Крепостите в България – непреходният символ на историята
При споменаването на думата " цитадела “ в съзнанието ни незабавно изниква визията за нещо тайнствено, за нещо от отминали времена, за нещо сантиментално. Обикновено си представяме мощни стени и кули, увенчани със зъбери. В значително случаи обаче, от хилядите крепостите в България, е непокътнато напълно малко или сe намира на много недостъпни места. Въпреки това има стотици, които си заслужават да се посетят.
Като цяло терминът " цитадела “ е доста общ, обгръща монументи от разнообразни столетия с друг темперамент. Най-общата формулировка е: крепостите са обитаеми или други места с отбранителни уреди. Обликът им зависи от епохата, в която пораждат и функциите, които са изпълнявали. Днес това разнообразие се добавя и от степента на непокътнатост и достоверност, в която те са достигнали до нас.
С този текст ще се опитам да прегледам някои съществени черти на крепостите, с цел да може неизкушените от тематиката да се ориентират по-лесно. Ще дам и няколко образеца от днешна България, с което уповавам се, ще изостря любознанието им и ще ги предизвикам да посетят някое място, обвързвано с защитата и надлежно с историята на нашите земи.
Основната функционалност на крепостите е да служат за отбрана на тези, които са вътре в тях. Те са военни уреди и главен представител на военната архитектура. Най-важната разлика сред крепостите е дали в тях има непрекъснато населявано населено място или не. Почти всички градове в древността са укрепени. По този метод те са и град, само че в това време и цитадела. Друга група замъци защитавали села или са били населявани единствено от боен гарнизон. Трети, не са били непрекъснато обитаеми, а са служели единствено за убежища, т.е. при заплаха хората от близките села са се скривали в тях. Естествено, може елементарно да си визиите, че разнообразното предопределение на крепостите е съществена причина те да са разнообразни. По един метод наподобява една градска цитадела, а по напълно различен, цитадела – леговище в гората.
Голямо значение за метода, по който наподобяват крепостите има и епохата, в която са построени. Създавани са от доста разнообразни общества. Най-малкото хората не са имали идентични механически благоприятни условия за градеж, а и обсадната техника е била на разнообразни равнища на развиване.
До скоро се смяташе, че крепостите се появяват в нашите земи дружно с тракийските царства от средата на първото хилядолетие преди Христа. В последните години обаче е потвърдено, че тази долна граница на поява на крепостите би трябвало да се измести по-назад във времето, в праисторическата ера. Още в късния неолит, т.е. преди към 7000 години (в края на VI хиляди прочие Хр.), съществуват селища, оградени с ровово-валови уреди. В късния халколит (втората половина на V хиляди прочие Хр.) към този момент има каменни отбранителни стени. Такива са открити при археологически изследвания в " Провадия – Солниците “, Варненско (GPS 43.1284494, 27.4703693) и до сeло Сушина в язовир Тича, община Върбица, Шуменско (GPS 43.0592936, 26.7675877). При изследването на последния обект е открита кула, непокътната до 3-4 метра височина.
През късната желязна ера, V – I в. прочие Хр., се появяват по-големи замъци, което е директно обвързвано със основаването на държавни образования по нашите земи. Една част от тях са свързани с градски селища. Оригинални елементи от стени от този ранен интервал могат да се видят на Небет тепе в Пловдив, в Перник на хълма Хисарлъка, в резервата " Сборяново “ до град Исперих, област Разград. Друга група тракийски замъци са свързани с резиденциите на тракийските царе и висшите аристократи.
В научната литература за тях се употребява термина " тюрзис “. Те са със относително дребни размери, само че са добре укрепени. Зад стените им се намират жилищните и икономически пространства на притежателя. През последните години такива замъци са проучени до Синеморец, Бургаско, в Елховско, Ямболско и до Копривщица. Особено забележителна е последната резиденция, която се намира в околност Смиловене (GPS 42.5685058, 24.3733406). Тя не е с огромни размери, само че градежът ѝ е извънредно точно направен. Оградните ѝ зидове са дебели сред 2,8 и 3 метра, а лицата на гранитните блокове са завършени доста тънко.
Следващата ера настава с идването на римляните, когато Балканският полуостров става част от Римската империя. Тази империя се трансформира през IV в. сл. Хр. Разделя се на две и източната ѝ половина остава известна в историята като Византия. През интервала II – VII век се слуват доста неща, редуват се интервали на напредък и крах. Построяват се доста замъци, изключително през V – VI век. Част от тях са градени върху по-стари замъци, а доста други – на ново място. Почти всички са разрушени с идването на славяните и българите през VII век, само че по-късно част от тях са преизползвани и преустроявани.
След първото огромно настъпление на племена северно от Дунав в средата на II в. сл. Хр., стартира всеобщо подсилване. Най-голямата централизация на замъци през втората половина на II и III век е по брега на река Дунав. От устието до изворите си, тази река се считала за естествена граница на Римската империя (Дунавски лимес). Там непрекъснато са ситуирани римски военни елементи, около които се построяват замъци (кастели), а последователно и цели градове. Във вътрешността се залага на едно целеустремено строителство на градове, посредством които действа римската администрация.
Ситуацията се усложнява през IV век, когато стартират по-честите безчовечен нашествия. През V – VI век крепостите се трансформират. Появяват се кулите с изострен връх, протеихизмите (допълнителни крепостни стени пред основните), смаляват се градските пространства.
Крепостни стени от римския интервал могат да се видят в следните градове:
София – крепостните ѝ стени са издигната през 176-180 година при ръководството на римския императори Марк Аврелий (161-180). Тя е направена в присъщия за интервала жанр с добре отдялани четвъртити камъни. През 443 година е разрушена от хуните. След това е реконструирана, извън на остарялата крепостна стена е долепена напълно нова стена от тухли с дебелина 1,80 метра. Така общата широчина на стената става 4 метра. В София могат да се видят обилни елементи от крепостната стена на античния и феодален град, с помощта на дългогодишната политика за експониране на старини. Запазени са Източната и Западната врата на града, надлежно в подлеза при Президентството и до католическата катедрала. По-слабо прочут е североизточния ъгъл на града, който също е добре експониран (GPS 42.6996267, 23.3251977).
Пловдив – крепостната стена към града в подножието на Трихълмието е строена от Марк Аврелий през II век и преработена неведнъж през III, IV и VI век.
Стара Загора – крепостните стени на Августа Траяна също са строени по времето на Марк Аврелий. През IV век претърпяват сериозна реорганизация, а в средата на V век се построява протеихизмата. Могат да се видят до Съдебната палата на Стара Загора (GPS 42.4266917, 25.6246662).
Стотици са извънградските замъци. Те укрепяват дребни обитаеми места, имат чисто военни функционалности, като гарнизонни или са замъци – убежища. Ще загатна единствено няколко, само че заслужаващите да се видят са доста повече.
Кула, област Видин (GPS 43.8908066, 22.5238287) – крепостта се състои от две елементи – малко квадратно барикада (квадрибургий) и по-голям кастел, ситуиран южно от него. Първоначално е издигнат квадрибургият, датиран e към края на III – началото на IV век. Представлява квадратно барикада с размери 40 на 40 метра с огромни кули в ъглите с диаметър 12,5 метра. Квадрибургият е доста добре непокътнат и изцяло оголен. Стените му са от каменни и триредови тухлени пояси с дебелина 2,20 метра и непокътната междинна височина 2 метра над подовете. Югоизточната му кула се издига на 16,30 метра и точно тя дава името на актуалния град Кула.
Состра, община Троян , област Ловеч (GPS 42.9853116, 24.6740913) – строителството на крепостта стартира към 147 година по заповед на император Антонин Пий. По-късно крепостните стени са на няколко пъти разрушавани и възстановявани. Днес част от тях са реставрирани.
Траянови врата , община Костенец (GPS 42.357434, 23.9221287) – градежът е от тухли и камъни. Входните кули са непокътнати на височина до 11 метра.
Пещера, област Пазарджик (GPS 42.0384806, 24.3041611) – крепостта е известна като " Перистера “. Откроява се с формата на две от кулите ѝ, които в проект имат формата на черква.
Белчин, община Самоков (GPS 42.3535808, 23.3821678)
Дренково, община Благоевград (GPS 42.0037216, 22.9653311).
Крепостта Состра
Със основаването на България в края на VII век обстановката на Балканите се трансформира. Българите основават редица свои землени и каменни замъци. Освен това те преизползват доста от заварените замъци. Първите столици, Плиска и Преслав, са издигнати на равни терени с благоприятни условия за по-лесно градоустрояване на терените в тях. През Второто царство (XII – XIV век) градовете се строят на друг принцип. Издигат се на естествено предпазени места, които дефинират техния образ. Такива са Търново, Червен, Ловеч и други
Няма да се спирам на най-важните крепостите в България от VIII – XIV век – Плиска, Преслав, Дръстър (Силистра), Търново, Видин, Червен (GPS 43.6235802, 26.0231352), Ловеч, Мелник (GPS 41.5198184, 23.3915985), Калиакра (GPS 43.3664517, 28.4653991), защото са относително по-известни. Със сигурност обаче те би трябвало да заемат челно място в листата с обекти за навестяване. Ще загатна единствено няколко от заслужаващите да се видят замъци от VIII-XIV век:
Перник (GPS 42.5951794, 23.0175322) – крепостта в Перник се свързва с епопеята на цар Самуил и неговия пълководец Кракра, който на два пъти устоява на византийските набези.
Самуилова цитадела (GPS 41.3952259, 23.0317774), община Петрич, област Благоевград – В " Парк-музей Самуилова цитадела “ може да се посети главният укрепен пункт от отбранителната линия на цар Самуил в теснината сред планините Огражден и Беласица по време на борбата при Ключ през 1014 година.
Маркели , община Карнобат, Бургаска област (GPS 42.6367055, 26.8996596) – в тази цитадела ще се видят и градежи от предходните епохи – V-VI век, само че и землени валове построени при започване на IX век. Там през 756 година българският държател Винех губи стълкновение при пограничната тогава цитадела Маркели против войските на византийския император Константин V Копроним. В 792 година император Константин VI е разрушен при Маркели от войските на българския държател Кардам.
Русокастро , община Камено, област Бургас (GPS 42.4890773, 27.1581173) – на това място през 1332 година цар Иван Александър побеждава византийския император Андроник III. Крепостта се намира на естествено нагорнище и има огромни размери. През последните години се поставят доста старания за нейното изследване.
Цепина , село Дорково наоколо до Велинград (GPS 42.083334, 24.1230154) – тази цитадела е първичната резиденция на Алексий Слав и играе значима роля във войната сред България и Византия в средата на XIII век. Голяма част от нея е проучена, а в подножието ѝ има организиран дребен музей с материали открити при разкопките.
Аневско кале , община Сопот (GPS 42.6815599, 24.7324562) – ситуирана е на южния скат на Стара планина на надморска височина от 850 метра. Изградена е по време на Второто българско царство, непокътната е цитаделата. Останките от крепостните ѝ стени доближават височина от 12 до 14 метра.
Мезек, община Свиленград (GPS 41.7368633, 26.0826159) – тази цитадела е от най-добре непокътнатите по нашите земи с височина на зидовете над 10 метра и дебелина от 1,90 до 2,60 метра. Отбранявана е от 9 кули. Построена е в края на XI – началото на XII век.
Маточина , община Свиленград (GPS 41.8536, 26.5467131) – съгласно част от откривателите тя е строена XII век, а съгласно други в XIV век. Днес там може да се види една огромна кула, висока 15 метра. Кулата се състои от три елементи. Средната е продълговата, към нея от изток е долепен полуцилиндричен издатък, а на запад се простира стеснен кулоар.
Освен Асеновата цитадела, Перперикон (GPS 41.7168132, 25.4698706) и Татул(GPS 41.5423048, 25.5457449), в Родопите могат да се посетят доста други замъци. През последните години в региона редовно се изследва и крепостта Лютица, намираща се в региона на Ивайловград (GPS 41.5027602, 26.0614586). Тя също има чудесно непокътнати крепостни оборудване, които в настоящия си тип са издигнати през XII–XIII век.
Направеният обзор е най-общ. Във всяка област на България има замъци, които си заслужават да се посетят. Винаги може да потърсите спомагателна информация в интернет, в библиотеките или най-близките музеи.
Автор на сегашния материал е Методи Златков, помощник в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.
Като цяло терминът " цитадела “ е доста общ, обгръща монументи от разнообразни столетия с друг темперамент. Най-общата формулировка е: крепостите са обитаеми или други места с отбранителни уреди. Обликът им зависи от епохата, в която пораждат и функциите, които са изпълнявали. Днес това разнообразие се добавя и от степента на непокътнатост и достоверност, в която те са достигнали до нас.
С този текст ще се опитам да прегледам някои съществени черти на крепостите, с цел да може неизкушените от тематиката да се ориентират по-лесно. Ще дам и няколко образеца от днешна България, с което уповавам се, ще изостря любознанието им и ще ги предизвикам да посетят някое място, обвързвано с защитата и надлежно с историята на нашите земи.
Основната функционалност на крепостите е да служат за отбрана на тези, които са вътре в тях. Те са военни уреди и главен представител на военната архитектура. Най-важната разлика сред крепостите е дали в тях има непрекъснато населявано населено място или не. Почти всички градове в древността са укрепени. По този метод те са и град, само че в това време и цитадела. Друга група замъци защитавали села или са били населявани единствено от боен гарнизон. Трети, не са били непрекъснато обитаеми, а са служели единствено за убежища, т.е. при заплаха хората от близките села са се скривали в тях. Естествено, може елементарно да си визиите, че разнообразното предопределение на крепостите е съществена причина те да са разнообразни. По един метод наподобява една градска цитадела, а по напълно различен, цитадела – леговище в гората.
Голямо значение за метода, по който наподобяват крепостите има и епохата, в която са построени. Създавани са от доста разнообразни общества. Най-малкото хората не са имали идентични механически благоприятни условия за градеж, а и обсадната техника е била на разнообразни равнища на развиване.
До скоро се смяташе, че крепостите се появяват в нашите земи дружно с тракийските царства от средата на първото хилядолетие преди Христа. В последните години обаче е потвърдено, че тази долна граница на поява на крепостите би трябвало да се измести по-назад във времето, в праисторическата ера. Още в късния неолит, т.е. преди към 7000 години (в края на VI хиляди прочие Хр.), съществуват селища, оградени с ровово-валови уреди. В късния халколит (втората половина на V хиляди прочие Хр.) към този момент има каменни отбранителни стени. Такива са открити при археологически изследвания в " Провадия – Солниците “, Варненско (GPS 43.1284494, 27.4703693) и до сeло Сушина в язовир Тича, община Върбица, Шуменско (GPS 43.0592936, 26.7675877). При изследването на последния обект е открита кула, непокътната до 3-4 метра височина.
През късната желязна ера, V – I в. прочие Хр., се появяват по-големи замъци, което е директно обвързвано със основаването на държавни образования по нашите земи. Една част от тях са свързани с градски селища. Оригинални елементи от стени от този ранен интервал могат да се видят на Небет тепе в Пловдив, в Перник на хълма Хисарлъка, в резервата " Сборяново “ до град Исперих, област Разград. Друга група тракийски замъци са свързани с резиденциите на тракийските царе и висшите аристократи.
В научната литература за тях се употребява термина " тюрзис “. Те са със относително дребни размери, само че са добре укрепени. Зад стените им се намират жилищните и икономически пространства на притежателя. През последните години такива замъци са проучени до Синеморец, Бургаско, в Елховско, Ямболско и до Копривщица. Особено забележителна е последната резиденция, която се намира в околност Смиловене (GPS 42.5685058, 24.3733406). Тя не е с огромни размери, само че градежът ѝ е извънредно точно направен. Оградните ѝ зидове са дебели сред 2,8 и 3 метра, а лицата на гранитните блокове са завършени доста тънко.
Следващата ера настава с идването на римляните, когато Балканският полуостров става част от Римската империя. Тази империя се трансформира през IV в. сл. Хр. Разделя се на две и източната ѝ половина остава известна в историята като Византия. През интервала II – VII век се слуват доста неща, редуват се интервали на напредък и крах. Построяват се доста замъци, изключително през V – VI век. Част от тях са градени върху по-стари замъци, а доста други – на ново място. Почти всички са разрушени с идването на славяните и българите през VII век, само че по-късно част от тях са преизползвани и преустроявани.
След първото огромно настъпление на племена северно от Дунав в средата на II в. сл. Хр., стартира всеобщо подсилване. Най-голямата централизация на замъци през втората половина на II и III век е по брега на река Дунав. От устието до изворите си, тази река се считала за естествена граница на Римската империя (Дунавски лимес). Там непрекъснато са ситуирани римски военни елементи, около които се построяват замъци (кастели), а последователно и цели градове. Във вътрешността се залага на едно целеустремено строителство на градове, посредством които действа римската администрация.
Ситуацията се усложнява през IV век, когато стартират по-честите безчовечен нашествия. През V – VI век крепостите се трансформират. Появяват се кулите с изострен връх, протеихизмите (допълнителни крепостни стени пред основните), смаляват се градските пространства.
Крепостни стени от римския интервал могат да се видят в следните градове:
София – крепостните ѝ стени са издигната през 176-180 година при ръководството на римския императори Марк Аврелий (161-180). Тя е направена в присъщия за интервала жанр с добре отдялани четвъртити камъни. През 443 година е разрушена от хуните. След това е реконструирана, извън на остарялата крепостна стена е долепена напълно нова стена от тухли с дебелина 1,80 метра. Така общата широчина на стената става 4 метра. В София могат да се видят обилни елементи от крепостната стена на античния и феодален град, с помощта на дългогодишната политика за експониране на старини. Запазени са Източната и Западната врата на града, надлежно в подлеза при Президентството и до католическата катедрала. По-слабо прочут е североизточния ъгъл на града, който също е добре експониран (GPS 42.6996267, 23.3251977).
Пловдив – крепостната стена към града в подножието на Трихълмието е строена от Марк Аврелий през II век и преработена неведнъж през III, IV и VI век.
Стара Загора – крепостните стени на Августа Траяна също са строени по времето на Марк Аврелий. През IV век претърпяват сериозна реорганизация, а в средата на V век се построява протеихизмата. Могат да се видят до Съдебната палата на Стара Загора (GPS 42.4266917, 25.6246662).
Стотици са извънградските замъци. Те укрепяват дребни обитаеми места, имат чисто военни функционалности, като гарнизонни или са замъци – убежища. Ще загатна единствено няколко, само че заслужаващите да се видят са доста повече.
Кула, област Видин (GPS 43.8908066, 22.5238287) – крепостта се състои от две елементи – малко квадратно барикада (квадрибургий) и по-голям кастел, ситуиран южно от него. Първоначално е издигнат квадрибургият, датиран e към края на III – началото на IV век. Представлява квадратно барикада с размери 40 на 40 метра с огромни кули в ъглите с диаметър 12,5 метра. Квадрибургият е доста добре непокътнат и изцяло оголен. Стените му са от каменни и триредови тухлени пояси с дебелина 2,20 метра и непокътната междинна височина 2 метра над подовете. Югоизточната му кула се издига на 16,30 метра и точно тя дава името на актуалния град Кула.
Состра, община Троян , област Ловеч (GPS 42.9853116, 24.6740913) – строителството на крепостта стартира към 147 година по заповед на император Антонин Пий. По-късно крепостните стени са на няколко пъти разрушавани и възстановявани. Днес част от тях са реставрирани.
Траянови врата , община Костенец (GPS 42.357434, 23.9221287) – градежът е от тухли и камъни. Входните кули са непокътнати на височина до 11 метра.
Пещера, област Пазарджик (GPS 42.0384806, 24.3041611) – крепостта е известна като " Перистера “. Откроява се с формата на две от кулите ѝ, които в проект имат формата на черква.
Белчин, община Самоков (GPS 42.3535808, 23.3821678)
Дренково, община Благоевград (GPS 42.0037216, 22.9653311).
Крепостта Состра
Със основаването на България в края на VII век обстановката на Балканите се трансформира. Българите основават редица свои землени и каменни замъци. Освен това те преизползват доста от заварените замъци. Първите столици, Плиска и Преслав, са издигнати на равни терени с благоприятни условия за по-лесно градоустрояване на терените в тях. През Второто царство (XII – XIV век) градовете се строят на друг принцип. Издигат се на естествено предпазени места, които дефинират техния образ. Такива са Търново, Червен, Ловеч и други
Няма да се спирам на най-важните крепостите в България от VIII – XIV век – Плиска, Преслав, Дръстър (Силистра), Търново, Видин, Червен (GPS 43.6235802, 26.0231352), Ловеч, Мелник (GPS 41.5198184, 23.3915985), Калиакра (GPS 43.3664517, 28.4653991), защото са относително по-известни. Със сигурност обаче те би трябвало да заемат челно място в листата с обекти за навестяване. Ще загатна единствено няколко от заслужаващите да се видят замъци от VIII-XIV век:
Перник (GPS 42.5951794, 23.0175322) – крепостта в Перник се свързва с епопеята на цар Самуил и неговия пълководец Кракра, който на два пъти устоява на византийските набези.
Самуилова цитадела (GPS 41.3952259, 23.0317774), община Петрич, област Благоевград – В " Парк-музей Самуилова цитадела “ може да се посети главният укрепен пункт от отбранителната линия на цар Самуил в теснината сред планините Огражден и Беласица по време на борбата при Ключ през 1014 година.
Маркели , община Карнобат, Бургаска област (GPS 42.6367055, 26.8996596) – в тази цитадела ще се видят и градежи от предходните епохи – V-VI век, само че и землени валове построени при започване на IX век. Там през 756 година българският държател Винех губи стълкновение при пограничната тогава цитадела Маркели против войските на византийския император Константин V Копроним. В 792 година император Константин VI е разрушен при Маркели от войските на българския държател Кардам.
Русокастро , община Камено, област Бургас (GPS 42.4890773, 27.1581173) – на това място през 1332 година цар Иван Александър побеждава византийския император Андроник III. Крепостта се намира на естествено нагорнище и има огромни размери. През последните години се поставят доста старания за нейното изследване.
Цепина , село Дорково наоколо до Велинград (GPS 42.083334, 24.1230154) – тази цитадела е първичната резиденция на Алексий Слав и играе значима роля във войната сред България и Византия в средата на XIII век. Голяма част от нея е проучена, а в подножието ѝ има организиран дребен музей с материали открити при разкопките.
Аневско кале , община Сопот (GPS 42.6815599, 24.7324562) – ситуирана е на южния скат на Стара планина на надморска височина от 850 метра. Изградена е по време на Второто българско царство, непокътната е цитаделата. Останките от крепостните ѝ стени доближават височина от 12 до 14 метра.
Мезек, община Свиленград (GPS 41.7368633, 26.0826159) – тази цитадела е от най-добре непокътнатите по нашите земи с височина на зидовете над 10 метра и дебелина от 1,90 до 2,60 метра. Отбранявана е от 9 кули. Построена е в края на XI – началото на XII век.
Маточина , община Свиленград (GPS 41.8536, 26.5467131) – съгласно част от откривателите тя е строена XII век, а съгласно други в XIV век. Днес там може да се види една огромна кула, висока 15 метра. Кулата се състои от три елементи. Средната е продълговата, към нея от изток е долепен полуцилиндричен издатък, а на запад се простира стеснен кулоар.
Освен Асеновата цитадела, Перперикон (GPS 41.7168132, 25.4698706) и Татул(GPS 41.5423048, 25.5457449), в Родопите могат да се посетят доста други замъци. През последните години в региона редовно се изследва и крепостта Лютица, намираща се в региона на Ивайловград (GPS 41.5027602, 26.0614586). Тя също има чудесно непокътнати крепостни оборудване, които в настоящия си тип са издигнати през XII–XIII век.
Направеният обзор е най-общ. Във всяка област на България има замъци, които си заслужават да се посетят. Винаги може да потърсите спомагателна информация в интернет, в библиотеките или най-близките музеи.
Автор на сегашния материал е Методи Златков, помощник в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ