При структурирането на новите европейски институции се случва точно това,

При структурирането на новите европейски институции се случва тъкмо това, за което гласоподаваха жителите на Европейския съюз. Онези от тях, които взеха решение да гласоподават, показаха недоверието си към обичайните европейски политически фамилии и отвориха вратата пред националистическите трендове в Европа, баз да ги поддържат изцяло. Именно по тази причина, както персоналният избор на претендентите за водещите позиции в Европейския съюз, по този начин и първите работни дни на Европейски парламент са белязани от нова динамичност и възходящо чувство за несигурност.

Стратегията на европейските политически партии за техните водещи претенденти се провали. Тя би имала своята логичност, в случай че бяхме постигнали единодушие за явяване на изборите с общи веропейски листи. Тогава лидерът на листата на ЕНП, на ПЕС или на АЛДЕ щяха да имат всички учредения да бъдат избрани персонално като претенденти за основните позиции. Липсата на ясно изразено болшинство, без значение от успеха на ЕНП, не обезпечи на нито един от водещите претенденти късмет да попадне измежду определените и назначени водачи на изменящия се Европейски съюз.

Още в хода на предизборната акция стана ясно, че вървим към конструкция на политическото посланичество в Европейския парламент, която ще предопредели по-трудно реализиране на единодушие, ситуативни болшинства и по-висока степен на неустановеност. Няма подозрение, че законодателният развой ще се забави, само че това може би не е толкоз неприятна вест. Сегашните политически действителности са резултат от обрисувалата се през последните години наклонност на свръх-регулация. Това олевяване на Европейския съюз докара до рецесия на поддръжката за социалистите и в това време – до все по-масова опозиция против визията за Европа като „ Брюксел ”.

Предстои да бъде направен нов баланс във връзка с въздействието на обичайните и новите политически групи, от една страна, и националните ползи на обособените страни – от друга. Изборът на Европейския съвет дава всички учредения да считаме, че относителната тежест на националните ползи нараства за сметка на обичайните механизми на европейската политика. В същото време, тази изменена геометрия на политическите връзки дефинира и профила на претендентите, които получиха поддръжка, както и беляза края на едно цяло потомство европейски политици. Нито една от определените досега политически фигури няма кариера единствено в европейските институции. По-голямата част от тях са построили своя политически профил в националната политика.

Европейският съвет реализира единодушие за петте основни поста към кандидатури на Франция, Германия, Белгия, Италия и Испания. Дизайнът на това единодушие бе планиран върху новата степен на задълбочена интеграция сред Френската република и Федералната република Германия, избрана посредством Договора от Аахен. Това докара до систематизиране освен на позиции, само че и на въздействие върху европейския политически развой. Очевидният извод е в това, че постигането на резултат зависи от степента на съгласуваност сред разнообразни групи от ползи. Макар и преобладаващи европейските институции, Франция и Германия нямаше да съумеят да дефинират допустими за тях претенденти, в случай че не бяха построили и мобилизирали нов модел на задълбочено съдействие.

В същата степен, страните от Централна и Източна Европа не реализираха значителен резултат поради неналичието на добра съгласуваност. Тя би трябвало да бъде реалност преди изборите и нямаше никаква опция тя да бъде направена в дните на дейни договаряния в границите на Европейския съвет. Нашите страни не престават да се стремят към независимо присъединяване и подценяват опциите, които им дават механизмите на многопосочната дипломация. Докато това е по този начин, измежду лидерските позиции на Европа няма да има място за нашите претенденти.

В новата политическа динамичност, която зададоха резултатите от изборите за Европейския парламент, определящо значение ще имат добре проведени малцинства, а не мъчно постигани и нетрайни болшинства. Това е среда, която може да се окаже удобна за България. Ако успеем да реализираме нужната степен на единодушие по отношение на целите на развиването ни, бихме могли да маневрираме доста по-успешно, следвайки динамичните болшинства и търсейки интензивно съдружници за нашите ползи. Най-добри резултати в тези условия ще реализират тези страни и групи от ползи, които съумяват да стартират хрумвания, да търсят съдружници и да се причисляват към ситуативни болшинства. Това е политически дрейф, в който България би могла да „ плува ” по-бързо, в случай че е определила задоволително ясно посоката на развиването си.

Профилът на новата Европейска комисия под управлението на Урсула фон дер Лайен ще се разграничава значително от Комисията Юнкер. Това ще бъде Комисията, която ще би трябвало да провежда и организира извънредно сложните диспути по приемането на нов Договор на Европейския съюз. Това е неизбежно, в случай че желаеме да продължим напред. Договорът от Лисабон към този момент не е задоволителен, с цел да сме сигурни в това, че Европейският съюз ще продължи да бъде международен водач в отбраната на правата на индивида, гарантирането на мира и благосъстоянието на своите жители. Имаме потребност от обща европейска миграционна политика, обща енергийна политика и политика на сигурност и външни работи. Без тези три нови стълба, Европейският съюз ще продължи да бъде уязвим пред своите съперници и съперници.

Между спекулативната визия за „ Европа на отечествата ” и федерална Европа, през днешния ден европейските жители са изправени пред най-малко три вероятности, които се обрисуваха ясно по време на първите тежки договаряния на Европейския съвет. Първата от тях беше артикулирана от представители в новия състав на Европейския парламент. Според тях, точно Парламентът е изразител на демократичния темперамент на Европейския съюз. Те се пробваха да блокират решенията на Европейския съвет, пледирайки за своята демократична легитимност.

Втората наклонност бе обрисувана от членовете на самия Европейски съвет. След като публичните упования са за усилване на ролята на националните страни, то точно Съветът е институцията, която би трябвало да приодбие по-голяма тежест в европейската политика. Постигането на единодушие сред държавните ръководители би трябвало да има превес над мощно фрагментираното посланичество в Парламента.

Третата переспектива продължава да се задава от европейската политическа и административна традиция. Действащата Комисия Юнкер и настоящият Председател на Европейския съвет Туск, се оказаха значителен фактор в предаването на властта. Това е по този начин и във връзка с европейската администрация, която постоянно е играла ролята на самобитна „ котва ”, както по отношиние на прекомерно амбициозните проекти за смяна, по този начин и на трендовете към вътрешно опълчване и деградация на европейските институции.

В последна сметка, наподобява че сред „ Европа на отечествата ” и „ федерална Европа ”, това което ще получат евроейските жители може да се окаже „ Европа на районите ”. В изискванията на „ плаващи болшинства ”, натоварен развой на договаряния и мъчно реализиране на необятно единодушие, Комитетът на районите ще усили своята тежест. Добре структурираните и прагматично насочени ползи на локалните и районни управляващи могат да поемат самодейността и да стартират още по-отчетливо да образуват европейския политически дневен ред. Това също би било добре за България, в случай че успеем да реализираме единодушие между тях за това, че голяма част от капацитета за развиване на страната ни е забележим и предстои на готовност на локално и районно ниво.

Европа на районите, а не на геополитическите блокове, може да бъде съответният отговор на съмненията и неудовлетвореността на европейските жители. Това може да бъде и шансът на България за смяна на траекторията на развиване и постигането на единодушие при образуването на идващото потомство български жители.