преглежда като проблем на националната сигурност, показва още Ринкевич, освен като проблем на корупцията: " Този тип парични потоци може да повлияе на политическия живот, ренометата и вътрешните вложения. "
Ринкевич също по този начин е приел, че прането на пари е тясно обвързвано с съветската политика, " дали това са хора, водени от близки на съветското държавно управление, или тези, които се пробват да изнесат пари от съветското държавно управление ". /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ