14 Години От Унищожителния Атентат Срещу Българската База В Кербала. Загинаха Петима Смели Българи
При терористичната офанзива починаха 29-годишният майор Георги Качорин, 26-годишният старши лейтенант Николай Саръев и офицерски претенденти Иван Инджов (36), Антон Петров (26) и Свилен Киров (25). Още 27 български рейнджъри бяха тежко ранени.
Изправени сме пред съперник, за който няма полезности, съобщи в онази вечер на изключителна конференция в МО тогавашният заместник-министър на защитата Илко Димитров. За страдание това, което не искахме да се случи, се случи, макар всички взети ограничения, добави той.
Началникът на Генералния щаб на Българската войска ген. Никола Колев сподели тогава, че няколко пъти през последните седмици е споделял с сътрудниците си терзание от настъпилото успокоение в Кербала.
Анализ на обстановката след това уточни, че на 27 декември 2003 година, по обед, два поста в региона са алармирали за очевидна опасност за гибелен атентат с камион-бомба северозападно от базата. Караулът и групата за бързо реагиране са разкрили пукотевица по движещия се камион. Въпреки че намиращите се в кабината нападатели са премахнати, камионът-цистерна е продалжил да се движи към постройката, напомня Дир.бг.
Вероятно цистерната е била взривена отдалечено, като минута преди гърмежа базата е била обстреляна в допълнение с минохвъргачен огън и ръчна противотанкова гранатохвъргачка.
В резултат на гърмежа и мощната ударна вълна се срутват оградната стена както и съвсем всички стени от северната страна на " Индия ".
След към 10 минути е осъществен сходен атентат и в центъра на Кербала - директно пред постройката на кметството и наоколо до постройката на локалната полиция. Петнадесет минути по-късно е осъществен атентат и против Логистичната база на многонационалната бригада под полско командване.
Целият български контингент в Кербала незабавно е събран на едно място в различен лагер. На 28 декември държавното управление взема решение 30 декември да бъде разгласен за ден на народен печал.
" Обстоятелствата към трагичния случай, при който вследствие на безчовечен акт починаха български военни от контингента ни в Ирак, се проучват за да бъдат взети всички спомагателни ограничения, които да сведат до най-малко риска за живота на българите ", обявиха на 29 декември 2003 година в взаимно послание след среща на " Дондуков " 2 президентът Георги Първанов, ръководителят на Народното събрание Огнян Герджиков и министър председателят Симеон Сакскобургготски.
Те увериха българската общност, че са подхванати дейности за изясняване на събитията, довели до жертви в българския батальон.
На 30 декември 2003 година със заповед на министъра на защитата Николай Свинаров, петимата починали рейнджъри бяха нараснали във военно звание и наградени посмъртно с наградни знаци " За вярна работа под знамената " - първа степен, за проявена героизъм и професионализъм. Капитан Георги Качорин беше нараснал в звание майор, лейтенант Николай Саръев - в звание старши лейтенант, старши сержант Иван Инджов - в звание офицерски претендент, младши сержант Антон Петров - в звание офицерски претендент, редови войник Свилен Киров - в звание офицерски претендент.
Инцидентът повдигна редица въпроси и полемики за сигурността на българските военни в Ирак, за тяхната подготовка, съоръжение и въоръжение, за разследващата информация и връзката сред способените служби и институции.
Според един от ранените при атентата бойци - ефрейтор Георги Воронов, офанзивите в Кербала не са идвали от локалното население, с което връзките на военните ни са били доста положителни. Според него българската база в Кербала е била добре укрепена, само че нападението с камиона е било изненадващо. Заплахи имаше всеки ден, ние бяхме добре готови и реагирахме допустимо най-добре, декларира тогава ефрейторът, съгласно който не е имало пропуски, за които Министерството на защитата е отговорно.
Друг от ранените - редови войник Стефан Драганов от Пловдив е бил с бронежилетка и преди гърмежа е бил на към пет метра от камиона. Видял кабината, цялата простреляна от караула на българската база.
" Действахме безусловно професионално ", декларира тогава Драганов, отказвайки да даде оценка на сигурността въз основата. Самият той бил от базата " Кило " и е бил инцидентно в " Индия " в деня на нападението.
" При случая изгубих едното си око. Гръклянът ми беше отсечен от сънна до сънна артерия. Табелката с името и кръвната ми група беше в хранопровода. Извадих я, с цел да продължа да вдишвам ”, връща се към кървавата офанзива Стефан Драганов.
Той оцеля след дълго лекуване във военната болница в Ландщул.
На заседание за подготовката и осигуреността на българските военни контингенти отвън страната на 8 януари 2004 г.президентът Първанов слага и въпросите кой е предложил и по какъв начин е изпълнена схемата по обезпечаването въз основата " Индия ", както и кой е решил, че построената система от инженерни уреди е задоволително сигурна.
Въпросът за това дали българският батальон разполага с задоволително ясна, съответна и изпреварваща информация за събитията също е измежду поставените от президента тематики, наред с мотивацията и финансирането на задачите ни в чужбина и в частност на батальона в Ирак.
По-късно комисията, направила вътрешноведомствената инспекция по атентата против българската база " Индия " в Кербала, установи, че " подготовката на батальона, включително и специфичната, е била несъобразена в цялостен размер с интервенцията в Ирак, с евентуалните закани и враждебна среда, присъщи за театъра на интервенцията, както и спецификата на задачата ".
Констатирано бе, че националната система за използване на поуките от присъединяване в сходни интервенции не работи задоволително дейно и навреме. Потвърдена беше първичната оценка, че професионалните дейности на българските военнослужещи в Кербала, високият дух и добра подготовка са създали допустимо отразяването на офанзивата и са довели до минимализиране на загубите.
Докладът предложи анализиране на опцията за основаване на профилирани щатни подразделения за присъединяване в интернационалните интервенции, както и подготовката на контингентите да става в обособен център със личен команден състав и инструктори, взели участие в задгранични задачи. Посочено беше, че е нужна преоценка на реда за постигане на разследваща информация - стратегическа, оперативна и тактическа, до щаба на батальона, за локализиране на непосредствените закани, съответното време, обекти за нахлуване и състава на терористичните групи.
Направен беше изводът, че не може да бъде открита директна причинно-следствена връзка сред установените в отчета пропуски и резултата от терористичния акт на 27 декември. Като изключително значима беше оценена нуждата от съответно и синхронизирано присъединяване на всички държавни институции при взимане на политическо решение за присъединяване в задачи.
В годините, последвали началото на задачата в Ирак, при разнообразни условия, в това число и при случай с така наречен другарски огън, починаха още осем български военни - офицерските претенденти Димитър Димитров, Владимир Пашов, Гърди Гърдев, Преслав Стоянов, Валентин Донев, Марин Милев, Цветан Камов и Паун Георгиев.
България е изгубила общо 13 бойци в Ирак.
Изправени сме пред съперник, за който няма полезности, съобщи в онази вечер на изключителна конференция в МО тогавашният заместник-министър на защитата Илко Димитров. За страдание това, което не искахме да се случи, се случи, макар всички взети ограничения, добави той.
Началникът на Генералния щаб на Българската войска ген. Никола Колев сподели тогава, че няколко пъти през последните седмици е споделял с сътрудниците си терзание от настъпилото успокоение в Кербала.
Анализ на обстановката след това уточни, че на 27 декември 2003 година, по обед, два поста в региона са алармирали за очевидна опасност за гибелен атентат с камион-бомба северозападно от базата. Караулът и групата за бързо реагиране са разкрили пукотевица по движещия се камион. Въпреки че намиращите се в кабината нападатели са премахнати, камионът-цистерна е продалжил да се движи към постройката, напомня Дир.бг.
Вероятно цистерната е била взривена отдалечено, като минута преди гърмежа базата е била обстреляна в допълнение с минохвъргачен огън и ръчна противотанкова гранатохвъргачка.
В резултат на гърмежа и мощната ударна вълна се срутват оградната стена както и съвсем всички стени от северната страна на " Индия ".
След към 10 минути е осъществен сходен атентат и в центъра на Кербала - директно пред постройката на кметството и наоколо до постройката на локалната полиция. Петнадесет минути по-късно е осъществен атентат и против Логистичната база на многонационалната бригада под полско командване.
Целият български контингент в Кербала незабавно е събран на едно място в различен лагер. На 28 декември държавното управление взема решение 30 декември да бъде разгласен за ден на народен печал.
" Обстоятелствата към трагичния случай, при който вследствие на безчовечен акт починаха български военни от контингента ни в Ирак, се проучват за да бъдат взети всички спомагателни ограничения, които да сведат до най-малко риска за живота на българите ", обявиха на 29 декември 2003 година в взаимно послание след среща на " Дондуков " 2 президентът Георги Първанов, ръководителят на Народното събрание Огнян Герджиков и министър председателят Симеон Сакскобургготски.
Те увериха българската общност, че са подхванати дейности за изясняване на събитията, довели до жертви в българския батальон.
На 30 декември 2003 година със заповед на министъра на защитата Николай Свинаров, петимата починали рейнджъри бяха нараснали във военно звание и наградени посмъртно с наградни знаци " За вярна работа под знамената " - първа степен, за проявена героизъм и професионализъм. Капитан Георги Качорин беше нараснал в звание майор, лейтенант Николай Саръев - в звание старши лейтенант, старши сержант Иван Инджов - в звание офицерски претендент, младши сержант Антон Петров - в звание офицерски претендент, редови войник Свилен Киров - в звание офицерски претендент.
Инцидентът повдигна редица въпроси и полемики за сигурността на българските военни в Ирак, за тяхната подготовка, съоръжение и въоръжение, за разследващата информация и връзката сред способените служби и институции.
Според един от ранените при атентата бойци - ефрейтор Георги Воронов, офанзивите в Кербала не са идвали от локалното население, с което връзките на военните ни са били доста положителни. Според него българската база в Кербала е била добре укрепена, само че нападението с камиона е било изненадващо. Заплахи имаше всеки ден, ние бяхме добре готови и реагирахме допустимо най-добре, декларира тогава ефрейторът, съгласно който не е имало пропуски, за които Министерството на защитата е отговорно.
Друг от ранените - редови войник Стефан Драганов от Пловдив е бил с бронежилетка и преди гърмежа е бил на към пет метра от камиона. Видял кабината, цялата простреляна от караула на българската база.
" Действахме безусловно професионално ", декларира тогава Драганов, отказвайки да даде оценка на сигурността въз основата. Самият той бил от базата " Кило " и е бил инцидентно в " Индия " в деня на нападението.
" При случая изгубих едното си око. Гръклянът ми беше отсечен от сънна до сънна артерия. Табелката с името и кръвната ми група беше в хранопровода. Извадих я, с цел да продължа да вдишвам ”, връща се към кървавата офанзива Стефан Драганов.
Той оцеля след дълго лекуване във военната болница в Ландщул.
На заседание за подготовката и осигуреността на българските военни контингенти отвън страната на 8 януари 2004 г.президентът Първанов слага и въпросите кой е предложил и по какъв начин е изпълнена схемата по обезпечаването въз основата " Индия ", както и кой е решил, че построената система от инженерни уреди е задоволително сигурна.
Въпросът за това дали българският батальон разполага с задоволително ясна, съответна и изпреварваща информация за събитията също е измежду поставените от президента тематики, наред с мотивацията и финансирането на задачите ни в чужбина и в частност на батальона в Ирак.
По-късно комисията, направила вътрешноведомствената инспекция по атентата против българската база " Индия " в Кербала, установи, че " подготовката на батальона, включително и специфичната, е била несъобразена в цялостен размер с интервенцията в Ирак, с евентуалните закани и враждебна среда, присъщи за театъра на интервенцията, както и спецификата на задачата ".
Констатирано бе, че националната система за използване на поуките от присъединяване в сходни интервенции не работи задоволително дейно и навреме. Потвърдена беше първичната оценка, че професионалните дейности на българските военнослужещи в Кербала, високият дух и добра подготовка са създали допустимо отразяването на офанзивата и са довели до минимализиране на загубите.
Докладът предложи анализиране на опцията за основаване на профилирани щатни подразделения за присъединяване в интернационалните интервенции, както и подготовката на контингентите да става в обособен център със личен команден състав и инструктори, взели участие в задгранични задачи. Посочено беше, че е нужна преоценка на реда за постигане на разследваща информация - стратегическа, оперативна и тактическа, до щаба на батальона, за локализиране на непосредствените закани, съответното време, обекти за нахлуване и състава на терористичните групи.
Направен беше изводът, че не може да бъде открита директна причинно-следствена връзка сред установените в отчета пропуски и резултата от терористичния акт на 27 декември. Като изключително значима беше оценена нуждата от съответно и синхронизирано присъединяване на всички държавни институции при взимане на политическо решение за присъединяване в задачи.
В годините, последвали началото на задачата в Ирак, при разнообразни условия, в това число и при случай с така наречен другарски огън, починаха още осем български военни - офицерските претенденти Димитър Димитров, Владимир Пашов, Гърди Гърдев, Преслав Стоянов, Валентин Донев, Марин Милев, Цветан Камов и Паун Георгиев.
България е изгубила общо 13 бойци в Ирак.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ