При царуването на нечестивия цар Деций на изток имало един

При царуването на нечестивия цар Деций на изток имало един княз, на име Аквилин, който грубо преследвал християните. Веднъж той събрал в тъмницата триста и седемдесет християни и отправяйки се към Валсайтийските топли минерални извори, заповядал да водят с него и мъчениците.
Възнамерявайки да мине около идолския храм на Посейдон (езически господ на моретата и водните извори, бел.ред.), той желал да ги принуди да принесат идолска жертва. Като стигнали до капището, той дълго принуждавал светиите да принесат жертва на идола, само че не съумял да ги склони нито с милувки, нито със закани. Случило се по този начин, че в същото време около тях минавал един благоверен мъж, на име Парамон, а по религия - християнин. Като видял такова голям брой свети мъченици, наказани на гибел, той застанал пред капището на идола и възкликнал с висок глас:
- О, какъв брой доста почтени праведници убива нечестивият княз за това, че не се покланят на бездушните и неми идоли!
Като споделил това на висок глас, той траял по пътя си. А князът, като чул тези думи на Парамон, горящ от гняв и заповядал на прислужниците си незабавно да го догонят и да го убият. Нечестивите прислужници на още по-нечестивия княз догонили блажения Парамон, който не знаел за това предписание, и го хванали, както си вървял по пътя. Отначало те извадили езика му от устата, който изобличил и укорил мъчителя, и го отрязали; след това наранили всичките му членове и най-после проболи тялото му с копия. Така светият страдалец Парамон предал благочестивата си душа в Божиите ръце.
В същия час и горепосочените свети мъченици, на брой триста и седемдесет, били убити с мечове пред капището на Посейдон за вярата Христова.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.