Събудете се, италианци - страната е в извънредно положение по отношение на демокрацията
При състояние че мигрантите са подлагани на расистки офанзиви, а публицистите са оставени незащитени, Италия би трябвало да преоткрие по-добрата си страна
* * *
Този месец се навършва една година от последните парламентарни избори в Италия. Три месеца след тях партия " Лига " на Матео Салвини и Движение " Пет звезди " на Луиджи Ди Майо пристигнаха на власт. Време е да създадем оценка - въпреки че почтено казано, ние не можем да спрем да вършим оценки - дотолкоз отчайваща е обстановката, в която страната се намира. Първо и най-важно, намираме се в изключително състояние във връзка с демокрацията. Някой считат, че няма потребност от безпокойство; въпреки всичко никой не е взимал властта със мощ, а държавното управление се радва на огромна социална известност (рейтингът му на утвърждение съгласно социологическите изследвания доближава почти 60 процента). Но явно единствено тъй като обещано държавно управление се радва на поддръжка не трябва да си затваряме очите за това, което то прави. Либералната народна власт не може единствено за няколко месеца да стане властническа, само че има признаци, колкото и дребни и нямащи връзка между тях да са те, трасиращи пътя за сходно потискащо пътешестване.
Преди няколко седмици италианските медии посрещнаха с паника отчет на тайните служби до Народното събрание. Обрисуваната от него картина беше много сериозна, изключително в две области: увеличението на случаите на расизъм с наближаването на европейските избори през май и неспособността - предвид на пропагандата и фокусирането върху затварянето на пристанищата за мигранти от Либия - да бъде лимитирано тайното идване по крайбрежията на дребни моторни лодки, които е допустимо да карат пасажери, свързани с терористични групи.
Списъкът с записаните расистки произшествия в Италия от началото на годината е фрапантен. В провинция Лече юноша от Сиера Леоне беше обичай със стол по гърба, откакто нападателите го тормозили на расова основа и му казвали да " си върви вкъщи ". В Рим 12-годишен египтянин беше подложен на вербален тормоз и пребит толкоз тежко от група по-големи момчета, че трябваше да бъде признат в болница. Във Фолино, Централна Италия, чернокожи брат и сестра бяха обществено унижени от преподавател. Цветнокожите дами от ден на ден биват третирани като полови работнички - и то освен на улицата, само че даже и в институции. За доста от случаите въобще не е обявено, само че това не анулира обстоятелството, че протичащото се в Италия е симптом за плъзгане към варварщина.
Изникнаха имигрантски гета, в които хора, които имат публични позволения за престояване в Италия, живеят на минимална заплата и при рабски условия. Вземете да вземем за пример мигрантския лагер в град Сан Фердинандо в провинция Реджо ди Калабрия в дълбокия Юг на Италия, където Салвини, министърът на вътрешните работи, беше определен за сенатор. По време на прибирането на реколтата Сан Фердинандо приютява до 2000 мигранти, изкарващи по 50 евроцента на щайга набрани портокали и 1 евро на щайга набрани мандарини. Хората освен водят нечовешко битие в тези палаткови лагери и работят на полето като роби; в реалност те даже умират там, от мраз и пожари. За да се скрият от студа, те употребяват мангали и газови печки в тесни самоделни подслони, направени от мощно запалими материали. Миналата година в Сан Фердинандо трима имигранти починаха при пожари.
Политиката, която насажда ненавист към мигрантите, не прави нищо, с цел да облекчи тези условия, тъй като, несъмнено, тези служащи са потребни, изключително в земеделието: евтина работна ръка без права, която може да бъде както експлоатирана, по този начин и упреквана за привличане на популистки избор.
Ето дотук стигнахме в Италия: климатът на расистка експанзия се популяризира, расизъм, ориентиран освен против мигрантите, само че и против всеки, който не е с бяла кожа, даже против деца, осиновени от италиански фамилии. Когато хората приказват общо за популизма по отношение на това държавно управление, те рискуват да прикрият в действителност тревожни обстоятелства на терена посредством даването на нереални политически избрания. Няма подозрение, че това, че властта си затваря очите за расистките настройки, има съществени последици. Правителството по безсрамен метод кима и намигва на екстремистки групи, чиито гласове не желае да загуби.
Стратегията на поддържане на климата на ненавист се състои от две елементи. Първо, екстремистките групи наводняват мрежата с неистини и подправени вести. Най-голямата от тях е за по този начин нареченото настъпление на чужденци в Италия.
Карат ни да мислим, че мигрантите нахлуват в Италия и са първопричината за икономическите й проблеми. Но съгласно Истат (националният статистически институт на Италия) мигрантите, в това число тези от Европейски Съюз, съставляват 8,7 % от цялото население. Нелегалните имигранти, които обезпечават основата на антиимигрантската агитация, са почти 533 000 души в страна с над 60-милионно население. Никой по никакъв метод не може да приказва за настъпление и все пак точно това слушаме всеки ден.
Второ, тези, които пазят друга визия и желаят страната да наподобява по друг метод биват отхвърляни като " елитът ". След като подложи на офанзиви публицисти от цялата колегия, първият формален акт на помощник-секретаря в това държавно управление за издателската активност Вито Крими (треторазреден политик, кадърен на безпричинна злост), беше да ореже общественото финансиране за печата, нанасяйки удар по тези, които не получават доходи от реклами, само че все пак оферират висококачествена информация и социална услуга. В резултат на това ще станем очевидци на залеза на радио " Радикале ", изданията " Манифесто " и " Авенире " - три прогресивни опори на италианската медийна сцена, които в никакъв случай не са подкрепяли някакво държавно управление и които никое предходно ръководство не си е и помисляло да заплашва. Да се подлагат на офанзива тези издания, значи да бъдат подложени на офанзива полезностите на демократичната народна власт и плурализма.
Атаката против радио " Радикале ", което от 40 години отразява активността на Народното събрание и огромните институции в страната, е сладкодумен образец за трансформацията на учреденото от Бепе Грило Движение " Пет звезди ". Движението преди предаваше онлайн в интернет даже и договарянията за съставянето на държавно управление, които трябваше да са при закрити врата; в този момент то избира активността на Народното събрание да е на мрачно и към момента не знаем кой и какво ще размени в последна сметка радио " Радикале ", както и извънредно значимата работа, която то прави. Именно това е най-голямата изключителна обстановка в Италия. Тя се трансформира в страна, където е все по-трудно да публикуваш информация и където в случай че критикуваш държавното управление, ставаш цел. Само си спомнете за абсурда към премахването на полицейската протекция за публицисти (сред които и на пишещия тези редове), които са получавали смъртни закани, тъй като това било доста тежко задължение за бюджета. Никога обаче не се загатва, че от 600-те души в Италия, които получават протекция, единствено 20 са публицисти. Как може да има независимост на словото в страна, чието държавно управление подлага на офанзиви хора, които пишат и отразяват новините всекидневно?
Миналия март италианците гласоподаваха, затрупани от антимигрантска агитация и отегчени до краен лимит от обичайните политически партии. Днес в навечерието на европейските избори нещата са даже по-зле. Сега държавното управление - жестоко и отблъскващо по предопределение - е това, което прави пропагандата. Всеки случай на отпратена от крайбрежията на Италия лодка с мигранти провокира прояви не на отвращение, а на тържествуване, сходно на това по футболните игрища. Антимигрантската реторика се употребява, с цел да се прикриват проблеми, които двете партии имат със своите последователи. Движение " Пет звезди " е в сянката на " Лига " в ръководството. В същото време огромните бизнесмени от Севера - обичайният извор на поддръжката за " Лига " - са разочаровани от икономическата политика на партията. Но рейтингът на Салвини продължава да пораства, тъй като всеки ден той предлага изкупителна жертва на хората, която да захапят със зъби, която да наскърбяват и против която да употребяват принуждение.
Опонентите на това държавно управление се усещат по-самотни от всеки път. Как да накараш хората да схванат, че са в плен на някаква черна магия? Защото стопанската система сигурно няма да се възвърне, в случай че ставаме все по-изолирани от Европа или с помощта на съдружника ни Русия или на новите ни маджарски другари. Това няма да стане и като се лишават права на мигрантите, които живеят, работят и си заплащат налозите в Италия.
Това, от което ние прогресистите се нуждаем, е не просто оптимизъм, а друго виждане за бъдещето. Но понеслите тежки загуби партии от лявото не слушат: те са се фокусирали върху това да вземат решение вътрешните си проблеми и наподобяват безразлични към тревожните закани за италианската народна власт. В наши дни всеки, който опита да опише страна, която сама би трябвало да се вдигне, страна, която би трябвало да застане твърдо и да преоткрие добродетелите си, е уединен. Напълно уединен.
* * *
Този месец се навършва една година от последните парламентарни избори в Италия. Три месеца след тях партия " Лига " на Матео Салвини и Движение " Пет звезди " на Луиджи Ди Майо пристигнаха на власт. Време е да създадем оценка - въпреки че почтено казано, ние не можем да спрем да вършим оценки - дотолкоз отчайваща е обстановката, в която страната се намира. Първо и най-важно, намираме се в изключително състояние във връзка с демокрацията. Някой считат, че няма потребност от безпокойство; въпреки всичко никой не е взимал властта със мощ, а държавното управление се радва на огромна социална известност (рейтингът му на утвърждение съгласно социологическите изследвания доближава почти 60 процента). Но явно единствено тъй като обещано държавно управление се радва на поддръжка не трябва да си затваряме очите за това, което то прави. Либералната народна власт не може единствено за няколко месеца да стане властническа, само че има признаци, колкото и дребни и нямащи връзка между тях да са те, трасиращи пътя за сходно потискащо пътешестване.
Преди няколко седмици италианските медии посрещнаха с паника отчет на тайните служби до Народното събрание. Обрисуваната от него картина беше много сериозна, изключително в две области: увеличението на случаите на расизъм с наближаването на европейските избори през май и неспособността - предвид на пропагандата и фокусирането върху затварянето на пристанищата за мигранти от Либия - да бъде лимитирано тайното идване по крайбрежията на дребни моторни лодки, които е допустимо да карат пасажери, свързани с терористични групи.
Списъкът с записаните расистки произшествия в Италия от началото на годината е фрапантен. В провинция Лече юноша от Сиера Леоне беше обичай със стол по гърба, откакто нападателите го тормозили на расова основа и му казвали да " си върви вкъщи ". В Рим 12-годишен египтянин беше подложен на вербален тормоз и пребит толкоз тежко от група по-големи момчета, че трябваше да бъде признат в болница. Във Фолино, Централна Италия, чернокожи брат и сестра бяха обществено унижени от преподавател. Цветнокожите дами от ден на ден биват третирани като полови работнички - и то освен на улицата, само че даже и в институции. За доста от случаите въобще не е обявено, само че това не анулира обстоятелството, че протичащото се в Италия е симптом за плъзгане към варварщина.
Изникнаха имигрантски гета, в които хора, които имат публични позволения за престояване в Италия, живеят на минимална заплата и при рабски условия. Вземете да вземем за пример мигрантския лагер в град Сан Фердинандо в провинция Реджо ди Калабрия в дълбокия Юг на Италия, където Салвини, министърът на вътрешните работи, беше определен за сенатор. По време на прибирането на реколтата Сан Фердинандо приютява до 2000 мигранти, изкарващи по 50 евроцента на щайга набрани портокали и 1 евро на щайга набрани мандарини. Хората освен водят нечовешко битие в тези палаткови лагери и работят на полето като роби; в реалност те даже умират там, от мраз и пожари. За да се скрият от студа, те употребяват мангали и газови печки в тесни самоделни подслони, направени от мощно запалими материали. Миналата година в Сан Фердинандо трима имигранти починаха при пожари.
Политиката, която насажда ненавист към мигрантите, не прави нищо, с цел да облекчи тези условия, тъй като, несъмнено, тези служащи са потребни, изключително в земеделието: евтина работна ръка без права, която може да бъде както експлоатирана, по този начин и упреквана за привличане на популистки избор.
Ето дотук стигнахме в Италия: климатът на расистка експанзия се популяризира, расизъм, ориентиран освен против мигрантите, само че и против всеки, който не е с бяла кожа, даже против деца, осиновени от италиански фамилии. Когато хората приказват общо за популизма по отношение на това държавно управление, те рискуват да прикрият в действителност тревожни обстоятелства на терена посредством даването на нереални политически избрания. Няма подозрение, че това, че властта си затваря очите за расистките настройки, има съществени последици. Правителството по безсрамен метод кима и намигва на екстремистки групи, чиито гласове не желае да загуби.
Стратегията на поддържане на климата на ненавист се състои от две елементи. Първо, екстремистките групи наводняват мрежата с неистини и подправени вести. Най-голямата от тях е за по този начин нареченото настъпление на чужденци в Италия.
Карат ни да мислим, че мигрантите нахлуват в Италия и са първопричината за икономическите й проблеми. Но съгласно Истат (националният статистически институт на Италия) мигрантите, в това число тези от Европейски Съюз, съставляват 8,7 % от цялото население. Нелегалните имигранти, които обезпечават основата на антиимигрантската агитация, са почти 533 000 души в страна с над 60-милионно население. Никой по никакъв метод не може да приказва за настъпление и все пак точно това слушаме всеки ден.
Второ, тези, които пазят друга визия и желаят страната да наподобява по друг метод биват отхвърляни като " елитът ". След като подложи на офанзиви публицисти от цялата колегия, първият формален акт на помощник-секретаря в това държавно управление за издателската активност Вито Крими (треторазреден политик, кадърен на безпричинна злост), беше да ореже общественото финансиране за печата, нанасяйки удар по тези, които не получават доходи от реклами, само че все пак оферират висококачествена информация и социална услуга. В резултат на това ще станем очевидци на залеза на радио " Радикале ", изданията " Манифесто " и " Авенире " - три прогресивни опори на италианската медийна сцена, които в никакъв случай не са подкрепяли някакво държавно управление и които никое предходно ръководство не си е и помисляло да заплашва. Да се подлагат на офанзива тези издания, значи да бъдат подложени на офанзива полезностите на демократичната народна власт и плурализма.
Атаката против радио " Радикале ", което от 40 години отразява активността на Народното събрание и огромните институции в страната, е сладкодумен образец за трансформацията на учреденото от Бепе Грило Движение " Пет звезди ". Движението преди предаваше онлайн в интернет даже и договарянията за съставянето на държавно управление, които трябваше да са при закрити врата; в този момент то избира активността на Народното събрание да е на мрачно и към момента не знаем кой и какво ще размени в последна сметка радио " Радикале ", както и извънредно значимата работа, която то прави. Именно това е най-голямата изключителна обстановка в Италия. Тя се трансформира в страна, където е все по-трудно да публикуваш информация и където в случай че критикуваш държавното управление, ставаш цел. Само си спомнете за абсурда към премахването на полицейската протекция за публицисти (сред които и на пишещия тези редове), които са получавали смъртни закани, тъй като това било доста тежко задължение за бюджета. Никога обаче не се загатва, че от 600-те души в Италия, които получават протекция, единствено 20 са публицисти. Как може да има независимост на словото в страна, чието държавно управление подлага на офанзиви хора, които пишат и отразяват новините всекидневно?
Миналия март италианците гласоподаваха, затрупани от антимигрантска агитация и отегчени до краен лимит от обичайните политически партии. Днес в навечерието на европейските избори нещата са даже по-зле. Сега държавното управление - жестоко и отблъскващо по предопределение - е това, което прави пропагандата. Всеки случай на отпратена от крайбрежията на Италия лодка с мигранти провокира прояви не на отвращение, а на тържествуване, сходно на това по футболните игрища. Антимигрантската реторика се употребява, с цел да се прикриват проблеми, които двете партии имат със своите последователи. Движение " Пет звезди " е в сянката на " Лига " в ръководството. В същото време огромните бизнесмени от Севера - обичайният извор на поддръжката за " Лига " - са разочаровани от икономическата политика на партията. Но рейтингът на Салвини продължава да пораства, тъй като всеки ден той предлага изкупителна жертва на хората, която да захапят със зъби, която да наскърбяват и против която да употребяват принуждение.
Опонентите на това държавно управление се усещат по-самотни от всеки път. Как да накараш хората да схванат, че са в плен на някаква черна магия? Защото стопанската система сигурно няма да се възвърне, в случай че ставаме все по-изолирани от Европа или с помощта на съдружника ни Русия или на новите ни маджарски другари. Това няма да стане и като се лишават права на мигрантите, които живеят, работят и си заплащат налозите в Италия.
Това, от което ние прогресистите се нуждаем, е не просто оптимизъм, а друго виждане за бъдещето. Но понеслите тежки загуби партии от лявото не слушат: те са се фокусирали върху това да вземат решение вътрешните си проблеми и наподобяват безразлични към тревожните закани за италианската народна власт. В наши дни всеки, който опита да опише страна, която сама би трябвало да се вдигне, страна, която би трябвало да застане твърдо и да преоткрие добродетелите си, е уединен. Напълно уединен.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ