След COVID-19 има повишен риск от сърдечносъдови и мозъчни усложнения, независимо от тежестта на заболяването |
При всеки преболедувал COVID-19 съществува с 73% нараснал риск от развиване на сърдечна непълнота и 66% нараснал риск от пораждане на ритъмни нарушавания в последващата една година след слагане на диагнозата, споделя кардиологът проф. доктор Яна Симова, изпълнителен шеф на Българския Кардиологичен Институт.
Данните демонстрират, че рискът от настъпване на животозастрашаващо положение като миокарден инфаркт се усилва с 61%, а за мозъчен инсулт – с 48%. Дългосрочните недоволства се записват при 80% от преболедувалите. Tяхната дълготрайност може да надвиши една година.
Въпреки че близо две години светът е изправен пред SARS-CoV-2 и лавинообразно се усилва броят на преболедувалите, малко са анализите, отразяващи здравословното положение след „ излекуване ".
Американско изследване, въз основа на данните от най-голямата интегрирана здравна система в Съединени американски щати (VHA), потвърди, че хората с претърпян COVID-19 са с нараснал риск от развиване на редица сърдечносъдови и мозъчносъдови болести. Тези заключения са годни за всички, претърпели COVID-19 и зависят в в друга степен от тежестта на протичане на инфекцията и нуждата от хоспитализация. Повечето участници са от мъжки пол и бяла раса, което лимитира опцията за констатации за други групи от популацията, оповестяват създателите.
В изследването са обхванати три групи участници:
151 195 души, претърпели COVID-19 зараза и включени в проучването най-малко 30 дни след позитивен тест; те са разграничени на три подгрупи съгласно тежестта на протичане на инфекцията: нехоспитализирани, приети в болница, приети в болница в интензивно отделение;
3 670 087 недиагностицирани с COVID-19 участници, които са потърсили здравна помощ през 2019 г.;
3 656 337 недиагностицирани с COVID-19 участници, които са потърсили здравна помощ през 2017 година
Учените са се постарали да уеднаквят оптимално демографски индикатори, съпътстващите болести и здравните характерности – телесно тегло, тютюнопушене, лабораторни проучвания, банкет на медикаменти.
Резултатите демонстрират, че при претърпелите COVID-19, без значение от тежестта на протичане на заболяването, рискът от мозъчен инсулт през идващите 12 месеца се покачва с 48% на, спрямо групата на недиагностицираните с COVID-19. С други думи, при тези пациенти рискът от настъпване на ритъмни нарушавания през идващите 12 месеца се покачва с 66%, спрямо хората, които в никакъв случай не са боледували. Tака близо 20 на 1000 пациенти с COVID-19 имат ритъмно нарушаване а. Поданализът демонстрира, че главен дял заема синусовата тахикардия: 82% риск от развиване при всички пациенти с претърпян COVID-19.
Факт е, че когато човек е преболедувал коронавирусна зараза, рискът от настъпване на миокарден инфаркт през идващите 12 месеца се покачва с 61%. Рискът от развиване на сърдечна непълнота измежду претърпелите COVID-19 се усилва със 73% спрямо хората, които в никакъв случай не са боледували от COVID-19. В цифрово изражение, 11,5 случая на сърдечна непълнота се записват на 1000 пациента с COVID-19.
Инфекцията със SARS-CoV-2 се явява огромен рисков фактор за тромбоемболични затруднения. В изследването се оповестява, че претърпелите COVID-19 имат 92% нараснал риск от тромбоемболични епизоди през идващите 12 месеца по отношение на тези, които не са диагностицирани с COVID-19 или с други думи 10,3 случая на тромбоемболичен епизод на 1000 пациента. При претърпелите инфекцията най-голямо е покачването на риска от белодробна тробоемболия през идващите 12 месеца: с 206%. Със 73% се покачва рискът от тромбоза на повърхностните вени, а с 62% – рискът за дълбока венозна тромбоза спрямо пациентите, които в никакъв случай не се боледували.
Резултатите от изследването са красноречиви: събитието, че пациентите са претърпели COVID-19, даже формата да е била извънредно лека и изкарана на крайник, се явява рисков фактор за редица следващи сърдечносъдови и мозъчносъдови болести.
Таблицата онагледява сензитивно по-високия риск от сърдечни и мозъчни затруднения в границите на една година след превозване на COVID-19, разпределен съгласно нуждата от хоспитализация (в интензивно поделение или не) е спрямо хората, които не са били диагностицирани с пандемичното заболяване, само че са потърсили лекарска помощ през 2019 година:
Рискът от пораждане на сърдечносъдово или мозъчносъдово затруднение нараства фрапантно, правопропорционално на тежестта на прекараната COVID-19 зараза – колкото по-тежко е протекла инфекцията, надлежно се е наложила има хоспитализация в стационар или интензивно поделение, толкоз по-голям е процентът на нарастване на риска от развиване на някое от затрудненията.
Подобни са данните от продължаващата национална безсрочна акция на Българския Кардиологичен Институт „ Живот след COVID-19 " , с помощта на която към този момент повече от година се съветват, проучват и лекуват пациенти с постковид синдром. До момента са обхванати над 2100 души.
Показателно е, че 80% от българите, присъединили се в програмата, имат признаци и признаци, продължаващи месеци и даже повече от година след слагане на диагнозата.
За дълготрайните последствия върху сърдечносъдовата система свидетелстват преобладаващите недоволства: отмалялост (60,5%), прескачане на сърцето (38,2%), зной при изпитание (32,2%), болежка в гърдите (29%), сърцетуптене (23,6%). С малко по-малка периодичност са регистрирани и неврологични признаци: главоболие (21,3%), нарушена централизация (17,6%) и световъртеж (17,4%).
41% оповестяват за премерване на високи стойности на артериалното налягане в домашни условия. Прояви на сърдечна непълнота се следят при 21% от преболедувалите.
За да бъдат лекувано пълноценно дълготрайните последствия от заболяването, при над половината от излекуваните, са били направени спомагателни проучвания и смяна в лечението. Въпреки напъните, при 11% от от тях се е наложила повторна хоспитализация.
Данните демонстрират, че рискът от настъпване на животозастрашаващо положение като миокарден инфаркт се усилва с 61%, а за мозъчен инсулт – с 48%. Дългосрочните недоволства се записват при 80% от преболедувалите. Tяхната дълготрайност може да надвиши една година.
Въпреки че близо две години светът е изправен пред SARS-CoV-2 и лавинообразно се усилва броят на преболедувалите, малко са анализите, отразяващи здравословното положение след „ излекуване ".
Американско изследване, въз основа на данните от най-голямата интегрирана здравна система в Съединени американски щати (VHA), потвърди, че хората с претърпян COVID-19 са с нараснал риск от развиване на редица сърдечносъдови и мозъчносъдови болести. Тези заключения са годни за всички, претърпели COVID-19 и зависят в в друга степен от тежестта на протичане на инфекцията и нуждата от хоспитализация. Повечето участници са от мъжки пол и бяла раса, което лимитира опцията за констатации за други групи от популацията, оповестяват създателите.
В изследването са обхванати три групи участници:
151 195 души, претърпели COVID-19 зараза и включени в проучването най-малко 30 дни след позитивен тест; те са разграничени на три подгрупи съгласно тежестта на протичане на инфекцията: нехоспитализирани, приети в болница, приети в болница в интензивно отделение;
3 670 087 недиагностицирани с COVID-19 участници, които са потърсили здравна помощ през 2019 г.;
3 656 337 недиагностицирани с COVID-19 участници, които са потърсили здравна помощ през 2017 година
Учените са се постарали да уеднаквят оптимално демографски индикатори, съпътстващите болести и здравните характерности – телесно тегло, тютюнопушене, лабораторни проучвания, банкет на медикаменти.
Резултатите демонстрират, че при претърпелите COVID-19, без значение от тежестта на протичане на заболяването, рискът от мозъчен инсулт през идващите 12 месеца се покачва с 48% на, спрямо групата на недиагностицираните с COVID-19. С други думи, при тези пациенти рискът от настъпване на ритъмни нарушавания през идващите 12 месеца се покачва с 66%, спрямо хората, които в никакъв случай не са боледували. Tака близо 20 на 1000 пациенти с COVID-19 имат ритъмно нарушаване а. Поданализът демонстрира, че главен дял заема синусовата тахикардия: 82% риск от развиване при всички пациенти с претърпян COVID-19.
Факт е, че когато човек е преболедувал коронавирусна зараза, рискът от настъпване на миокарден инфаркт през идващите 12 месеца се покачва с 61%. Рискът от развиване на сърдечна непълнота измежду претърпелите COVID-19 се усилва със 73% спрямо хората, които в никакъв случай не са боледували от COVID-19. В цифрово изражение, 11,5 случая на сърдечна непълнота се записват на 1000 пациента с COVID-19.
Инфекцията със SARS-CoV-2 се явява огромен рисков фактор за тромбоемболични затруднения. В изследването се оповестява, че претърпелите COVID-19 имат 92% нараснал риск от тромбоемболични епизоди през идващите 12 месеца по отношение на тези, които не са диагностицирани с COVID-19 или с други думи 10,3 случая на тромбоемболичен епизод на 1000 пациента. При претърпелите инфекцията най-голямо е покачването на риска от белодробна тробоемболия през идващите 12 месеца: с 206%. Със 73% се покачва рискът от тромбоза на повърхностните вени, а с 62% – рискът за дълбока венозна тромбоза спрямо пациентите, които в никакъв случай не се боледували.
Резултатите от изследването са красноречиви: събитието, че пациентите са претърпели COVID-19, даже формата да е била извънредно лека и изкарана на крайник, се явява рисков фактор за редица следващи сърдечносъдови и мозъчносъдови болести.
Таблицата онагледява сензитивно по-високия риск от сърдечни и мозъчни затруднения в границите на една година след превозване на COVID-19, разпределен съгласно нуждата от хоспитализация (в интензивно поделение или не) е спрямо хората, които не са били диагностицирани с пандемичното заболяване, само че са потърсили лекарска помощ през 2019 година:
Рискът от пораждане на сърдечносъдово или мозъчносъдово затруднение нараства фрапантно, правопропорционално на тежестта на прекараната COVID-19 зараза – колкото по-тежко е протекла инфекцията, надлежно се е наложила има хоспитализация в стационар или интензивно поделение, толкоз по-голям е процентът на нарастване на риска от развиване на някое от затрудненията.
Подобни са данните от продължаващата национална безсрочна акция на Българския Кардиологичен Институт „ Живот след COVID-19 " , с помощта на която към този момент повече от година се съветват, проучват и лекуват пациенти с постковид синдром. До момента са обхванати над 2100 души.
Показателно е, че 80% от българите, присъединили се в програмата, имат признаци и признаци, продължаващи месеци и даже повече от година след слагане на диагнозата.
За дълготрайните последствия върху сърдечносъдовата система свидетелстват преобладаващите недоволства: отмалялост (60,5%), прескачане на сърцето (38,2%), зной при изпитание (32,2%), болежка в гърдите (29%), сърцетуптене (23,6%). С малко по-малка периодичност са регистрирани и неврологични признаци: главоболие (21,3%), нарушена централизация (17,6%) и световъртеж (17,4%).
41% оповестяват за премерване на високи стойности на артериалното налягане в домашни условия. Прояви на сърдечна непълнота се следят при 21% от преболедувалите.
За да бъдат лекувано пълноценно дълготрайните последствия от заболяването, при над половината от излекуваните, са били направени спомагателни проучвания и смяна в лечението. Въпреки напъните, при 11% от от тях се е наложила повторна хоспитализация.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ