Св. мчци Леонтий, Ипатий и Теодул
При римския император Веспасиан (царувал 70-79, бел.ред.) един жрец, на име Адриан, бил пратен във Финикийската област да предава на съд и гибел тамошните християни. Адриан драговолно приел това предписание, тъй като мразел християните и имал нечовечен темперамент. Когато дошъл в региона, донесли му, че в град Триполи, покрай планината Ливан, се намира един пълководец, на име Леонтий, който има вяра в Христа и отвръща мнозина от поклонение на боговете. Адриан неотложно пратил естрада Ипатий с няколко бойци да вземе под стража Леонтий.
Действително Леонтий обръщал доста езичници към Христа, тъй като посредством своя благодетелен живот той придобил огромно въздействие върху жителите на Триполи и бил почитан и обичан от тях. По националност той бил грък, славел се с смелост, мъдрост и ерудиция, свято изпълнявал заповедите Христови, помагал на небогати, приемал странници и живеел свято и почтено.
Приближавайки се до Триполи трибунът внезапно тежко болен и бил заставен да спре на пътя.
- Аз зная - споделил той на бойците си, - за какво ме хвана тая болест: преди заминаването не принесох жертва на боговете.
Болестта от ден на ден се усилвала и бойците всеки час към този момент очаквали гибелта на своя шеф, когато внезапно се случило чудно събитие. През нощта на естрада се явил на сън ангел Божий, който му споделил:
- Ако искаш да оздравееш, то дружно с бойците си извикай три пъти: " Боже Леонтиев, помогни ми! "
Трибунът се събудил, видял пред себе си ангела в облик на хубав младеж и му споделил:
- Но аз съм пратен да хвана Леонтий и да го държа под стража до идването на Адриан, който ще го съде като християнин. А ти ми заповядваш да прикани на помощ Леонтиевия Бог?
Ангелът, без да даде отговор, станал незабележим. И тогава изплашеният Ипатий извикал приятелите си, които спели до неговата стая. Те се затекли и той им разказал случилото се с него.
- Та това е най-лесно! - споделили те. Ние всички драговолно ще призовем това име, стига единствено ти за оздравееш.
Един от присъстващите, на име Теодул, слушал описа на Ипатий с изключително внимание, разпитвал в детайли за видението и сърцето му се разпалвало с обич към незнайния Бог.
Когато се съмнало, всички бойци се събрали и по предложение на естрада с висок глас извикали три пъти: " Боже Леонтиев, помогни! " И незабавно болният напълно излекуван.
Това събитие поразило всички, само че не ги заставило да се поразмислят за незнайния Бог, Чието име направило такова знамение. Напротив, всички бойци се предали на шумна наслада, почнали да ядат, да пият и се веселят. Само Теодул не вземал присъединяване в общото забавление: той не ял и не пил с другите бойци, а седейки настрани, мислел: " А кой е тоя Леонтиев Бог и по какъв начин бих могъл да Го узная? " Най-после той пристъпил до естрада, напомнил му за даденото предписание, уговорил го да остави бойците и да върви с него напред в Триполи. Ипатий се съгласил и те тръгнали дружно. Когато към този момент приближавали до града, самичък Леонтий излязъл да ги посрещне, приветствал ги и запитал: " Кого търсите? "
- Пратени сме да издирим в тоя град някой си Леонтий - дали отговор Ипатий и Теодул. - След нас идва нашят шеф Адриан. Той желае да види тоя Леонтий и да го прати в Рим, където нашият цар ще го одобри с респект, тъй като чул, че Леонтий е човек смел, умен и старателен чиновник на нашите богове.
- Виждам, че сте чужденци и малко познавате нашия град - дал отговор Леонтий. - Да идем вкъщи! Ще си починете, а след това ще ви покажа индивида, който считате старателен чиновник на боговете. Той не е другар на тия богове, които почитате, а е християнин, и има вяра в Господа Иисуса Христа.
Пътниците приели неговото предложение и отишли вкъщи му. Стопанинът ги приел с огромна наслада. Като обядвали, Ипатий и Теодул му поблагодарили и го помолили да им покаже Леонтий.
- Аз съм Леонтий, който вие търсите - споделил той. - Аз съм боец на Иисуса Христа и мене вие би трябвало да вземете под стража.
Тогава Ипатий и Теодул паднали в нозете на Леонтий, като извикали:
- Служителю на Бога Всевишни, моли за нас твоя Бог, тъй като и ние желаеме да бъдем християни!
След това те разказали за явяването на ангела и за чудесното изцеление на Ипатий посредством името на Бога Леонтиев. Като ги слушал, Леонтий плачел от наслада, и когато те свършили своя роман, той извикал:
- Господи Боже, Който желаеш на всички люде да се спасят и да схванат истината, милостиво погледни на нас в тоя час! Ти си довел при мене тия същите, които били пратени срещу мене. Моля Те, резервира ме и тях просвети със светлината на Твоето състрадание и излей над тях благодатта на Светия Дух! Сърце чисто създай в тях и като ги запечаташ с Твоя свят белег, направи ги Твои непобедими бойци!
Едва произнесъл тая молитва и ярък облак осенил Ипатий и Теодул и дъжд ги облял от небето. Леонтий призовал над новообърнатите името на Света Троица - Отца и Сина и Светия Дух. След туй отлично кръщение той извикал:
- Слава на Тебе, Боже, загдето не презираш молитвите и изпълняваш желанията на тия, които Те обичат и благоговеят пред Тебе!
След това той облякъл на Ипатий и Теодул бели облекла и наредил да носят пред тях запалени свещи, какъвто бил тогава обичаят за новопокръстените.
Между това в града пристигнали бойците, които придружавали естрада. Те с възмущение разбрали, че началниците им приели християнската религия. В града също по този начин мнозина били недоволни от това и станало неспокойствие. Тълпи народ и бойци ходели по града, като викали: " Да загинат в огън ония, които безчестят нашите богове! " Едни защитавали Леонтий и християните, други желали още същия час да ги убият. Най-после решили да не подхващат нищо до идването на Адриан.
Той дошъл след два дни. Най-ревностните езичници побързали да му донесат за случилото се. Особено негодували те срещу Леонтий:
- Тоя човек отвръща всички от нашите богове. Той прелъстява народа: популяризира някакъв човек, на Когото юдеите удряли шамари, а Пилат Го разпънал на кръст. Той и пратените от теб бойци прелъсти и обърна в галилейската религия. И ето към този момент трети ден, откогато те всички дружно славят своя разпнат Христос и хулят боговете ни.
Адриан заповядал незабавно да заловят християните и да ти затворят в тюрма. Там те прекарали нощта в молитва и в душеспасителна сказка. Леонтий ги наставлявал и готвел за свят страдалчески героизъм.
На другия ден Адриан повикал християните на съд. На всички негови въпроси Леонтий отговарял с твърдо изповядване на своята религия. Адриан заповядал грубо да го бият и още веднъж да го отведат в тъмницата. След това той се обърнал към Ипатий и Теодул и ги заплашил с мъчения, в случай че не се отрекат от Христа, и им заречен благосъстояние и почести, в случай че се покорят на неговата воля. Но Ипатий и Теодул, които твърдо повярвали в Господа и във безконечния живот, не желаели земни богатства и не се бояли от краткотрайни страдания. Те останали правилни на Бога.
Адриан заповядал да ги мъчат: грубо ги били, стъргали телата им със стоманени остриета и най-сетне ги осъдили на гибел. С думите: " Ти си наше прикритие, Господи! В Твоите ръце предаваме душите си ", те навели глави под секирата.
След това Адриан повикал още веднъж Леонтий и почнал да го убеждава, като му обещавал почести и богати блага, в случай че се отхвърли от Христа. Но Леонтий му дал отговор:
- По-добре самичък ти се обърни към Христа, Адриане, и ще получиш и чест, и богаство, и избавление.
Адриан се засмял.
- За какво избавление приказваш ти? - попитал той. - Не за това ли, което получиха Ипатий и Теодул? Нима не знаеш, от каква гибел те починаха?
- Това не е гибел - дал отговор Леонтий, - а живот, и мир, и наслада, тъй като в този момент те се радват дружно със светите ангели.
Тогава Адриан заповядал грубо да мъчат Леонтий. Но никакви мъчения не могли да победят твърдостта на християнина. Той със успокоение казвал на Адриан:
- И цялото ми тяло да покриеш с рани, няма да победиш духа ми, не ще станеш стопанин на душата ми!
Още усилили мъченията. Леонтий всичко понасял търпеливо и се молел. Най-после го обесили с главата надолу, като му привързли на шията тежък камък.
- Господи Иисусе Христе, Кото укрепи рабите си Ипатий и Теодул - викал мъченикът, - укрепи и мене, Твоя преклонен и неверен раб, и дай ми мощ да изтърпя страданията и да не отстъпя от Тебе, моята вяра!
Така прекарал Леонтий целия ден. За през нощта той бил отведен в тъмницата, гдето му се явил ангел Господен и споделил: " Бъди неустрашим, Леонтий! Господ Бог, комуто ти правилно служиш, ме прати, да бъда неотлъчно с тебе! "
Това чудно привидение изпълнило Леонтий с наслада и нова мощ, на другия ден, когато още веднъж го довели при Адриан, той със същата непоколебима неотстъпчивост изповядал Христа.
- За какви благосъстояния, за какви почести мога аз да се отрека от моя Бог? - споделил той. - Целият свят е непълен за моя Господ, Когото обичам от все сърце и за Когото съм подготвен да претърпя най-жестоки мъчения.
Тогава Адриан заповядал да го мъчат до самата гибел и свети Леонтий починал под ударите на мъчителите. Християните благоговейно погребали тялото му покрай града. Страданията на светия страдалец са разказани от очевидеца на неговия героизъм - правосъдния служител Кир. Той начертал това изложение на оловени плочи, които били сложени при гробницата на мъченика.
Действително Леонтий обръщал доста езичници към Христа, тъй като посредством своя благодетелен живот той придобил огромно въздействие върху жителите на Триполи и бил почитан и обичан от тях. По националност той бил грък, славел се с смелост, мъдрост и ерудиция, свято изпълнявал заповедите Христови, помагал на небогати, приемал странници и живеел свято и почтено.
Приближавайки се до Триполи трибунът внезапно тежко болен и бил заставен да спре на пътя.
- Аз зная - споделил той на бойците си, - за какво ме хвана тая болест: преди заминаването не принесох жертва на боговете.
Болестта от ден на ден се усилвала и бойците всеки час към този момент очаквали гибелта на своя шеф, когато внезапно се случило чудно събитие. През нощта на естрада се явил на сън ангел Божий, който му споделил:
- Ако искаш да оздравееш, то дружно с бойците си извикай три пъти: " Боже Леонтиев, помогни ми! "
Трибунът се събудил, видял пред себе си ангела в облик на хубав младеж и му споделил:
- Но аз съм пратен да хвана Леонтий и да го държа под стража до идването на Адриан, който ще го съде като християнин. А ти ми заповядваш да прикани на помощ Леонтиевия Бог?
Ангелът, без да даде отговор, станал незабележим. И тогава изплашеният Ипатий извикал приятелите си, които спели до неговата стая. Те се затекли и той им разказал случилото се с него.
- Та това е най-лесно! - споделили те. Ние всички драговолно ще призовем това име, стига единствено ти за оздравееш.
Един от присъстващите, на име Теодул, слушал описа на Ипатий с изключително внимание, разпитвал в детайли за видението и сърцето му се разпалвало с обич към незнайния Бог.
Когато се съмнало, всички бойци се събрали и по предложение на естрада с висок глас извикали три пъти: " Боже Леонтиев, помогни! " И незабавно болният напълно излекуван.
Това събитие поразило всички, само че не ги заставило да се поразмислят за незнайния Бог, Чието име направило такова знамение. Напротив, всички бойци се предали на шумна наслада, почнали да ядат, да пият и се веселят. Само Теодул не вземал присъединяване в общото забавление: той не ял и не пил с другите бойци, а седейки настрани, мислел: " А кой е тоя Леонтиев Бог и по какъв начин бих могъл да Го узная? " Най-после той пристъпил до естрада, напомнил му за даденото предписание, уговорил го да остави бойците и да върви с него напред в Триполи. Ипатий се съгласил и те тръгнали дружно. Когато към този момент приближавали до града, самичък Леонтий излязъл да ги посрещне, приветствал ги и запитал: " Кого търсите? "
- Пратени сме да издирим в тоя град някой си Леонтий - дали отговор Ипатий и Теодул. - След нас идва нашят шеф Адриан. Той желае да види тоя Леонтий и да го прати в Рим, където нашият цар ще го одобри с респект, тъй като чул, че Леонтий е човек смел, умен и старателен чиновник на нашите богове.
- Виждам, че сте чужденци и малко познавате нашия град - дал отговор Леонтий. - Да идем вкъщи! Ще си починете, а след това ще ви покажа индивида, който считате старателен чиновник на боговете. Той не е другар на тия богове, които почитате, а е християнин, и има вяра в Господа Иисуса Христа.
Пътниците приели неговото предложение и отишли вкъщи му. Стопанинът ги приел с огромна наслада. Като обядвали, Ипатий и Теодул му поблагодарили и го помолили да им покаже Леонтий.
- Аз съм Леонтий, който вие търсите - споделил той. - Аз съм боец на Иисуса Христа и мене вие би трябвало да вземете под стража.
Тогава Ипатий и Теодул паднали в нозете на Леонтий, като извикали:
- Служителю на Бога Всевишни, моли за нас твоя Бог, тъй като и ние желаеме да бъдем християни!
След това те разказали за явяването на ангела и за чудесното изцеление на Ипатий посредством името на Бога Леонтиев. Като ги слушал, Леонтий плачел от наслада, и когато те свършили своя роман, той извикал:
- Господи Боже, Който желаеш на всички люде да се спасят и да схванат истината, милостиво погледни на нас в тоя час! Ти си довел при мене тия същите, които били пратени срещу мене. Моля Те, резервира ме и тях просвети със светлината на Твоето състрадание и излей над тях благодатта на Светия Дух! Сърце чисто създай в тях и като ги запечаташ с Твоя свят белег, направи ги Твои непобедими бойци!
Едва произнесъл тая молитва и ярък облак осенил Ипатий и Теодул и дъжд ги облял от небето. Леонтий призовал над новообърнатите името на Света Троица - Отца и Сина и Светия Дух. След туй отлично кръщение той извикал:
- Слава на Тебе, Боже, загдето не презираш молитвите и изпълняваш желанията на тия, които Те обичат и благоговеят пред Тебе!
След това той облякъл на Ипатий и Теодул бели облекла и наредил да носят пред тях запалени свещи, какъвто бил тогава обичаят за новопокръстените.
Между това в града пристигнали бойците, които придружавали естрада. Те с възмущение разбрали, че началниците им приели християнската религия. В града също по този начин мнозина били недоволни от това и станало неспокойствие. Тълпи народ и бойци ходели по града, като викали: " Да загинат в огън ония, които безчестят нашите богове! " Едни защитавали Леонтий и християните, други желали още същия час да ги убият. Най-после решили да не подхващат нищо до идването на Адриан.
Той дошъл след два дни. Най-ревностните езичници побързали да му донесат за случилото се. Особено негодували те срещу Леонтий:
- Тоя човек отвръща всички от нашите богове. Той прелъстява народа: популяризира някакъв човек, на Когото юдеите удряли шамари, а Пилат Го разпънал на кръст. Той и пратените от теб бойци прелъсти и обърна в галилейската религия. И ето към този момент трети ден, откогато те всички дружно славят своя разпнат Христос и хулят боговете ни.
Адриан заповядал незабавно да заловят християните и да ти затворят в тюрма. Там те прекарали нощта в молитва и в душеспасителна сказка. Леонтий ги наставлявал и готвел за свят страдалчески героизъм.
На другия ден Адриан повикал християните на съд. На всички негови въпроси Леонтий отговарял с твърдо изповядване на своята религия. Адриан заповядал грубо да го бият и още веднъж да го отведат в тъмницата. След това той се обърнал към Ипатий и Теодул и ги заплашил с мъчения, в случай че не се отрекат от Христа, и им заречен благосъстояние и почести, в случай че се покорят на неговата воля. Но Ипатий и Теодул, които твърдо повярвали в Господа и във безконечния живот, не желаели земни богатства и не се бояли от краткотрайни страдания. Те останали правилни на Бога.
Адриан заповядал да ги мъчат: грубо ги били, стъргали телата им със стоманени остриета и най-сетне ги осъдили на гибел. С думите: " Ти си наше прикритие, Господи! В Твоите ръце предаваме душите си ", те навели глави под секирата.
След това Адриан повикал още веднъж Леонтий и почнал да го убеждава, като му обещавал почести и богати блага, в случай че се отхвърли от Христа. Но Леонтий му дал отговор:
- По-добре самичък ти се обърни към Христа, Адриане, и ще получиш и чест, и богаство, и избавление.
Адриан се засмял.
- За какво избавление приказваш ти? - попитал той. - Не за това ли, което получиха Ипатий и Теодул? Нима не знаеш, от каква гибел те починаха?
- Това не е гибел - дал отговор Леонтий, - а живот, и мир, и наслада, тъй като в този момент те се радват дружно със светите ангели.
Тогава Адриан заповядал грубо да мъчат Леонтий. Но никакви мъчения не могли да победят твърдостта на християнина. Той със успокоение казвал на Адриан:
- И цялото ми тяло да покриеш с рани, няма да победиш духа ми, не ще станеш стопанин на душата ми!
Още усилили мъченията. Леонтий всичко понасял търпеливо и се молел. Най-после го обесили с главата надолу, като му привързли на шията тежък камък.
- Господи Иисусе Христе, Кото укрепи рабите си Ипатий и Теодул - викал мъченикът, - укрепи и мене, Твоя преклонен и неверен раб, и дай ми мощ да изтърпя страданията и да не отстъпя от Тебе, моята вяра!
Така прекарал Леонтий целия ден. За през нощта той бил отведен в тъмницата, гдето му се явил ангел Господен и споделил: " Бъди неустрашим, Леонтий! Господ Бог, комуто ти правилно служиш, ме прати, да бъда неотлъчно с тебе! "
Това чудно привидение изпълнило Леонтий с наслада и нова мощ, на другия ден, когато още веднъж го довели при Адриан, той със същата непоколебима неотстъпчивост изповядал Христа.
- За какви благосъстояния, за какви почести мога аз да се отрека от моя Бог? - споделил той. - Целият свят е непълен за моя Господ, Когото обичам от все сърце и за Когото съм подготвен да претърпя най-жестоки мъчения.
Тогава Адриан заповядал да го мъчат до самата гибел и свети Леонтий починал под ударите на мъчителите. Християните благоговейно погребали тялото му покрай града. Страданията на светия страдалец са разказани от очевидеца на неговия героизъм - правосъдния служител Кир. Той начертал това изложение на оловени плочи, които били сложени при гробницата на мъченика.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ