При царуването на римския император Проб (Проб царувал от 276

...
При царуването на римския император Проб (Проб царувал от 276
Коментари Харесай

Св. мчци Трофим, Саватий и Доримедонт

При царуването на римския император Проб (Проб царувал от 276 до 282 година, бел.ред.) и по времето на ръководството на Антиохия от Атик, наименуван също Илиодор, един път антиохийците имали празник в чест на Аполон Дафнийски и съгласно обичая си през целия ден прекарвали в жертвоприношения на идолите, в пиене, тържествуване и други скверни каузи. В това време в Антиохия пристигнали въпреки това двама мъже, непознати никому. Това били Трофим и Саватий, хора благочестиви и почитащи същинския Бог. Като видели заслепението и гибелта на толкоз доста души, те единствено въздъхнали, обърнали се към Бога и почнали да се молят със сълзи:

- Боже, Който си направил целия свят от нищото с една Своя дума и си сътворил индивида по Свой облик и сходство! По-гледни от небето и освободи тези хора от ръцете на врага.

Докато казвали това, идолопоклонниците забелязали, че те не се покланят на езическите богове, хванали ги и ги отвели при своя владетел и арбитър Атик Илиодор. Той заповядал да ги разделят, като доведат изначало при него свети Трофим и почнал да го разпитва за името, живота и вярата му.

Светецът дал отговор:

- Името ми е Трофим, роден съм от свободни и благородни родители, само че като паднах във властта на прегрешението, изначало живях нечестиво, до момента в който не получих същинска независимост и достойнство посредством светото кръщение.

Тогава съдията попитал:

- Каква е вярата ти?

- Вече ти споделих - дал отговор Трофим, - само че ще кажа още по-ясно: аз съм християнин, раб на Христа, и искам да стана жертва за Христа.

- Чужденец ли си, или римски жител? - запитал съдията.

Светецът, който бил непознат на света, дал отговор, че е пътешественик. Тогава Атик споделил:

- Чел ли си императорските укази за християните?

- Чел съм ги - дал отговор светецът, - само че какво са те за нас? Между благочестието и бесовското обезчестяване има такава разлика, както сред деня и нощта.

Тези думи разгневили мъчителя и той заповядал да смъкват облеклата на Трофим, да го разпънат за ръцете и краката и да го бият немилосърдно. Слугите така дълго били мъченика, че земята се обагрила с кръвта му. После съдията им заповядал да спрат и споделил:

- Трофиме, принеси жертва на боговете, другояче ще те пратя във Фригия, при мъчителя Дионисий.

Дионисий бил прочут навсякъде със своята свирепост и безсърдечност.

Свети Трофим възразил:

- За мен не е значимо дали ще бъда погубен от тебе, или от някой различен, дали ти ще ме мъчиш или Дионисий. Смъртта ще бъде единствено една, тъй като и двамата имате едно желание - да убивате тези, които служат на същинския Бог.

Съдията се разлютил още повече, заповядал да окачат светеца на едно дърво и да раздират тялото му. Веднага го наобиколили палачи с остри оръдия, рязали тялото му до кости и даже до самите му черва. А той претърпявал всичко и безшумно и добродушно мълвял:

- Господи, помогни на Твоя раб!

Тогава съдията възкликнал:

- Къде е твоят Христос?

Мъченикът дал отговор:

- Моят Христос е с всички, които Го приканват. Той не се отделя и от мене и това, че участва в мене, е очевидно от лекотата, с която претърпявам мъченията, непоносими за човешкото естество, в случай че на страдащите не оказва помощ Самият Бог.

След мъченията хвърлили свети Трофим в тюрма.

Тогава довели в съда блажения Саватий и съдията му споделил:

- Не те запитвам дали си християнин, на първо време ми кажи какво звание имаш?

Самата дума " християнин " за езичниците била по този начин омразна, че мъчителят даже не желал да я чуе. Както болните очи не могат да гледат светлината, приятна за всички здрави, по този начин и той с помрачените си душевни очи не можел да гледа светлината на Христовото име и по тази причина споделил: " Не те запитвам дали си християнин ".

Свети Саватий дал отговор:

- Моето звание, достолепие и родно място, славата и благосъстоянието ми е Христос, Синът Божий, Който съществува постоянно - с Неговия промисъл е одобрена и се ръководи вселената.

Съдията възприел смелия отговор на мъченика като огорчение, изпаднал в гняв и като го блъснал по страните, споделил:

- Отговаряй за това, за което те питат, а с цел да не те погубя с мъчения, пристъпи към боговете и им принеси жертва.

Но светецът хулел боговете, осмивал безумието на нечестивите и изобличавал безбожието им.

Тогава по заповед на мъчителя повесили Саватий и с стоманени куки почнали да дерат тялото му, до момента в който не се посочили костите му. И защото падали към този момент цели части от плътта му и вътрешностите му били раздрани, на мъчителите не им останало какво да изтезават. Затова го свалили от дървото и свети Саватий незабавно предал душата си в ръцете на своя Господ.

Когато свети Саватий се преставил в Господа, в ръцете на мъчителите останал единствено блажения Трофим. Атик се отчаял в опитите си да го обърне в идолопоклонството и решил да го изпрати във Фригия при мъчителя Дионисий. Той написал писмо, в което му съобщавал, че Трофим претърпял огромни страдания и без значение от тях се оказал по-силен от мъчителите си, че уважава единствено Христа, надсмива се над боговете и ги счита за нищо. После заповядал да изведат светеца от тъмницата, да го обуят в стоманени ботуши, в които били заковани голям брой пирони с остриетата нагоре, и по този начин да го отведат във Фригия. Войниците предиздвикали светеца да върви паралелно с тях - те яздели коне, а той вървял пешком, в стоманени ботуши с гвоздеи, с пронизани нозе. Но той изпреварвал и ездачите, и ония, които вървели пешком, обагряйки целия път с кръвта си. Това бил в действителност печален път, който водел в блажения живот: колкото крачки направел той, толкоз нови рани се появявали на нозете му, и колкото нови рани получавал, толкоз страдания и болки претърпявал. Но Сам Господ го съпровождал: Той укрепявал Своя раб по пътя и за всяка крачка му приготвил въздаяние.

* Синад, или Синада, град в северна Фригия, било до планината, където се намирали популярните Синадски мраморни кариери. Днес селището е в руини, покрай Ескикара.

След три дни път бойците дружно със светия страдалец стигнали фригийския град Синад* и там предали на Дионисий посланието на Илиодор. Като го прочел, Дионисий заповядал незабавно да доведат свети Трофим и запитал:

- Ти ли си Трофим?

Мъченикът дал отговор:

- Аз съм Трофим и раб на същинския Бог, вярващите в Когото няма в никакъв случай да се посрамят.

Дионисий споделил:

- Ти продължаваш да си непослушен и даже призоваваш суетния и ненужен Христос, станал провинен за гибелта на мнозина. Но в случай че преди не искаше да се откажеш от Него, в този момент остави вярата, която Му възлагаш. Принеси жертва на боговете, с цел да се избавиш от страшни страдания и гибел и да живееш живота си в мир.

Мъжественият Трофим дал отговор:

- Дори и да желаех, невероятно е да се избавя от гибелта. Защото и да не ме убиеш ти, самото ми естество е смъртно. А посредством гибелта би трябвало да придобиваме безконечния живот, който е несравнимо по-добър и по-дълъг от настоящия, изпълнен с беди и къс наш живот. Благата на бъдещия живот не може да види тленното ни око, ухо не може да чуе и на разум на индивида те не са идвали. Копнея за този живот и се веселя, когато слушам да ми приказваш за гибелта, с която се опитваш да ме заплашиш.

Тогава, налегнат от гняв, Дионисий наредил да бият свети Трофим с дебели жили и до момента в който прислужниците изпълнявали заповедта, той му говорел:

- Само обещай да принесеш жертва на боговете и незабавно ще се избавиш от мъчението.

Но свети Трофим не обръщал внимание на раните и думите на мъчителя и мълчал.

По заповед на шефа прислужниците смесили оцет и горчица и излели сместа в ноздрите на светия. А след това го повесили на едно дърво, разрязали хълбоците му, а от ребрата му изтичали потоци кръв.

Светецът безмълвно понасял тези страдания и казвал самичък на себе си: " Много са скърбите на праведника, само че от всички тях Господ ще го избави ".

Дионисий чул това и споделил:

- Напразна е вярата ти, Трофиме, и суетни са помислите ти, тъй като кой ще пристигна при теб от небето и ще те избави от страданията? Затова те поучавам да принесеш жертва на боговете и тогава самичък ще си окажеш помощ.

Свети Трофим се присмял на безумието на мъчителя и дал отговор:

- Никога няма да се отвърна от моя същински и жив Бог.

Тогава Дионисий в гняв споделил на прислужниците:

- Мъчете го още.

И те почнали да го изтезават с още по-голяма свирепост.

А светецът се молел:

- Наклони ухо към мене, Боже мой, и ме избави " от примката, която са ми сложили, тъй като Ти си моя цитадела ", Господи (Срв. Пс. 30:5)!

Дионисий заповядал да полеят раните на светия страдалец с оцет и сол, с цел да усилят страданията му.

Тогава блаженият му споделил:

- Сега ти единствено укрепяваш тялото ми, с цел да не изтлее от раните, които ми нанасяш.

После почнали да горят ребрата му със свещи, само че и с това не могли да победят непобедимия Христов боец. Накрая хвърлили свети Трофим в тюрма.

* Според вярванията на гърците и римляните Кастор и Полукс били синове на владетеля на небето и най-висшия от боговете - Дий (Зевс), и по тази причина се наричали Диоскури. Вероятно изначало те били древнопелопонески божества на светлината. В същото време те били почитани като настойници на страната. В тяхна чест имало празници, наречени Диоскурии или Анакии - празници на властниците и управниците, както тук-там наричали Кастор и Полукс.

В Синад имало един сенатор и пръв консултант на име Доримедонт. Той бил благоверен християнин, само че криел това, тъй като се страхувал от мъчителя. Доримедонт постоянно скрито идвал в тъмницата при свети Трофим, умивал кръвта му и избърсвал струпеите му с чисти кърпи, превързвал раните му и по всевъзможен метод се грижел за него. Но не могъл дълго да се крие от мъчителя. Скоро настъпил богопротивният празник, наименуван Диоскурия, т.е. ден на Кастор и Полукс*.

Празненството се правило всенародно в Синад. Заедно с всички доближени и съветници, Дионисий се покланял на идолите и като видял, че измежду тях не участва Доримедонт, пратил да му наредят да се яви на празненството.

Блаженият Доримедонт дал отговор на пратениците:

- Аз съм християнин и по тази причина не прилича да участвам на бесовските празници.

Тогава Дионисий заповядал със мощ да го доведат при него, разпитал го и се убедил, че в действителност е християнин. Но защото не желаел да го съди в същия ден, заповядал да го хвърлят в тюрма.

После изпратил при него свои другари да го убедят да се разкае и да се обърне към техните богове. Но свети Доримедонт ги погледнал строго и споделил:

- " Махнете се от мене всички, които вършите безвластие ".

После замълчал и бил " като човек, който не чува и няма в устата си отговор " (Пс. 37:15)..

На другия ден мъчителят пристигнал в съда и заповядал да доведат светия.

- Заблудени дребосъче! - споделил той на светия страдалец. - Какво стана през вчерашния ден с тебе, че отстъпи от боговете и отхвърли да изпълниш царските заповеди? Нима към този момент не ти е угодно да бъдеш уважаван от всички и да заемаш измежду нас видно място?

Светецът дал отговор:

- Онзи, който обича същинския Бог, не зачита за нищо светската чест и популярност. Каква изгода има да се гордееш пред другите, да се обличаш в скъпоценни одежди и да се покланяш на идолите? Всичко това е краткотрайно и суетно, отлъчва от Бога и хвърля индивида в огнената геена.

Мъчителят дълго и с ласкателства, и със закани се опитвал да отвърне свети Доримедонт от Христа, само че не постигнал нищо. Тогава заповядал да смъкват облеклата му, да го повесят и да горят ребрата му с горещи стоманени пръчки, а самичък му говорел:

- Нека да видя дали ще пристигна да ти помогне Христос!

В мъченията светецът призовавал името на Господа, надсмивал се над езическите богове и с думите си уязвявал сърцето на мъчителя повече, в сравнение с той с копията си - неговото тяло.

Тогава Дионисий обърнал гнева си върху прислужниците, които измъчвали светеца, и ги укорявал, че не могат да накарат да замлъкне индивидът, който похулва боговете им. Слугите изпаднали в гняв, раздрали с стоманени куки лицето на светеца и избили зъбите му, само че и с това не могли да накарат да замлъкнат богоречивите уста, изповядващи Христа и похулващи бездушните идоли. После наклали под светия страдалец огън и го хвърлили върху горещите въглени. Но той ходел по тях като че ли били прелестни цветя, радвал се на страданията и бил подготвен да понесе за Христа още по-големи и люти страдания.

След това мъчителят заповядал да го отведат в тъмницата, а да доведат за изтезание свети Трофим. Повесили го, почнали да раздират тялото му с стоманени куки, подновявайки предходните рани, а след това изболи очите му с нажежени пръчки. Но при тези премеждия светецът благодарял на Христа, а след това още веднъж бил отведен в тъмницата.

Дионисий почнал да се поучава с доближените си с каква гибел да умъртви двамата мъченици, тъй като пренебрегвали всички страдания. Накрая решил да ги хвърли на зверовете. За задачата заповядал да доведат гладни зверове и да се устрои обществено представление. Когато настъпил избраният ден, той се явил на зрелището дружно с всички свои съветници и прислужници и се събрало голям брой народ. Светите Трофим и Доримедонт били изведени от тъмницата голи, покрити с рани, тъй че задачите им тела представлявали една язва. Пуснали против мъчениците мечка, която с гняв се устремила към тях, само че щом се доближила, незабавно станала кротка. Свети Доримедонт, който желаел по-скоро да се освободи от тялото и да бъде с Христа (Фил. 1:23.), хванал мечката за ухото и почнал да я нервира, с цел да го раздра час по-скоро, само че тя като засрамена накланяла и отвръщала главата си от него. Като видял, че мечката не протяга ръка на светиите, мъчителят изпаднал в яд и пуснал против тях леопард, само че и той като куче лижел нозете им. После пуснали лъв, само че и този звяр станал мирен като агне. Мъчителят се разярил и заплашил със гибел прислужникът, който отговарял за животните, в случай че не съумее по този начин да ги раздразни, че да раздерат двамата християни. Но когато прислужникът почнал да нервира лъва, звярът се хвърлил върху него и го умъртвил. Всички присъстващи се ужасили и познали силата на същинския Бог и наш Спасител. Само беззаконният изтезател не желал да я познае и още повече се помрачавал с тъмнината на своето безумство, като хулел Христа и наричал рабите Му вълшебници. После заповядал да отсекат главите им с меч. Така след жестоки мъчения светите Трофим и Доримедонт приключили страданията си и се включили към свети Саватий в безсмъртния живот, а в този момент ликуват с ангелите, прославяйки Светата Троица - Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян от всички вовеки веков. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР